Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            04.05.2017г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                 ­І-ви  граждански състав

На  10   април   2017 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                     

Секретар П.У.

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

търг.д. № 61 по описа на 2016 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба и доп. ИМ на Щ.И.Щ. ***, чрез адв.Е.М. ***, с която е предявен иск против ЗД„Кардиф- Животозастраховане, клон България” КЧТ България с ЕИК-*********. С определение от 04.10.2016г. на осн. чл.134 ал.2 ЗЗД, като съищец по делото е конституирана „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-*********. Претендира се постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника ЗД„Кардиф- Животозастраховане, клон България” КЧТ България с ЕИК-*********, да заплати на съищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-*********  общо сумата 140000,51лв., от която както следва: 92261,28 лв. - главница, ведно със зак.лихва върху същата считано от 25.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумата и 47739,23 лв. - лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г., представляващи задължение по застраховка - сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция" /пакет А/, между ЗК„Кардиф-Животозастраховане"АД и кредитополучателя М. Г. В. в полза на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД, за изплащане на неизплатената част от Договор  за банков ипотечен кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г. между кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД и кредитополучателя М.Г. В. /съгласно направено от ищеца Щ. с молба вх.№5730/30.09.2016г. и прието от съда с Определение от 04.10.2016г. уточнение/.

Твърди се, че ищецът Щ.И.Щ. е единствен наследник на М. Г.В.. Сочи се, че на 19.05.2012г. М. Г. В.сключила договор за банков ипотечен кредит №423/0199/14688595 с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД за сумата от 90000 лв., и сумата е била усвоена от нея. Кредитора обезпечил връщането на кредита, с вписване на законна ипотека върху имота на кредитополучателя, закупен със сумата от отпуснатия кредит, и чрез трима солидарни длъжници: Д. И. П., М.Г. М. и Г.А. И., които да отговарят солидарно за цялото задължение на кредитополучателя, а също така и със застраховка - сертификат №423/0199/14688595/ 19.05.2012г. „Кредитна протекция" /пакет А/, между ЗК„Кардиф-Животозастраховане"АД и кредитополучателя М.Г.В., в полза на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД. С тази застраховка се гарантирало изплащането остатъка на кредита от застрахователя на кредитора, ако настъпи застрахователно събитие за застрахования кредитополучател - над 70% трайно намалена или загубена работоспособност или смърт.

Сочи се, че по време на редовното изплащане на кредита от кредитополучателя настъпило застрахователно събитие - болест, от която е била причинена трайна неработоспособност и степен на увреждания 72%, удостоверено с решение на комисия ТЕЛК №2369-140/19.09.2012г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол за срок от 1 год. Този срок на неработоспособност и степен на увреждания със 72% бил продължен с друго решение на ТЕЛК №2311-133/09.09.2013г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол за срок от 2 год. -т.е. до 09.09.2015г. Сочи се, че поради тежкото заболяване, на 08.12.2014г. настъпила смъртта на кредитополучателя М. Г. В.. Т.е. твърди се, че от 19.09.2012г. до настъпването на смъртта 08.12.2014г. са настъпили две застрахователни събития съгласно сключения договор с ответника.

Видно от ИМ, в същата е посочено, че Договорът за банков ипотечен кредит на физическо лице №423/0199/14688595, станал предсрочно изискуем на 09.10.2013г., поради невъзможността за плащане на месечни погасителни вноски от кредитополучателя, вследствие настъпилите последователно застрахователни събития, но тъй като кредитополучателят починал, не могъл да уведоми застрахователя „Кардиф-Животозастраховане"АД за настъпилото застрахователно събитие.

Сочи се, че след като наследниците на кредитополучателя узнали за наличието на ипотечен заем на наследодателя си, единият от тях Д.И. П. /дъщеря/ се отказала от наследство и така уголемила наследствения дял на другия наследник Щ.И.Щ. /син/, който останал единствен такъв, и именно той в изпълнение на задължението на своя наследодател по чл.383 ал.2 от КЗ, след като узнал за договора за застраховка, изпратил уведомление за настъпило застрахователно събитие на ответника „Кардиф-Животозастраховане" АД. Отправил и искане за плащане на кредитора на неиздължената част от кредита, съгласно застрахователния договор. По отношение на това искане застрахователя отказал да изпълни задължението си по застраховката и да изплати неиздължената част от кредита на кредитора.

Твърди се, че кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД потърсил вземането си, чрез незабавно изпълнение, в изпълнителното производство, което образувал по ИД №20168780400665 при ЧСИ И.Х., по което е предприето принудително изпълнение - публична продажба на ипотекирания имот, собственост на ищеца Щ. по наследство от майка му. В това изпълнително производство били предприети и принудителни изпълнителни действия срещу солидарните длъжници по кредита. Водел се и граждански спор по 422 от ГПК по т.д. № 44/2016 г. на ЯОС, между кредитора и солидарните длъжници, висящо към настоящия момент, по което застрахователят бил привлечен, като трето лице -помагач и срещу него бил предявен обратен иск от ответниците - солидарни длъжници на същото основание, като настоящия иск.

Сочи се, че кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД е третото лице в чиято полза е застраховката, което е предявило претенция за неизплатената част от кредита, представляваща общо сумата от 140 000,51 лв. Тъй като ищецът бил наследник на кредитополучателя, отговорността му се свеждала до удовлетворяването на последния от продажбата на ипотекирания наследствен имот. Твърди се, че наследникът на застрахования е кредитор на банката. Договорът за банков кредит бил обезпечен със застрахователния договор, който Банката изискала от кредитополучателя, от което следвало да се приеме, че тя е заявила на кредитополучателя, че иска да се ползва от облагодетелстващия договор за застраховка.  Сочи се, че въпреки това банката не е потърсила вземането си от застрахователя, бездействала и не упражнявала имуществените си права. По този начин заплашвала удовлетворяването му, т.е. с бездействието си банката -длъжник рискувала да намали имуществото си. Твърди се, че Щ. имал правен интерес да бъде извършено плащане на банката от застрахователя, тъй като това щяло рефлектира пряко върху неговия патримониум, погасявайки задължението на неговия наследодател и банката нямало да може да изпълнява върху наследствения му имот. Това обуславяло правният му интерес да иска от съда да бъде осъден ответника - застраховател, да заплати неизплатената част от кредита на банката /съгл. посоченото в молба от 30.09.2016г./. Ищецът не твърди да е извършвал лично плащания към банката.

В писмени отговори ответникът оспорва предявените искове, навеждайки доводи за недопустимост и по същество за неоснователност. Посочил е, че от една страна не е налице покрит риск "трайно намалена или загубена работоспособност" по смисъла на чл.2 от Общите условия на застраховката „Кредитна протекция“, при които общи условия е сключен застрахователния договор, а от друга страна - че застрахователният договор е прекратен, считано от 04.03.2013г. на основание чл.4 от Общите условия, тъй като застрахованото лице М.В. е извършила последното плащане на месечната застрахователна премия на 01.02.2013г. и е изтекъл едномесечния гратисен срок по общите условия. Застрахователят е оспорил и материално-правната легитимация на ищеца Щ. да предяви исковете, с твърдение, че същия нито е плащал задълженията по кредита в рамките на погасителния план, нито е погасил изцяло предсрочно дължимата сума по кредита, т.е. че не е кредитор на банката. Искът е оспорен и като недоказан по размер: Твърди се, че ищецът не е представил никакви доказателства, които да потвърждават размера на претенцията, посочен в него. Не било ясно как е определен размера на главницата от 92261,28 лв. и лихвите в размер на 47739,23лв. за периода 04.04.2013г.-24.03.2016г., предвид факта, че при настъпване на застрахователно събитие „смърт" застрахователят изпращал остатъкът по кредита към датата на последното редовно дължимо плащане, определен като размер към датата на настъпване на застрахователното събитие. Изразено е несъгласие с ищеца, че застрахователят е отговорен за цялата неизплатена част от кредита.

В с.з. исковата претенция се поддържа от пълномощника на ищеца Щ.И.Щ.. Съищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-********* не изпраща представител в о.с.з. и не взема становище по исковете.

Ответникът, не изпраща представител в о.с.з. В писмено становище оспорва исковата претенция като недопустима, респ. като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Ищецът Щ.И.Щ. е единствен наследник на М.Г. В., видно от Удост. за наследници №226808.09.2016г. на Кметство с.Окоп общ.Тунджа и Съд.удостоверение изх.№3388/27.06.2016г. на ЯРС /за отказ от наследство на Д. И. П./.

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 19.05.2012г., М.Г.В. е сключила Договор за банков ипотечен кредит №423/0199/14688595 с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД за сумата от 90000 лв. Представен е и Анекс №1 от 16.01.2013г. към договора за кредит, в който като солидарен длъжник е посочен и ЕТ"Герман-М.В." с.Окоп. Не се спори, че сумата е била усвоена от В.. Видно от договора, кредитора е обезпечил връщането на кредита, с вписване на законна ипотека върху имота на кредитополучателя, закупен със сумата от отпуснатия кредит, и чрез трима солидарни длъжници: Д.И. П., М. Г. М. и Г. А. И. като солидарен длъжник в Анекс №1 е посочен и ЕТ"Герман-М.В." с.Окоп, които да отговарят солидарно за цялото задължение на кредитополучателя, а също така и със застраховка - сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция" /пакет А/, между ЗК„Кардиф-Животозастраховане"АД и кредитополучателя М. Г. В, в полза на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД. Предмет на застраховката са били покрити рискове: -Смърт в резултат на злополука или заболяване - застрахователят дължи остатъчната стойност по баланса по кредита; - трайна намалена или загубена работоспособност над 70% - застрахователят дължи обезщетение- месечни погасителни вноски по кредита или остатъчната стойност на баланса по кредита; и - при временна неработоспособност поради злополука или заболяване- застрахователят дължи обезщетение до 6 мес. погасителни вноски по кредита за всяко отделно събитие. Ползващо се лице по договора е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД или застрахования, респ. неговите законни наследници, ако е направено пълно предсрочно погасяване на кредита при платена периодична застрахователна премия, освен в случаите на вътрешно рефинансиране.

Страните не спорят, че „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила с ИЛ от 31.03.2016г., на осн. чл.417 ГПК по ч.гр.д. №728/2016г. на ЯРС срещу солидарните длъжници: Д. И. П., М.Г. М. и Г.А. И. за сумата 92261,28 лв. - главница, ведно със зак.лихва върху същата считано от 25.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумата и за сумата 47739,23 лв. - лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г. Въз осн. на ИЛ е било образувано изп.д. №20168780400665 на ЧСИ №878- Ирина Христова, по което е била вписана възбрана върху ипотекирания имот, собственост на ищеца и предмет на обезпечението по договора за банков кредит, и до ищеца, като ипотекарен длъжник е било изпратено уведомление за принудително изпълнение /л.23 от делото/.

С оглед установяване на твърденията за настъпили 2 застрахователни събития, ищецът Щ. е представил: за настъпило застрахователно събитие - болест, от която е била причинена трайна неработоспособност и степен на увреждания 72% - Експертно решение на ТЕЛК №2369-140/19.09.2012г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол за срок от 1 год. и Експертно решение на ТЕЛК №2311-133/09.09.2013г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, с което този срок на неработоспособност и степен на увреждания със 72% е бил продължен за срок от 2 год. - до 09.09.2015г. Представено е и Препис извлечение от Акт за смърт №11/10.12.2014г. на Кметство с.Окоп общ.Тунджа, видно от което М. Г.В.е починала на 08.12.2014г.

По делото е представено уведомление за настъпило застрахователно събитие вх.№11131/08.07.2016г. от Щ. до ответника ЗД„Кардиф- Животозастраховане, клон България” КЧТ България, с което наследникът на застрахованото лице е уведомил застрахователя за настъпилите застрахователни събития и е поискал, последния да заплати в полза на банката кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД  остатъчната стойност от баланса  на договора за банков ипотечен кредит №423/0199/14688595, след спиране на плащанията от неговата наследодателка, вследствие настъпили застрахователни събития.

С писмо изх.№3688/21.07.2016г., Щ. е бил уведомен от застрахователя, че искането му за изплащане на застрахователно обезщетение за трайна инвалидност е неоснователно, поради липса на доказателства за настъпила ТНР водеща до невъзможност за изпълняване на трудовите задължения срещу получаване на доходи, и вписаното в двете решения на ТЕЛК, че В. работи като собственик на фирма- продавач и може да продължи да работи като такава. В писмото е посочено също, че към датата на настъпване на смъртта - 08.12.2014г., застрахователните покрития по двата кредита на В. са били прекратени.

По искане на страните, по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза. В заключение вх.№348/19.01.2017г.  ВЛ-це С. Д. е посочило, че последната сума по кредита, в размер на 1500,00 лв., е внесена на 16.01.2014 г, като с нея са погасени следните задължения: Лихва върху просрочена главница, с падеж 07.04.2013 г. - 845,21 лв.; Наказателна лихва - 615,07 лв. и Такса за управление на кредит - 39,72 лв.  Видно от заключението към 09.10.2013 г. кредитополучателят е изпаднал в забава, тъй като не е платил 7 месечни вноски от Погасителен план - от м. април 2013 г. до м. октомври 2013г., а към 19.09.2012 г. - датата на първото настъпило застрахователно събитие, кредитополучателят е изпаднал в забава още на 31.07.2012 г., след като не е била платена вноска № 2 от Погасителен план към Договор за кредит №423/0199/14688595 от 19.05.2012г.. Към 19.09.2012 г. размерът на непогасените задължения с настъпил падеж е бил, както следва: Просрочена главница за м.07 и 08. 2012 г. - по контракт 955LRA1********* /кредит/ - 606,02 лв.; Просрочена лихва по контракт 955LRA1********* /кредит/ - 794,51 лв. и Просрочена премия за м.08.2012г. по застраховка „Кр. протекция" - 955LZD1********* - 30,87 лв. Според ВЛ-це общият размер на неиздължената сума  по кредита към 25.03.2016г. е била 140000,51 лв., от които: главница - 92261,28 лв. и лихва  -47739,23 лв.

ВЛ-це е посочило, че съгласно чл.7 от Общите услови към групов застрахователен договор „Кредитна протекция" № 02/2007г., застраховката е месечна или периодична, като в чл.9.1. от Договор за ипотечен кредит №423/0199/14688595 от 19.05.2012г. и анекс №1 към него е уговорено по застраховка „Кредитна протекция" /пакет А/ да бъдат плащани месечни премии, платими заедно с месечната погасителна вноска. Месечната застрахователна премия по ипотечни кредити се изчислявала като % от финансираната сума по кредита. Тя се изчислявала към падежа на месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план по договора за кредит и се плащала от застрахованото лице заедно с нея. Размерът на месечната застрахователна премия за ипотечни кредити вещото лице е посочило- 0,0343 % от договорената сума на кредита /пакет А/. В случая размерът се изчислявал, като първоначалния размер на кредита се умножавал по тарифното число на избрания пакет — 90000 лв. х 0.0343% = 30,87лв. Видно от заключението, по застрахователния договор /сертификат №423/0199/1468895 от 19.05.2012г/ са постъпили застрахователни премии в размер на общо 175,49 лв., които съответно са били преведени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД на ответника ЗД „Кардиф-Животозастраховане, клон България" КЧТ България, както следва: вноската от 27.07.2012 г., в размер на 30,87 лв., преведена през м. юли 2012 г. вноската от 01.08.2012 г, в размер на 30,87 лв., преведена през м. август 2012 г. вноската от 08.11.2012 г. в размер на 92,61 лв. преведена през м. ноември 2012 г. вноската от 05.02.2013 г. в размер на 21,14 лв. преведена през м. февруари 2013 г. ВЛ-це е посочило, че последното плащане на застрахователната премия по застраховка „Кредитна протекция", сключена за обезпечаване на вземанията на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД от М. Г. В. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 423/0199/14688595 от 19.05 2012 г, е било направено на 05.02.2013 г., от средства постъпили на 04.02.2013 г. - извлечение от сметка с IBAN: ***. Посочило е също, че в системата на банката, застраховка „Кредитна протекция", сключена за обезпечаване на вземанията на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД по Договор за кредит № 423/0199/14688595 от М. Г.В., осчетоводена под номер 955LZD1*********, е била прекратена на 5.03.2013 г. Заключението не се оспори от страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.

По искане на ответника по делото е назначена и изслушана СМЕ. В заключение вх.№1320/01.03.2017г.  ВЛ-це д-р Я. Ч. е посочил, че с двете експертни решения на ТЕЛК - №№ 2369-140/19.09.2012г. и №2311-133/09.09.2013г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, е бил определен вида труд,, който е противопоказан за упражняване: труд с психо-физическо пренапрежение; нощен труд; труд при лоши атмосферни условия, като според ВЛ-це извън посочените противопоказания, М.Г. В. е могла да осъществява трудова дейност, в т.ч. би могла да осъществява дейност като собственик на фирма, продавач-консултант. Според ВЛ-це противопоказанията за труд, посочени в двете експертни решения на ТЕЛК, не дават основание да се приеме, че освидетелстваното лице не е могло да полага умствени или физически усилия и личен труд за осигуряване на доход. На поставения въпрос, намалената трудоспособност по двете експертни решения, касае ли дейността продавач-консултант, която е упражнявала М.В. т.е. занапред могла ли е тя да осъществява, такава дейност, ВЛ-це е отговорило, че М.В. е била с намалена, а не със загубена трудоспособност, т.е. инвалидност по болест втора група / 72%/ с право на работа, т.е. тя би могла да осъществява дейност за напред, извън посочените условия в двете експертни решения.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са  искове с правно осн. чл.134, ал.1 ЗЗД.

ЯОС, счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, по следните съображения: Процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената от него принадлежност на спорното материално право, респ. от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението, и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Въз основа на изложените твърдения в исковата молба и допълнителната молба на ищеца, в които ищецът се позовава, макар и неконкретизирано, на съдържанието на облигационната връзка между неговия наследодател и банката, и на задълженията на ответника, произтичащи от условията на застрахователния договор и закона, респ. че той има качеството на кредитор на банката, се налага извода, че твърденията на ищеца, че е носител на право на иск срещу застрахователя, обуславят допустимостта на предявеният иск. Въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно дали е носител на права по сключения между ответника и банката договор за застраховка, включително и на правото да търси от застрахователя заплащане на обезщетение в полза на банката, реализирайки така едно чуждо имуществено право, съответно наличието на елементите от фактическия състав на предявения иск, са въпроси от значение за решаване на спора по същество и не касаят допустимостта на иска. 

Разгледан по същество искът се преценя като неоснователен, тъй като по делото не е установено съществуването на правото на иск на ищеца Щ. за присъждане в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София на уговореното в договор за застраховка между банката и ответника ЗД„Кардиф- Животозастраховане, клон България” КЧТ България обезщетение с оглед настъпило застрахователно събитие - смърт на застрахованото лице- М. Г.В.. Твърденията на ищцовата страна и формулировката на нейната претенция характеризират същата като искове с правно основание чл.134 ал.1 ЗЗД. Особеностите на този иск са свързани с изрично уреденото отклонение от принципа, прогласен в чл.26 ал.2 ГПК, че освен в предвидените изключения, никой не може да предявява чужди права от свое име пред съд. Процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване на правата на длъжника от кредитора по чл.134 ЗЗД или чрез процесуална суброгация. Т.нар. “actio obliqua”, или още сурогационен иск, е предоставен в полза на лице, което има качеството на кредитор, упражняващ имуществени материални права на длъжника- вземания, произтичащи от сделки, непозволено увреждане или неоснователно обогатяване. Само лице, което е кредитор на длъжника, може да упражнява правата на последния. В случая не се установява ищецът да има това качество. В представения Договор за банков ипотечен кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г. и Анекс №1 към същия от 16.01.2013г., липсва уговорено в полза на ищеца /респ. на наследодателя му/ спрямо банката имуществено право, респ. задължение за кредитодателя, чието удовлетворяване да е застрашено от бездействието на банката да предяви претенцията си за обезщетение към застрахователя при настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице. 

Съгласно разпоредбата на чл.199а ал.1 КЗ/отм./, при застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят размера по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица. От тази разпоредба обаче за банката не възниква задължение да приспадне застрахователното обезщетение, което би получила. Нормата урежда правото на банката в случая, като лице, чиито материален интерес е обезпечен със сключената застраховка по отношение на застрахованото лице-кредитополучател по договора за банков кредит, да търси реално изпълнение на договорното задължение на ответника- застраховател за плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие. Визираната законова разпоредба не урежда задължение, и то към самия ищец. 

В договора за банков кредит липсва уговорка относно сключването на договор за застраховка от страна на банката с трето лице-застраховател, чийто предмет е живота или което и да е неимуществено право на застрахованото лице. От твърденията на страните по делото и от събраните доказателства, се установява, че по съгласие на наследодателката на ищеца /кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит №423/0199/14688595/ 19.05.2012г./, е била сключила за нейна сметка Договор за застраховка с ответника- сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция" /пакет А/, като вид обезпечение на материалния интерес на банката при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, с оглед настъпила смърт или трайно увреждане на здравето. Съгласно договора и Общите условия за застраховка "Кредитна протекция"  на кредитополучателите на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, при настъпване на застрахователно събитие със застрахованото лице, ползващо се лице по застраховката е банката, като при трайна намалена или загубена работоспособност над 70% - застрахователят дължи обезщетение- месечни погасителни вноски по кредита или остатъчната стойност на баланса по кредита, а при смърт- застрахователят дължи обезщетение в размер на остатъка по кредита. Липсва обаче задължение за банката, по смисъла на уговореното в договора за кредит, да търси плащане на дължимото застрахователно обезщетение, или задължение да търси удовлетворение с оглед предоставените обезпечение в определена от самите страни поредност, включваща на първо място застрахователното обезщетение. Възникналото право на удовлетворение не е обвързано със задължение за упражняването на това право. 

Предвид изложеното, ЯОС намира, че след като ищецът не се явява кредитор за имуществено вземане по отношение на банката, за него не може да възникне правото по чл.134 ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на хипотезата включва задължителното условие за ищеца да е кредитор, поради което липсата му лишава ищеца от възможността да упражнява правата на банката спрямо ответника. 

Предявените искове се явяват неоснователни само на посоченото основание, поради което е безпредметно да се анализират останалите релевантни за спора въпроси, свързани с интереса на ищеца от предявяване на косвения иск, за наличието на условията за реализиране на отговорността на ответника по застрахователния договор, респ.за наличието на изключващо отговорността на ответника обстоятелства. /в т.см. Реш. №1163/03.06.2014г. по в.т.д. №3699/2013г. на Софийски апелативен съд, недоп. до касац. обжалване с Опр.№669/31.07.2015г. по т.д. № 3089/2014г. на I т.о. на ВКС/.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото в полза на ответника ЗД„Кардиф- Животозастраховане, клон България” КЧТ България с ЕИК-*********, с оглед направеното от него искане, следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 764,90лв., от които както следва: 150лв.- платено възнаграждение за ВЛ-це по СИЕ,  164,90лв.- платено възнаграждение за ВЛ-це по СМЕ и за възнаграждение на юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ- 450лв.

Водим от изложеното ЯОС

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Щ.И.Щ., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Е.М. ***, искове с пр. осн. чл.134 ЗЗД, против ЗД„Кардиф- Животозастраховане, клон България” КЧТ България с ЕИК-*********, да бъде осъден ответникът да заплати на конституирания съищец „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-*********, както следва: сумата 92261,28 лв. - главница, ведно със зак.лихва върху същата считано от 25.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, и сумата 47739,23 лв. - лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г., представляващи задължение по застраховка - сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция" /пакет А/, между ЗК„Кардиф-Животозастраховане"АД и Мима Ганева Вълчева, в полза на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД, за изплащане на неизплатената част от Договор за банков ипотечен кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г. сключен между кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД и кредитополучателя М.Г. В..

ОСЪЖДА Щ.И.Щ. да заплати на ЗД„Кардиф- Животозастраховане, клон България” КЧТ България с ЕИК-*********, сумата 764,90 лв.– разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: