Р Е Ш Е Н И Е
№.........../..........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1146/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
М.Л.Ж. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- гр. София иск с правно основание чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, съставляваща репарация за понесени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени му болка и страдания – кървене на венци, болки
в стомашно-чревния тракт, киселини, гадене, чувство на обреченост, безнадеждност,
безсъние, глад, изтерзаност като пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на затворническата администрация в Затвора Варна,
изразено в непредприемането на фактически действия да му се предостави хранително
меню, което да е съобразено със здравословното му състояние, в от периода месец
ноември 2019 г. до датата на завеждане на исковата молба на 28.05.2021 г.
В исковата молба се
твърди, че поради липсата на дъвкателни зъби ищецът не може да се възползва от
предоставяната му храна, която е предимно с твърда консистенция. Сочи се, че е
принуден да се храни основно с попари и част от блюдата с течен характер като
това му причинява изключителни неудобства, чувство на глад, нервност и
безсъние. Твърди се, че ищецът е подложен на системно унижение, тъй като
опитите му да сдъвче предоставяната му твърда храна, при които венците му се
разраняват, се случват в затворническата столова пред погледите на останалите
лишени от свобода и на служителите на Затвора Варна, които му се подиграват.
Посочва се, че липсата на възможност за сдъвкване на храната е довела до диагностицирането
на ищеца с хронични заболявания – гастрит и язвена болест на стомаха. Твърди
се, че ищецът е отправял молби до лекаря в Медицинския център на Затвора Варна,
както и до Началника на Затвора Варна, менюто му да бъде съобразено със
заболяванията му, но мерки в тази насока не са предприети. Оттук се аргументира
извод за противоправно бездействие на затворническата администрация на Затвора
Варна, изразяващо се в непредприемането на дължимите действия за предписване на
подходящ хранителен режим съобразно диагностицираните хронични заболявания на
лишения от свобода – язва и гастрит. Твърди се, че от месец ноември 2019 година
е спряна предлаганата му храна в течен вид и оттогава до завеждането на
исковата молба ищецът е принуден да се храни с неподходяща за състоянието му
храна. Поради това ищецът сочи, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
чувство на глад, безнадеждност, обреченост, безсилие, загуба на доверие в
институциите, фрустрация, психоемоционален стрес и безсъние, както и физически
болки, свързани с разранявания на венците, кървене, възпалителни процеси в
устната кухина, болки в стомашно-чревния тракт, киселини, гадене, повръщане,
вследствие на приема на неподходяща храна от твърдо естество и невъзможността
да я сдъвче. Според изложеното в исковата молба по този начин спрямо ищеца е
осъществено поведение, с което служители на затворническата администрация при
Затвора Варна са нарушили забраната, регламентирана в чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ като са го подложили
на нечовешко и унизително отношение.
Ответната страна – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, в подадено по делото чрез
процесуален представител писмено становище оспорва изцяло предявения иск по
основание и по размер. Отправя искане за отхвърлянето му като неоснователен и
недоказан и за присъждането в нейна полза на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция, обосновавайки
се с липсата на доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на
служители на Затвора Варна, а оттук и за липсата на данни за нарушаване на
забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
За да се произнесе по основателността на предявения
иск, съдът съобрази следното:
От приобщените по делото съгласно чл. 284 ал. 3 ЗИНЗС писмени справки от Началника на Затвора Варна /л. 51-52 и л. 221/ се
установява, че лишеният от свобода М.Л.Ж. *** кумулирана присъда, с която му е наложено
наказание „доживотен затвор без замяна“ като началото на наказанието датира от 27.07.2005
година. В справка рег. № 559/06/29.09.2019 г. /л. 221/ е посочено, че съгласно
изготвената от лекаря в Медицински център в затвора Варна медицинска справка лишеният
от свобода Ж. е постъпил без медицинска документация, касаеща заболяване, и без
назначена терапия за такова. На 07.11.2014 г. е
регистриран с диагноза „остър гастрит“, във връзка с което му е назначена медикаментозна
терапия и е поставен на хранителна диета № 1. Според справката в архивни
документи се съдържа информация, че лишеният от свобода системно е отказвал да
приема предоставената му храна по диета № 1 и се е хранил с обща храна. Посочено
е, че от готвач в затворническата кухня в Затвора Варна е изготвено меню, по
което се храни лишеният от свобода М.Ж., тъй като се е самоопределил като
вегетарианец. Предвид влошения му зъбен статус и поставената му диагноза „остър
гастрит“, от медицинския фелдшер на Затвора му е издадена служебна бележка, с
която да може да получава пасирана храна. Изложено е, че лишеният от свобода
многократно е подавал жалби по повод качеството на храната от затворническата
кухня, които са били предоставяни за разглеждане по компетентност на
съответните длъжностни лица.
Изложеното в справката обстоятелство, че след като
на 07.11.2014 г. ищецът е регистриран с диагноза „остър гастрит“, му е била
назначена хранителна диета № 1 се потвърждава и от приложеното по делото медицинско
направление от 21.11.2014 г. /л. 162/, изготвено от лекар в Медицинския център
при Затвора Варна, в което изрично е записано, че лишеният от свобода М.Л.Ж. се
поставя на диета № 1, предвид поставените диагнози „липса на зъби“ и „хроничен
гастрит“. В документа изрично е дадено указание до затворническата кухня храната
да се пасира при възможност.
Съгласно докладна записка № 7799/12.12.2014 г. от Д.Б.М.
– завеждащ домакинска служба при Затвора Варна /л. 156/ лишеният от свобода М.Л.Ж.
е изявил желание, поради липсата на зъби, да му бъде отпускано по 1 брой кисело
мляко всеки ден, а когато има сготвени храни с подправки, последните да се избягват
като храната с картофи да му се предлага във вид на варен картоф. В докладната
записка е посочено, че изготвяната на лишения от свобода диета № 1 е съобразена
с диетичното хранене в местата за лишаване от свобода като се изпълняват и
указанията на директора на Медицински център при затвора храната на лишения от
свобода да се пасира и да му се дава кисело мляко. В докладната е отразено, че Ж.
периодично заплашва работещите в Медицински център и в затворническата кухня,
че ако не му се осигурява кисело мляко и черен хляб /който е противопоказен за
диета № 1/, ще пише жалби и ще съди системата.
Като доказателства по делото са приложени и приети
седмични менюта за прехраната на лишените от свобода в Затвора Варна за периода
16.09.2020 г. – 06.10.2020 г. по Диета № 1 /л. 69-80 и л. 170 - 172/, в които
са отразени наименованията, количеството и калоричността на предлаганите ястия
и на съдържащите се в тях продукти. Представено и приложено по делото е и
вегетарианско меню с означен период 14.10.2020 г. – 20.10.2020 г. /л. 81-87 и л.
163-169/, в което също са посочени наименованията и грамажът на ястията,
предлагани съответно на закуска, обяд и вечеря. На л. 176-178 от делото е
приложено меню по диета № 1, изготвено конкретно за М.Л., което според
извършеното удостоверяване, скрепено с подписа на лишения от свобода, е
получено лично от него на датата 06.12.2015 г., при това без възражения. Според
Приложение-Диета № 1, назначавана при язвена болест и хроничен гастрит, храната
по диетата се приготвя чрез хидротермична обработка /варене/ или печене, без да
се пържи, като месото се дава смляно, варено, задушено или печено на парчета, а
маслото се поставя, след като ястието е готово, без да се запържва /л. 161/.
Според многобройните приложени по делото документи
в периода, обхванат от исковата претенция, ищецът многократно е подавал жалби
до Началника на Затвора Варна във връзка с предоставяната му храна, а именно
жалби с входящи номера: № 1139/28.04.2020 г. /л. 218, л. 227-228/; №
3045/17.09.2020 г. /л. 62-63 и л. 225-226/; № 3087/21.09.2020 г. /л. 60-61/; №
3113/24.09.2020 г. /л. 58-59/; № 3130/25.09.2020 г. /л. 55-56 и л. 224/; №
3152/28.09.2020 г. /л. 53-54/. В тях ищецът е изразил трайно недоволство от храната
си като е искал да му се предостави сготвено меню, което да е подходящо за заболяването
му /язва и гастрит/ и да е съобразено с факта, че е без зъби. Основно възраженията
му са били насочени срещу ястия, съдържащи домати, от които по негови твърдения
получава киселини и болки в стомаха, както и срещу начина, по който са сготвени
ястията с ориз. Идентични са и адресираните да Началника на Затвора оплаквания
на Ж., обективирани в подадените от него декларация № 3129/25.09.2020 г. /л.
217/ и молба № 2695/05.11.2020 г. /л. 222-223/. В молбата от 05.11.2020 г.,
освен възражения срещу предоставяната му храна, Ж. е изразил и недоволство от отношението
на готвача към него във връзка с оплакванията му от количеството на храната и
съдовете, в които се предоставя. Всички изброени жалби, декларации и молби на
ищеца са с поставена върху тях резолюция да бъдат разгледани по компетентност
от съответните длъжностни лица в Затвора Варна.
С молба № 3672/03.11.2020 г. /л. 66/ Ж. е поискал
да се срещне с психолога при Затвора Варна, без уточнение на причините за
искането. Видно от приложената по делото докладна записка от 03.11.2020 г. /л.
67/, молбата му е била удовлетворена като в докладната инспектор-психологът Ю.
Тодорова е отразила, че при проведената беседа М.Л.Ж. е заявил, че не е доволен
от храната от затворническата кухня и че желае да му се изготвя персонално меню.
По делото са приобщени копия на страници от Амбулаторна
книга на Медицинския център при Затвора Варна, започната на 13.03.2020 г. и
завършена на 05.08.2020 г. /л. 132-138/, в която са вписани предоставените в
този период лекарства на лишения от свобода Ж., включително на датата
07.05.2020 г. под № 658 наново е потвърдена назначената му Хранителна диета №
1. Приложени са и копия на страници от започнат на 05.01.2021 г. Дневник за
регистриране на лишените от свобода в Зоната за засилен надзор и охрана, нуждаещи
се от медицинска помощ, в който са вписани датите, на които лишеният от свобода
М.Ж. е бил записан за медицински преглед /л. 139 – 155/.
На л. 179 от делото е приложен Опис на получена на
19.09.2020 г. пратка за лишения от свобода М.Л.Ж. със съдържание: шпек салам –
6 броя, домати, краставици, банани, грозде, ябълки, лимони и зелен лук.
Съгласно приложена по делото Докладна записка от
18.05.2020 г. на инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ Н.Г. /л.
215 и л. 240/, на датата 26.04.2020 г. мл. инспектор Кондов е докладвал, че
лишеният от свобода М.Ж. от 135-то спално помещение си е върнал сутрешната закуска
като е имал претенции, че в супата му не е сложено месо, а той искал месото да
е отделно. В докладната е посочено, че лишеният от свобода Ж. се е самоопределил
като вегетарианец, поради което не му се полага месо, като освен това е
поставен на диета и му се носи храна по утвърдено меню, съобразено според
обясненията на главния готвач С. както с назначената му от Медицинския център
на Затвора Диета № 1, така и със самоопределянето му като вегетарианец.
В докладна записка вх. № 454/18.05.2020 г. на младши
инспектор Д.Г.Г. – надзирател II отделение, е посочено, че на
16.05.2020 г., около 16:25 ч., при него е дошъл лишеният от свобода М.Л.Ж. и му
е съобщил, че са му изчезнали хранителни продукти /вакуумирани кебапчета и
кюфтета/ от общия хладилник, който се намира в общата столова в ЗПС Iв коридор
/л. 239/. Според изложеното в докладната по случая незабавно е подаден сигнал
до командира на отделението и е извършен оглед на столовата и на спалните
помещения в Iв
коридор, при който обаче хранителните продукти не са открити.
Същите факти се потвърждават и от приложената на л.
242 от делото Докладна записка от 20.05.2020 г. на Николай Г., заемащ длъжност
„инспектор СВДР“ в 3-та група на Затвора Варна.
Според приложената на л. 157 медицинска справка за
лицето М.Л.Ж., изготвена на 11.09.2021 г. от лекаря в Медицински център при
Затвора Варна д-р Р., към момента на справката лишеният от свобода М.Л.Ж. не
страда от остри състояния и не приема никакви медикаменти за остри и хронични
заболявания.
По делото са приложени длъжностни характеристики за
длъжностите „готвач /затворническа кухня/“ в затвор III-I категория /л. 231-233/ и
„стоковед“ в затвор III-I категория /л. 234-237/, в които са посочени
основните цели и преките задължения на тези длъжности.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „готвач
/затворническа кухня/“ в преките й задължения се включва организирането,
ръководенето и участието в приготвянето на готварска продукция в затворническа
кухня на затвор III-I категория, както и ръководенето, координирането,
организирането, участието и контрола в процеса по приготвяне на ястията в
кухненския блок, включително и участието в разработването на седмичното меню (т. V.1. и т. V.4. от
длъжностната характеристика).
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността
„стоковед“ в преките й задължения се включват организацията на прехраната в местата
за лишаване от свобода чрез организиране процеса на снабдяване и съхранение на
хранителните продукти и контрола по
тяхното изписване и използване, както и контрола по получаването от складовете
и влагането на хранителните продукти в изготвяните ястия по утвърденото
седмично меню /т. V.1. и т. V.7. от длъжностната характеристика/.
Освен писмените доказателства, в съдебното
производство са събрани и гласни доказателства като са разпитани в качеството
им на свидетели по делото лицата М.Д.М., Й.А.К., Х. С. С., Т.Г.Г. и И.А.Р..
Свидетелят М., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Варна, дава показания, че работи в кухнята на Затвора като
кухненски работник „бакар“ – лице, разнасящо храната на лишените от свобода. Сочи,
че покрай тази си работа познава ищеца от средата на 2019 г. като обяснява, че е
имало случаи Ж. да отказва предлаганата му храна, като тогава винаги се пише
докладна записка до постовия и свидетелят М. дава обяснение какви са причините
за отказа. Според показанията му някъде през 2020 година майстор-готвачът
разпоредил храната на лишените от свобода да се носи в малки купички по 300
грама, за да може храната да се отмерва с точност по грамаж. Посочва, че общата
храна в затвора винаги е с месо, а за вегетарианците има вегетарианско меню,
което не включва месо. Сочи, че през 2019 година и 2020 година ищецът се е
хранил по вегетарианска диета, изготвена от майстор-готвача, и обяснява, че
поначало диетата, по която се храни Л., може да се променя само от
майстор-готвача. Според свидетеля по поръчение на майстор-готвача на 10.11.2020
година той лично е предал на ищеца, изготвено му на хартиен носител вегетарианско
меню като след предоставянето на това меню не знае ищецът да е имал възражения срещу
храната от затворническата кухня.
Свидетелят К. заявява, че работи в Затвора Варна от
2001 г., като от месец януари 2019 година до настоящия момент заема длъжността
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“. Твърди, че лишеният от
свобода М.Л. е подавал молби и жалби до началника на затвора във връзка с предоставяната
му храна през 2020 година. В тази връзка свидетелят обяснява, че често е разговарял
с готвача относно предоставяната храна на Л. по повод на неговите оплаквания,
както и по повод оплакванията на други лишени от свобода. От разговора с главния
готвач разбирал, че на лишените от свобода се предоставя храна, съобразена с
назначените им менюта и диети като менютата
минавали през одобрение на ГД „Изпълнение на наказанията“, а назначените диети
били във връзка със здравословното състояние на лишените от свобода. Свидетелят
сочи, че не е забелязал промяна в поведението на М.Ж.. Дава показания, че в
края на 2020 година и началото на 2021 година ищецът се е оплаквал, че има
здравословни проблеми – гастрит, който изисква по-специална диета, като свидетелят
лично е обяснявал многократно на лишените от свобода какъв е редът за
назначаване на хранителна диета и какъв е редът за предоставяне на точно
определена храна във връзка със здравословното им състояние.
Свидетелят С. сочи, че от 01.07.2019 г. до настоящия
момент работи като „готвач затворническа кухня“, като познава ищеца още от
започването си на работа в Затвора. Обяснява, че на М.Ж. е предписана диета при хроничен гастрит като издадените
в тази връзка документи от медицинско лице се намират в кухненския блок. Същевременно
сочи, че ищецът се е самоопределил с декларация като вегетарианец, но въпреки
това е искал да му се предоставят и ястия, съдържащи месо, като пилешка супа,
например. Дава показания, че от Медицинския център при Затвора на ищеца са
предписани едновременно и двете диети /вегетарианска и диета № 1 при гастрит/,
като от затворническата кухня му се дават продукти, които да отговарят същевременно
и на двете диети. Заявява, че в дните, в които на останалите лишени от свобода
се дава месо, то се заменя в диетата на вегетарианците със съответен протеин. Обяснява,
че по повод на жалбите на ищеца е давал изискваните
му документи и като готвач е обяснявал каква е диетата му. Сочи, че няма спомен
през месец октомври 2019 година да е спирал храната на ищеца по менюта, което
му е било назначено още отпреди свидетелят да започне работа. Същевременно
сочи, че след среща с ищеца са били съобразени желанията му и някъде в началото
на есента на 2020 година свидетелят му е изготвил ново меню като няма спомен след
този момент ищецът да е имал възражения. Отбелязва, че причината за промяна в
менюто на М.Ж. са претенциите му към храната. Потвърждава, че при изготвянето
на менюто не участва диетолог, но то се преглежда от началниците му като е
съобразено с предписаните от Медицинския център диети.
Свидетелят Г. обяснява в показанията си, че от месец
октомври 2018 година до настоящия момент работи на длъжност „стоковед“ в
Затвора Варна, във връзка с което отговаря за цялото изхранване на лишените от
свобода, като познава М.Ж. от края на 2018 година. Посочва, че му е известно,
че ищецът е подавал молби и жалби във връзка с храната, които са от различно
естество – например самоопределя се като вегетарианец, а след това прави
уговорки да му се дава супа от месо, след което изразява недоволство защо месото
е отделно, а не е в супата. Спомня си за случай, при който предлаганата храна е
била домати с ориз, която лишеният от свобода не е харесал. Обяснява, че по
негови жалби с №№ 1138 и 1139 е писал
обяснения от 28.04.2020 г. като жалбите са били за това, че месото е било в
супата, а купичката със супа била покрита със стреч фолио.
Свидетелят Р. заявява, че през периода от
18.01.2018 г. до 06.08.2021 г., когато е изтърпявал наказанието си „лишаване от
свобода“ в Затвора Варна, е имал контакт по 5-6 часа на ден с лишения от
свобода М.Л.Ж.. Сочи, че по време на храненията ищецът много пъти е връщал
храна, защото не можел да я консумира. Твърди, че Ж. е имал специфични нужди и е
бил на особени диети. Подавал е жалби до администрацията на Затвора. Не можел
да дъвче храната. Сочи, че е имало случаи, в които в общата храна е имало месо,
а в храната на Ж. то е липсвало, тъй като е бил на диета. Посочва, че ищецът му
се е оплаквал неведнъж. Заявява, че си спомня, че Ж. бил ходил на доктор или на
психолог.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания.
Същите са ясни, логични и последователни
и се основават на непосредствените възприятия на разпитаните лица.
Ищецът, чрез назначения му особен представител, е
поискал от съда да допусне по делото съдебно-медицинска експертиза с вещо лице
диетолог, което на място в Затвора Варна и след запознаване с информация за
влаганите продукти да отговори на въпроса съответствала ли е даваната в периода
м. 11.2019 г. – м. 06.2021 г. храна на нуждите /например необходими дневни
калории/ и здравословното състояние на ищеца. С Определение № 3116/30.11.2021
г. съдът е оставил искането без уважение, тъй като доколкото става въпрос за
отминал период от време, както и предвид твърдението на процесуалния
представител на ищеца, че относно назначената му вегетарианска диета, която
многократно е била променяна, няма налични писмени доказателства, експертиза с
така поставената задача е обективно невъзможно да се извърши, поради липсата на
запазена достатъчно пълна и надеждна информация по относимите към експертизата
въпроси /л. 199/.
Така събраният по делото доказателствен материал
дава основание на съда да приеме от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС регламентира
специална гаранционно-обезпечителна отговорност на държавата конкретно към
лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ или към тези, относно които
е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, за претърпените от
тях вреди в резултат на нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Фактическият състав на
обезвредата включва наличието на три кумулативни елемента: 1/ нарушение
на чл. 3 ЗИНЗС, 2/ настъпили вреди в патримониума на ищеца
и 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
За разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ при отговорността по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС въпросът за вината на конкретните причинители на вредата е ирелевантен за
възникването на отговорността като същевременно, пак в отлика на отговорността
по ЗЗД, при отговорността по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС нормативно е установена по
силата на чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция за настъпване на
неимуществените вреди като последица от нарушаването на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Това ще рече, че за разлика от отговорността по чл. 45 и следващите от ЗЗД, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на
причинени му неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от
неправомерното деяние, при отговорността по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС, вследствие на
изрично разписаното с ал. 5 на същия член правило, ответникът е този, който
носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума
на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на
нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по
чл. 3 ЗИНЗС. Доказването обаче на останалите елементи от фактическия състав на
отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно
доказване, т.е. по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото,
че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице
неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на
наказанията, с което е нарушена забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
Чл. 3 ал. 1 ЗИНЗС повелява, че осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като с ал. 2 при неизчерпателно изброяване
е посочено в какво може да се изразява подобно нарушение. Забраната е проявление
във вътрешния ни правов ред на прокламирания с чл. 4 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (2016/С 202/02) принцип,
че никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително
отношение или наказание, закрепен още с чл. 3 от Европейска конвенция за защита
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не
сочат на осъществено в исковия период незаконосъобразно бездействие от страна
на длъжностни лица от Затвора Варна, свързано с непредоставянето на полагаемо
се на ищеца хранително меню, съобразено със здравословното му състояние, от което
да се направи извод за нарушаване от тяхна страна на забраната по чл. 3 ЗИНЗС,
респективно на закрепения с чл. 3 ЕКПЧ принцип на забрана на изтезанията.
Съгласно чл. 84 ал. 2 т. 1 ЗИНЗС лишените от
свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Според чл. 84 ал. 3 ЗИНЗС по предписание на лекаря болните получават диетична храна.
От доказателствата по делото се установява, че
затворническата администрация е спазила тези нормативни изисквания.
Неоснователно е оплакването в исковата молба, че
служителите в Затвора са бездействали противоправно
като не са предприели дължимите действия за предписването на подходящ за ищеца хранителен
режим, съобразен с диагностицираните му хронични заболявания – язва и гастрит. От
събраните по делото доказателства /медицинско направление от 24.11.2014 г. и докладна
записка № 7799/12.12.2014 г. от Д.Б.М. – завеждащ домакинска служба при Затвора
Варна/ се установява, че непосредствено след диагностицирането му с „остър
гастрит“ още през на 07.11.2014 г. на лишения от свобода М.Л.Ж. е назначена
медикаментозна терапия и той е поставен на хранителна диета № 1 по предписание
на лекар в Медицинския център при Затвора Варна. За това свидетелства и приложеното
по делото меню по диета № 1, изготвено за М.Л., получено от лишения от свобода
на 06.12.2015 г., при което съгласно Приложение диета № 1 при язвена болест и
хроничен гастрит храната се приготвя чрез хидротермична обработка /варене/ или
печене, не се пържи, месото се дава смляно, варено, задушено или печено на
парчета, а маслото се поставя, след като ястието е готово, без да се запържва.
Следователно поради заболяването си /гастрит/ ищецът е получавал диетична
храна, включена в диета № 1. Същевременно, предвид самоопределянето му като
вегетарианец, на Ж. е било съставено и вегетарианско меню като двете менюта са
комбинирани в кухнята, така че предоставяната на лишения от свобода храна да
отговаря едновременно на тях. Този факт се потвърждава от показанията на
свидетеля С., който изрично обяснява пред съда, че според предписанията на
Медицинския център при Затвора Варна, с които на ищеца са предписани както
вегетарианска диета, така и диета № 1 за гастрит, от затворническата кухня му е
предоставянa храна,
отговаряща едновременно и на двете диети. Тоест, затворническите органи са се
съобразили и са уважили волята на ищеца, независимо че разпоредбата на чл. 84
ал. 2 ЗИНЗС не вменява задължение за осигуряването на подобно меню. Показанията
на свидетеля С. опровергават и твърдението на ищеца, че през 2019 година е
спряно изхранването му по вече изготвеното му диетично меню. По делото са
налице и други информационни източници /показанията на свидетелите М., К. и Р./,
че предоставянето на диетична храна, свързана със здравословното състояние на М.Ж.,
е продължило през процесния исков период. Самият ищец в проведеното на 20
октомври 2021 година открито съдебно заседание заявява, че след изготвянето на
менюто от 10.11.2020 г. няма никакви оплаквания към храната. Следователно от
тази дата до края на исковия период – датата на подаване на исковата молба
/28.05.2021 г./, ищецът сам се отказва от твърдяното в нея наличие на
противоправно бездействие на служители на Затвора Варна за осигуряването на
съобразена със здравословното му състояние храна. От събраните свидетелски
показания става ясно, че менюто от 10.11.2020 г. е изготвено от готвача в
затворническата кухня Х.С., като видно от приложената по делото длъжностна
характеристики за длъжността „готвач /затворническа кухня/“ в затвор III-I
категория, в преките задължения за тази длъжност е включено именно участието в
процеса по приготвянето на ястията в кухненския блок и в разработването на
седмичното меню на лишените от свобода. Това обстоятелство сочи на неоснователност
на твърдението на особения представител на ищеца, че менюто е изготвяно от
свидетеля Г., заемащ длъжността „стоковед“ в Затвора Варна. Този свидетел дава
показания, че заеманата от него длъжност има по-скоро контролни функции по отношение
на храната, свързани с документацията, а не с изготвянето на менюта и приготвянето
на храната, което напълно кореспондира с представената длъжностна
характеристика за длъжността „стоковед“ в затвор III-I категория, според която преките
задължения за длъжността включват организацията на прехраната в местата за
лишаване от свобода и контролирането на процеса по получаването от складовете и
влагането на хранителните продукти за изготвяните ястия по утвърденото седмично
меню.
Не се доказа противоправно поведение от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията и през останалата част от
исковия период – от месец ноември 2019 г. до изготвянето на менюто от 10.11.2020
година. Действително през този период лишеният от свобода Ж. е подавал не малко
молби и жалби до Началника на Затвора Варна, съдържащи оплаквания от предоставяната
му храна, но същите не са достатъчни да обосноват извод за неизпълнение на
задълженията по чл. 84 ал. 2 т. 1 и чл. 84 ал. 3 ЗИНЗС за осигуряване на
безплатна диетична храна, достатъчна по химически и калориен състав, респ. за нарушаването
на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Видно от съдържанието на самите жалби, още в деня
на постъпването им е било разпореждано те да бъдат разглеждани по компетентност
от съответните длъжностни лица в Затвора Варна, тоест веднага е било взимано отношение
по тях. Съдържащите се в жалбите оплаквания са свързани основно с наличието на
домати, но домати се съдържат и в получената от М.Ж. на 19.11.2020 г. пратка с
хранителни продукти от посетителката М.К.Т.. Твърдението на Ж., че храната, и в
частност оризът, не е бил добре сготвен, е субективно негово възприятие и е без
доказателствена стойност по делото, още повече, че няма данни за оплаквания в
тази насока от други лишени от свобода. Съгласно представената медицинска
справка за лицето М.Л.Ж. от 11.09.2021 г., изготвена от д-р Росен Русев от
Медицинския център при Затвора Варна, лицето не страда от остри състояния и не
приема никакви медикаменти за остри и хронични заболявания, което е
допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че по време на престоя му в Затвора
Варна, включително през исковия период, не му е предоставяна неподходяща за здравословното му състояние
храна.
Липсата на месо в храната на ищеца, за която свидетелства
пред съда и свидетелят Р., е вследствие на самоопределянето на Ж. като
вегетарианец и на изхранването му по вегетарианска диета в резултат на
уважаването от страна на служителите в Затвора на неговата собствена воля. Следва
да се посочи обаче, че въпреки изразеното от Ж. желание да консумира
вегетарианска храна, от събраните по делото писмени и гласни доказателства /докладна
записка от 18.05.2020 г., показанията на свидетелите С. и Г./ се установява, че
ищецът многократно е имал претенции, че в храната му няма месо. Видно от
съдържанието на получената от ищеца пратка на 19.11.2020 г., тя е включвала и 6
броя шпек салам, тоест приготвен от месо колбас, което влиза в противоречие със
заявлението му, че е вегетарианец. Допълнителен аргумент, че ищецът е
предявявал противоречиви и взаимно изключващи се претенции пред затворническата
администрация е и подаденото от него оплакване до надзирателите в Затвора Варна
на 16.05.2020 г. относно изчезнали му хранителни продукти, представляващи вакуумирани
кебапчета и кюфтета – все хранителни продукти, приготвени от месо. Анализът на
тези установени по делото обстоятелства сочи, че ищецът сам постоянно е
променял предпочитанията си към храната, давайки по този начин объркващи
сигнали към служителите в Затвора. Според съда с подобни непоследователни
желания Ж. сам често е поставял в заблуждение служителите на затворническата
администрация каква точно е действителната му воля относно храната, което по
никакъв начин не може да се вмени в отговорност на служителите в Затвора, която
да се квалифицира като нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. По делото са
налице данни, че това поведение на ищеца датира още от началото на 2015 година
/повече от четири години преди исковия период/. Видно от приложените по делото
копия на три броя листи от тетрадка, в които дежурният по кухня е отразил
предоставяната на лишените от свобода храна, на 23.01.2015 г. и на 24.01.2015
г. М.Л. е отказал да получи храната по полагащата му се диета, изготвена
съобразно неговото заболяване, и е взел храна от общото меню, съдържащо месо, а
на 09.02.2015 г., освен храната от диетата, е взел и част от храната от общото
меню, отново съдържаща месен продукт /наденица/.
Преценено съвкупно, всичко изложено дотук сочи на
отсъствието на нарушения по смисъла чл. 84 ал. 2 т. 1 и ал. 3 ЗИНЗС, тъй като през
процесния по исковата молба период ищецът е разполагал с безплатна храна, за
която липсват каквито и да било данни да е била в недостатъчен калориен състав,
съгласно утвърдената от министъра на правосъдието Таблица № 1, като същевременно
му е била осигурявана и предписаната от лекаря в Медицинския център на Затвора диетична
храна. От събраните доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, не може да се направи извод, че спрямо ищеца е било проявено унизяващо
достойнството му отношение при или по повод предоставянето на полагащата му се
безплатна храна в Затвора Варна. Не е налице твърдяното в исковата
молба бездействие от страна на затворническата
администрация, а още по-малко такова, което да доведе до унизително или
нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал. 2 ЗИЗНС, поради което съдът
счита, че ищецът не доказа по делото наличието на първата предпоставка за
реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС. Това е
достатъчно, за да обуслови извод за неоснователност на предявения иск.
Независимо от това,
следва да се посочи, че доколкото по делото не са установи незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, обуславящо нарушаването на
забраната по чл. 3 ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС не може
да намери приложение в случая.
В целостта си изложеното
обуславя извод за неоснователност на предявения иск поради липса на елементите
от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на Държавата по
чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС, поради което той следва да се отхвърли.
Въпреки крайния изход на
спора, искането на процесуалния представител на ответника ищецът да бъде осъден
да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно чл. 286
ал. 2 ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло ищецът дължи единствено заплащането
на разноските по производството за разлика от случаите на частично или пълно
уважаване на иска, когато съгласно чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС ответникът дължи на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска,
когато е имал такъв в производството.
Воден от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.Ж.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София иск с правно
основание чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба /28.05.2021 г./ до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болка и страдания – кървене
на венци, болки в стомашно-чревния тракт, киселини, гадене, чувство на
обреченост, безнадеждност, безсъние, глад, изтерзаност, като пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на затворническата администрация в
Затвора Варна в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, обективирано в
непредприемането в периода месец ноември 2019 г. – 28.05.2021 г. на дължимите фактически
действия по предоставянето на хранително меню на ищеца, съобразено със
здравословното му състояние.
На основание чл. 285 ал.
1 изр. второ ЗИНЗС решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
СЪДИЯ: