№ 1253
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
срещу Решение № 146 от 24.03.2021г. по гр.д. № 11096/2020г. по описа на ВРС, XXХIII-ти
състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД въззивната
прокуратура е осъдена да заплати на С. СТ. В. с ЕГН ********** сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени, изразяващи се в претърпени
душевни страдания и дискомфорт – преживян стрес, безпокойство и негативни емоции в
пряка причинно следствена връзка с водено ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР –
Варна и преписка № 11497/2011г. по описа на ВРП срещу ищеца за престъпление по чл. 212,
ал. 1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в Постановление от 22.06.2015г. на
прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 1826.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за времето 09.09.2017г. до 08.09.2020г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, както и за необоснованост. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето
му съдът не е съобразил, че Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за
продължителността на наказателното производство не от датата на образуване на същото
/водено срещу неизвестен извършител/, а от датата на привличането на ищеца – 08.10.2013г.
1
до постановяване на окончателния акт на наблюдаващия прокурор – 09.09.2015г. След
постановяване на окончателния прокурорски акт по инициатива на ищеца, същото е било
обжалвано пред ВРС и пред ВОС. В този смисъл от датата на постановяване на акта до
окончателното произнасяне на въззивната инстанция, ищецът не е търпял вреди. Съдът не е
отчел факта, че ищецът е бил привлечен задочно към наказателна отговорност и не са били
извършени процесуално следствени действия с негово участие, както и не е посочил по
какъв критерий е отграничил причинените и понесени от ищеца страдания по ДП №
245/2011г. по описа на ОД на МВР /ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП/ и паралелно
воденото друго наказателно производство срещу ищеца, по което е бил осъден. За
последното липсват мотиви в решението. Отправила искане поради изложеното за отмяна на
обжалваното решение, а евентуално за определяне на друг размер на обезщетението,
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В отговор на жалбата, С. СТ. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Изложил
съображения, че Прокуратурата на РБ носи отговорност за причинените вреди от момента
на образуване на наказателното производство Въпреки наличните по делото доказателства,
че същият не е извършител на деянието се извършва разследване и се удължава
многократно срока от редица прокурори без да вникнат в същността на разследването.
Същите прокурори са продължавали формално срока на разследването. Неоснователен е
доводът за нетърпени вреди от окончателния прокурорски акт до произнасянето на
въззивната инстанция, доколкото прокурорският акт не е бил окончателен и въззиваемият не
е имал правна сигурност преди влизането му в сила. Абсурдна е тезата за нетърпени вреди
при задочно привличане на обвиняем, както за смесване на две наказателни производства.
По едното действително ищецът е санкциониран от закона, но понесените вреди от
процесното обвинение не са компенсирани. Претендираното обезщетение за същите е в
многократно по-малки размери от размера на действително понесените вреди. Отправил
искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди като справедливо.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемият поддържа
изразената позиция по спора и претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от С. СТ. В. срещу
Прокуратурата на Република България осъдителен иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което
наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 6000 лв., както и сумата от 3045.91 лева представляваща
2
мораторна лихва върху главницата за периода от 09.09.2015г. до 08.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: през 2011г.
ответната прокуратура образувала ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП, както и ръководила
ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР срещу ищеца. По същата първоначално
ответникът повдигнал и поддържал обвинение срещу него за извършено престъпление по
чл. 212, ал. 1 от НК, прекратено с постановление на прокурор от ВРП от 22.06.2015г. В
периода от 12.11.2009г. до 09.09.2015г. следователно срещу него е било повдигнато и
поддържано незаконно обвинение, от което ищецът понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на доброто име на специалист извършване на автотенекеджийски
и бояджийски услуги, както сред клиентите, така и сред застрахователните компании, които
са на пазара в гр. Варна и силно конкурентната среда в този бизнес; понесен стрес,
безпокойство и негативни емоции от проведената проверка. Отправил искане в тази връзка
за положително произнасяне и обезвреда на пълния размер на понесените неимуществени
вреди.
В отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ оспорила исковете по основание и
по размер. Заявила възражение за погасяване на главната претенция по давност. В тази
връзка посочила, че наказателното производство по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на
МВР – Варна, ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП е прекратено с постановление на
прокурор при ВРП от 22.06.2015г. Към датата на предявяване на исковата молба в съда –
08.09.2020г. срокът по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл и претенцията погасена по давност. На
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по давност е погасено частично и вземането за законна
лихва върху търсеното обезщетение. На това основание отправила искане за постановяване
на решение, с което исковете да се отхвърлят.
Наред с това оспорила исковете по основание с доводи, че в исковата молба не се
съдържат твърдения, както не са ангажирани и доказателства относно личността на ищеца,
как повдигнатото обвинение е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто
му име и честта. Не е доказан също интензитета на страданията, който да е довел до
преживяване на повече от обичайните неудобства и стрес за човек в подобна ситуация. От
материалите по наказателното производство е видно, че С.В. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК при условията на чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „а“ от НПК, тъй като въпреки издирването му по време на ДП същият не е бил
установен. В. не е взел участие в нито едно действие по разследването, при привличането му
в качеството на обвиняем, нито му е била взета мярка за неотклонение. От момента на
повдигане на първоначалното обвинение срещу В. на 08.10.2013г. до момента на
прекратяване на НП на 22.06.2015г. са изминали по-малко от две години. Същевременно
периодът, през който ищецът твърди да е понесъл неимуществените вреди, предмет на
предявения иск съвпада с този на изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от
3
свобода“ за срок от 3 месеца с присъда, влязла в сила на 05.03.2009г. постановена по НОХД
№ 95/2009г. по описа на ВРС за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК. В този
смисъл описаните негативни преживявания не са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото му обвинение по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна.
Описаните неимуществени вреди от друга страна са бланкетни, а връзката им с конкретното
обвинение – недоказана. По тези съображения отправила искане предявените искове като
недоказани по основание и завишени по размер с оглед критерия за справедливост, да се
отхвърлят.
В частта, с която претенцията за лихва за забава е отхвърлена за периода
09.09.2015г. до 08.09.2017г. за сумата от 1219.24 лв. като погасена по давност, решението
на ВРС е влязло в законна сила.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Описаните в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните, а се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства – ДП № 245/2011г. на ОД на
МВР - Варна. От съдържанието на последно се установява, че с Постановление от
07.09.2011г. на прокурор при ВРП е образувано ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР –
Варна срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, по което с Постановление от 08.10.2013г. С. СТ. В. бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, извършено в периода от 08.12.2008г. до
20.12.2008г., в гр. Варна, като привличането е извършено при условията на чл. 269, ал. 3, т.
4, б. “а“ от НПК, в отсъствие на обвиняемия, поради това, че се намира извън пределите на
РБ и местоживеенето му не е известно. Предявяването на обвинението е осъществено на
същата дата 08.10.2013г. на назначения на обвиняемия служебен защитник адв. В. В..
През 2012г. ДП е спирано двукратно с оглед издирване на С. СТ. В..
С постановление от 07.08.2014г., отново при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а“ от
НПК, в присъствието на упълномощен защитник адв. П.В., С. СТ. В. е привлечен като
обвиняем, за това, че в периода от 08.12.2008г. до 20.12.2008г., в гр. Варна, чрез използване
пред ЗАД „Виктория"-Главна Агенция, гр. Варна на неистински документ – приемо-
предавателен протокол от 08.12.2008г. по заведена преписка и щета № 03100450450800435
за лек автомобил „Мерцедес" с рег. № *** е получил на 20.12.2008г. без правно основание
чуждо движимо имущество, паричната сума от 1366.71 лв. собственост на ЦУ на ЗАД
„Виктория", гр. София, изплатена по банкова сметка на „Алекса-2007" ЕООД с
материалноотговорно лице С. СТ. В. и адрес на дружеството в ***, с намерение да го
присвои, като паричната сума от 1366.71 лв. представлява разликата между стойността на
цялата изплатена на дружеството сума от 2820.07 лв. и сумата на реално извършените от С.
СТ. В. ремонтни дейности върху лекия автомобил на стойност от 1453.36 лв. – престъпление
4
по чл. 212, ал. 1 от НК. Предявяването на обвинението е осъществено на същата дата на
упълномощения от обвиняемия защитник адв. П.В.. Окончателно разследването по ДП №
245/2011г. по описа на ОД на МВР[1]Варна, е предявено на обвиняемия, чрез
упълномощения негов адв. П.В. при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК на 23.04.2015г.
Наказателното производство по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР-Варна, ПП
№11497/2011г. по описа на ВРП, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК, с постановление на прокурор при РП - Варна от 22.06.2015г., влязло в
законна сила на 09.09.2015г.
За установяване вида и размера на твърдяните неимуществени вреди ищецът е
ангажирал гласни доказателства по делото посредством показанията на свидетеля Д. С.. В
показанията си свидетелят установява, че С. се е занимавал с автотенекеджийство и
бояджийство в сервиз, който представлявал огромни халета, като имал 2-3 помощници. През
есента на 2010г. възложила на С. да възстанови колата й, след настъпило ПТП. Месец, два
след оставянето на автомобила отишла да провери дали същият е готов, когато забелязала,
че С. е много притеснен и разстроен. Момчетата, които работели за него ги е нямало.
Споделил, че е много притеснен от образувани срещу него дела. На въпрос как е
семейството му, ищецът отговорил, че се е разделил с тях – жена му го напуснала, имал
кредити, взели му апартамента, бизнеса му бил преустановен и не можел да продължи да
работи поради тези притискания. Споделил, че застрахователи и клиенти се отказали да
ползват услугите му, заради образуваните срещу него дела. При срещата им по-късно през
годините, през 2016-2017г. С. изглеждал по съвсем различен начин. Споделил, че е напуснал
България и живее и работи във Франция. Бил се успокоил и изглеждал като здрав човек, със
самочувствие. Споделил, че си намерил мястото, чувства се добре, успява в работата си,
оценен е.
В решението си, в обжалваната му част, ВРС приел, че справедливият размер на
обезщетението за доказаните обичайни вреди възлиза на 6000 лв., до който размер уважил
предявения иск.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление.
Законовата уредба е доразвита с ТР № 3/04г. от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и с
цялостната практика на ВКС. Съгласно т. 7 от ТР № 3/2004г. прокурорът е държавният
орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е
квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
5
наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото.
В практиката си ВКС се придържа към разбирането, че при претендирана
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на
правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното
благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и
психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр./, и с това, ако са доказани останалите елементи
от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето
основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че
е осъждан, като дори в момента изтърпява наказание, не обосновава извод, че от процесното
незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът
по общо правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във
връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод
наказателното преследване. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата обосноваващи
липса на пряка причинна връзка между вредите и конкретното незаконно обвинение, с
аргумент висящи други паралелни наказателни производства срещу ищеца, както и
предходна съдимост на същия.
Установено е в конкретния случай, че с Постановления от 08.10.2013г. и от
07.08.2014г. по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна С. СТ. В. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, извършено в периода от
08.12.2008г. до 20.12.2008г., в гр. Варна, като привличането е извършено при условията на
чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а“ от НПК. Наказателното производство по ДП № 245/2011г. по описа
на ОД на МВР-Варна, ПП №11497/2011г. по описа на ВРП, е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление с постановление на прокурор при РП – Варна, влязло
в сила на 09.09.2015г.
Следователно, елементите от фактическия състав за ангажиране на обективната
гаранционна отговорност на Прокуратурата в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са
установени и искът за обезщетение е доказан в своето основание.
Основателен е поддържаният в жалбата довод, че на обезщетяване подлежат вредите
понесени от ищеца в рамките на периода от привличането му – 08.10.2013г. до
стабилизиране на окончателния акт на наблюдаващия прокурор – 09.09.2015г.
При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ на следващо
място, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
6
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване /Решение № 388 по гр.д. № 1030/2012г. на ВКС, IV ГО/. В
конкретния случай не се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв
случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, които съдът може да обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца.
Неминуемо след предявяване на обвинението, въззиваемият е претърпял
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, прекратено през
2015г. Без съмнение ищецът е изпитал притеснения и безпокойство в личния и социален
живот, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди
ищецът сочи, че е било накърнено доброто име и репутацията му на автотенекеджия и
бояджия, което оказало пагубно влияние на бизнеса му, принуждавайки го да го прекрати.
От показанията на свидетеля С., които съдът кредитира като обективни,
непосредствени и логически подредени се установява, че към 2010г. С. е имал установен и
разработен бизнес в гр. Варна, като поддържал сервиз за автотенекеджийски и бояджийски
услуги. За него работели няколко момчета. В частта, относима за времето след прекратяване
на наказателното производство /2016-2017г./ се установява, че С. се е установил да живее и
да работи във Франция, намерил е мястото, на което се чувства добре. От гласните
доказателства, съдът приема за установено твърдението, че вследствие повдигнатото
незаконно обвинение, ищецът преустановил работата и бизнеса си по извършване на
автотенекеджийски и бояджийски услуги на територията на гр. Варна, съответно лишил се е
от изградените във времето служебни контакти с колеги, клиенти и застрахователи. С оглед
така приетото, съдът приема за доказани понесените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на незаконното обвинение.
При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият състав взе предвид
продължителността на наказателното преследване по повдигнатото обвинение /почти 2
години/; тежестта на вмененото престъпление /тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК/;
възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението /43 години/; преживените от
ищеца естествено стрес, безпокойство, срам и унижение във връзка в повдигнатото
обвинение, отразили се неминуемо на социалния живот и обусловили преустановяване на
бизнес отношенията му и с оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД,
намира, че сумата от 2000 лв. е достатъчна да репарира доказаните неимуществени вреди.
Поддържаното от прокуратурата възражение за завишеност на размера на присъденото от
ВРС обезщетение от 6000 лв. е основателно. Следва да се отбележи в тази връзка, че
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. По тези съображения решението на
7
ВРС следва да се отмени в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над 2000
лв. до 6000 лв. и в тази част искът като недоказан по размер следва да се отхвърли.
Аналогично решение следва да се постанови и по отношение на претенцията за законна
лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, ищецът/въззиваема страна има право на разноски съразмерно с уважената част
на иска. Разноските под формата на адвокатско възнаграждение в минимален размер,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. следва да се присъдят в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА съгласно уговореното в договор от 18.06.2021г. /л. 16
от настоящото дело/ за двете инстанции. Решението на ВРС следва да се отмени и в частта
относно присъдените разноски.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 146 от 24.03.2021г. по гр.д. № 11096/2020г. по описа на ВРС,
XXХIII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр.
чл. 86 от ЗЗД Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. СТ. В. с
ЕГН ********** сумата над 2000 до 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт – преживян
стрес, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена връзка с водено ДП
№ 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна и преписка № 11497/2011г. по описа на ВРП
срещу ищеца за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, приключило с прекратяване,
обективирано в Постановление от 22.06.2015г. на прокурор при ВРП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
09.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата над 608.89 до
1826.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето
09.09.2017г. до 08.09.2020г., както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са
присъдени разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
предявените от С. СТ. В. с ЕГН ********** срещу Държавата в лицето на Прокуратурата на
Република България искове за осъждане на ответника да му заплати сумата над 2000 до 6000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт – преживян стрес, безпокойство и негативни
емоции в пряка причинно следствена връзка с водено ДП № 245/2011г. по описа на ОД на
МВР – Варна и преписка № 11497/2011г. по описа на ВРП срещу ищеца за престъпление по
чл. 212, ал. 1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в Постановление от
22.06.2015г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
8
датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата над 608.89 до 1826.67 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за времето 09.09.2017г. до 08.09.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146 от 24.03.2021г. по гр.д. № 11096/2020г. по описа
на ВРС, XXХIII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.
СТ. В. с ЕГН ********** сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода 08.10.2013г. – 09.09.2015г., от обвинение за извършване на
престъпление, за което наказателното производство е прекратено, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 608.89, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за времето 09.09.2017г. до 08.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА Държавата,
в лицето на Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.В. сумата от
370 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция, както и сумата от
370 лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9