МОТИВИ ПО НОХД №69/2016г.
ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:
Обвинението срещу К.В.М.
е за извършване на престъпление от общ характер по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК при фактическата и
правна обстановка, изложени в обвинителния акт – за това, че на 07.08.2015г. около 20.00 часа, в с.Липница, обл.Враца,
пред заведение, находящо се в с.Липница, ул.„ Георги Д. “ №25, се е заканил с
убийство на другиго – на Ц.Л.Ц.,*** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, като се е заканвал, че ще го изкорми и
нареже на парчета.
С разпореждане на съда от закрито съдебно заседание, делото е
внесено за разглеждане в съдебно заседание по общия ред.
В съдебно заседание представителят на РП -
Оряхово поддържа внесеното обвинение, както относно фактическата обстановка, така
и правната му квалификация, като излага подробни съображения в тази насока.При
индивидуализация на наказанието спрямо М. предлага наказание " Пробация
" за срок от 1 / една / година, при пробационни мерки, визирани в чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК.
В хода на производството по делото в
качеството на частен обвинител е конституиран пострадалият от престъплението Ц.Л.Ц., който макар и редовно призован не се явява в
последното по делото заседание.
Защитникът
на подсъдимия М. – адв.П.С. *** моли съда да признае М.
за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение.В тази връзка
излага фактическа обстановка, която смята за безспорно установена.Счита, че
скандала е започнал именно ЧО, който напсувал председателя на ловната дружинка,
казвайки му, че е тиранин, като чувайки това се намесва и подсъдимия.Сочи, че
ЧО и подсъдимия са враждебно настоени от около три години, през което време на
два – три пъти, двамата са си разменяли псувни.Относно подсъдимия сочи, че
същия е бил буен младеж, че понастоящем участва активно в обществения и
политическия живот на страната и има чувство за справедливост, като именно това
чувство го е подтикнало да се обади и да каже на председателя на дружинката да
не дава на пострадалото лице бележка за индивидуален лов, да ходи на лов с
останалите ловци, а не да бракониерства и да гази нивите на хората.Твърди, че в
отговор на думите на подсъдимия, ЧО го нападнал с псувни „ Ще те еба в мала, в
копелето, в суека, ти защо се обаждаш, където не ти е работа „.
Сочи се
следното – че всички свидетели отричали между подсъдимия и ЧО да е имало
размяна на закани; че ЧО е бил обяснил на водещият проверката полицейски
служител кои са абсолятно всички свидетели очевидци на инцидента, както и, че
от същите са били снети сведения; че подсъдимият е осъждан, когато ЧО е бил
вече пенсионер, поради което няма как да се е случвало по разпореждане на
оперативния работник да го е арестувал лично във връзка с извършени
престъпления против собствеността; че Г.Ц. и М.М. не
са били свидетели на инкриминирания случай, което обстоятелство се подкрепяло
от събраните по делото доказателства, тъй като нямало начин да са били там и
никой да не ги е видял, че Ц. не казвала заканителните думите да са били
изречени и от св.Л., въпреки твърденията в тази насока на ЧО и неговия син; че
не ставало ясно защо след толкова разпити ЧО не е споменал, че Ц. и М. са били
свидетели, като се излагат предположения, че същите е следвало да разкажат една
фактическа обстановка, изгодна на ЧО, тъй като останалите свидетели не казвали
това, което той искал.
Също така се
акцентира, че всеки нормален човек, който се страхува за живота си, би се
възползвал от всяка минимална ситуация и би се отдалечил от ситуация и от хора,
които го заплашват, че ще му отнемат живота и ще му запалят джипа.
Счита се, че
липсвали доказателства за това, че здравословното състояние на ЧО се е влошило
след процесното деяние, като в тази връзка се изхожда и от заключението на
вещото лице, че ако лице попадне в ситуация да му бъде застрашен живота и
здравето, задължително ще влоши здравословното си състояние, а информация информация Л. да е имал влошено здравословно състояние
веднага след това липсвала.
Също така се
изтъква и факта, че след като ЧО освен от подсъдимия е бил заплашван и от друг
свидетел по делото, не е ясно от кого се е изплашил.Впечетление правел и факта,
че когато задавал въпроси на разпитваните по делото свидетели, ЧО не задавал
въпроса „ Той заплаши ли ме ? „, а „ Псува ли ме ? „.
В съдебно заседание подсъдимия оспорва повдигнатото обвинение и дава
подробни обяснения по него.Подсъдимият твърди, че
до 2015г. не е бил задържан от органите на МВР за противообществени прояви като
малолетен и непълнолетен, нито за извършени престъпления от общ
характер.Признава, че преди процесната дата на два пъти се е карал с ЧО и, че
го е псувал, че ходи по полето и бракониерства.Сочи, че баща му от 1979г.-
1980г. живее в с.Гложене.По отношение на процесния случай разказва, че ЧО с
пристигането си е започнал да се кара с председателя на ловната
дружинка.Признава, че се е намесил, като е казал на председателя да не дава на
пострадалото лице бележка за лов, тъй като бракониерствал денонощно, на което
последният му отвърнал с псувня „ Да те еба в копелето, да те еба в мала, кой
си ти да се обаждаш „.Не отрича също, че и той му е отвърнал с псувня „ Да те
еба в корумпирания милиционер „, както и, че многократно е отправяил псувни по
негов адрес.Сочи също, че и св.Л. напсувал ЧО, на което последният му отговорил
също с псувня „ Да те еба в копелето „.Посочва, че тази разправия между тях
продължила около 20-30 минути, както и, че синът на ЧО започнал да му се моли
да си ходят.Твърди, че когато си тръгнал Ц. бил афектиран, ядосан.
Твърди, че не е извършил деянието, за което е обвинен, като моли
съда да го признае за невинен.
В последната си дума заявява, че не е виновен.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.В.М. е
роден на ***г. в гр.Бяла Слатина, живущ ***, българин, български гражданин, неженен,
реабилитиран, с основно образование.Същият не се е водел на отчет в ДПС –
Оряхово.Съгласно изготвената на подсъдимито лице справка – характеристика, М.
има едно дете, контактна личност е, но е криминално проявен и поддържа връзки с
криминално проявени лица.
Същият е осъждан за
престъпления от общ характер, както следва:
1.По НОХД №89/1985г.
на РС - Оряхово, в сила от 22.03.1996г., за престъпление по чл.256, ал.1 от НК,
извършено на 04.03.1992г., на осн. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година „
Лишаване от свобода „, като изпълнението на наказанието на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години.
2. По НОХД №320/2011г. на РС - Оряхово, в сила от 20.09.2011г.,
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 14.08.2011г., на осн. 55,
ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК е осъден на „ Пробация „, като на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК
са му били определени следните пробационни мерки:
- по
т. 1- „ Задължителна регистрация по настоящ адрес ” за срок от 10 / десет / месеца;
- по т. 2 – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 10 / десет / месеца;
- по т.7 – безвъзмезден труд – 120 часа
годишно, за срок от една година;
Подсъдимият има и наложено административно
наказание по чл.78а, ал.1 от НК по НАХД №97/2004г. по описа на РС – София, за
извършено на 30.12.2003г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно „ Глоба
„ в размер на 600.00 лева.
Пострадалият Ц.Л.Ц. е работил в органите на
МВР в продължение на 25 години, като заемал длъжността „ младши районен
инспектор „ в РУ на МВР – Оряхово.Служебните си задължения изпълнявал в
с.Липница, обл.Враца.Пенсионирал се през 2000г..
ЧО във връзка с изпълнение на служебните си
задължения, а и като съгражданин познавал подсъдимия от дете.Последният бил
известен с хулиганските си прояви.ЧО познавал също и бащата на подсъдимия,
както и бащата на св.Л.Л.Л..Също така на Ц. му било
известно, че подсъдимият е извършител и на престъпление срещу собствеността –
кражба.
От 1991г. до 2003г. длъжността заместник
началник по оперативната част в РУ на МВР – Оряхово заемал св.Л.И.Д..Същият до
1991г. работел в системата на МВР като оперативен работник и дознател.Д. познавал подсъдимият във връзка с изпълнение на
служебните си задължения като буйно момче от с.Липница и по – конкретно, с
дребните си противообществени прояви, които вършел като непълнолетен.
От 13.04.2001г. до 16.06.2015г. личен лекар
на ЧО била св.С.Ж.К., а след тази дата – св.К.Л.Н..
Св.И.Л. като ветеринарен лекар стопанисвал
амбулатория в гр.Мизия.
Между ЧО и подсъдимия имало дългогодишна
неприязън.Често, когато се срешали, подсъдимият публично отправял псувни и
обиди към пострадалия.
Ц. и синът му св.И.Ц.Л. били членове на
ловната дружинка на с.Липница.На 07.08.2015г. около 20.00 часа пред магазина на
св.В.И.И. ***, се провеждало събрание на ловната
дружинка на селото.По това време председател на ловната дружинка
бил св.М.В.Х., който раздавал бележки за лов.На събранието присъствали в
качеството им на членове на дружинката председателя Х.
и свидетелите – А.Ц.А., Т.И.Х., В.Х. Я. и Т.Т.И.,
които били седнали на една маса пред магазина на св.В.И..В същото време на
съседна маса пред магазина седели подсъдимия и свидетелите Л.Л.Л. и Н.Т.И., които пиели бира.В съседство до процесния
магазин имало автосервиз, в който по същото време работел св.Д.М.С..Около 20.00
часа на същата дата към провежданото събрание се присъединили пострадалият Ц. и
синът му – св.И.Ц.Л., които седнали на масата при останалите ловджии.Св.Х. се
обърнал към ЧО и му казал, че тъй като не е ходил на преброяване на дивеча,
няма право да ловува през есента.ЧО му отговорил, че е ходил, за което имало
изготвен протокол и за което знаел секретаря на дружинката
– св.В. Я..Във връзка с водения разговор ЧО и св.Х. си повишили тон.Междувременно
св.Я. станал и си тръгнал.Чул спора, подсъдимият решил да се намеси в него,
като започнал да псува и обижда ЧО пред всички присъстващи.Последният се опитал
да не му обръща внимание, но подсъдимият станал още по – агресивен и на висок
глас се разкрещял срещу Ц., като се изправял от стола „ Дееба твойта мама
милиционерска!Боклук долен!Ще те намеря някой път сам в полето!Ще те изкормя и
нарежа на парчета!Ще те заровя, та да не може да те намери никой! „.В тирадата
от закани, които повторил многократно, заявил на Ц., че преди години, докато
същият е бил полицай го е бил дебнал пред фурна в с.Липница да го прибива,
както и, че много мръсотии му е бил правил навремето, поради което имал
намерение да му отмъсти.Заканил се още да му запали и личния автомобил.В
конфликта решил да се намеси и св.Л., който започнал да повтаря думите на
подсъдимото лице изречени срещу ЧО.Пострадалият, въпреки, че се опитвал да не
обръща внимание на случващото се, по едно време се обърнал към подсъдимия и св.Л.
и им казал да се вразумят.Св.И.Л. тогава също решил да се намеси с цел да бъдат
преустановени заканите и унижението към баща му и попитал подсъдимия „ Какво
искаш от този човек „, след което помолил както него, така и св.Л. да престанат.
Междувременно в този момент от гр.Враца за
гр.Мизия пътували свидетелите Г.Ц. Ц., която била от
с.Липница и М.П.М..По пътя свършили цигарите и решили да се отбият в магазина
на св.В.И., за да купят цигари и бира.Автомобила спрели на паркинга пред
магазина на около 5-6 метра от последния.Свидетелката Ц. възприела седналите на
една маса свидетели по делото, а именно постраддалия,
синът му И.Л., В.И., Т.Х., М.Х. и Т.И..Възприела и седящите на другата маса
подсъдим и двамата свидетели – Л.Л. и Н.И., както и
шишетата с бира на тяхната маса.Горепосочените лица, седящи на отделни маси
били възприети и от св.М..Още със слизането от колата Ц. и М. чули крясъците на
подсъдимия и възприели в рамките на 2-3 минути част от заканите за убийство,
псувните и обидите, които същия отправял към ЧО, изправяйки се от стола, на
който седял, а именно че където го види в полето ще го разфасова и ще го
направи на парчета, че ще го зарови някъде, никой да не го намери.Притеснен от
видяното, св.М. почти веднага казал на св.Ц. да си тръгват, двамата се качили в
автомобила си и продължили към гр.Мизия.По пътя спрели и закупили цигари от
бензиностанцията в с.Липница.
Възприел заканите за убийство и обидите
отправени към него, първоначално ЧО се опитал да запази спокойствие, но
впоследствие се притеснил, разтреперил и започнал да говори объркано на сина
си.Тогава св.И.Л., също притеснен да не се стигне до физическа саморазправа с
баща му от страна на подсъдимия, който с тона си, с който сипел заканите и
обидите и с поведението си давал индиции точно в тази насока, преценил, че е
най – добре да си ходят.Поради това няколко пъти подканил ЧО да тръгват, но
понеже все още не им били върнали билетите, останали още около 10 минути.Никой
от присъстващите не взел отношение по повод на случващото се, което продължило
в рамките на около половин час.
След като си тръгнали от събранието ЧО
споделил на сина си, че е уплашен от чутото и видяното като поведение от страна
на подсъдимия и притеснен, че същият може да навреди както на него, така и на
семейството му.
За това, че между подсъдимия и ЧО е станал
конфликт около седмица по – късно от присъстващи на конфликта разбрал и св.В.П.А.,
също член на ловната дружинка.
По – късно същата вечер, св.Л. се прибрал
ядосан у дома и споделил на жената, с която по това време съжителствал, че той,
подсъдимият, председателят на ловната дружинка и ЧО са се скарали.
След процесната дата Ц. живеел в страх от последващи срещи с
дееца, започнал да прибира автомобила си в двора на дома си, а преди държал
същия на улицата, гледал да не излиза след 18.00 часа.
Изплашен за живота си
от думите на подсъдимия и страхувайки се, че той може да изпълни заканите си,
ЧО депозирал жалба против него в РП – Оряхово, в която описал случилото се на
10.08.2015г..С така подадената жалба ЧО искал подсъдимия и св.Л. да бъдат
предупредени да не отправят закани и заплахи към личността му.В същата посочил,
че има основателна причина да се страхува от заплаха за побой и заплаха за
убийство срещу него.Отразил е, че подсъдимият настървено започнал да го псува
на майка и да говори, че имал да му отмъщава за някакъв случай, когато е бил
полицай на селото и го е хванал в престъпление.Изрично е посочил, че
многократно се е заканил със следните думи: „ Дееба твойта мама милиционерска,
боклук долен, ще ти еба п..... майна, ще те намеря някъде насаме и ще те
изкормя, ще те направя на парчета и ще те заровя някъде в полето да не те
намери никой, а тоя джип дето го караш, ще го запаля да изгори „.В жалбата
посочил, че не безучастен в случая е останал и св.Л..Посочил е още, че от
прецусната дата живее в постоянен страх от посегателство и заплаха за убийство.
По повод на депозираната жалба била образувана
проверка, а в последствие и настоящото наказателно производство.
Първоначално
образуваната проверка била възложена на полицейския служител – св.Е.И.М., който
във връзка с изпълнение на служебните си задължения снел сведения по случая.На
20.08.2015г. полицейският служител съставил протоколи за предупреждение, с
които предупредил подсъдимия и св.Л. да не отправят закани за престъпление
против личността и имота, и закани за убийство на ЧО, а спорните въпроси да
решават по съдебен ред.
Няколко седмици след процесното деяние, свидетелите Ц. и М. посетили
амбулаторията на св.Л. ***.Св.Ц. попитала сина на ЧО каква е била процесната сбирка и му разказала какво са чули и видели със
св.М..Л. я попитал дали ако се наложи биха дали показания като свидетели на
случилото се.Ц. му отговорила, че ще съдействат.
От заключението на
СППЕ на подсъдимото лице се установява, че същият страда от посттравматична
епилепсия, което заболяване не е психично такова, както и, че не се води на
учет в ЦПЗ – Враца.Установява се още, че подсъдимият може да разбира действията
си и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни обяснения за фактите
и обстоятелствата, които са му станали достояние.Лицето е годно да участва в
наказателното производство и да търпи наказание, като към момента на
изготвянето на експертизата, не се налага прилагането на медицински грижи
спрямо него.
В съдебно психолого –
психиатричното обсъждане е посочено, че употребата на алкохол от страна на
подсъдимия – 5-6 бири в деня на инцидента, освобождава поведението му от
задръжните процеси и същият е действал в ситуация на алкохолна улесненост, без
това да се е отразило на психиката му.
По делото са
назначени СППЕ и допълнителна СПППЕ на ЧО.Последният е освидетелстван лично от
вещите лица.
По основната СППЕ ЧО
е споделил, че проблемите му са с дългогодишна давност, като се касае за
конфликт с подсъдимия.Споделил е, че и друг път е бил заплашван от подсъдимото
лице, както и, че причината за това се дължи на дългогодишната му работа в МВР
и на това, че подсъдимият още от ученик е имал хулигански прояви.Разказал е, че
по време на случката на масата пред подсъдимия и св.Л. е имало множество
бутилки от бира.Разказал е още, че докато е бил полицай, с подсъдимия е имал
много разправии, задържал го е многократно, но понеже е бил малолетен са го
освобождавали.Споделил е, че подсъдимият и друг път му се е заканвал, но не му
е обръщал внимание.Уточнил е, че по време на случката са го обиждали, псували,
казали му, че ще му запалят джипа, ще го заколят.Разказал е, че само ги е
предупредил да не се занимават с него , след което си тръгнал.Също така
споделил, че след тази случка, започнал да изпитва страх, станал подозрителен,
непрекъснато се оглеждал, изпитвал напрежение, страхувал се да излиза от дома
си сам, вдигал кръвно и заспивал по – трудно.
В съдебно
псипиатричното обсъждане е посочено, че ЧО е споделил, че се е почувствал
застрашен от заплахите отправени към него, страхувал се е конфликтът да не се
задълбочи и поради тази причина е напуснал събранието на ловната дружинка по –
рано.
При допълнителното
освидетелстване е заявил, че е бил заплашен от подсъдимия с убийство, като най
– много от него се е почувствал застрашен.Разказал е, че преди случая е бил
спокоен, чевствал се е добре, ходел спокойно по центъра и полето, като не му
създавало притеснение факта, че подсъдимият често го псувал и обиждал.Заявил е,
че когато по време на сбирката подсъдимият и св.Л. започнали да го псуват и
заплашват, се почувствал много зле, дори си помислил, че веднага могат да
приведат заплахите си в изпълнение, тъй като същите станали свирепи в заканите
си и това го изплашило много.Посочил е, че по време на инцидента подсъдимият се
надигал от стола, сядал, след това отново се надигал, което продължило около 15
– 20 минути.Заявил, че след като си взели документите, си тръгнали.Споделил, че
след случилото се продължава да преживява, че често се сеща за случката и е под
напрежение, че е взел да се прибира по – рано, че се буди често, че нощем
излиза на двора и се оглежда.Пояснил е, че не бащата на подсъдимия, а бащата на
св.Л. е бил осъден за убийство, както и, че се е бил объркал от притеснение.
В съдебно психолого –
психиатричното обсъждане е посочено, че към момента на изследването се
наблюдава подтиснатост, затормозеност, страхова зареденост, тревога и наличие
на ограничително поведение, редуцирал съня, като симптомите са с временен и обратим
характер, т.е., че с разрешаването на конфликтната ситуация, тези симптоми ще
отшумят.Посочено е още, че от направения анализ на поведението му е установено,
че преди инцидента ЧО не е имал проблеми да се придвижва сам, както из селото,
така и извън него, не се е чувствал притеснен и упрашен, не е имал проблеми със
съня, не се е чувствал подтиснат и тревожен.По време на инцидента се е опитал
да запази хладнокръвие и да не показва, че е притеснен и обезпокоен от
поведението на подсъдимия и св.Л., побързал е да приключи с документите,
касаещи ловната дружинка и незабавно си е тръгнал.След инцидента е споделил със
сина си, че е уплашен, като за това, че наистина е бил притеснен и уплашен
свидетелствала и жалбата подадена от него, непосредствено след инцидента.Конкретизирано
е, че емоционалното му състояние не е абнормно, то е лично и субективно
преживяване и е съответно на създадените обстоятелства.
От заключението на
изготвените по делото съдебно – психолого психиатрична експертиза и
допълнителна такава се установява, че освидетелстваният Ц. е с ниво на
интелекта и познавателните психични процеси в границите на средна
интелигентност – норма, съответни на годините, образователното равнище и
социалния опит.Установява се, че същият се е намирал в състояние на физическа
застрашеност от възникналата конфликтна ситуация към датата на извършеното
спрямо него деяние, не са налице данни за неадекватност, нарушена координация и
ориентация след употреба на алкохол и е бил в състояние да осъзнава какви действия
са извършени спрямо него, и може да дава достоверни показания за тях в хода на
наказателния процес.Установява се още, че ЧО е възприел опасността като реална,
с възможен елемент на „ презастраховане „, поради криминалното минало на
подсъдимия, което е формирало убеждението му за физическа застрашеност.Посочено
е, че към момента на изследването е психически подтиснат, тревожен, страхово
зареден, с наличие на ограничително поведение.Симптомите са временни и с
обратим характер, без клинични данни за трайни последици за психиката и
здравето му.Сочи се още, че поведението на ЧО преди инцидента с нищо не се
отличава от обичайното, като по време и след инцидента поведението му се
променя и се диктува от преживяване на страх.Основните фактори, определящи
поведението му са преживяването на страх от отправените заплахи и привеждането
им в изпълнение.В заключение е посочено, че не са установени от вещите лица
противоречия от първоначално приетите данни и повторното освидетелстване.
В съдебно заседание
поддържат така изготвеното заключение.Вещото лице С. уточнява, че ЧО към датата
на деянието е възприел опасността като реална, с възможен елемент на
презастраховане, поради криминалното минало на подсъдимия, което е формирало
убеждението му за физическа застрашеност.Уточняват, че в случая е възникнал
страх от личността, която е срещу ЧО и която личност отправя заплахите.
От приложената по
делото характеристична справка на св.Л.Л. се
установява, че в АИС на МВР има данни за заведен заявителски материал срещу
лицето, а именно – ЗМ №185/2017г. – чл.343б, ал.1 от НК, както и, че същият не
се е водил на отчет в ДПС – Оряхово.
От приложената по
делото справка от Община Мизия се установява, че спрямо подсъдимият не са
прилагани възпитателни мерки съгласно ЗБППМН.
От заключението на
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че ЧО
страда от множество заболявания, изчерпателно изброени в експертизата, като се
касае за хронични соматични заболявания с прогресивно влошамащ се характер,
чиято етиология / възникване / не е от травматичен произход.Тези заболявания са
с дългогодишна анамнеза, т.е. съществували са много преди датата на
инкриминирания инцидент.
Установено е, че от
медицинска гледна точка е възможно едно състояние на стрес, в следствие на
физическа застрашеност, психическа подтиснатост и тревожност, да доведат
временно до моментно влошаване на здравословното състояние на ЧО, касаещи
сърдечна честота, артериално налягане, повишено ниво на кръвна захар в
организма на фона на контрол с медикаменти, без това да повлияе драстично върху
общото му здравословно състояние, както и да доведе до усложненията, описани в
медицинската документация, приложена от престоя му в здравните заведения.Тези
усложнения са характерни за развитието на съответните заболявания.
В съдебно заседание
вещото лице поддържа изготвеното заключение.Уточнява, че като медицинска
документация, която е представена в делото, най – близка като дата към датата
на инцидента е такава от 29.01.2017г..Уточнява още, че едно състояние на
хипертонична криза би се отразило непосредствено след инцидента и такова
състояние би следвало да се докаже с медицински документ, тъй като това
състояние застрашава живота.Конкретизира, че такова състояние не е описано в
медицинската документация.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства.
Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
основава на тях своите факти.
Деянието на
подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин.Всички въпроси, касаещи
предмета на доказване са обезпечени с необходимите доказателства.
Установено е, че
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението закана с
убийство.
Съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалото лице.Неговите показания са източник на преки
доказателства за обстоятелствата по делото.От друга страна би могло да се
приеме, че този свидетел е заинтересован от крайния изход на делото, тъй като
съдът го е конституирал като ЧО в процеса.Въпреки това съдът намира, че този
свидетел в разпитите си и очните ставки предава последователно фактите по един
и същи начин.Следва да се отбележи, че съдът не установи качеството му на
пострадало лице да се е отразило върху обективното пресъздаване на
обстоятелствата, касаещи предмета на доказване по делото.Същият дава показания,
които са непроменени в хода на цялото производство по делото, същите се
отличават с последователност и логичност, поради което съдът намира, че
показанията му изцяло са в подкрепа на обвинителната теза.Същият в съдебно
заседание пресъздава точно, последователно и добросъвестно фактите, които са му
станали известни и които пряко е възприел, като показанията му не са изолирани
от останалата доказателствена съвкупност.Основен
довод за преценката на устните доказателства е тяхната
последователност.Последователни и непротиворечиви са доказателствата, които са
въведени от самото начало на наказателния процес и са безпротиворечиво
поддържани през цялото време на съдебния процес до постановяването на съдебния
акт.В случая устните доказателства от страна на пострадалия са въведени в доказателствената съвкупност още преди събиране на всички
доказателства в процеса.
Пострадалият е
категоричен, че подсъдимият е изрекъл по отношение на него закана за убийство.Изречените
от страна на подсъдимия думи е възпроизвел първоначално в жалбата, депозирана
два дни след деянието пред РП – Оряхово, след това пред полицейския служител
извършил проверка по случая, пред разследващите органи, пред вещите лица,
изготвили СППЕ и допълнителната СППЕ и накрая пред съда.Свидетелската годност
на пострадалият е проверена именно чрез посочените по – горе експертизи.
Тук следва да се
отбележи, че въпреки констатираното от съда различие в словесното пресъздаване
на отправените му от подсъдимия закани, а именно – в жалбата е посочено „ ще те
изкормя и ще те направя на парчета „; в хода на съдебното следствие – „ като ме
намери в полето ще ме убие, ще ме разчлени и ще ме закопае, за да не може да ме
намери и полицията „;, съдът намира, че заканата е пресъздадена от пострадалия
без съществени противоречия и при еднопосочност на смисъла й.В случая съдът
прие, че изложените в жалбата закани са били реално изречените от подсъдимото
лице, тъй като жалбата е била написана непосредствено след извършване на
деянието, когато споменът му е бил далеч по – ясен и конкретен.Нормално е
пострадалият, с оглед изминалото време да не си спомни отделни детайли.
Показанията на
пострадалото лице не са единствения източник на доказателства относно правнорелевантни за предмета на доказване факти.Авторът на
деянието и другите обстоятелства като време, място и начин на извършване на
деянието, се доказват по несъмнен и категоричен начин и от показанията на св.И.Л.,
Г.Ц. и М.М., които са и в подкрепа на изложеното от ЧО.
Съдът изцяло
кредитира показанията на горепосочените трима свидетели.В тази връзка намира за
неоснователно възражението на защитата, че последните двама не са били
свидетели очевидци на случилото се.На първо място и Ц. и М. излагат фактите,
които лично възприели и по начин, който запомнили.Св.Ц. е категорична, че е
чула подсъдимия да вика „ Дееба твойта
майка милиционерска.Където те видя в полето сам ще те разфасовам и ще те
направя на парчета.Ще те заровя някъде, никой да не те намери „.Св.М.
възпроизвежда отправената от подсъдимия закана по следния начин:“ Боклук, ще ти
еба майката милиционерска.Ако те намеря някъде в полето ще те изхвърля и ще те
заровя, ще ти запаля джипа „.И двамата свидетели сочат, че докато произнасял
гореизложените думи, подсъдимия изглеждал озлобен и се изправял от стола, на
който седял.
На следващо място св.Ц.
подробно разказва кои лица са се намирали на масата, на която седял ЧО и синът
му, а именно – свидетелите В.И., М.Х., Т.И. и Т.Х..Споменава и лице, което
според свидетелката се казва Асен.Подробно описва и реда, в който
горепосочените свидетели били седнали от ляво на дясно, а именно – В.И., Л.,
ЧО, Т.Х., Асен, М.Х. и Т.И..Следва да се отбележи, че именно от показанията на
тази свидетелка стана ясно, че на процесното събрание
е присъствал и разпитания по - късно по делото свидетел Т.И..Също така прави
впечатление, че свидетелката заявява, че на сбирката не е видяла св.Я., който,
както се установява от доказателствата по делото си тръгнал от събранието
непосредствено преди подсъдимия да започне да отправя закани и заплахи към ЧО.
И двамата свидетели
са категорични, че в същото време подсъдимият е седял на друга маса заедно със
св.Л. и св.Н.И., както и, че на масата им имало шишета от бира.И двамата
непротиворечиво заявяват, че ЧО и синът му били седнали с лице към магазина и с
гръб към мястото, на което спрели автомобила.Такива подробности могат да знаят
само лица, които са били очевидци на случилото се.Също така и двамата свидетели
заявяват, че именно процесните събития са станали
причина да се откажат да посетят магазина на св.В.И. и почти веднага да си тръгнат.Непротиворечиво
и двамата разказват, че цигари закупили от бензиностанцията в с.Липница.Тук
прави впечатление, че св.М. разкрива горния факт не в свободния си разказ пред
съдебния състав, а след изрично поставен му въпрос в тази насока от страна на
защитата.Извън всякаква логика е да се предполага, че ако лицата не са спирали
пред магазина на св.В.И. и не са станали свидетели на възпроизведените от тях
събития, то същите преди разпита си да са предвидили и да са се наговорили да
отговорят по един и същи начин и на поставените им въпроси относно такива
незначителни детайли.
Показанията на св.Ц.
и св.М. се ползват с доверие от съда, тъй като от гореизложеното е видно, че
същите подробно описват поведението на подсъдимия спрямо пострадалия, когото
познавали и знаели, че е бивш полицай, досежно начина
на извършване на престъплението и съдържанието на отправените в тяхно
присъствие закани за убийство.Съдът намира същите за обективни, тъй като се
потвърждават от приобщените по делото писмени доказателства и показанията на ЧО
и на св.Л..
Също така не кореспондира с установената
фактическа обстановка твърдението на защитата, че Г.Ц. и М.М. не са били
свидетели на инкриминирания случай, което обстоятелство се подкрепяло от събраните
по делото доказателства, тъй като нямало начин да са били там и никой да не ги
е видял, че Ц. не казвала заканителните думите да са били изречени и от св.Л.,
въпреки твърденията в тази насока на ЧО и неговия син; че не ставало ясно защо
след толкова разпити ЧО не е споменал, че Ц. и М. са били свидетели, като се
излагат предположения, че същите е следвало да разкажат една фактическа
обстановка, изгодна на ЧО, тъй като останалите свидетели не казвали това, което
той искал.На първо място, от доказателствата по делото се установява, че процесната случка е продължила в рамките на около 20-30
минути, през което време подсъдимият многократно повторил изречените обидни и
заканителни думи към ЧО.Видно обаче от разпитите на тези свидетели, същите
сочат, че са наблюдавали случващото се едва 2-3 минути, след което си тръгнали.Съдът
намира, че на фона на случилите се в този момент събития, напълно възможно е
никой от присъстващите да не ги е забелязал.Напълно възможно е и именно в тези
две – три минути закани и обиди към пострадалото лице да е отправял само и
единствено подсъдимото лице.Направеното възражение в тази насока би имало
основание, ако свидетелите твърдяха, че са наблюдавали случващото се в един по
– продължителен момент, в какъвто в действителност е протекло инкриминираното
деяние и през което време подсъдимият многократно повторил заканителните си
реплики.Именно поради гореизложеното не може да се обоснове и извода, че тъй
като не са посочени от ЧО като свидетели на деянието в един по - начален момент
от развитието на наказателното производство, то същите в действителност не са
възприели фактите, които излагат пред съда.Следва да се отбележи, че св.Т.Т.И. също не е бил установен и разпитан в хода на
досъдебното производство като свидетел на деянието.Това обаче не води
автоматично до извода, че същият не е бил такъв.Напротив, от доказателствата по
делото се установява, че същият е присъствал на събранието на ловната дружинка, а принос за установяване на този факт, който доведе
и до разпита на лицето в качеството му на свидетел, имат единствено показанията
на св.Ц..Също така, именно в хода на съдебното производство се установи, че
свидетел на случилото се е и лицето Д.М.С., като показания в тази насока се съдържат
в показанията не само на горепосоченото лице, но и на св.Л.Л.,
В.И. и Т.И..
Показанията на ЧО и
на двамата гореобсъдени свидетели се подкрепят и от
показанията на св.И.Л..Съдът намира, че изявленията на последния не се
дискредитират от родствената му връзка с пострадалия.Въпреки, че Л. е син на
ЧО, съдът намира показанията му за непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства,
поради което съдът им дава вяра.Свидетелят възпроизвежда чутите от него закани,
отправени многократно от подсъдимия спрямо неговия баща, а именно, че като ходи
в полето ще го намери някъде, ще го пребие, ще го зарови някъде, та да не може
никой да го намери, а джипа, който кара, ще го запали да изгори.Изводът на съда
за достоверността на показанията на този свидетел не се разколебават, въпреки
обстоятелството, че същият може да се счита за заинтересован от изхода на
делото, тъй като същите не бяха опровергани с каквито и да било други
доказателства, дори и с обясненията на подсъдимия, който заяви, че не се
признава за виновен.Този свидетел разказва и за вида и състоянието на своя баща
по време и непосредствено след деянието – че по време на деянието се е изплашил
и разтреперил, а след това, че му е споделил, че се страхува както за себе си,
така и за семейството си, че подсъдимият може да му направи нещо, че е започнал
да прибира автомобила си в двора и да заключва дома си.Разказаното от този
свидетел за вида и състоянието на пострадалия по време и след деянието,
мотивират съда да приеме, че отговарят на истината твърденията на последния
относно преживяното като емоция вследствие на деянието.
С доверие съдът
кредитира и показанията на св.Л.Д. и св.Е.М..От показанията на първия свидетел
се установява, че още от дете подсъдимият е бил известен на органите на МВР с
буйния си характер и дребните си противообществени прояви.Тези му твърдения
подкрепят изнесеното от ЧО, че подсъдимият е имал хулигански прояви.В тази
връзка абсурдно е да се приеме, че изпълнението на служебните задължения на ЧО
по времето, когато е бил полицай са се изчерпвали само и единствено в
приемането на жалби и съобщения за извършени престъпления и в придвижването им
до РУ на МВР – Оряхово.Същият може да не е вземал пряко участие в оперативните
мероприятия, които са се провеждали на територията на селото, но това не
означава, че не е провеждал разговори и беседи със заподозрени в извършване на
престъпление лица, че не е снемал сведения и обяснения от такива лица.Точно
обратното, длъжността, която е заемал е изисквала от него извършването точно на
гореописаните действия.
От показанията на св.М.
се установява, че по време на извършване на проверката по подадената от ЧО
жалба, не е установил някои от лицата, на които снел сведения да са чули нещо
от твърдяното от жалбоподателя, както и, че във връзка с подадената жалба е
съставил протоколи за предупреждение на подсъдимия и св.Л. с цел превенция.
Показанията на св.Л.Л., св.В.И., св.М.Х. и св.Д.С., както и обясненията на
подсъдимото лице, съдът кредитира в частта им, в която сочат, че на маса до
тази на ловджиите са седели подсъдимия, св.Н.И. и св.Л.Л.,
че между ЧО и св.М.Х. е възникнал спор, при който двамата си разменили реплики
на висок глас, че в спора им се намесили подсъдимия и св.Л., че подсъдимият е
псувал и обиждал ЧО и, че го е обвинил в бракониерство и в това, че с джипа си
гази нивите на хората.
И четиримата свидетели
обаче заявяват, че не са чули и не е имало отправени закани за убийство от
страна на подсъдимия към ЧО.Показанията на тези свидетели, разгледани като
вътрешна структура, логичност, последователност и убедителност и същевременно
съпоставени по същите характеристики с показанията на ЧО, на св.Л., св.Ц. и св.М.
по повод на това, отправил ли е подсъдимия закани за убийство спрямо ЧО, водят
до извод за достоверност на показанията на последните.Съдът намира, че
показанията на обсъжданата група свидетели, в частта им, в която отричат
инкриминираното деяние, се опровергават по категоричен начин от събраните други
гласни доказателства, както и, че същите са дадени от позицията на приятелска
връзка с подсъдимото лице и са израз на желанието им да подкрепят защитната му
позиция.Отделно за св.Л. подобна позиция е разбираема, тъй като в противен
случай сам следва да признае неизгодни за него факти, което не е в пряк негов
интерес.
При едно такова
съвкупно разглеждане на гласните изявления на горепосочените две групи
свидетели, след съпоставянето им по между им и отчитайки съотношението между
съдържанието на показанията и съпътстващите ги човешки взаимоотношения, съдът
кредитира показанията на ЧО, св.Л., св.Ц. и св.М..Съдът намира, че в показанията
на останалата група свидетели не е налице конкретика
и взаимно кореспондираща се последователност относно развитието на случилото
се.За разлика от това всички те наблягат на факта, че ЧО е бил помолен на
няколко пъти от сина си да си ходят, но не си е тръгнал след първата покана.В
тази връзка св.В.И. дори заключава, че не си е тръгнал, тъй като е искал да
довърши карбата.В пледоарията си защитата също
акцентира, че всеки нормален човек, който се страхува за
живота си, би се възползвал от всяка минимална ситуация и би се отдалечил от
ситуация и от хора, които го заплашват, че ще му отнемат живота и ще му запалят
джипа.На фона на събраните по делото доказателства съдът намира така
направената констатация за неоснователна.Видно от депозираните от св.Л.
показания, които съдът изцяло кредитира е видно, че наистина на няколко пъти е
помолил баща си да си ходят, но причината поради, която не са си тръгнали
веднага е била в това, че билетите все още не им били върнати.Същата причина е
заявена и от ЧО пред вещото лице по време на освидетелстването му, а именно, че
е побързал да приключи с документите, касаещи ловната дружинка
и незабавно си е тръгнал.Тук следва да се отбележи, че с оглед на
гореизложеното св.В.И. изпада в противоречие, тъй като в една част показанията
му подкрепя казаното от ЧО и св.Л. в тази връзка, а именно в тази част, в която
твърди, че конфликта е продължил около пет минути, докато председателят им
написал бележките, след което синът на ЧО казал да си ходят и си тръгнали.
Също така
съдът намира, че няма правнозадължителни действия,
които трябва да извърши всеки един пострадал, докато спрямо него се извършва
престъпление.Как точно действа пострадалото от престъплението лице преди, по
време и след престъплението е въпрос на строго лична преценка и от това не
могат да се изваждат доводи за недостоверността на показанията му.При всяко
едно престъпление и най – вече при престъпленията против личността,
пострадалият малко или повече е в състояние на стрес и да се очаква от него да
реагира напълно „ правилно „ е нереалистично.В тази насока на мисли е и
заключението на изготвената по делото СППЕ, в което е отразено, че ЧО по време
на инцидента се е опитал да запази хладнокръвие и да не показва, че е притеснен
и обезпокоен от поведението на подсъдимия и на св.Л..
Що се отнася
до показанията на свидетелите Н.Т.И., А.Ц.А., Т.И.Х. и Т.Т.И.,
които заявиха пред съда че не са чули не само между ЧО и подсъдимия да са
отправяни закани, но въобще не са чули между тях да е имало какъвто и да било
конфликт, то съдът намира същите за уклончиви и неконкретни, и избягващи
обективно изложение на интересуващите делото факти.От показанията на тези
свидетели прозира нежелание да свидетелстват от една страна и желание за
ненамеса в отношенията между ЧО и подсъдимото лице.Същите са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства и установената фактическа
обстановка, и по никакъв начин не допринасят за разкриване на обективната истина
по делото, нито установяват направените от страна на защитата възражения,
поради което съдът не ги кредитира в тази им част.
Що се отнася
до свидетелските показания на лицата Т.Ц.Т., В.Х. Я. и В.П.А., съдът намира, че
същите кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което изцяло
ги кредитира.От показанията на св.Т., живяла на семейни начала със св.Л. към
датата на извършване на деянието се установява, че процесната
вечер Л. се е прибрал ядосан, и й е разказал, че заедно с подсъдимия са се
намесили в спор воден между ЧО и св.М.Х., като казали на последния да не издава
бележка на пострадалия за лов.От показанията на Я. се установява, че същия не е
бил свидетел на случилото се, тъй като си е тръгнал непосредствено преди да
започнат изпълнителните действия от страна на подсъдимия.Св.А. пък изобщо не е
бил на процесното събрание.Показанията му обаче потвърждават
факта, че между подсъдимия и ЧО е имало конфликт, за който конфликт сочи, че е
разбрал от други ловджии.
Съдът с
доверие кредитира показанията и на свидетелите С.Ж.К. и К.Л.Н., които излагат
обстоятелства във връзка със здравословното състояние на ЧО.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че не е
отправял закани за убийство по отношение на ЧО.Същите съдът възприе като
защитна теза, а не достоверно отражение на действителността, особено поради
факта, че са налице безпротиворечивите, взаимнодопълващи се и кредитирани от съда показания на
разпитаните по делото свидетели, както и писмените доказателства и заключенията
на вещите лица, от които се установява противното.По делото липсват убедителни
и несъмнени доказателства, които да установят и направените от защитата и
подсъдимото лице възражения.
Съдът
кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите
установяват релевантни за делото обстоятелства, кореспондират с останалия доказателствен материал и са приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК.
Съдът
прецени като обективни и професионално изготвени заключенията на вещите лица по
изготвените експертизи, същите са компетентно изготвени и с оглед на останалите
доказателства по делото не пораждат съмнение относно съдържащите се в тях
данни.
В случая на
07.08.2015г., около 20.00 часа в с.Липница, обл.Враца,
пред заведение, находящо се на ул. „ Георги Д. „ №25,
подсъдимият е отправил в присъствие на пострадалия Ц.Ц.
закана за убийство с думите „ Ще те изкормя и ще те нарежа на парчета „.Налице
е закана за убийство, която по съществото си е могла да възбуди основателен
страх у ЧО за осъществяването й.
Приетите по делото
фактически положения, включително и за трайно влошените отношение между
страните, от които съдът извлича и мотива у подсъдимия за извършване на
деянието, в конкретния случай водят до формирането на извода, че заканата за
убийство е била възприета от ЧО за реална и можеща да възбуди основателен страх
от осъществяването й.
В тази връзка съдът
намира, че по делото е безспорно установено, че отношенията между ЧО и
подсъдимия са били силно влошени до степен на неприязън и взаимна непоносимост,
съпътствани във времето с отправяне на обиди и псувни от страна на подсъдимия
към ЧО.
Според ЧО, отрицателното
отношение на подсъдимия спрямо него се дължало на работата му като полицай.В
тази връзка излага твърдения, че подсъдимият още от ученик е имал хулигански
прояви и във връзка с изпълнение на служебните си задължения е взимал отношение
и е работел по случаите във връзка с тези прояви.Съдът кредитира това твърдение
на пострадалия.То намира подкрепа в свидетелските показания на св.Л.Д., който в
съдебно заседание също заяви, че познава подсъдимия във връзка с изпълнение на
служебните си задължения като служител в МВР като буйно момче от с.Липница.От
показанията на този свидетел се установява още, че подсъдимият като
непълнолетен е имал дребни противообществени прояви, които са ставали достояние
на полицията.В тази връзка за съда няма съмнение, че същите тези прояви са
станали известни и на ЧО и, че същият в тази връзка и в качеството си на
районен полицейски инспектор, отговарящ за с.Липница и приемащ жалбите от
гражданите на селото, е провеждал разговори и беседи с подсъдимото лице.
Също така от самото
начало на наказателното производство ЧО не променя това си твърдение –
първоначално в депозираната жалба с дата 10.08.2015г., където е посочил, че
подсъдимият и св.Л. са известни с хулиганските си прояви още от деца, в
последствие в разпита си на досъдебната фаза на процеса, пред вещите лица,
изготвили първоначалната СППЕ, пред които заявил, че заплахите от страна на
подсъдимия се дължат на работата му в МВР и на факта, че същият е имал още от
ученик хулигански прояви и в разпита си в съдебната фаза на процеса, където
заявява, че подсъдимият е имал хулигански прояви, по повод на които е провеждал
разговори с подсъдимото лице.
У съда не буди
съмнение и факта, че извършеното от подсъдимия престъпление против
собствеността на 04.02.1992г. в с.Липница е станало известно на ЧО, именно като
служителя на реда, пръв приемащ сигналите за извършените престъпления на
територията на селото.
От гореизложеното съдът
прави извод, че ЧО е имал изградена представа относно проявите и поведението на
подсъдимия пред годините.
От анализа на
доказателствата по делото се установява, че въпреки влошените от години
отношения между двамата, случай от вида на инкриминирания между тях не е
имало.Такива твърдения се навеждат от страна на пострадалия още от самото
начало, с депозиране на жалбата.В съдебно заседание ЧО в тази връзка заяви, че
преди процесния случай подсъдимият само го е обиждал
и псувал, но не му се е заканвал и затова не е подавал жалби срещу него.В
случая на процесната дата и място възникнали нови
събития, подсъдимият предприел срещу ЧО поведение, различно по своята същност и
съдържание от предходното такова, като се е стигнало до отправяне от негова
страна на закани за убийство.Характерът на словесно изразената закана за
убийство, преценена в контекста на доказаните враждебни, до степен на взаимна
неприязън конфликтни междуличностни отношения между подсъдимия и ЧО,
съдържанието на речниковия фонд, използван за пръв път от подсъдимия в тези
отношения, изпълва обективния критерий на престъпния състав на деянието.Предвид
установения начин на извършване на деянието, а именно отправяне на заканите на
висок тон, с агресия, със заканително надигане от стола, съпроводени и с
отправяне на редица обиди, съдът прави извод, че подсъдимия е съзнавал, че
заканата се възприема от ЧО като действителна, че в момента на извършване на
деянието са съществували основания да се приеме, че заканата би могла да се
осъществи.От начина на отправяне на заканите – с агресия, яростно, враждебно, на
висок заплашителен тон, съдът приема, че същите са от такова естество, което да
възбудят основателен страх за осъществяването им у пострадалия.
ЧО бил стъписан от
заканата, отправена му от лице, което познава като такова с буен нрав и
хулигански прояви.Предприетите от негова страна действия по депозиране на
жалба, насочват към извода, че у него е съществувал убеждения, че подсъдимия ще
реализира заканата.Това убеждение прозира и от самото съдържание на жалбата, в
което е посочил, че има основателна причина да се страхува от заплаха за побой и
заплаха за убийство по отношение на него, както и, че репликите отправени му от
подсъдимия прозвучали с голяма убедителност и сила на емоционално желание за
мъст, а един полицай, макар и бивш, можел да усети, когато някой е решен да
извърши престъпление.Агресията, с която подсъдимият изрекъл заканите прозира и
от показанията на св.Л., който заявява, че за да не се стигне до побой над баща
му, преценил, че е най – добре двамата да си тръгнат.Доказателства в тази
насока се съдържат и в показанията на свидетелите Ц. и М., които от чутото и
видяното изпитали страх да влязат в процесния магазин
и също предпочели да си тръгнат.Макар за съставомерността
на изпълнителното деяние по чл.144, ал.3 от НК да не е нужно пострадалото лице
да се е изплашило, то всичко гореизложено
говори, че ЧО е изпитал страх.
Страха и уплахата,
насадени в съзнанието на пострадалия, се подкрепят изцяло и от заключението на
изготвените по делото СППЕ и допълнителна СППЕ.Вещите лица, изготвили тези
експертизи, извършили лично освидетелстване на пострадалия и след запознаване с
предоставените им материали по делото заключили, че към момента на изследването
се наблюдават подтиснатост, затормозеност,
страхова зареденост, тревога и наличие на ограничително
поведение, редуцирал съня, като симптомите са с временен и обратим характер, а
именно, че с разрешаванет на конфликтната ситуация,
същите ще отшумят.Вещите лица са категорични, че към момента на деянието, ЧО се
е намирал в състояние на физическа застрашеност от
възникналия конфликт, възприел е опасността като реална, с възможен предмет на
„ презастраховане „, поради криминалното минало на подсъдимия, което е
формирало убеждението му на физическа застрашеност.Това
му състояние говори, че е възприел думите на подсъдимото лице именно като
заплаха за убийство и се е уплашил от тях, тъй като същите са възбудили страх
за живота му.От гореизложеното безспорно се доказва изживения психически стрес
от пострадалия, породен от основателен страх за живота му.
В случая подсъдимият
е отправил заканата с ясното съзнание, че същата става достояние на ЧО, като е
целял да го сплаши по този начин.От назначената СППЕ на подсъдимия, съдът прави
извода, че същият може да разбира действията си и да ръководи постъпките си,
както и да дава достоверни обяснения за фактите и обстоятелствата, които са му
станали достояние, както и, че е годен да участва в наказателното производство
и да търпи наказание.
Съдът намира за
неоснователно възражението на защитата, че тъй като е установено по делото, че
освен подсъдимия закани срещу ЧО е отправял и св.Л., не е ясно от кого се е
изплашил.От събраните и анализирани по – горе доказателства по делото, съдът
намира, че заканите за убийство, които подсъдимото лице е отправило по
отношение на ЧО сами по себе си, изолирано от преповтарянето им от св.Л., не
само са от такова естество, което да възбуди основателен страх за
осъществяването им у пострадалия, но същите са и възбудили такъв, както бе
коментирано по – горе.За това, че именно заканите от страна на подсъдимия са възбудили
този страх у пострадалия говори враждебното отношение, което същият е имал към
ЧО през годините, твърденията на самия ЧО, на неговия син и заключенията на
вещите лица по СППЕ.Дори още в депозираната жалба, с големи букви пострадалото
лице е конкретизирал името, не на св.Л., а на подсъдимия, посочвайки, че
репликите на последния били прозвучали с голяма убедителност и сила на
емоционално желание за мъст.Възможно е отправените от страна на св.Л. реплики
да са засилили този страх, но в случая е без значение колко се е изплашил, а
дали се е изплашил.
Възражението,
базирано на заключението на вещото лице по СМЕ, че ако лице попадне в ситуация
да му бъде застрашен живота и здравето, задължително ще влоши здравословното си
състояние, а информация Л. да е имал влошено здравословно състояние веднага
след това липсвала също е неоснователно.В заключението на СМЕ е отразено, че е
възможно едно състояние на стрес, в следствие на физическа застрашеност,
психическа подтиснатост и тревожност, да доведат
временно до моментно влошаване на здравословното състояние на ЧО, касаещи
сърдечна честота, артериално налягане, повишено ниво на кръвна захар в
организма на фона на контрол с медикаменти, без това да повлияе драстично върху
общото му здравословно състояние, както и да доведе до усложненията, описани в
медицинската документация, приложена от престоя му в здравните заведения, а не
че такова влошаване е неизбежно и задължително.
Некоментираните от
съда части от показанията на разпитаните по делото свидетели и необсъдените
писмени доказателства, са относими към факти и обстоятелства, които са извън
основния предмет на доказване по делото, поради което настоящия съдебен състав
не счита за необходимо да ги обсъжда.
По изложените мотиви
и въз основа на доказателствата събрани по делото, съдът намира авторството на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение
за безспорно доказано, поради което го призна за виновен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа установка съдът намира, че подсъдимия К.В. е извършил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е обвинен, а именно по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК.
От обективна страна деянието му е
извършено чрез думи, като по този начин е осъществил изпълнителното деяние
заканване, като заплахата е била конкретизирана с убийство.Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №53/18.09.1989г. по н.д. №47/89г. на ОСНК
на ВС на РБ, за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът може да настъпи.В конкретния случай изпълнителното деяние е
осъществено словесно – чрез отправяне на закана с думи за убийство, които са
били насочени към ЧО и възприети от него.Съдържанието на използваните от
подсъдимия думи е недвусмислено – предвиждащо смъртта на пострадалия и
безспорно са от естеството да възбудят основателен страх у всеки човек.Подсъдимият
е демонстрирал поведение, свидетелстващо по недвусмислен начин, че е в
състояние да осъществи заканата си.При възприемането на заканата, пострадалият
се почувствал реално застрашен и изпитал страх за живота си, което довело и до
промяна в поведението му и начина му на живот.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканата и че
същата е възприета от заплашения като действителна заплаха, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че с него може да
предизвика страх и негативни емоции у пострадалия и е искал именно това – да го
заплаши.Налице е намерение у подсъдимия за нарушаване на личната свобода на пострадалия
и предизвикване на промяна в поведението и действията му, противно на волята му,
като е съзнавал, че ще го притесни и ще го накара да се чувства застрашен,
какъвто и резултат е постигнал.
С оглед гореизложеното съдът достигна до
извода, че подсъдимият е съзнавал всички обективни и субективни елементи на
осъществения от него престъпен състав.
По изложените
съображения настоящият състав прие подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение – чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Причини за извършване на деянието са
незачитане на установения в страната правов ред, дължимото поведение и зачитане
на личността на останалите членове на обществото, в частност на пострадалия Ц..
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За да определи наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена
опасност както на престъплението, така и на конкретно извършеното деяние,
участието на подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
и данните за личността му.
С оглед определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете, че престъплението „ закана с убийство „ е считано
като такова със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на
защита.Наказателноправните норми, уреждащи това престъпление защитават
обществените отношения свързани с личната свобода на гражданите.На следващо
място съдът прецени степента на обществена опасност на настоящето престъпление,
като отчете, че същата не е по – висока от характерната за този вид
престъпления.
За деянието по чл.144, ал.3
от НК извършено от М., наказанието предвидено в посочения текст е лишаване
от свобода до 6 години.
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимия К.М., съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК, при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като и най –
ниският размер лишаване от свобода се явява несъразмерно тежък спрямо личността
на дееца, а именно - причините и мотивите за извършване на деянието, ниската
степента на обществена опасност на деца, чисто съдебно минало, предвид
настъпилата реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 от НК, зрялата му възраст,
отличното му процесуално поведение, обстоятелството, че заканата е само
словесно отправена.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни.
По
тези съображения съдът наложи на подсъдимия, на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1,
т.2 б. „ Б „ от НК наказание „ ПРОБАЦИЯ „.Съдът прие, че наказанието следва да се изпълни чрез
пробационните мерки по чл.
42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно - задължителна регистрация по
настоящ адрес, която на основание чл.42б, ал.2 от НК да се изпълнява чрез
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от 8 / осем / месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 / осем / месеца.Съдът
счита, че наложеното наказание като комплекс от пробационни мерки и срока им,
са съответни на обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия.Съдът не
определи и друга пробационна мярка, като намери, че наложеното наказание е
съобразено с целите по чл.36 от НК и е необходимо
и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК и предвид постановената присъда, съдът осъди подсъдимият К.В.М. да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР –
гр.Враца направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 279.68 лева / двеста седемдесет и девет
лева и шестдесет и осем стотинки /, както и да заплати по сметка на РС -
Оряхово направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 1115.00 лева / хиляда сто и петнадесет
лева /, както и 05.00 / пет лева /
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: