Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2716 30.07.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 19640 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Сталкер ООД, ЕИК ******, срещу ЕТ ***** с ЕИК *****.
Предявен е иск за установяване
на парично вземане, произтичащо от сключен договор за доставка на дизелово
гориво между „Евроимекс ОЙЛ“ ООД като
доставчик и ЕТ ***** с ЕИК *******, получател, за което са били издадени две
фактури с № **** от 14.01.2001г. и № **** от 06.08.2001г.. Твърди се, че
процесните вземания са били прехвърлени от „ЕвроимексОЙЛ“ ООД на Сталкер ООД, с договор за цесия от ****.
Твърди се, че за вземанията е
било образувано заповедно производство, издадена е била заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която длъжникът е упражнил правото си на възражение в срока
по член 414 ГПК. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът е подал писмен
отговор, с който излага възражения да не е уведомен от стария кредитор за прехвърлянето
на вземанията по фактурите на ищеца „Сталкер“ ООД и претендираните вземания да са
погасени с петгодишната погасителна давност. В с.з. на 05.03.2020г. ответникът
не отрича извършените доставки на гориво от „Евроимекс ОЙЛ“ ООД .
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните нямат спор, че на ответника от „Евроимекс ОЙЛ“ ООД са били
извършени доставки на горива, за което са издадени процесните фактури. Спори се
относно материалноправната легитимация на ищеца да предявява искове за
вземанията за гориво, доколкото за прехвърлянето на вземанията
длъжникът-ответник не е бил уведомен от стария кредитор, нито пък новия
кредитор е бил упълномощен от стария да го уведоми за станалата цесия. Освен
това към ИМ няма приложено уведомление за извършената цесия, което да бъде
връчено на ответника с връчване на исковата молба.
По
делото са били представени два договора за цесия, сключени между „Евроимекс ОЙЛ“
ООД и Сталкер ООД, от 18.06.2014г. и
01.08.2011г., с които са били прехвърлени процесните вземания, като в писмо с
обратна разписка /л.48/, изпратено от стария кредитор и връчено на ответника на
06.10.2011г. е отбелязано съдържанието на писмото - покана за доброволно
изпълнение и договор за цесия. Този документ е бил оспорен от ответника като
неистински с довода, че по делото е била приложена още една обратна разписка
със същия бар код, но с различно съдържание. Това оспорване на документа съдът
намира за неоснователно, доколкото от съдържанието на двете обратни разписки се
установява да са с различен баркод.
За
установяване на спирането и прекъсването на давонстта от ищеца са били
представени и приети по делото слединте писмени доказателства: справка от НАП
Пловдив за общите задължения на „Евроимекс ОЙЛ“ ООД, покана за доброволно
изпълнение от ЕТ *****“ до ЕТ *******, удостоверение от ТД на НАП от 14.02.2020г. за
задълженията на „Евроимекс ОЙЛ“ ООД, удостоверение от ТД на НАП от 14.02.2020г.
за задълженията на ЕТ ********“, удостоверине, издадено от ПРС за наличието на
образувани граждански дела със страни „Евроимекс ОЙЛ“ ООД, Сталкер ООД и ЕТ *******“, извадки от
деловодна програма на ПРС за образувани дела и извадка от деловодна програма на
РП Пловдив за образувани преписки по жалби от С. А. А..
При така установените факти
от значение за изхода на спора по иска съдът достигна до следните правни
изводи:
От представените писмени доказателства се
установява валидно прехвърляне на вземанията по фактури на основание приложен
договор за цесия от 2011г., за което прехвърляне длъжникът, настоящ ответник е
бил редовно известен от стария му кредитор в лицето на „Евроимекс ОЙЛ“ ООД , с оглед на което следва да се приеме, че
ищецът се явява материално легитимирано лице по предявения от него иск срещу
цедирания длъжник.
Видно от приложените писмени
доказателства, същите установяват публични задължения на „Евроимекс ОЙЛ“ ООД към бюджета, образуването на гр. дела с ищци ЕТ ******, „Сталкер“
ООД, и С. А. А., и образуването на прокурорски
преписки с жалбоподател С. А. А.. Отделно от това от тях се установява, че за Сталкер ООД, в качеството му на ищец, няма
данни за образувани дела за периода м. 01.1998г. до 23.07.2019г.
Представените от ищеца доказателства не
представляват основание за спиране и/или прекъсване на давността относно
процесното вземане по смисъла на член 115 и 116 ГПК, ето защо възражението на
ответника, че вземанията за главница са погасени по давност е основателно.
С оглед недължимостта на главното
вземане, недължимо е и акцесорното вземане за лихва.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ответника
ще се присъдат разноски в размер на 656 лева заплатено адв. възнаграждение. Възражението
за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно, т.к. размерът му е
съобразен с определения в Наредба № 1 от 9.07.2014г. за мин. размери на адв.
възнаграждения минимален размер по член 7, ал. 2, т. 3 /изм. от 15.05.2020г/. Същите
ще бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Сталкер ООД, ЕИК ****0, срещу ЕТ ******с ЕИК ***** иск за признаване за установено по реда на член 422 ГПК,
че ЕТ ***** с ЕИК ******дължи на Сталкер ООД, ЕИК *****, сумата от 5000 лева главница с ДДС, за която са
били издадени фактури № ***** от 14.01.2001г. и № ****** от 06.08.2001г.;
сумата от 1522,23 лева мор. лихва за периода 31.10.2016г. до 31.10.2019г., ведно
със зак. лихва върху сумата 5000 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед в съда – 31.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 17851 по описа за 2019г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Сталкер ООД, ЕИК ***** да заплати на ЕТ ****** с
ЕИК ***** разноски от 656 лева за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.