Решение по дело №777/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалбата на Н. Ж. В. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административна услуга по заявление Рег.№ АУ010781ВН от 30.01.2025 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на 60кв.м. идеални части от имот с кадастрален идентификатор № 10135.2052.387 с площ от 4426кв.м., находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, зона „Виница - север“, местност „Розмарин“.

В жалбата се твърди, че услугата по подаденото заявление Рег.№ АУ010781ВН до Кмета на Община Варна не е извършена. Жалбоподателката сочи, че срокът за извършване на административната услуга е едномесечен, тъй като е определен от административния орган. Жалбоподателката сочи, че към дата на подаване на жалбата не е изпълнена заявената от нея административна услуга. Жалбоподателката, чрез процесуалният си представител в жалбата и в публично съдебно заседание прави искане за отмяна на мълчаливия отказ на кмета, като бъде задължен последният да се произнесе по направеното искане. В о.с.з. жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да й присъди сторените по делото разноски.

Ответната страна, Кметът на Община Варна, чрез процесуален представител в молба по хода на делото с.д. 8873/ 28.05.2025г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на разноските, предвид решение на СЕС по дело С-438/22 и фактическата и правна сложност на спора.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, предявените с жалбата доводи и основания, становището на ответника, събраните по делото доказателства и тълкуването дадено при сходни факти на относимите към настоящия спор разпоредби от националното право в решение № 11571 от 30.10.2024 г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 4947/2024 г. с докладчик съдия Л. П., приема следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административна услуга по заявление Рег.№ АУ010781ВН от 30.01.2025г., подадено от Н. Ж. В., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на 60кв.м. идеални части от имот с кадастрален идентификатор № 10135.2052.387 с площ от 4426кв.м., находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, зона „Виница - север“, местност „Розмарин“.

Административното производство е образувано по заявление Рег.№ АУ010781ВН от 30.01.2025г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на 60кв.м. идеални части от имот с кадастрален идентификатор № 10135.2052.387 с площ от 4426кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, зона „Виница - север“, местност „Розмарин“. Заедно с искането и молбата - декларация като доказателства са представени изискуемите документи. Платена е такса за извършването на заявената услуга в размер на 180лв.

До датата на подаване на разглежданата жалба – 08.04.2025 година пред административния съд, Кмета на Община Варна не се е произнесъл по направеното искане, нито е налице прекратяване на производството.

От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателката посочила, че услугата е обикновена, т.е. срокът й за изпълнение е 30 - дневен.

С оглед липсата на произнасяне на административния орган в срока определен от самия него, липсата на изричен отказ за разглеждане на заявлението за извършване на административната услуга, както и липсата на акт за прекратяване на административното производството, съдът приема, че е налице мълчалив отказ за нейното извършване. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол.

Безспорно е между страните, че Кметът на Община Варна е сезиран с искане за извършване на административна услуга, която попада в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл.25 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.

Разпоредбата на чл.21, ал.2 и ал.3 от АПК регламентира издаването на актове, с които се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, които са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.

Съгласно чл.57, ал.2 от АПК административният акт по чл.21, ал.2 и ал.3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството.

Разпоредбите на чл.57, ал.2 и ал.3 от АПК регламентират сроковете, в които органът дължи произнасяне, като ал.5 на същия текст определя максималния срок, в който следва да бъде издаден искания акт - един месец от започване на производството. В случаите, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, разпоредбата на чл.57, ал.8 от АПК задължава административния орган да уведоми заявителя за удължаването на срока.

В конкретния случай заявената заверка на молба декларация има удостоверително по отношение на имота на г-жа В. значение. Не е издаден административен акт в срока по чл.57, ал.2 от АПК, не е налице акт за удължаването на срока за издаването на административния акт, нито акт за спирането или прекратяването на производството по заявление Рег.№ АУ010781ВН от 30.01.2025г., поради което съдът намира, че е налице мълчалив отказ за извършване на исканата услуга.

Жалбата е депозирана в АдмС Варна на 08.04.2025г., в предвидената от закона форма, от страна с надлежна процесуална легитимация.

Съдът предвид вмененото му задължение по арг. от чл.168, ал.2 вр. ал.3 от АПК, служебно да провери валидността на административния акт и липсата на срок за оспорването му на това основание, намира жалбата за процесуално допустима.

Компетентността за произнасянето по заявлението за заверка на молбата-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот е на Кмета на общината по арг. от чл 46, ал.7 от ЗМСМА, т.е. в конкретния казус - на Кмета на Община Варна, поради което мълчаливият отказ е издаден от компетентен орган.

По съществото на спора съдът намира следното: предявеното от жалбоподателката искане очертава предметните предели на произнасяне на административния орган – подписване на молбата-декларация от административния орган.

Завеният за издаване документ от Кмета на Община Варна, област Варна е от значение за признаване на претендирано право като индивидуален административен акт по смисъла на предл. първо, ал.3 на чл.21 от АПК. Очертаният предмет на произнасяне определя необходимия за доказване правен интерес от искането. Последният предполага твърдение за право на собственост и предприети действия за провеждане на предвидената в закона процедура по неговото признаване, за целите на която е необходим и този документ. Видно от данните по заявлението и приложената към него молба- декларация, твърдението за правото на собственост, за което претендиращата не разполага със съответен титул е факт, т.к. представената молба-декларация установява действията по провеждане на производство по чл.587 от ГПК, поради което съдът намира, че тези две обстоятелства обосновават правния интерес от произнасянето по предмета на искането.

В производството по издаване на индивидуален административен акт чрез предоставяне на документ от значение за признаване на съответни твърдени права административният орган действа при обвързана компетентност (така в решение № 12580 от 09.12.2021 постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 7785/2021г. с докладчик съдия М. Р., в което е прието, че „административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана“), поради което във всички случаи дължи произнасяне по същество (в този смисъл решение № 2060 от 02.03.2022 постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 8128/2021г. с докладчик съдия А. Р., в което е прието, че “При извършване на исканата административна услуга административният орган действа при условията на обвързана компетентност – при доказан правен интерес от извършване на услугата, административният орган е длъжен да я извърши, като удостовери всички факти и обстоятелства с правно значение, касаещи заявителя, без да има право да откаже това удостоверяване. Кметът на Район „Витоша“-СО няма право да откаже снабдяването на Н. с исканото от нея удостоверение, независимо дали в кадастралния регистър на недвижимите имоти е посочено друго лице като собственик, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материално правни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса и не попада в правомощията на административния орган – издател на удостоверението.“).

Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в заверяването на молбата – декларация и издаването на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. Административният орган следва да удостовери факта, респ. правата, които имат правно значение. Като при наличие на данни за собственост върху имота на друг собственик – следва да впише тази информация при заверката на молбата – декларация. С тази удостоверителна функция се изчерпват правомощията му по предоставяне на исканата административна услуга. Т.е. не е предвидена възможност за кмета на общината за издаване на изричен отказ за заверка на молбата декларация.

В този аспект следва да бъде посочено, че преценката за правното значение на издадения документ за претендираните права е предоставена на друг орган (т.е. не е в компетентността на кмета на общината, т.к. последният „е длъжен да завери подадена до него молба –декларация за обстоятелствена проверка, като впише обстоятелствата такива, каквито ги е установил при проверката, без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост“ - така в решение № 2162 от 05.03.2025г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 8576/2024 г. с докладчик съдия А. Р.), в друго производство – т.е. на нотариуса и на съдията в службата по вписванията, т.к. в хипотезата на производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.587 от ГПК, компетентен да прецени наличието на право на собственост, съобразно съответния приложим материален закон е нотариусът. Въз основа на доказателствата, които е длъжен да събере, с постановлението по чл.587, ал.3 от ГПК, нотариусът ще признае или ще откаже претендираното право на собственост. Исканият от администрацията документ е само едно от изискваните от закона доказателства за установяване на правото на собственост в охранителното производство по ГПК.

В този аспект следва да бъде посочено, че съгласно нормативната уредба и даденото й тълкуване в решение № 1844 от 25.02.2025 г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 7111/2024 г. с докладчик съдия Ю. К.: „в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата декларация и отказът по съображения относими към спор за собственост е незаконосъобразен“. Решаването на спорът за собственост върху недвижимите имоти е от компетентността на общите съдилища.

Налага се извод, че с мълчаливия отказ за заверка на молбата-декларация административният орган, на когото е регламентирано задължението за извършването на административна услуга, чрез отразяването на факта за наличие или отсъствие на акт за общинска собственост, превратно упражнява разписаните си по закон правомощия, като последицата от това, е осуетяването на възможността молителят да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган – нотариуса (така и съгласно решение № 1844 от 25.02.2025 г. постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 7111/2024 г. с докладчик съдия Ю. К.).

От цитираните по-горе разпоредби на ЗА и АПК се налага и извод, че за административния орган е налице задължение да изпълни поисканата от него услуга. Не е предвидена възможност по ЗА, който съдържа в тази си част изрична уредба на правилата за извършването на административните услуги, (за разлика от АПК) за мълчалив отказ от извършване на административната услуга. Това е така и защото за разлика от голяма част от другите административни производства, това по извършването на административни услуги не е безплатно за лицата. Последните заплащат държавни такси (понякога в значителен размер, както в настоящия случай -180лв.), срещу които следва да получат изпълнение по заявената услуга, или при невъзможност да бъде изпълнена – да им бъде върната в цялост стойността на събраната от тях такса (този извод се налага от разпоредбите на чл.6, ал.1, б“е“ вр. чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, като във втората посочена разпоредба изрично се посочва, че таксата се събира по предоставянето на услугата, т.е. ако услугата не е извършена, то такса за нея не се дължи), ведно с лихвите.

Спецификата на производството по извършване на административни услуги го определя като такова, при което не може да има произнасяне на органа с мълчалив отказ, а исканата услуга следва да бъде извършена в предвидената от закона форма. На тези съображения мълчаливия отказ се явява издаден в противоречие с формата предвидена в закона – нарушение по чл.146, т.2 от АПК, което е толкова съществено, че влече неговата нищожност.

Предвид изложеното мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна, област Варна да извърши административна услуга - заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка по заявление Рег.№ АУ010781ВН от 30.01.2025 г. на Н. Ж. В. се явява нищожен и неговата нищожност следва да бъде обявена, като преписката следва да бъде върната на ответника за извършването на административната услуга при съобразяване на дадените в решението указания.

Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски за воденето на делото, което с оглед изхода на спора е основателно в размера на представените разходо оправдателни документи – 1010лв. Предвид представеният договор за правна помощ и съдействие между жалбоподателката и процесуалният й представител, в който е договорена сума на възнаграждение на процесуалния представител в размер на 1000лв., неоснователно се явява възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Да се редуцира от съда размера на договорената и платена сума на адвоката от жалбоподателката, в случая ще представлява непропорционална намеса в правото й да защити своя интерес. Размерът на договореното възнаграждение е съобразен с регламентирания размер на възнагражденията на адвокат за сходен спор по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалбата на Н. Ж. В. мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административната услуга по заявление Рег.№ АУ010781ВН от 30.01.2025 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на 60кв.м. идеални части от имот с кадастрален идентификатор № 10135.2052.387 с площ от 4426кв.м., находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, зона „Виница - север“, местност „Розмарин“.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна, област Варна за произнасяне по заявление Рег.№ АУ010781ВН от 30.01.2025 г. на Н. Ж. В., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. Ж. В. разноски в размер на 1010 (хиляда и десет лв.) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните.