Р Е Ш Е Н И Е №45
гр.Силистра,
16.04.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита
Славова, при секретаря Виолина Рамова, с участието на
прокурор…..................., като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№240 по описа на съда за 2020г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на Р.Ш.М.Ф.,сирийска
гражданка със статут на бежанец (Решение №309/31.01.2018г.
на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБ), живуща ***, подадена чрез представител по пълномощие
адв.Р. *** срещу Заповед
№ЗСПД/Д-СС/3503 от 06.11.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Силистра, с която ѝ е отказано отпускане на еднократна помощ при
раждане на живо дете, на основание чл.3 т.5 от Закона за семейни помощи за деца
(ЗСПД).
В хипотезата на чл.148 АПК,
жалбоподателката е сезирала направо съда, позовавайки се на предходни две
решения на АС гр.Силистра (адм.д.№159/20г.
и адм.д. №31/20г.),с които са уважени нейни жалби
срещу актове за отказ от предоставяне на друг вид еднократна социална помощ, гравитиращи
около същия фактически и правен аргумент, което упорито поведение на ответния
орган твърди, че има силно разубеждаващо и демотивиращо за нея действие,да
оспорва процесния акт по административен ред. Нещо повече, счита,че същото е в явно
противоречие с целта на закона, като релевира и
основанията от чл.146 т.2-т.4 АПК, позовавайки се още и на чл. 174,респ.чл.57
ал.4АПК.В материалноправен аспект оспорва извода на
ответния орган,че съгласно чл.3 т.5 ЗСПД нямала право на семейни помощи за
деца, като чужда гражданка, макар пребиваваща и отглеждаща детето си в
страната, защото такива не били предвидени в друг национален закон или в
международен договор,по който Република България да е страна.Счита, че приложената
разпоредба съдържа празнота,тъй като не урежда хипотеза като нейната - чужда
гражданка, но с предоставен статут на международна закрила като бежанец, с
изрично уреден кръг от права в чл. 32 ал.2 от Закона да убежището и бежанците (ЗУБ).Моли за отмяна
на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски, по представен списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра,
чрез упълномощен представител юрисконсулт И.З., лично в съдебно заседание и в
писмено становище (л.37), поддържа аргументи за неоснователност на
оспорването.Настоява жалбата да бъде оставена без последици,а оспореният
административен акт,като съответен на фактите и закона, да бъде потвърден.
Производството е по реда на чл.145
и сл. АПК,във връзка с чл.10 ал.4-ал.6
от Закона за семейните помощи за деца.Съдът,съобразявайки становищата на
страните, твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши
преценка на събраните в производството доказателства и прие за установено
следното:
Административното производство е
започнало с подаване на заявление-декларация с вх.№ЗСПД/Д-СС/3503/26.10.2020г.
от Р.Ш. М. Ф. (л.34), гражданка на Сирийската арабска република и
предоставен статут на бежанец в България, съгласно регламентацията от чл.10
ЗСПД и чл.2-чл.9 от Правилника за прилагане на ЗСПД,издаден по законовата
делегация от §8 ПЗР ЗСПД, за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо
дете,на основание чл.6 ал.1 ЗСПД и, за- щото детето не е настанено за
отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).Извършен е предварителен контрол от длъжностно лице
при ДСП-Силистра и справка за роденото дете М.Н. А.Х.О.от НБД“Население“ (л.35-л.36). Непосредствено
след това, на 06.11.20г.,е издадена оспорената заповед с отказно
съдържание и позоваване на чл.3 т.5 ЗСПД, съгласно който:“Право на семейни помощи за деца имат:1.[…] 5.бременните жени - чужди граждани, и семействата на
чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната,
ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор,по който Република България е страна.“ Органът е установил, че такъв договор със Сирия няма,а процесната еднократна
помощ не била предвидена в друг закон,поради което формирал извод за оспорения
резултат,независимо от изричното му установяване, че заявителката е не просто
„чужда гражданка“, а е със статут на „бежанец“ съгласно Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
От приложените с жалбата съдебни актове
(служебно също известни) е видно, че предходната молба на оспорващата до същия
орган, е била по чл.5а ЗСПД (еднократна
целева помощ при бременност),като с първото
произнасяне на АС-Силистра, на процесуално основание, е отменен оспореният пред
него отказен акт и преписката върната на ответника за
ново произнасяне,след което е последвал нов отказ обоснован със същата
разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД,отново отменен с Решение №95 /28.09.20г., по
адм.д.№159/2020г. на съда,като е определен и срок за позитивно произнасяне по
заявлението. С жалбата е представено Решение №309/31.01.2018г. на Председателя
на Държавната агенция за бежанците,с което ѝ е предоставена международна
закрила в РБ,в хипотезата на чл.1а ал.2 ЗУБ, статут „бежанец“, съгласно чл.8
ал.1 ЗУБ.Социалният си статус е удостоверила с: Удостоверение за сключен
ислямски брак от 30.12.2015г. (л.16-л.17) с надлежен превод от арабски език; Служебна бележка,
издадена от д-р Кр.Тодорова (личен лекар на жалбоподателката) с изявление, че същата е майка на детето М.Н. от
първо раждане; Епикриза от Неонатологично
отделение на „МБАЛ-Силистра“ АД, свидетелстваща за същите факти - че детето,за
чието раждане е поискана процесната помощ,е от първо ражда-не на майката, което
е от значение,съгласно регулацията от чл.11-чл.12 ППЗСПД; Удостоверение за
раждане на М.Н. А.Х.О., издадено от Община Силистра,видно от което е,че
родители на детето са жалбоподателката и нейният съпруг- също сирийски
гражданин, съгласно обсъденото по-горе удостоверение за сключен брак, съдържащ
и брачен договор.
Атакуването
на заповедите по чл.10 ал.5 ЗСПД, каквато е и процесната, е регламентирано
съобразно чл.148 АПК, тъй като специалният ЗСПД не предвижда като процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, обжалването на акта по
административен ред.Това следва от препращащата разпоредба на чл.10 ал.7 ЗСПД,
съгласно която за неуредените въпроси се прилага АПК,като с идентично
съдържание е и чл.9 ППЗСПД.По посочени в жалбата причини,оспорващата не е
атакувала релевираната заповед по административен
път,което не може да се отрази на законосъобразността на настоящия съдебен
процес, по аргум. от чл.148 АПК.
В писменото становище на ответния
орган се съдържа тълкуване на приложената материалноправна
разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД, като е прието,че в обхвата на специалния ЗСПД не
са включени изрично чужденците,на които е предоставена особена закрила по ЗУБ -
убежище; статут на бежанец; хуманитарен статут или временна закрила, а отделно
от това, в ЗУБ или в друг закон, не е регламентирано право на лица от горната
категория за получават семейни помощи за деца, което обосновало крайния му
решаващ извод.
При така установените факти,в хода на проверката по
чл.168 ал.1 АПК,следва да се приеме без колебания,че оспорената Заповед
№ЗСПД/Д-СС/3503 от 06.11.20г. на директора на ДСП-Силистра, е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 10 ал.4 ЗСПД. Спазена е предвидената в
закона писмена форма, като в конкретния случай, отказът за отпускане на помощта
е мотивиран съгласно изискването на чл. 10 ал.5 ЗСПД, с посочване на фактическо
и правно основание за постановяването му.Длъжностното лице, на което е бил
възложен предварителният контрол, е отпра-вило запитване (по електронен път) до Регионалната дирекция „Социално подпомагане“
Силистра, че с оглед постановените съдебни актове, съдържащи различно (от тяхното) тълкуване
на чл.3 т.5 ЗСПД, как следва да процедира ДСП по процесното заявление за помощ
по чл.6 с.з. (л.35).Получен е отговор,след консултация с гл.експерт в АСП
гр.София, че жалбоподателката няма право на помощта по чл.6 ал.1, поради правоизключващият го текст на чл.3 т.5 ЗСПД, доколкото
такава в друг закон не била предвидена и нямало международен договор със Сирия
с идентичен предмет, поради което е издадена процесната в настоящото
производство Заповед.
Спорът
е съсредоточен на терена на правото, неговото тълкуване и прилагане към
безспорните по делото факти. Релевираните отменителни
основания от чл.146 т.4 и т.5 АПК - несъответствие на заповедта с материалния
закон и неговата цел, следва да бъдат преценени в ракурса на действащите
относими национални и общностни норми и с оглед
твърдяната празнота в приложената разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД. С чл.6 ал. 1 от
с.з. е предвидено, че майката има право на еднократна помощ при раждане на живо
дете, независимо от доходите на семейството,когато детето не е настанено за
отглеждане извън семейството по реда на чл.26 ЗЗДет.Редът
за нейното отпускане и получаване е регламентиран с ППЗСПД, чиито чл.11 изисква
установяване (по служебен път) на обстоятелствата от ал.3 т.1-т.4, които в съдебното
производство са установени еднозначно посредством обсъдените по-горе писмени
доказателства. Спорният въпрос - молителката,като чужда граждански с предоставена
в страната международна закрила (арг.чл.1а ал.1 ЗУБ), отговаряла ли е на нормативните изисквания за
отпускане на процесната помощ,т.е. носител ли е на релевираното
субективно имуществено право, следва да получи положителен отговор.
Тълкуването на чл.3 т.5 ЗСПД, направено
от административния орган вероятно има своето икономически оправдано,йерархично
зависимо или друго обяснение, което обаче, не е нормативно. Жалбоподателката
е с предоставен статут на бежанец в България,съгласно чл.8 ал.1 ЗУБ. Процесното право по чл.6 ал.1 ЗСПД е нормативно
предоставено в правната сфера на майката на живо родено дете в страната.
Разпоредбата на чл.20 ЗУБ забранява ограниченията на правата на чужденците, получили
закрила в страната, а чл.32 ал.2 от с.з. изрично приравнява правата и задълженията
им с тези на българските граждани, с изключение на изборните права; правото за
заемане на определен кръг длъжности,за които се изисква българско гражданство;
да бъдат военнослужещи или други,изрично предвидени със закон,в който кръг не
попада спорното по делото право на еднократна социална помощ при раждане на живо
дете.Или в ЗУБ, който е специален по отношение на бежанците, вкл.
жалбоподателката,няма ограничения в правата им на достъп до социалната система,
но няма и изрична уредба в ЗСПД, което налага да се приеме, че чл.3 т.5 ЗСПД не
урежда изчерпателно хипотезите, за да се счете, че е забранителна, а и препраща
към друг закон или международен договор, по който България е страна. (Вж.Решение №13461/10.12.15г., адм.д.№6027/15г.; Решение
№14385/ 27.11.17г.,адм.д.№8924/ 16г. и други на ВАС, VI Отделение)
Отделно от това и съгласно чл.10 ЗЗДет,
всяко дете в страната има право на закрила, като ал.3 забранява всякакви
ограничения на правата и привилегиите, основани на раса, народност, етническа
принадлежност, произход, религия и т.н. Не- що повече,с чл.26 ал.2 от Конституцията
на Република България е предоставен специален статут, приравнен на този на
българските граждани, на пребиваващите в страната чужденци, което дава аргумент
за по-силното основание на онези от тях (чужденци), които са
получили и международна закрила по реда на ЗУБ. А, според чл.47 ал.1 КРБ,
отглеждането и възпитанието на децата се подпомага от държавата. Следователно,
разпоредбата на чл.3 т.5 ЗСПД, третираща общо „чужди граждани, които пребивават
и отглеждат децата си в страната“ съдържа празнина, както основателно твърди
жалбоподателката.Същата противоречи и на норми от общностното
право, което еднозначно урежда равни права и достъп до социални помощи на чужденците
с предоставена международна закрила,вкл. статут на бежанци.Съгласно чл. 28 §1
от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение
на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила,държавите-членки полагат
грижи получилите статут на бежанец да получават в държавата-членка,която им е
предоставила статута,необходимото социално подпомагане, равностойно на
предвиденото за гражданите на тази държава-членка. Приложената от ответния
орган разпоредба на чл.3 т.5 ЗСПД противоречи и на чл.29 §1 Директива
2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13.12.2011г. относно стандарти за определянето
на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица,на които е
предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на
лицата,които отговарят на условията за субсидиарна
закрила,както и за съдържанието на предоставената закрила, държавите-членки
гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила,
получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила,на необходимите
социални грижи, както е предвидено за гражданите им. Така посочените разпоредби
са с приоритетно приложение (макар и не
директно) пред националните норми, които им противоречат,
доколкото регулацията с вторичното европейско право е насочена към постигане на
целения с директивите резултат, а той в случая е - гарантиране на социалните
права, в еднакъв обем и вид, на чужденците със статут на бежанци като тези на
гражданите на страните-членки на ЕС. В съображение 45 от Преамбюла на Директива
2011/95/ЕС изрично е обсъдено, че следва да се
осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка на лицата,на
които е предоставена международна закрила, без дискриминация, в контекста на
социалното под-помагане.Възможността за ограничаване на това подпомагане до
основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл,че обхваща най-малко
минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване
или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива помощи се предоставят
на гражданите съгласно националното право.
Следователно, семейните помощи за деца са сред
основните обезщетения, за които е изключена възможността да бъдат ограничавани
по отношение на лица с международна закрила.Ето защо,разпоредбата на чл.3 т.5
ЗСПД,имаща ограничи- телен характер, с оглед стриктното ѝ тълкуване,
извън контекста на европейското право и конституционната регулация, не следва
да се прилага,като противоречаща на последните, ползващи се с примат.В случая,
няма легитимно основание да бъде отказано предоставянето на търсената
еднократна социална помощ при раждане на живо дете,което налага оспорената
заповед на директора на ДСП-Силистра да бъде отменена,като противоречаща на
материалния закон и с оглед явното ѝ несъответствие с нормативната цел.
Разноски е поискала своевременно жалбоподателката по делото, като предвид
неговия изход, в хипотезата на чл.143 ал.1 АПК, такива й се дължат.От
приложения списък на л.47 е видно,че същите възлизат на 120 лева-
възнаграждение за един адвокат (л.3-л.4),което в ракурса на чл. 143 ал.1 АПК означава, че
следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на администрацията, която е
способна да се разпорежда и да отговаря по имуществени претенции,т.е. разпоредител
с бюджет и в чиято структура е ответният по делото административен орган.
Съгласно чл.1 ал.3 от Устройствения правилник на
Агенцията за социално подпомагане (Обн.ДВ,бр.15/2003г.,посл.изм.ДВ,бр.20/21г.), АСП е юридическо лице на бюджетна издръжка,със
седалище в гр.София и адрес:ул.“Триадица“ №2, а дирекциите „Социално
подпомагане“, съгл. чл.16 УПАСП са териториални поделения на АСП с изрично
регламентиран кръг от правомощия, измежду които не се среща та-кова за
разпореждане с бюджетни средства, поради което и не могат самостоятелно да
отговарят по имуществени претенции.Ето защо, установените по делото разноски,
следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа, в чиято структура е
издателят на процесния акт, по аргумент от чл.143 ал.1 пр.”посл.”
АПК.
В
обобщение настоящият състав приема,че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
№ЗСПД/Д-СС/3503 от 06.11.2020г. на директора на ДСП-Силистра,като издадена в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му, следва да бъде
отменена, а преписката, върната на административния орган /арг.
чл.173 ал.2 АПК/ за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящия
съдебен акт, в ускорен порядък, предвид значимостта и чувствителния характер на
накърненото право,воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният
съд Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Р.Ш.М.Ф., с ЛНЧ:**********, Заповед №ЗСПД/Д-СС/3503/06.11.2020г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, с която
ѝ е отказано изплащане на еднократна помощ, съгласно чл.6 ал.1 от Закона
за семейните помощи за деца и
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне на
административния орган, съгласно с дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за
настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, с административен
адрес: гр.София, ул.“Триадица“ 2; БУЛСТАТ:*********, да заплати на Р.Ш.М.Ф.; ЛНЧ:**********,***, сумата от 120.00 /Сто и двадесет/ лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно, на основание
чл.10 ал.6 изр.2 от Закона за семейни помощи за деца.
СЪДИЯ: