Р Е Ш
Е Н И Е
№ 703 26.05.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Галина Драганова, в
присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от
съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 327 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „Венделюкс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, подадена чрез адв. Д., против
Решение № 1052/23.12.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 5060/2021 г. на Районен
съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 1581/06.10.2021
г. на зам. директора на ТД Митница – гр. Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 536,29 лв., представляваща размера на акциза, дължим за липсващата акцизна
стока.
Иска се от съда да отмени първоинстанционното
решение и издаденото наказателното постановление. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
– неправилно решение поради противоречие с материалния закон.
Ответникът
по касационната жалба – ТД Митница – гр. Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Калчев, изразява становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Пледира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на
оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С
обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 1581/06.10.2021 г. на
зам. директора на ТД Митница – гр. Бургас, с което на „Венделюкс“ ЕООД за
нарушение на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 536,29 лв.. Установено е, че дружеството е осъществило състава на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС, като при
извършена проверка на 08.06.2021 г. на данъчен склад на лицензиран
складодържател „Венделюкс“ ЕООД, е констатирана липси на акцизни стоки – бира,
което не е отразено в материалната отчетност на дружеството. За установените
липси, съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 31,
ал. 1, т. 1 от ЗАДС е определен акциз в размер на 536,29 лв. С извършеното
деяние е прието, че „Венделюкс“ ЕООД е осъществило състава на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС. За да
постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и
доказано.
Съгласно
чл. 63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Предмет
на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на
районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон
съдът следи служебно.
Съдът
намира възраженията на касатора за неоснователни. Обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно. Същото не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал
всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане
на административното наказание. В хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция са събрани писмени доказателства, които заедно с възраженията
на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът напълно
споделя мотивите на първата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК
/в сила от 01.01.2019 г./, препраща към тях, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Районният съд е обсъдил всички обстоятелства, касаещи
нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е
налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила. Установените
факти и обстоятелства са описани подробно в акта и наказателното постановление,
безспорно е установено в хода на съдебното следствие, че същите отговарят на
обективната истина.
Не
могат да бъдат споделени доводите изложени в касационната жалба за допуснати
нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В конкретния
случай, дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл. 112б, ал.
1 от ЗАДС. Съгласно цитираната разпоредба лице, при което митническите органи
установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в
материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на
акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.
Обстоятелството, че в издаденото наказателно постановление е посочено, че
констатираните липси на акцизни стоки не са отразени в материалната отчетност
на лицето съгласно чл. 73 и чл. 74 от ППЗАДС, без да е конкретизиране на
задълженията, които са нарушени е ирелевантно за случая, тъй като нарушението
правилно е квалифицирано като такова по реда на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС. В тази
връзка, противно на изложеното от касатора, не са налице нарушения на чл. 42,
ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В случая правилно са определени вида
и размера на наложеното наказание, като е съобразена разпоредбата на чл. 112б, ал.
1 от ЗАДС.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила,
а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.
Относно
искането за разноски, направено в съдебно заседание, съдът съобрази следното:
По
делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, като съобрази чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, както и на
основание чл. 143, от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ,
във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ, в полза на ТД Митница – гр. Бургас
следва да се присъди сумата от 100, 00 лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, XIV
състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1052/23.12.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 5060/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА
"„Венделюкс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Охрид“ № 5 да заплати на ТД Митница – гр. Бургас сумата от 100. 00 (сто)
лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.