№ 320
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000301 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
Образувано е по жалба срещу решение № 6 от 21. 01. 2021 г., постановено от
Благоевградски окръжен съд, Девети състав, по т.д. № 202 по описа на съда за 2020 г., с
което е потвърден отказ № 20201116134735/17. 11. 2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията (ДЛР) при Агенцията по вписванията (АВ) към Министъра на правосъдието
(МП) за вписване в електронния търговски регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, на обстоятелства по заявление образец А15 с вх. № 20201116134735/16. 11.
2020 г., за първоначална регистрация на сдружение с нестопанска цел.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение,
иска се отмяната му и указване на Агенцията по вписванията (АВ) да впише в регистъра
заявените за вписване обстоятелства.
1
Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на въззивното
производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, намира следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването,
съответно – и процесуално право на жалба, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Заявено е за вписване сдружение с нестопанска цел с определяне за извършване на
дейност в частна полза, с наименование „ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИТЕ
МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ, ЖЕРТВИ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР“, с цели и
средства за постигане на целите, определени в приложен, приет на учредително събрание,
устав на сдружението, съответно - възпроизведени в писменото заявление по образец,
адресирано до ТР, както и с органи за управление и представителство, избрани на
учредително събрание, в уверение на което е представен протокол от същото, приложено е и
съгласие с образец от подписа на представляващия сдружението, с което от формална
страна изискването за представяне на доказателства за възникването на заявените за
вписване обстоятелства, е изпълнено – срв. чл. 602, ал. 2, вр. с чл. 601, ал. 1 и 2 от ГПК, чл.
13, чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.
Независимо от изложеното, както постановеният от ДЛР отказ, така и
потвърждаващото го, обжалвано пред настоящата инстанция, решение на Благоевградски
окръжен съд, по същество са правилни, поради следното:
Заявените за вписване цели на сдружението включват : 1. Защита на правата и
законните интереси на македонците, репресирани по време на комунистическия режим,
заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради дейността
им в защита на правата и свободите на македонците в България; 2. Опазване и
популяризиране на македонското културно и историческо наследство; 3. Спазване и защита
на човешките и имуществени права на македонските бежанци и техните потомци; 4. Защита
на човешките права в Република България; 5. Благоденствие на българските граждани
независимо от тяхната етническа, религиозна и политическа принадлежност, и просперитет
на българската държава; 6.Активна дейност за мир, доверие и добросъседски отношения с
2
балканските народи.
Заявените средства за постигане на целите на сдружението са: 1. Съхраняване,
развиване и предаване на поколенията историческата истина за македонския въпрос и
работата за неговото решаване в съответствие с идеите за изграждащия се Европейски съюз;
2. Организиране и развиване на обществена, патриотична, културно-просветна и
художествено-творческа дейност; съхраняване, възстановяване и изграждане на паметници,
свързани с македонското минало и наследство; 3. Работа за защита правата на македонците-
жертви на репресии по време на комунистическия режим, както и за справедливост и
своевременно решаване на въпросите за възмездяването на бежанците и техните наследници
за изоставеното, отнето имущество по родните им места; 4. Организиране и изнасяне на
лекции, беседи и доклади за миналото и настоящи проблеми на македонския народ, както и
по актуални международни, стопански и други въпроси; 5. Провеждане на редовни
землячески срещи, тематични вечери, литературни четения, вечеринки, рецитали,
кинопрожекции и други културни мероприятия; 6. Организиране на регионални македонски
събори, чествания на исторически дати и събития. 7. Издаване на книги, сборници,
библиотечни поредици, вестници, календари и други; съдействане за публикуването на
материали във всекидневните периодични издания; 8. Извършване на самостоятелна
събирателна дейност на исторически, мемоарни и архивни материали, свързани с историята
и репресиите срещу македонците; осигуряване записването, съхраняването и
популяризирането на македонското фолклорно богатство; 9. Провеждане на екскурзии,
излети и походи по родните места на известни македонци и до други забележителни обекти;
10. Организиране митинги и демонстрации в рамките на закона; 11. Развиване на чувства на
сближение, уважение и солидарност между своите членове; 12. Прилагане и проповядване
на принципите на толерантност и взаимно уважение, демокрацията и правата на човека; 13.
Организиране на събирането, публикуването и съхраняването на спомени, документи, други
материали, свързани със съдбата на репресираните македонци в България, жертви на
комунистическия терор; 14. Оказване на юридическа и друга помощ на репресираните
македонци в България, жертви на комунистическия терор и техните наследници в България,
за получаване на предвидените в закона обезщетения.
В текста на чл. 4, т. 2 от устава на сдружението се съдържа и вписването, че същото
поставя проблемите на репресираните македонци и на македонското етническо
малцинство пред съответните български държавни институции и международни
организации и действа за тяхното решаване;…
На първо място, макар и непосредствено по-горе да е изложено второ по реда на
фактологията, поради следване поредността на изложението в устава на сдружението,
следва да се настои, че заявяването в устава на сдружението – жалбоподател, като средство
за постигането на основните му цели, поставянето /съответно – разрешаването и работата на
сдружението за това разрешаване, иначе няма как да бъде обяснено включването на
„поставянето“ на същите проблеми, в устава на сдружението/, на проблемите на
3
македонското етническо малцинство, съставлява явно противоречие с действащият в
държавата, в която се претендира да бъде осъществена исканата регистрация на
сдружението, обективен правов ред, съответно – и с установеният, и произтичащ от него,
обществен такъв в Република България.
Република България е унитарна и еднонационална държава /точното значение и на
двете, тук използвани понятия, освен общоупотребимото, но и това, дефинирано от
нормите, установяващи публичноправният ред в държавата, и от съдебната практика, и
доктрината по прилагането им, е достатъчно изяснено, за да се налага изясняването му и
тук, от което само би се утежнило изложението./
В съответствие с изложеното, същите тези, действащ обективен правов, и оттам –
основаният на него, обществен ред в Република България, не признават в същата, както се
посочи, еднонационалната и унитарна държава, юридически уредени, респ. – защитавани
и/или гарантирани, малцинствени права на каквито и да било малцинства, основани и/или
определени, или самоопределящи се на етнически /народностен/ произход, включително и
на македонско такова.
Напротив, действащият обективен правов ред в републиката и основаният на него
обществен ред в същата, уреждат абсолютно еднакво и на базата на също абсолютна, и
пълна равнопоставеност, в еднаква степен гарантирани – по вид, обем и защита, права на
всички граждани на републиката, и това е ясно прокламирано както в действащата, нейна
държавна конституция, така и в цялото законодателство, и приетата въз основа на него,
съвкупност от подзаконови нормативни актове по прилагането му.
Поради изложеното и закрепването, вписването в устава на сдружението –
жалбоподател, на несъществуващо, юридически нерегламентирано, непризнато и
непризнавано от държавата, от нейния обективен правов /включително – публичноправен/
ред, но изрично и писмено обективирано в същия устав, именно като македонско, и именно,
и точно - като етническо малцинство, при това – като съществуващо в рамките на
унитарната, и еднонационално държава, от която се иска да извърши заявената въз основа на
приемането на същия устав регистрация на сдружението, което го е заявило и в която
единствено същото претендира да осъществява дейността си, съдът намира за явно
неприемливо, съответно – и така исканото, заявено и процесно негово вписване в
съответния регистър, регистриране по реда на ЗЮЛНЦ, ЗТРРЮЛНЦ, и съответните
подзаконови нормативни актове по прилагането им - за недопустимо.
В допълнение и доколкото, както се посочи и по-горе, действащият обективен правов
ред в републиката и основаният на него обществен ред в същата, уреждат абсолютно
еднакво и на базата на също абсолютна, и пълна равнопоставеност, в еднаква степен
гарантирани – по вид, обем и защита, права на всички граждани на републиката, и това е
ясно прокламирано както в действащата, нейна държавна конституция, така и в цялото
законодателство, и приетата въз основа на него, съвкупност от подзаконови нормативни
4
актове по прилагането му, то следва да бъдат споделени решаващите изводи в мотивите,
както на ДЛР, така и на първоинстанционния съд в частта им досежно видното от
учредителните документи на сдружението – жалбоподател, домогване за ограничаване
правата на другите граждани на Република България, непретендиращи да имат именно
македонски произход, македонско самосъзнание и/или, в крайна сметка – съобразно
изложеното и непосредствено по-горе в настоящите мотиви, да принадлежат към
заявяваното да е съществуващо в устава на сдружението – жалбоподател, етническо
македонско малцинство в България.
Всички граждани на републиката са равни и доколкото по отношение на
претендиращите да имат именно македонски произход, македонско самосъзнание, и/или да
принадлежат към македонско етническо малцинство държавата не ограничава по какъвто и
да било начин упражняването от страна на всички тях, на също всички, в пълният им обем,
и по всички, нормативно установени, именно за всички граждани на държавата, техни
субективни граждански, и други права, гарантирани, при условията на равенство на който и
да било от гражданите на Република България, то и съдът намира за неприемливо която и да
било група от хора, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел –
учредители по см. и по реда на чл.ц 19 от ЗЮЛНЦ, сдружаващи се, съобразно установените
за това в държавата, нормативни правила, макар и самоопределящи се като носители на
някакви особени качества – присъщи им по произход, етническа принадлежност или
народност, или пък добити, включително субективно по силата на споделяни от тях, общи
убеждения, но да претендират за такава изключителност, базирана само на тям
принадлежащите, такива и тези, техни общи качества, която да води на практика до
отричане на базисно същите /като вид – субективни граждански права/, но на всички други
правни субекти, неопределящи се като обладаващи, притежаващи същата тази, и такава
изключителност.
Така схващана, прокламираната в учредителните документи на сдружението –
жалбоподател, изключителна тежест и незаобиколима важност, като абсолютно необходими
условия, изискващи се, за да бъдат въобще предмет на занимание, годен обект на защита от
страна на сдружението, на правата на правните субекти – физически лица, качества на
личността, свеждащи кръга лица, чиито права биха били, и ще бъдат защитавани от
сдружението, до македонците, репресирани по време на комунистическия режим, заради
тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради дейността им в
защита на правата и свободите на македонците, съответно – до репресираните македонци и
македонското етническо малцинство, съставляват на практика, и противно на оплакванията
в жалбата, с която настоящата инстанция е сезирана за осъществявана дискриминация от
страна на държавата по отношение учредителите на сдружението, своеобразна „обратна“
дискриминация, осъществявана спрямо всички останали правни субекти – физически лица,
но непритежаващи и неизповядващи визираните в учредителите документи на сдружението
и базирани на етнически произход и или самосъзнание, личностни /етнически, народностни,
5
и самоосъзнавани такива/, като абсолютно условие за осъществяване защитата на правата
им, съответно – за преследване целите на сдружението, и чрез определените в устава му,
средства за постигането на тези цели.
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция, въззивният състав на
основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложеното жалбата, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, се
явява допустима, но неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение, като
валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със законните
последици.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 21. 01. 2021 г., постановено от Благоевградски
окръжен съд, Девети състав, по т.д. № 202 по описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6