Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-94
16.06.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 1911 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47680/25.10.2019г. на РС-Бургас от ЗД „Бул Инс” АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс
Баучер” № 87, заявена чрез пълномощник адв.Вяра Видова от АК - Бургас против Решение
№ 2428/09.10.2019г. по гр.д.№ 1082/2019г. по описа на БРС, с което ЗД „БУЛ ИНС“
АД с ЕИК *********, е осъден да заплати на
М.М.Ш. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г.Н.В.
с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № **, сумата от 5 000
лв., представляващо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, поради смъртта на б. му М.А.В. с ЕГН **********, настъпила на
24.09.2015г. вследствие на ПТП от същата дата между лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № А 8068 КВ и товарен влекач „Манта ТГА“ с рег. № В 4298 ВВ,
дължимо съгласно застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност №
02115000922963, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането –
24.09.2015 г., до окончателното й изплащане.
Твърди се неоснователност на
иска. По-конкретно се навежда, че съдът неправилно е приел, че липсва
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като
по делото е доказано, че последното е било без предпазен колан, като в тази
насока се цитира и съдебна практика. Твърди се, че не е доказано твърдението за
претърпени мъки, болки и страдания, преживени от ищеца в следствие загубата на
по-големия му б., тъй като не е установена трайна, дълбока емоционална връзка и
близост между двамата. Изразява несъгласие със становището на съда относно
справедливия размер на обезщетението, като в тази насока се излагат подробни
аргументи. Навежда се и че неправилно е присъдена лихва върху главницата,
начиная от 24.09.2015г.-датата на ПТП, като счита че лихвите следва да текат от
датата на завеждане на исковата молба. Счита претенцията за лихва за забава от
24.09.2015г. с изтекъл тригодишен давностен срок, поради което прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва от
24.09.2015г..
Моли атакуваното решение да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобрзно, постановено при нарушение на
материалния закон и несъобразено със събраните по делото доказателства, като
бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен. Няма доказателствени
искания. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.
За въззиваемият М.М.Ш. с ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Г.Н.В. с ЕГН **********, уведомен чрез
процесуалния представител по пълномощие адв.Стоян Петров от БАК е депозирал
отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Не
ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Заинтересованата А“ЗД“, чрез Д“СП“-Бургас е депозирала
писмен доклад, в който е подробно описана установената при социалното проучване
семейна среда.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Районният съд е разгледал иск с
правно основание чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от във вр. с чл. 226, ал. 1 и чл. 257,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, като се е произнесъл с позитивно за
ищеца решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск от М.М.Ш. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Г.Н.В. с ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, с
която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева,
представляващо дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съгласно застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № 02115000922963,
ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 24.09.2015 г.,
до окончателното й изплащане.
Претенцията е основана на следните
фактически твърдения: В следствие допуснато на 24.09.2015 г.
около 07,15ч. на главен път Бургас-Варна, ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № А 8068 КВ, управляван от М.
Б. Ш. – б. на ищеца, л.а.“Форд Транцит“ с рег.№ А0289 КА товарен влекач „Манта
ТГА“ с рег. № В 4298 ВВ е настъпила смъртта на М. Б. Ш. – б. на ищеца, и на М.А.В.
– б. на ищеца. като виновен за ПТП- то бил водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ – б. на ищеца. За последния имало сключена застраховка
гражданска отговорност с ответното дружество и същото следвало да покрие
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия б.. Твърди
се, че приживе семейството е живяло в едно домакинство и между двамата б. е
имало силна емоционална връзка и дълбока привързаност, като М. е бил като б. за
ищеца, поради често отсъствие на б. им, породено от неговата работа. Поради
това и ищецът преживял тежко смъртта на б. си, като изпитал множество негативни
преживявания и силен стрес, болки и страдания, чиято обезщетяване в размер на
5 000 лв. търси в настоящото производство.
С
подадения в законния срок писмен отговор, ответното дружество е оспорило така предявения
иск. Видно от отговора по чл. 131 ГПК възраженията и
доводите на ответника могат да се групират, както следва: твърди се, че не е
налице изключителна вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ , а е
налице и съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат от страна и на
водача на товарен влекач „Манта ТГА“, който бил извършил нарушения на ЗДвП, като
се е движил с превишена скорост и не се е съобразил с предприетата маневра на
другия водач. Навежда се
и съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил без предпазен колан. Като
неоснователни и недоказани се оспорват и твърдените от ищеца неимуществени вреди - болки, мъки и страдания от загубата,
тъй като не е установена изключителна близост между б.. Твърди се прекомерност на търсеното обезщетение от
5 000 лева, като несъответстващо на принципа на справедливост. Сторено е и
възражение за изтекла погасителна давност за лихвите, така както са
претендирани от датата на деликта-24.09.2015г..
Районният съд е разгледал иск с
правно основание чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от във вр. с чл. 226, ал. 1 и чл. 257,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ и като е намерил същия основателен се
е произнесъл с позитивно за ищеца решение, което се обжалва от ответното
дружество.
Видно от събраните по делото
писмени доказателства, заключението по САТЕ, а и становищата на страните
безспорни по делото са следните фактически обстоятелства:
На 24.09.2015 г. около 07,15ч. на главен път
Бургас-Варна, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А
8068 КВ, управляван от М. Б. Ш. – б. на
ищеца, л.а.“Форд Транзит“ с рег.№ А0289 КА товарен влекач „Манта ТГА“ с рег. №
В 4298 ВВ.
В следствие описаното ПТП е настъпила смъртта на
всички четирима пътници в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 8068 КВ,
включително на водача М. Б. Ш. – б. на ищеца и на **-годишния му с. М.А.В. – б.
на ищеца, който е седял на задна дясна седалка в автомобила.
Установената в наказателното производство причина за
настъпване на смъртта на М.А.В./вж.л.18 от гр.д. № 1082/19г. на БРС/ е тежка
черепно-мозъчна травма-тежка контузия на мозъка и мозъчния ствол.
В постановление от 13.02.2017г. на Окръжна прокуратура
– Варна за прекратяване на наказателното производство е прието, че вина за
настъпилото ПТП има изцяло починалия М. Б. Ш., като останалите двама водачи са
нямали техническа възможност да предотвратят ПТП.
По делото между
страните няма спор, че е налице сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ № 02115000922963 досежно отговорността на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ към датата на настъпване на ПТП-то - 24.09.2015 г.
От представени по делото справки в НБД“Население“ и
удостоверения се установява, че ищеца действително е б. на починалия М.А.В. .
От показанията на св.Г.И. с. на б.а на починалия б. на
ищеца-М.Ш. се установява, че починалия М. и с. му Г. имат шест деца, като
когато родителите били на работа за по-малките деца се грижел починалия им с. М..
М.се грижел най-вече за малкия М., водел го на училище, вземал го от там,
грижел се за него. Прекарвали заедно много време/ „по цял ден“-показания в с.з.
от 17.09.2019г. по гр.д. № 1082/19г. на БРС/. Малкият М. приел много лошо
вестта за смъртта на б. си -бил в шок, бил много стресирал, много плачел и още
не можел да понесе случилото се. Починалият М.А.В. живеел в едно домакинство с
м. си и б. си. Нямал е свое семейство-жена и деца. Имал една приятелка, с която
нямал граждански брак и която била бременна от него. Тя родила детето след като
М. починал, което се установява и от приложената по делото справка в НБД “Население“
/л.104 по гр.д. № 1082/19г. на БРС/.
При изслушването на детето М.Ш. в с.з. на 26.05.2020г.
се установява, че приживе по-големия му б. М. е живеел с приятелката си в дома
на р. си. Когато родителите им били на работа М. оставал в къщи и се грижел за М..
М. ходел на работа, когато нямало пари в дома. Работел на пристанището и отивал
на своята работа, когато родителите им се връщали от тяхната работа. М. казва,
че когато са живеели с б. си и б. си М. е било по-хубаво, че двамата много му
липсват и че му е много тъжно, че вече ги няма.
От показанията на с. р. Х., извършила проучването по
делото, се установява, че М. не е забравил б. си и б. си и продължава да тъгува
за тях. Посочва, че те са живели всички заедно и липсата на някой от
семейството се усеща от всички.
Видно от представения социален доклад установена е добра хигиена в семейното
жилище, констатирани са изградени силни родствени и емоционални връзки,
почиващи на уважение и грижа. Посочва се, че детето има ясни спомени от деня, в
който майката се е прибрала у дома и е разказала за катастрофата и кончината на
б. му и б. му, че за да не го разстройва майка му не го е водила на
погребението им, но макар и след толкова години все още често гледа техните
снимки и плаче за тях. Посочва се, че детето е споделило, че било силно
привързано към б. си М., тъй като той се грижел за него, когато родителите му са
били на работа. Констатирано е от социалните работници, при разговорите с М.,
че поддържа връзка с разширения семеен кръг по майчина и бащина линия. Посочва
се, че семейството живее бедно, но майката полага грижи за детето и усилия
според възможностите си да осигури основните му потребности. Преценено е че
детето е възпитано добре, проявява уважение към майка си и зачита родителския й
авторитет.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност приема следното:
Предявеният иск по отношение на търсеното
обезщетение е с правно основание в чл. 226
вр. с чл. 223, ал. 1 КЗ
(отм.); На основание параграф 22 от ПЗР
на КЗ в сила от 01.01.2016 г. за продцесната застраховка
"гражданска отговорност" следва да се прилагат правилата на Част ІV на КЗ
(отм.);. Предявеният иск по отношение на законната лихва е с правно основание в
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със
сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/
обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Това
е така, защото непозволеното увреждане
(деликтът), като източник на задължения и основание за ангажиране на
гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт
(фактически състав), който кумулативно включва: (1) деяние – действие или
бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат и (5) вина, която се предполага.
Както бе посочено по-горе в постановление от
13.02.2017г. на Окръжна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателното
производство е прието, че вина за настъпилото ПТП има изцяло починалия М. Б. Ш.,
като останалите двама водачи са нямали техническа възможност да предотвратят
ПТП.
Налице е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ № 02115000922963 досежно
отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ към датата на
настъпване на ПТП-то - 24.09.2015 г.
Безспорно е и
настъпването на процесното ПТП, както и че от същото е настъпила смъртта на М.А.В.
– б. на ищеца, като причина за смъртта му е тежка мозъчна-травма, като е налице
и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
По възражението, наведено във въззивната жалба,
че е допуснато съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП, тъй като е
пътувал без поставен предпазен колан, в нарушение на
чл.137а от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП :“Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.“
По
делото е прието заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено.
Според експертизата лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № А 8068 КВ е с първоначална регистрация през 1992г.. Вещото лице е
посочило, че по делото няма достатъчно информация-снимков материал, за да се
посочи с точност, но 80-90% от случаите леките автомобили „Фолксваген Голф“ с
първоначална регистрация 1992г., нямат фабрично монтирани предпазни колани на
задните седалки. Независимо от това, вещото лице е посочило, че предпазният
колан предпазва основно тялото на пътника и в много малка степен главата, а в
конкретния случай лицето е починало от тежка черепно-мозъчна травма. В
заключението е посочено, че е много вероятно дори да е бил с предпазен колан,
возейки се на задна дясна седалка М.А.В. , под внезапния и силен натиск на
инерционните сили/които в много кратък интервал от време са си променяли
посоката –на ляво-на дясно/ са причинили сблъсъци на пътниците с автомобилни
части/детайли и /или с други пътници в момента на ПТП, при което М.А.В. е получил смъртоносно нараняване в областта на
главата.
В представеното по делото постановление за
прекратяване на наказателното производство на ОП-Варна също не са налични данни
дали автомобила, в който е пътувал починалия М.В. е бил оборудван с предпазни колани на задните
седалки
В тази връзка следва да се посочи, че приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията
на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за
съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни
колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от
страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.
В настоящия случай с доклада по чл.140 ГПК
първоинстанционния съд е дал указания на ответното дружество, че в негова
тежест е да докаже наведените доводи за съпричиняване, но ответното застрахователно
дружество не е провело пълно главно доказване на релевираното възражение за
съпричиняване от пострадалото лице: ответникът не е ангажирал доказателства,
установяващи наличието на обезопасителен колан на задната седалка на автомобила;
заключенията на съдебно-автотехническата експертиза също не доказват, че задната седалка на
автомобила е била оборудвана с обезопасителен колан; видно от заключението на експертизата, предпазния колан
пази основно тялото, така че дори и с поставен колан вероятно не би могла да
бъде предотвратена смъртоносната черепно мозъчна травма. В този смисъл вж. постановените по чл.290 ГПК Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457 / 2014 г.; решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ
т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ІІ т. о.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят – ответник се е задължил да покрие в границите на определената
в същия сума, отговорността на застрахования автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 8068 КВ респ. на
всеки водач на автомобила, ползващ го на законно основание, какъвто е водачът М.Ш.,
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Ищецът е упражнил правото си на
пряк иск против застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност".
Предвид изложеното искът за обезщетение за неимуществени вреди
против застрахователя е основателен.
С оглед на това и предвид установеното наличие на
валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице - причинител на вредата и ответното застрахователно
дружество, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди
от деликта.
По отношение наведеното в жалбата възражение
относно справедливия размер на обезщетението: Застрахователят в изпълнение на
поетите задължения по застраховката "гражданска отговорност" дължи на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, което се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера
на полагащото се обезщетение. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания и моралните
ценности понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното прилагане
на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след
като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе, се установи
недвусмислено по делото. С приемането на Тълкувателно решение № 1/2016 година
на ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. С оглед доказателствата и съображенията
по-горе съдът приема, че на ищеца са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от загубата на близък човек – негов б.. Ищецът е бил на деветгодишна
възраст, когато б. му и б. му са починали в описаната по-горе катастрофа. Поради
служебните ангажименти на родителите починалия б. се е грижил за малолетния
ищец като б.. По настоящото дело безспорно се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
вследствие смъртта на б. си, който се е грижел за по-малките си б. и с., но
особено много именно за ищеца, като го е водел и вземал от училище, а
останалото време са прекарвали заедно. Починалият е полагал грижи за него,
живеели са в едно домакинство, като преждевременната му смърт е била изключителен шок за него, който ищецът все още не
може да приеме, въпреки изминалото време, съгласно събраните гласни
доказателства. На тази база обезщетението, следващо се на пострадалия, за
претърпените в резултат на престъплението неимуществени
вреди правилно е присъдено в цял размер
за сумата от 5000 лв..
По отношение на възражението за изтекла давност на
акцесорния иск за лихви, съдът намира следното: Вземането за обезщетение за неимуществени вреди
по прекия иск срещу застрахователя и дължимото при неизпълнението на това
парично задължение обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
имат обезщетителен характер, но законът регламентира различен срок за
погасяването им. Приложимият съобразно датата на настъпване на произшествието
закон- отменените разпоредби на глава 27 на ТЗ,
/а така и Кодексът за
застраховането/ съдържат специална регламентация на давностните
срокове / чл. 392-отм. ТЗ, респ. чл. 197 КЗ/,
в които се погасяват правата по застраховката „Гражданска отговорност“, но не
въвеждат специални срокове, с изтичането на които се погасява вземането за
лихви при забава в плащането на застрахователното обезщетение. Поради
функционалната обусловеност на прякото право на третото увредено лице към
застрахователя от правото на деликтно обезщетение и еднаквият им обем,
задължението по застраховката „Гражданска отговорност“ и застрахователното
покритие по нея, включват и обезщетяването на вредите
от забавеното изпълнение на задължението за застрахователно плащане /лихвите за
забава/, които би дължал застрахованият делинквент, при начален момент и срок
на погасителна давност, приложими за вземането по деликтното правоотношение.
Това обуславя приложението на общите правила на ЗЗД относно срока за погасяване
на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на чл. 111 б. „в“
предл. второ от ЗЗД. Константна е практиката на ВКС, че вземането за
лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската
отговорност на деликвента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо
вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Обстоятелството, че ищецът
по прекия иск срещу застрахователя има право на обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на деликта не означава, че това вземане се
погасява с общата петгодишна давност. В случая искът е предявен на 05.02.2019г.,
след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за
лихви, която е датата на смъртта,
причинена в резултат на пътното произшествие- 24.09.2015година. Поради това
вземането е погасено за периода, предхождащ тригодишния от завеждането на
исковата молба- до 04.02.2016 г. За периода след 05.02.2016година до
окончателното изплащане на задължението обезщетението за забава е дължимо и
възражението за давност е неоснователно.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в частта досежно главната искова претенция, като
досежно претенцията за лихви, съобразно гореизложеното следва отмяна на
решението в частта досежно присъдената лихва за периода от 24.05.2015г. до 04.02.2016 г. и отхвърляне на същата за този период,
като решението в частта за главницата и лихвата върху нея за периода от 05.02.2016г.
до окончателното изплащане на задължението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2428/09.10.2019г. по гр.д. № 1082/2019г. по описа на РС-Бургас в частта, с която ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК-********* е осъдено на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати
на М.М.Ш. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г.Н.В.
с ЕГН ********** законна лихва върху
присъденото застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 5000лв., считано от датата на деликта – 24.05.2015г. до 04.02.2016 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД на М.М.Ш. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г.Н.В.
с ЕГН ********** против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК-********* за присъждане на законна
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 5000лв., поради смъртта на б. му М.А.В. с ЕГН **********,
настъпила на 24.09.2015г. вследствие на ПТП, за периода от 24.05.2015г. до 04.02.2016 г..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2428/09.10.2019г. постановено по гр.д. №
1082/2019г. по описа на РС-Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87 да
заплати на адвокат Стоян Петров от АК-Бургас с № **********, адрес на кантора гр.Бургас,
ул.Св.П.Евтимий № 67 адвокатско възнаграждение в размер на 440лева /четиристотин
и четиридесет лева/, на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: