Решение по дело №15842/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4119
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100515842
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 09.07.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 15842 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.04.2019 г. по гр.дело № 57038/16 г., СРС, ГО, 45 състав е признал за установено в отношенията между страните, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от М.Г.И., ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на майка си В.Д.И., ЕГН ********** срещу П.Т.К., ЕГН ********** ***, че М.Г.И. е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2001.1.5, находящ се в гр. *******, с площ от 23,55 кв.м., състоящ се от една стая, бокс и обслужващи помещения, при съседи: на същия етаж - имот е идентификатор 68134.2820.2001.1.6; под обекта: няма; над обекта: имот с идентификатор 68134.2820.2001.1.12, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно със съответните припадащи се 1,080% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху У ПИ, парцел I, одобрен през 2001 г., разположен в поземлен имот е идентификатор на № 68134.2820.2001. Осъдил е П.Т.К., ЕГН ********** *** да предаде на М.Г.И., ЕГН ********** *** владението върху следния недвижим имот: Апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2001.1.5, находящ се в гр. *******, с площ от 23,55 кв.м., състоящ се от една стая, бокс и обслужващи помещения, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.2820.2001.1.6; под обекта: няма; над обекта: имот с идентификатор 68134.2820.2001.1.12, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-39/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно със съответните припадащи се 1,080% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, парцел I, одобрен през 2001г„ разположен в поземлен имот с идентификатор на №68134.2820.2001. Осъдил е П.Т.К., ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 781,22 лева, разноски в производството на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника П.Т.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника по делото адвокат Г. С.от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал показанията на ответника, в които той заявява, че не е допуснал ищцата в апартамента и не й е предоставил ключ на 05.06.2016г., като не разграничава възможността, ключът физически да не се е намирал в него при срещата на страните. Ответникът научава от съсед, че някакви хора се опитват да разбият входната врата и водят със себе си ключар. Именно съседът е възпрепятствал влизането в апартамента до пристигането на място на ответника. В суматохата, ответникът К. забравил ключа, като не го носил със себе си. При пристигането си, той помолил ищцата и майка й да изнесе покъщнината, принадлежала на неговата майка, като поискал да му бъдат заплатени разноските по погребението на бащата на ищцата и негов брат. Съдът неправилно е кредитирал само показанията на майката на ищцата, а е отхвърлил показанията на другата свидетелка Г.Д., като „неотносими към събраните доказателства, некореспондиращи с обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 ГПК, в частта, в която свидетелката сочи, че на 05.06.2016 г. ответникът нямал ключове в себе си, както и че не той, а съсед е възпрепятствал ищцата и майка й да влязат в апартамента“. Счита, че свидетелката излага своите лични впечатления и възприятия относно ситуацията. Не е налице и фактическият състав държане,   доколкото то се обосновава на притежаването от страна на ответника на ключа от апартамента, но той не е ходил в апартамента, в който са спрени всички сметки, като изводът е, че апартаментът не се посещава.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира  присъждане на разноски.   

Въззиваемата М.Г.И., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си по делото адвокат И.Т.С. от САК, с адрес: ***, пл. „*******, АК „С. и П.“ оспорва въззивната жалба.  Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС от М.Г.И., ЕГН ********** срещу П.Т.К., ЕГН ********** за признаване за установено между страните правото на собственост и предаване владението на недвижим имот, представяващ Апартамент № 5, находящ се в гр. *******, с площ от 23,55 кв.м., състоящ се от една стая, бокс и обслужващи помещения, при съседи: фасада, коридор, коридор, апартамент № 6, ведно със съответните припадащи се 1,080% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, парцел I, одобрен през 2001г., с идентификатор на поземления имот№ 68134.2820.2001.

Ищцата твърди, че е единствен наследник на Г.Д.И., починал на 08.03.2016г. Същият придобил процесния имот по силата на Договор РД-561-1044/25.09.2003г. със СО за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в T.XVII, акт № 246, вх.рег. № 38795/16.10.2003г.  След смъртта на баща си, ищцата направила опит да влезе в жилището, но там вече се бил нанесъл ответникът, който заявил на ищцата, че ще предостави достъп до апартамента само при представяне от страна на ищцата на съдебно решение.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор, в който заявява, че не оспорва правото на собственост на ищцата, но никога не е владял имота, не го владее и към днешна дата.

Съдът констатира следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че ищцата е собственик на процесния имот на основание наследяване от своя праводател Г.Д., починал на 08.03.2016г. и оставил за своя законна наследница ищцата. Това  обстоятелство се установява от приетото по делото удостоверение за наследници № 680/19.05.2016г. на СО, район Връбница. Праводателят на ищцата придобил имота въз основа на Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, по реда на ЗОС.

От показанията на самия ответник дадени по чл.176 ГПК в о.с.з. на 18.12.2018 г. се установява, че на 05.06.2016 г. ответникът не е допуснал ищцата в имота, че след смъртта на бабата на ищцата, ключът от апартамента е останал в него, че в апартамента е имало багаж на бабата на ищцата и затова не допуснал ищцата и майка й в апартамента, че ответникът не е имал къде да съхранява покъщнината на бабата на ищцата. При тези данни, настоящата инстанция също приема, че ответникът е потвърдил неизгодни за него факти, релевантни за спора, поради което следва да бъдат кредитирани от него, а именно, че ответникът държи ключовете от имота/ независимо какви са причините за това, а именно за съхраняване на останалата от бабата на ищцата покъщнина/, че съответно владее имота. Тези изводи кореспондират с показанията на свидетелката В.И., майка на ищцата, която твърди, че на 05.06.2016 г. отишла с дъщеря си в апартамента с ключар, тъй като входната врата била с чипове, а те нямали такъв. Един съсед видял ключаря и извикал ответника/чичото на ищца.  Ответникът започнал да ги обижда, като обяснил, че ще ги допусне в имота след като му представят акт за собственост и акт за смърт, както и заповед за въвеждане във владение. Бабата на ищцата и нейният баща са живели заедно, като 20 дни след смъртта на наследодателя на ищцата, ответникът извел майка си, но не искал да предаде ключовете от апартамента. СГС също кредитира показанията на тази свидетелка, поради съотносимостта им с обясненията на ответника. От друга страна, съдът не възприема показанията на свидетелката Г.Д.,  тъй като същите не кореспондират с обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, в частта им, в която свидетелката твърди, че на 05.06.2016г. ответникът нямал ключове в себе си, че не той, а съсед е възпрепятствал ищцата и майка й да влязат в апартамента. Показанията  са нелогични, защото тя заявява ... „не знам дали след като е нямал ключ и след като е имало ключар, но е тръгнал, П. да е казвал на роднините си, че няма ключ, но могат да извикат ключар и да влязат”.

От правна страна:

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

СГС намира, че процесното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки:

1. Ищецът да е собственик на имота;

2. Вещта да се владее или държи от ответника;

3. Вещта да се владее или държи от ответника без основание.

В доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки.

Настоящата инстанция приема, че това е сторено и са налице всички предпоставки от визираната правна норма.

Ищцата се легитимира като собственик на процесната вещ, установява се, че ответникът владее недвижимия имот, като държи ключа в себе си и всячески препятства ищцата да влезе във владение на имота, че ответникът владее имота без правно основание.

Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените от нея разноски по делото за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2019 г. по гр.дело № 57038/16г. на СРС, ГО, 45 състав.

ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника по делото адвокат Г. С.от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на М.Г.И., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си по делото адвокат И.Т.С. от САК, с адрес: ***, пл. „*******, АК „С. и П.“ направените от нея разноски по делото за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.