№ 41
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Св. В. К.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213000600291 по описа за 2021 година
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №51/15.06.2021г.
по нохд №38/2021г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият ЗДР. К.
Б. е бил признат за невинен в това, че на 31.10.2019 г. в гр.Варна в складово
помещение, намиращо се в Затвора - гр.Варна, без надлежно разрешително,
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: 1 бр.
увито с хартиено тиксо топче с неправилна форма, съдържащо: суха, зелена
на цвят растителна маса, представляваща марихуана с нетно тегло 11.40 грама
и съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 %,
на стойност 68.40 лв.; топче от хартиено тиксо, с намиращо се в него
полиетиленово пликче, съдържащо суха, зелена на цвят растителна маса,
представляваща марихуана с нетно тегло 0.54 грама и съдържание на активно
действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 %, на стойност 3.24 лв., на
обща стойност 71.64 лв., като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
предявеното му обвинение по чл.354а, ал.2, изр.2, предл. последно, т.4 вр.
ал.1, изр.1, предл.4, алт.1 от НК. Налице е произнасяне и по веществените
1
доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от
Варненска окръжна прокуратура. В него се твърди незаконосъобразност и
неправилност на съдебния акт, допуснати с оправдаването на подсъдимото
лице. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по възведеното му
обвинение. Впоследствие е подадено и допълнение към протеста, в който
подробно са развити съображенията на прокурора в подкрепа на искането му.
В съдебно заседание въззивният протест се поддържа изцяло от
представителя на Апелативна прокуратура – иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, осъдителна присъда по отношение на подс.З.Б..
Подсъдимият и защитата му считат постановената оправдателна
присъда за правилна и законосъобразна, поради което и молят за
потвърждаването й.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на протестираната присъда и като взе предвид
протеста, както и становищата на страните, констатира:
Въззивният протест е неоснователен.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подс. З.Б. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
години и 10 месеца в Затвора - гр. Варна, като началната дата на изтърпяване
на посоченото наказание била 07.06.2016 г. Докато изтърпявал наказанието си
подс. Б. работел. Със заповед № Д-5 / 08.01.2019 г. на началника на Затвора -
гр. Варна бил назначен на длъжност „работник по ремонта“ към щата на
Затвора - гр. Варна. Работното място на подс. Б. /или по-скоро мястото,
където се преобличал/ било в складово помещение, находящо се до
мебелният цех, намиращ се на територията на Затвора - гр. Варна. Самото
помещение представлявало стая, в която назначените на тази длъжност
затворници държали инструменти, дрехи, строителни материали и др. Към
31.10.2019 г. подс. З.Б. продължавал да изтърпява посоченото наказание
2
„лишаване от свобода“ в Затвора - гр. Варна и продължавал да работи на
длъжността „работник по ремонта“. Към този момент на същата длйжност
бил назначен и лишеният от свобода св. А. И., който също ползвал
посоченото складово помещение. На 31.10.2019 г. около 16.15 часа, в
коридора, водещ към кухненското помещение на Затвора - гр. Варна, от
служители на затвора било открито 1 бр. златисто на цвят хартиено пакетче,
сгънато в неправилна форма, с намиращо се в него полиетиленово пликче,
съдържащо кристаловидно вещество /за което кристаловидно вещество
впоследствие било установено, че представлява метамфетамин/. Същите
сезирали органите на МВР. Било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. В условията на неотложност било
извършено претърсване и изземване на ползваното от строителните
работници подс. Б. и св. А. И. складово помещение, намиращо се в Затвора -
гр. Варна. При така извършеното претърсване и изземване като веществени
доказателства от склада били иззети : 1. Синьо яке с надпис на гърба „В и К“;
2. От преден ляв джоб на якето - 1 бр. увито с хартиено тиксо топче с
неправилна форма, съдържащо: топче суха, зелена на цвят растителна маса и
топче от хартиено тиксо, с намиращо се в него полиетиленово пликче,
съдържащо суха, зелена на цвят растителна маса. Назначената СХЕ
установила, че първият посочен обект - суха, зелена на цвят растителна маса,
представлява марихуана с нетно тегло 11.40 грама и съдържание на активно
действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 % - на стойност 68.40 лв., а
вторият суха, зелена на цвят растителна маса, представлява марихуана с нетно
тегло 0.54 грама и съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 5.62 % - на стойност 3.24 лв.
Това са фактите по делото, те са установени по един сравнително
категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства, поради
което и въззивният съд не съзира пречки да ги възприеме изложени в този им
вид. Следва да се отбележи, че по фактите спор от подателя на протеста не се
повдига – прокуратурата изразява несъгласие с тяхната интерпретация, с
извода до който е достигнал съда от правна страна с оправдаването на
подсъдимия. А за да направи това първостепенният съд е приел, че не са
налице доказателства, които по безспорен и категоричен начин да сочат, че
автор на деянието е именно подс.З.Б.. И действително е така /поне за
настоящият съдебен състав/.
3
Както правилно е отбелязал и окръжният съд, доказателствата по делото
са само косвени, и те са установени чрез следните доказателствени средства :
гласни – това са обясненията на подс.З.Б., и показанията на свидетелите
А. И., В.Г., И.В., Н.Д., З.Я., И. И., К.П., А.Т.. Производството по делото е
протекло по реда на чл.371 т.1 НПК, поради което и показанията на
последните трима свидетели са включени в доказателствения материал
по реда на чл.372 ал.3 НПК. Останалите свидетели са разпитани
непосредствено пред съда. А. И. е другият лишен от свобода, който
заедно с подсъдимия е изпълнявал длъжност „работник по ремонта“,
съответно – двамата са ползвали складовото помещение, в което е
извършено претърсване и изземване. В.Г. и И.В. са лишени от свобода,
които са участвали като поемни лица в претърсването. Н.Д. и З.Я. също
са осъдени лица – първият изпълнява длъжността „параджия“, вторият е
кухненски работник. А.Т. /Жабата/ е лицето, което твърди че при
освобождаването му от затвора е дало въпросното синьо яке на
подсъдимия. И. И. и К.П. са служители в затвора-Варна, първият –
главен надзирател, вторият – командир на отделение.
Писмени – това са протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
претърсване и изземване, както и други документи, нямащи пряко
отношение към предмета на доказване – напр. кореспонденция между
затворническа администрация и органите на съдебна охрана,
уведомления от затвора и органите на съдебна охрана до окръжния съд, и
т.н. От последното се установява, че подс.Б. на 31.10.2019г. е приет от
затвора-Варна в 09.20ч., конвоиран е до РС-Провадия и в 11.05ч. е
предаден обратно в затвора. Протоколът за оглед на местопроизшествие
няма отношение към настоящото наказателно производство – в
кухненското помещение на земята е намерено топче, в което е
установено метамфетамин. За това вещество няма предявени обвинения.
С протокола за претърсване и изземване /л.81 т.1 д.п./ от посоченото по-
напред складово помещение са иззети от горен ляв джоб на яке с надпис
на гърба „ВиК“ увито с тиксо хартиено пакетче, в което е установена
марихуана с общо тегло 11,98г разпределена на две топчета, както и
самото яке.
4
Въз основа на събраните чрез тези доказателствени средства
доказателства могат да се направят следните категорични фактически изводи
/до които логично е стигнал и окръжният съд/:
Помещението на територията на затвора-Варна, от което са иззети якето
и намиращото се в джоба му наркотично вещество, се ползва от
работниците по ремонта в затвора, към 31.10.2019г. това са подс.Б. и
св.А. И., които разполагали и с ключове за него.
Въпросното помещение се отключвало сутрин при започване на работа –
около 7.30 часа, и се заключвало в края на работния ден – около 16.30 –
17.00 часа. През деня е отключено и достъп до него имат лишени от
свобода, работещи в тази част на затвора – общо около 35-40 човека /а не
20 както приема окръжния съд/- в тази насока показанията на св.Н.Д..
Тези факти се установяват от показанията на разпитаните осъдени лица,
и не се опровергават от показанията на свидетелите И. И. и К.П. –
служители от затворническата администрация.
На 31.10.2019г. от посоченото помещение са иззети : 1.Синьо яке с
надпис на гърба „В и К“; 2. От горен ляв джоб на якето - 1 бр. увито с
хартиено тиксо топче с неправилна форма, съдържащо: топче суха,
зелена на цвят растителна маса и топче от хартиено тиксо, с намиращо се
в него полиетиленово пликче, съдържащо суха, зелена на цвят
растителна маса. Назначената СХЕ установила, че първият посочен
обект - суха, зелена на цвят растителна маса, представлява марихуана с
нетно тегло 11.40 грама и съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 5.62 % - на стойност 68.40 лв., а вторият суха,
зелена на цвят растителна маса, представлява марихуана с нетно тегло
0.54 грама и съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 5.62 % - на стойност 3.24 лв.
Въпросното синьо яке с надпис на гърба „ВиК“ било на св.А.Т. /по
прякор Жабата/. Докато изтърпявал наказание лишаване от свобода той
също изпълнявал длъжността работник по ремонта в затвора-Варна, и
ползвал въпросното помещение. Освободен от затвора в началото на
месец октомври 2019г. Якето оставил в затвора.
Липсват обаче категорични доказателства за съпричастността на подс.Б.
5
към иззетото наркотичното вещество. За да се приеме, че той е държал
наркотичното вещество, е необходимо да се докаже, не само че въпросният
ден е обличал това яке, но и че наркотикът е оставен в джоба на якето именно
от него. Този повишен доказателствен стандарт се налага от две специфични
обстоятелства – мястото на намиране на наркотичното вещество /затвор/, и
хората имащи достъп до това място/осъдени лица/. Бе посочено по-напред, че
до това помещение имат достъп /доколкото то не се заключва през деня/
около 35-40 човека – все осъдени с влезли в сила присъди лица за различни
деяния. Същевременно от назначената в хода на въззивното производство
видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза става ясно, че
видеофайловете /съдържащи се в предоставените записи от камери в затвора-
Варна/ са с качество, което не позволява отграничаване на частни и
достатъчно общи признаци, характеризиращи заснетото лице. Затова и тези
файлове не са годни за категорична идентификация. След проведен
сравнителен анализ вещите лица дават заключение, че на посочените
фотокопия не се изключва възможността да е заснето едно и също лице,
посочено като ЗДР. К. Б.. Както и че е възможно фигурата от записа да е
облечена с представеното за изследване яке. Разпитани в съдебно заседание
експертите заявяват, че по принцип възможните отговори при подобен вид
експертизи са : - категорично; - най-вероятно; - вероятно; - не се изключва
възможността. Т.е. даденият от тях отговор по настоящата експертиза е с най-
ниската степен на вероятност. Иначе казано не дава отговор на въпроса нито
дали това е подсъдимото лице, нито дали фигурата е облечена с иззетото яке.
Прокуратурата предлага да бъдат кредитирани показанията на св.А. И.,
дадени на досъдебното производство и приобщени от съда на основание
чл.281 ал.1 т.1 и 2 НПК, след което разгледани в тяхната съвкупност
доказателствата според прокурора биха довели до извод за доказаност на
авторството на престъплението по чл.354а НК. Тук на първо място следва да
се отбележи, че настоящият състав не би си позволил да се довери на
показанията на св.А. И.. Не само поради факта, че е осъден на 20 години
лишаване от свобода – което го прави зависим от затворническата
администрация дълго напред във времето, но и поради това, че твърди
коренно противоположни неща, както и поради това, че категорично не може
да бъде отхвърлено съмнението за негова причастност към деянието. Всичко
това ведно с неграмотността му дискредетира в голяма степен показанията
6
му. За показанията на А.Т. – той твърди, че при освобождаването си от
затвора бил дал якето си на З.Б., което твърдение не се подкрепя от други
доказателства по делото, вкл. и от показанията на свидетелите И. и Петров –
служители в затвора. Че якето е носено от Б. твърди единствено св.А. И. при
първия си разпит, след което пред съда е отрекъл. Защо съдът не си позволява
да изгради вътрешното си убеждение въз основа единствено показанията на
св.А. И. бе упоменато по-напред.
Вярно е както се твърди от прокуратурата, че е допустимо и възможно
постановяване на осъдителна присъда и само въз основа на косвени
доказателства /каквито са тези по настоящото производство/, но това е
възможно единствено и „само когато : а/между всички улики и останалите
обективни доказателства съществува хармонично единство; б/направеният
извод е единствено възможен; в/той не поражда никакви съмнения.“ /Р 93-94
ВК, Р 59-81-ІІ и мн.др., съдебната практика в тази насока е непротиворечива/.
В настоящия случай обаче нито едно от посочените условия не е налице
– нито е налице хармония между отделните доказателства, нито е възможно
да бъде направен един единствен извод, а ако пък бъде направен такъв то той
би породил съмнения. При събраната доказателствената съвкупност не би
могло нито безспорно да се установи че подс.Б. е автор на престъплението,
нито категорично да се изключи възможността/съмнението автор да е друго
лице.
Поради това и настоящата инстанция счита протеста за неоснователен, а
постановената оправдателна присъда – за правилна и законосъобразна, което
налага нейното потвърждаване.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №51/15.06.2021г. по нохд №38/2021г. на
Варненски окръжен съд .
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8