Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
разгледа гр.д. № 10009 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.33 и чл.38 от Конвенция относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
/подписана на 30.10.2007г. в Лугано, Швейцария, Обн. L ОВ. бр.339 от 21
декември 2007г./
Подадена е молба от Д.Т.Е.С./GTL SA/, дружество учредено съгласно законодателството на Конфедерация Швейцария,
със седалище и адрес на управление Швейцария, ****, Г., ул.*******и
представлявано от председателя Г.Д., подадена чрез адв. С.П.-САК, за признаване
и допускане за изпълнение в Република България на Решение от 21.06.2018г. по
дело № 12.2016.176 на Втори граждански състав на Апелативен съд гр. Лугано,
Република и кантон Тичино, с което е потвърдено Решение от 12.09.2016г. на
Областен съд на гр.Лугано, Република и кантон Тичино, Конфедерация Швейцария,
по гражданско дело /преписка/ № ОА.2005.149, в частта, с която българския
гражданин Ц.Г.Ц., роден на ***г., с адрес ***,
е осъден да заплати на дружеството-молител следните суми:
-498 521.14 швейцарски
франка, заедно с лихва от 6 ¼, считано от 24.04.2002г., съгласно т.1.1.
от диспозитива на първоинстанционното решение ;
-5357.14 швейцарски франка,
представляващи 3/7 от присъдените с решението разноски /в общ размер на
12 500 франка/, съгласно т.3 от диспозитива на първоинстанционното съдебно
решение;
-1932.15 швейцарски франка,
представляваща 3/7 от половината от разходите за експертизи, съгласно т.3 от
диспозитива на първоинстанционното съдебно решение /след приспадане авансово
платената част от длъжника Ц.Ц. в размер на 4175 франка/;
-27 000 швейцарски франка,
представляващи текущи разходи съгласно т.3 от диспозитива на първоинстанционното
съдебно решение;
-15 000 швейцарски франка,
представляващи разходи във въззивното производство /в размер на 20 000
франка/, присъдени съгласно т.ІІ от диспозитива на въззивното съдебно решение,
след приспадане на сумата, присъдена в полза на длъжника /в размер на 5000 франка/,
съгласно т.ІV от диспозитива на въззивното решение.
Съдът, след като разгледа молбата
и прецени приложените към нея писмени доказателства, намира следното:
Приложение намира Конвенцията
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, подписана на 30.10.2007г. в гр.Лугано, Швейцария.
Конвенцията е международен договор сключен между Европейската общност, Кралство
Дания, Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.
Република България е държава-членка на ЕС и по силата на чл.216 ДФЕС се явява
страна по конвенцията, съответно обвързана от нейните разпоредби.
Дял ІІІ от Конвенцията съдържа
правила за признаване и изпълнение на съдебни решения постановени и изпълними в
различни държави, страни по нея. Съгласно чл.32 за целите на конвенцията „съдебно
решение“ означава всякакво съдебно решение, постановено от съд или
правораздавателен орган на държава, обвързана по настоящата конвенция, както и
да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или
заповед за изпълнение, както и определенията за разходите или разноските от
служител на съда.
Според чл.33 съдебно решение,
което е постановено в държава, обвързана по настоящата конвенция, се признава в
другата държава, обвързана по настоящата конвенция, без да се изисква каквато и
да е специална процедура. Достатъчно е да са изпълнени формалните изисквания на
чл.53 и чл.54-заинтересованата страна да представи копие от съдебното решение, отговарящо
на необходимите условия за неговата автентичност и издаден от съда постановил
съдебния акт сертификат по стандартен формуляр, посочен в приложение V от
конвенцията. При преценката за автентичност на съдебния акт следва да се
съобрази чл.56, според който не се изисква легализация или друга подобна
формалност по отношение на документите, посочени в член 53 или член 55,
параграф 2, или по отношение на документ, който определя процесуален
представител.
Освен спазване формалностите по
чл.53 и чл.54 сезираният съд или орган извършва проверка и за липса на
предвидените в чл.34 и чл.35 условия, които съставляват основания за отказ от
признание. Според чл.34 съдебното решение не се признава, 1. ако явно
противоречи на публичната политика, в която се иска признаване; 2. когато е
постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за
образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да
има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да
започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори
това; 3 ако противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите
страни в държавата, в която се иска признаване; 4. ако противоречи на по-рано
постановено съдебно решение, постановено в друга държава, обвързана по
настоящата конвенция, или в трета държава по същия предмет и между същите
страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията,
необходими за признаването му в сезираната държава. Основанията по чл.35 са
свързани с предвидените в конвенцията правила за компетентност на съда,
постановил съдебното решение. При тази проверка следва да бъдат съобразени § 2
от този член, според който сезираният за признанието съд или орган е обвързан от
фактическите констатации, на основата на които съдът на държавата по произход е
определил своята компетентност; §3 от същия член, според който не може да бъде
преразглеждана компетентността на съда на държавата по произход, като критерият
за публична политика е неприложим по отношение правилата за компетентността,
както и забраната в чл.36 за преразглеждане по същество на чуждестранното
съдебно решение.
Допускане изпълнението е
регламентирано в разпоредбите на чл.38 и сл. от конвенцията. Съгласно чл.38 съдебно
решение, постановено в държава, обвързана по настоящата конвенция, и подлежащо
на изпълнение в тази държава, се изпълнява в друга държава, обвързана по
настоящата конвенция, когато по искане на всяка заинтересована страна то бъде
обявено за изпълнимо там. Молбата се подава пред съда или органа, посочен в
списъка в приложение ІІ, като местната компетентност се определя според
местоживеенето на страната, срещу която се иска изпълнение, или според мястото
на изпълнение /чл.39/. Процедурата за подаване на молба се урежда от
законодателството на държавата, в която се иска изпълнението. Молителят посочва
съдебен адрес *** съда, до който е подадена молбата или посочва процесуален
представител /чл.40/. Към нея прилага документите по чл.53.
Разпоредбата на чл.41 от
конвенцията предвижда, че съдебното решение се обявява за изпълнимо веднага
след завършване на формалностите по член 53, без да се прави преразглеждане по
членове 34 и 35. Страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право
на този етап от производството да прави изявления по молбата, т.е. то се
развива едностранно. Правото й на защита е осигурено чрез подаване на жалба и в
рамките на въззивното производство, което по силата на чл.43, §3 има
състезателен характер.
С молбата е представен препис на
съдебно решение от 12.09.2016г. постановено по дело /преписка/ № ОА.2005.149 на
Областен съд-гр.Лугано, Република и кантон Тичино, Швейцария, придружено с
превод на български език. С решението ответникът Ц.Ц. е осъден да заплати на ищеца
Д.Т.Е.С./GTL SA/ сумата от
498 521.14 швейцарски франка плюс лихва на 6 ¼ % от 24.02.2002г.;
ответникът А.М.е осъден да заплати на ищеца Д.Т.Е.С./GTL SA/ сумата от 498
521.14 швейцарски франка плюс лихва на 6 ¼ % от 24.02.2002г.; законната
ипотека на занаятчии и предприемачи, която е временно регистрирана с решения от
25.04.2002г. и 12.09.2008г., която трябва да бъде изплатена чрез дяла на РРР №
22270 на поземлен имот, парцел n.730 RFD на Порца, на името на Ц.Ц. в полза на ищеца, е окончателно потвърдена за
сумата от 222 297.37 швейцарски франка плюс лихва на 5% от 24.04.2002г.; законната
ипотека на занаятчии и предприемачи, която е временно регистрирана с решения от
25.04.2002г. и 12.09.2008г., която трябва да бъде изплатена чрез дяла на РРР №
22271 на поземлен имот, парцел n.730 RFD на Порца, на името на А.М.в полза на ищеца, е окончателно потвърдена за
сумата от 222 297.37 швейцарски франка плюс лихва на 5% от
24.04.2002г.; разпоредено е длъжностното
лице в Лугано да пристъпи към окончателно регистриране на законните ипотеки;
постановено е съдебните такси общо от 12 000 швейцарски франка, разходи за
сумата от 500 швейцарски франка, както и половината от разходите за експертизи
да бъдат заплатени предварително от ищеца за 1/7 и от ответниците по 3/7 всеки
от тях, както и всеки един от ответниците да заплати на ищеца 27 000
швейцарски франка с ДДС като текущи разходи.
Представено е удостоверение
издадено от Областен съд гр.Лугано-2 съдебен състав, съдържащо държавата на
произход на съдебното решение /Швейцария/; съдът, който го е произнесъл и
номера на делото; датата на постановяване на решението и връчването му на
21.09.2016г. на ответника Ц.Ц., чрез неговия защитник адв.Д.Б., както и че
решението подлежи на изпълнение по чл.38 и чл.58 от конвенцията в държавата на
произход срещу Ц.Ц..
Представен е препис на съдебно
решение от 21.06.2018г. постановено по дело № 12.2016.176 на Втори граждански
състав на Апелативен съд-гр.Лугано, Република и кантон Тичино, Швейцария,
придружено в превод на български език. С него жалбата на Ц.Ц. и А.М.и
насрещната жалба на Д.Т.Е.С./GTL SA/
против първоинстанционното решение от 12.09.2016г. са отхвърлени, като е
постановено процесуалните разходи по жалбата от 7000 франка да се начислят на
ищеца, както и в същата връзка е начислена сумата от 5000 франка за повторяеми
разходи. Решението на въззивния съд е окончателно.
Въззивното решение е придружено с
удостоверение по чл.54 от Конвенцията на италиански език, в превод на български
език, издадено от Втори граждански състав на Апелативен съд-гр.Лугано,
съдържащо държавата на произход на съдебното решение /Швейцария/; въззивният
съд, който го е произнесъл и номера на делото; датата на постановяване на
решението и страните в производството; датата на уведомлението-05.07.2018г.,
както и че решението подлежи на изпълнение по чл.38 и чл.58 от конвенцията в
държавата на произход срещу Ц.Ц..
Молителят е представил доказателства
за правосубектността си-извлечение от търговски регистър на кантон Тичино,
удостоверяващо регистрирането като търговско дружество /АД/ в Конфедерация
Швейцария, както и пълномощно за процесуално представителство на Адвокатско
дружество „П. и Д.А.“, чрез адв.С.П.-САК.
При горното съдът намира, че са
налице предпоставките за признаване и допускане изпълнение на чуждестранното
съдебно решение в Република България.
На основание чл.39 и приложение
ІІ от конвенцията сезираният Софийски градски съд се явява компетентен да се
произнесе по молбата.
С решението от 12.09.2016г. на
Областен съд-гр.Лугано, потвърдено с решение от 21.06.2018г. на Апелативен
съд-гр.Лугано е разрешен правен спор в исков процес между ищеца Д.Т.Е.С./GTL
SA/ и ответниците Ц.Ц. и А.М.с предмет парични вземания, произтичащи от договор
за строителни дейности на недвижими имоти в Швейцария. Исковете са разгледани
от швейцарския съд в съответствие с правилата на международната компетентност
по Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела /2007г./. Съдебните решения са придружени
с издадени в полза на молителя-ищец сертификати по стандартния формуляр,
съгласно приложение V от конвенцията.
При изпълнение формалните изисквания
по чл.53 и чл.54, не е налице нито едно от изключенията по чл.34 и чл.35,
поради което постановените в Конфедерация Швейцария, страна обвързана от
конвенцията, съдебни актове подлежат на признаване в Република България, също
обвързана от конвенцията. Налице са и условията за обявяване тяхната
изпълнимост в частта, с която българският гражданин Ц.Ц. е осъден да заплати
посочените в съдебните решения парични суми.
В полза на молителя в настоящото
производство следва да се присъдят разноски от 6454.35лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА и ОБЯВЯВА ЗА ИЗПЪЛНИМО в Република България на
основание чл.33 и чл.38 от Конвенцията относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /30.10.2007г.,
гр.Лугано, Швейцария/, по молба на Д.Т.Е.С./GTL SA/, дружество учредено
съгласно законодателството на Конфедерация Швейцария, със седалище и адрес на
управление Швейцария, ****, Г., ул.*******и представлявано от председателя Г.Д.,
чрез Адвокатско дружество „П. ***, представлявано от адв.С.-П.-САК, на Съдебно
решение от 12.09.2016г. постановено по дело /преписка/ № ОА.2005.149 на
Областен съд-гр.Лугано, Република и кантон Тичино, Швейцария, потвърдено със
Съдебно решение от 21.06.2018г. по дело № 12.2016.176 на Втори граждански
състав на Апелативен съд-гр.Лугано, Република и кантон Тичино, Швейцария, в
частта, с която българския гражданин Ц.Г.Ц., роден на ***г., с адрес ***, е
осъден да заплати на Д.Т.Е.С./GTL SA/ следните суми:
-498 521.14 швейцарски франка, заедно с лихва
от 6 ¼, считано от 24.04.2002г.;
-5357.14 швейцарски франка, представляващи
3/7 от присъдени разноски;
-1932.15 швейцарски франка, представляваща
3/7 от половината от разходите за експертизи;
-27 000 швейцарски франка, представляващи
текущи разходи;
-15 000 швейцарски
франка, представляващи разходи във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., роден на ***г., с адрес ***, да
заплати на Д.Т.Е.С./GTL SA/, дружество учредено съгласно законодателството на
Конфедерация Швейцария, със седалище и адрес на управление Швейцария, ****, Г.,
ул.*******и представлявано от председателя Г.Д., чрез Адвокатско дружество „П. ***,
представлявано от адв.С.-П.-САК, разноски в настоящото производство от 6454.35лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ: