Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
26.03.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Г.
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 1413 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С.К.А. *** срещу Наказателно постановление № 16 – 1253 – 000548 от 17.05.2016 г. на Началника – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, без да се конкретизира в какво се изразяват същите. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован се явява, като лично и чрез пълномощника си по делото – адв. Д.Р. заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество излага конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането си съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата и съответно отмени, атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
Административнонаказващият орган – Началник - група Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 05.02.2016 г. свидетелите Г.А.Г. и И.Н.К., двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, при изпълнение на служебните си задължения, били установени със служебния автомобил, в град Хасково в участъка от бул. „С. Стамболов“, след сградата на „Общинска полиция“ и в района срещу магазин „Лидл“ посока на движението към бул. „България“. В около 23:50 часа, жалбоподателят С.К.А. *** собствения си лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ******, в посока на движението към кръстовището бул. „България“ в град Хасково. С него пътувал и свид. К. Х. С., като при преминаване през изкуствена неравност, свид. Г.Г. забелязал, че управляваният от жалбоподателя автомобил, пресичайки и по този начин нарушавайки пътна маркировка М2 – двойна непрекъсната линия, бил навлязъл в лентата за насрещно движещи се превозни средства, като имало и приближаващ насрещно движещ се автомобил. С оглед тези си констатации, свид. Г.Г. подал сигнал със стоп – палка пред автомобила на жалбоподателя, който след около 5 – 6 метра спрял преди кръстовището с бул. „България“, но пред свид. Г.Г. да приближи, за да поиска документите на водача и да извърши проверка, продължил по бул. „България“. Без превозното средство, управлявано от жалбоподателя, да бъде последвано с патрулния автомобил от контролните органи, свид. Г.Г. подал информация на оперативния дежурен за случилото се и за регистрационния номер на лекия автомобил в случай, че премине покрай друг патрул на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, разположен в град Хасково да бъде спрян. След като това не се случило същата нощ, свид. Г.Г. изготвил докладна записка за случая, бил издирен собственика на лекия автомобил и установен в лицето на жалбоподателя и адреса, на който живее. На 20.04.2016 г., след като заявил пред контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетили адреса му, че единствено той бил управлявал превозното средство и не го бил предоставял на другиго, срещу С.К.А. бил съставен, от свид. Г.Г., в присъствието на свид. К.Й.В., Акт за установяване на административно нарушение бл. № 125709. Актът бил съставен в присъствие на лицето, посочено в него като нарушител и след предявяването му бил подписан от С.К.А., който вписал в съответната графа за възражения и обяснения, че не си спомнял случая, тъй като минало много време, но в предвидения срок щял да даде обяснения по случая.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са депозирани допълнително след началото на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител, осъществено на датата на неговото съставяне – 20.04.2014 г., според отразеното в приложената разписка, а именно на дата 25.04.2016. В тях се съдържа обяснение по случая и конкретно за осъществената фактическа обстановка, както и за приобщаване на заснет видео материал, какъвто се твърди, че имало изготвен по случая.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: 1. „не съобразява поведението си с пътната маркировка“ и 2. „не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно бил нарушил чл. 6, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП“ и наложил процесните санкции съответно на основание чл. 185 и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.А.Г. и К. З. К. относно обстоятелствата, свързани с действията им по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, а по отношение на първия от изброените свидетели - и за фактите около извършване на действията по спиране на автомобила, начина по който е осъществено подаването на сигнала и за констатациите, до които е достигнал, изложени в АУАН относно действията на жалбоподателя по управление на превозното средство в момент непосредствено преди подаване на сигнала със стоп палка от страна на свид. Г.Г., както и за броя лица, пътуващи с автомобила. Относно тези факти, чието правно значение ще бъде предмет на анализ по същество, съдът дава вяра на изложеното и от страна на свидетеля К. Х. С., разполагащ с преки и непосредствени впечатления за осъществените събития, като необходимо е да се има предвид, че с оглед изминалия период от време, последният няма ясен спомен за определени детайли от случилото и по – конкретно – за точната дата на събитията. Същият обаче ясно идентифицира случая поради времето от денонощието, в което са се разиграли събитията, маршрута на движение на автомобила, с който е пътувал и факта, че е бил управляван от жалбоподателя. По този начин, с показанията си не само не разколебава отразената в съставения АУАН фактическа обстановка, доколкото е забелязал човек, излязъл на пътя в процесния участък /без да може да уточни детайли, като няма възприятия за нарушение на пътната маркировка, но описва маневра, с която бил могло да се стигне да такова/, но тъкмо напротив - допълва доказателствената опора относно факта на управление на автомобила от страна именно на жалбоподателя, отнесен към въпроса за авторството, с което консолидира и фактическите извод на съда относно осъществената обстановка, отнесени в контекста на проверка на обвързващата доказателствена сила на съставения по реда на ЗДвП пътищата акт за установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съгласно чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание в частта относно нарушенито по пункт 1 от санкционния акт. Действително не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче, в посочената част не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като на това място е уместно да се отбележи, че въведеното словесно описание на визираното нарушение е лаконично, като на пръв поглед се създава впечатление, че става ясен кръгът от факти, въз основа на които жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност и изглежда твърденията за тях са безпротиворечиво изложени. Прочитът на съответните текстове от закона обаче изисква да се приеме, че общото задължение на водачите по чл. 6, т. 1 от Закона за движенето по пътищата и конкретно това да спазват маркировката е предвидено, за да бъде обезечено спазването на конкретни забрани, свързани с нарушаването й, като тази по чл. 16 от ЗДвП и конкретно т. 1 или т. 3 на ал. 1 в зависимост от броя на лентите, каквито твърдения липсват, а именно да се навлиза в лентата на насрещно движение, каквото твърдение е конкретно отправено. При това положение, актосъставителят не е отчел съотношението между общото задължение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и конкретната забрана по чл. 16, ал. 1 от същия закон и дадената правна квалификация не е релативна като не е отчетена необходимостта деянието да бъде квалифицирано като нарушение по специалната норма на чл. 16, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а не по общата – чл. 6, т. 1 от същия закон, чието приложение в този случай е изключено, след като е констатирано навлизане в лентата за насрещно движение. По този начин е допуснато нарушение от категорията на съществените, тъй като то е довело до накърняване правото на защита в аспекта на възможността да разбере всички факти, за които се цели да бъде ангажирана отговорността му, която не е обезпечена. Оттам не е приложена и сътветната наказваща норма, релевантна на твърденията за вида на допуснатото нарушение. Доколкото визираното нарушение е изцяло възпроизведено в атакуваното наказателно постановление, същото подлежи на отмяна на това конкретно процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество. По отношение на нарушението, визирано в пункт 2 от НП, следва да се отбележи, че в същата част съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговите реквизити. Деянието отново е лаконично описано, но в достатъчна степен ясно, за да е в състояние жалбоподателят да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Същото е и правилно квалифицирано по специалния текст на чл. 103 от ЗДвП. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си в тази част отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно деянието по пункт 2 от същото. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят С.К.А. след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил марка „*****”, модел „*****” с рег. № ******, не е изпълнил задължението си в това си качество да спре при подаден сигнал за това. Основният момент е свързан с дейността на контролните органи по подаване на сигнала за спиране и неговата яснота, конкретна насоченост от гледна точка адресата и възможността да бъде възприет, в каквато насока се отправят единствено възраженията на жалбоподателя по същество. Подобен недостатък обаче, всъщност не се откроява в дейността на полицейските служители по подаване на сигнала за спиране на превозното средство, доколкото свидетелят Г.А.Г. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково разполага с качество по чл. 165 от ЗДвП, и същият е отправил сигнал със стоп - палка за спиране на превозното средство, който е бил възприет от жалбоподателя като фактическо действие, като особено показателно е изложеното от свид. С., че той също бил възприел „човек на пътя“, каквото обстоятелство твърди и жалбоподателят с тази особеност, че и двамата не са възприели качеството на това лице на пътя като контролен орган, но най – голямо значение за преценката има фактът на първоначално формираното намерение от жалбоподателя да изпълни разпореждането, обективирано в така подадения сигнал за спиране на управляваното от него превозно средство, намалявайки скоростта /не поради приближаването на кръстовище/, но липсата на поведение на изчакване на свид. Г. да приближи автомобила и да поиска документи. Тоест, доказано, освен от обективна страна, така също и от субективна, се явява нарушението по чл. 103 от ЗДвП при това с убедителни гласни доказателства, а именно показанията на разпитания като свидетел - орган на службата за контрол на пътя, както отчасти и от разпита на ангажирания от защитата свидетел – К. С.. За да е налице деяние по предложения в процесния АУАН и НП текст от закона – чл. 103 ЗДвП, е необходимо, както е прието в Решение № 259 от 28.10.2016 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 226/2016 г., от обективна страна, на водач на пътно превозно средство да е подаден сигнал за спиране от контролните органи. Под контролни органи по смисъла на посочената за нарушена разпоредба следва да се имат предвид не всички полицейски служители, а само тези работещи в служби по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. По делото са представени съответни доказателства, от които да се установява, че на посочените в санкционният акт дата и място, изброените свидетели са изпълнявали функциите на контролен орган по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП, а сигналът от контролните органи е правомерно подаден със стоп - палка, явяващ се допустим подход съгласно Закона за движението по пътищата и ППЗДВП.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. чл. 103 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанията по вид и размер, следва да се отбележи, че материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност. При индивидуализацията на санкцията обаче, макар и да не са събрани пълни данни за имущественото състояние на дееца, следва да бъде отчетен фактът, че същият притежава движимо имущество - моторно превозно средство, но с определяне на наказанията, кумулативно предвидени в санкционната норма на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП над установения законов минимум и под средния за всяко едно от тях, наказващият орган е подходил необосновано, с оглед изискванията на чл. 27 от ЗАНН и данните за личността на жалбоподателя. Санкционният акт в тази част е необходимо да бъде изменен, като наложените по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП административни наказания за нарушението по чл. 103 от същия закон следва да бъдат намалени до законовия минимум от 50 лева за глобата и 1 месец – за наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
По изложените съображения, подадената жалба се явява часточно основателна а атакуваното с нея НП –незаконосъобразно в частта относно нарушението по пункт 1, поради което в същата част ще следва да бъде отменено от съда, а в частта по пункт 2, като необосновано досежно размера на администратвните наказания – изменено в посочения по – горе смисъл.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16 – 1253 – 000548 от 17.05.2016 г. на Началника – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185 от ЗДвП на С.К.А. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева – за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП,
ИЗМЕНЯ наказателното постановление в частта относно нарушението по пункт 2, с която, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 50.00 лева, а срокът на административното наказание Лишаване от право да управлява МПС – на 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.