Р Е Ш
Е Н И Е
№ 09.10.2020 г. гр.Белоградчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Белоградчишкият
районен съд втори
състав
На шести октомври две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 709 по описа за 2019 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове : по реда на чл. 422, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 350.90лв. с пр. осн. чл. 79, във
вр. с чл. 266 ЗЗД по допълнително споразумение от 07.02.2017г. към договор
за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********,
145.90лв. – по договор за лизинг от 14.01.2016г. и 404.30 лв. – по договор за лизинг от 25.11.2016г.
В
предявената от „Теленор България” ЕАД - София искова молба се излага: Между ищеца и ответника И.Г.И. на
14.01.2016г. е сключено допълнително споразумение договор за предоставяне
на мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********.
Сключен е на същата дата и
договор за лизинг, като ищеца е предоставил на абоната-ответник мобилно
устройство.
На 25.11.2016г.
страните са сключили договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен
номер + +359*********. Сключен е на
същата дата и договор за лизинг, като
ищеца е предоставил на абоната-ответник мобилно устройство.
На 07.02.2017г. м/у страните е сключено допълнително
споразумение договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********.
Ищеца е изпълнил задълженията
си по договорите.
Ответника не е платил изцяло задълженията си по 5 бр. фактури : за отчетен
период 05.03.2017г. – 04.04.2017г. с
падеж на плащане 20.04.2017г.; за отчетен период
05.04.2017г. – 04.05.2017г. с падеж на
плащане 20.05.2017г.; за отчетен период 05.05.2017г. – 04.06.2017г. с падеж на плащане 20.06.2017г.; за отчетен период
05.06.2017г. – 04.07.2017г. с падеж на
плащане 20.07.2017г. и за отчетен период 05.07.2017г. – 04.08.2017г. с падеж на плащане 20.08.2017г.
Проведено производство по чл.
410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в
размер на 350.90лв. – неплатени месечни абонаменти такси и използвани услуги по допълнително споразумение от
07.02.2017г. към договор за предоставяне на мобилни услуги с
предпочетен номер + +359*********, 145.90лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
14.01.2016г. и
404.30 лв. – неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 25.11.2016г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. №
492/2019г. по описа на БРС.
Особения
представител на ответника е подал отговор иск. молба в
срока по чл. 131 ГПК. В отговора е налице признание
предявения иск. Предвид признанието на предявения иск от страна на ответника и
предвид искането от страна на ищеца за
постановяване на решение спрямо ответника при признание на иска, в съд.
заседание на 06.10.2020г., съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде
постановено решение срещу ответника в хипотезата на чл. 237, ал.1 ГПК. От
страна на ответника е направено признание на иска, а от страна на ищеца е
поискано постановяване на съдебно решение при признание на иска. Съдът намира,
че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 237 ГПК - не е налице
пречка за постановяване на решение при признание на иска и предвид изискванията
на чл. 237 ал.3 ГПК.
При горните мотиви, съдът
постановява решение при признание на иска срещу ответника и уважава предявения
иск, като предвид разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените
по ч.гр.д. № 492/2019г. на БРС разноски в общ размер
- 385.00лв. и разноските по настоящото дело в
размер на 25.00лв. – държавна такса, 100.00лв. – възнаграждение за
особен представител и 360.00лв. – адвокатско
възнаграждение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И
Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че И.Г.И. с ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумите : 350.90лв. – неплатени месечни абонаменти
такси и използвани услуги по допълнително споразумение от 07.02.2017г. към договор
за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********,
145.90лв. – неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 14.01.2016г. и 404.30 лв. – неплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 25.11.2016г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.09.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда И.Г.И. с ЕГН ********** да плати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********
направените по ч.гр.д. № 492/2019г. на БРС разноски в общ размер
- 385.00лв. и разноските по настоящото дело в
размер на 25.00лв. – държавна такса, 100.00лв. – възнаграждение за
особен представител и 360.00лв. – адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: