О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
27.12.2019
г. гр. Велинград
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на двадесет и седми
декември 2019г., в състав съдия Иванка Пенчева, като разгледа частно
наказателно дело № 514 по описа за 2019г. на Районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано по
жалба на Е.А.Е. против Постановление на Районна прокуратура Велинград от 22.11.2019 г., с което на осн. чл.
243, ал. 1, т. 1, във вр. счл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 348/2019 г. по описа на РП Велинград и ЗМ
329/2019г. по описа на РУ Велинград, водено за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НПК.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на атакувания акт, като постановен при неправилно приложение на закона относно преценката
за несъставомерност на престъпление принуда от обективна страна, както и че не са налице предпоставките
за пораждане на наказателна отговорност за друго престъпление.
Досъдебно производство № 348/2019г. по
описа на Районна прокуратура Велинград и № ЗМ 329/2019 г. по описа на РУ
Велинград е образувано на 18.06.2019г. за това, че на
07.03.2019г., в с. Драгиново, Е.А.Е. е принудена да извърши нещо противно на
волята й, като е употребено за това заплашване-престъпление по чл. 143, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство
не е привличан обвиняем.
Производството
е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.
1, във вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК с довод за несъставомерност на деянието.
Съдът, като провери на основание чл.
243, ал. 4 от НПК обосноваността и законосъобразността на обжалваното
постановление, намери следното:
Жабата е подадена от легитимирано лице
съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК - пострадал от деянието, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт на прокуратура, в рамките на преклузивния седмодневен
срок за обжалване, поради което е
процесуално допустима.
В
производството по чл. 243, ал. 5 НПК съдът се произнася по законосъобразността
и обосноваността на постановлението за прекратяване, т.е. налице ли са
предпоставките на соченото в акта основание.
Постановлението за прекратяване в случаите по чл. 24, ал. 1, т.
1 НПК подлежи на съдебен контрол, когато с него се слага край на висящността на
производството за определено престъпление, поради това, че извършеното деяние
не е съставомерно от обективна или субективна страна или че настъпилите
общественоопасни последици не са в резултат на извършено човешко деяние. В
обстоятелствената част на постановлението за прекратяване, след анализ на
фактическата обстановка, и направен извод, че
осъществилите се факти не обосновават извод за извършено спрямо
жалбоподателката престъпление принуда.
При извършения от съда контрол за
законосъобразност на атакуваното Постановление и във връзка с наведените в
жалбата доводи, настоящият състав намира
същото за правилно и законосъобразно.
За да е налице престъпление по чл.
143, ал. 1 от НК, следва несъмнено и
категорично, действията на дееца да съставляват от обективна страна упражняване
физическо или психическо въздействие по отношение на пострадалото лице, което
да бъде заставено да извърши или да пропусне нещо, което то не желае, но е
негово право. Чрез действията си деецът насочва пострадалия към предприемане на
фактически или юридически значимо поведение противно на неговата воля. Освен
това, за да е налице престъпление по този текст, нужно е принудата да се
извърши с някое от изчерпателно посочените три способа на престъплението-чрез
употреба на сила, заплашване или да злоупотреба с власт. От субективна страна
следва да е налице пряк умисъл. Поради това престъплението, ще бъде извършено
само когато са осъществени всички елементи от престъпния му състав. За
възникване на отговорността на дееца за принуда по чл. 143 от НК не е от
значение в какво точно се изразява фактическото или юридически значимото за
дееца поведение от пострадалия, предприето в резултат на въздействието върху
волята му и дали са настъпили други неблагоприятни последици за пострадалия,
освен намесата върху способността на жертвата свободно и по своя воля да взима
решения за поведението си, поради което посегателството е насочено срещу
личността, а не против други правно защитени блага като напр. собствеността на
пострадалия.
От
събрания в досъдебното производство и анализиран от прокурора доказателствен
материал не се доказва по безспорен начин от обективна и субективна страна, да
е извършено престъпление против личността.
Твърди се от пострадалата, че с А.Е. живеят в съседство и между тях се водят
спорове относно изградени от последната постройки в собствен на свекъра на Е.Е.
имот, с което тя не е съгласна. Твърди се, че за да я принуди да даде съгласие
да строи в имота, А.Е. я е заплашила, че ще я вкара в затвора с помощта на две
свидетелки по дело, водено между двете, по което Е. е била осъдена след
показанията на тези две свидетелки. Тези заплахи, отправени на 07.03.2018г., са
възприети от свидетелките А.Х. и Р.М..
Престъплението принуда предполага
упражнено върху личността на пострадалия физическо насилие или заплашване,
което го мотивира да предприеме поведение, противно на неговата воля. В случая
се твърди, че върху волята на жалбоподателка се въздейства чрез упражняване на
психическа принуда, а именно чрез заплашване. Въздействието е чрез заплашване,
когато върху психиката на пострадалия се влияе по начинът определен в чл. 198,
ал. 2 НК. Заплашването се изразява в застрашаване с такова непосредствено
деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на
заплашения или на друго някое присъствуващо лице. Под
"застрашаване" се има предвид такова непосредствено деяние, което ще
последва веднага или в най-близко време ако владелецът не се подчини на волята
на субекта. В този смисъл Р № 563/71 г., 2-ро НО, ВС - "За да бъде
правнорелевантно по смисъла на чл. 198, ал. 2 НК заплашването, извършено от
дееца, не е необходимо да бъде установено, че той е имал обективна възможност
да осъществи заплашващото деяние. Достатъчно е да бъде установено, че поведението
му е създало основателен страх у пострадалия, че заплашващото деяние може да
бъде осъществено и че от него може да настъпи тежка опасност за живота,
здравето, честта или имота му или за друго присъствуващо лице.“ Заплашването може да се изразява и в
предприемане на правомерно поведение, като подаване на сигнал до органите на
реда за извършено от пострадалия престъпление.
Съобразно твърденията на
жалбоподателката, че е била заплашена от А.Е.,
„че ще я вкара в затвора с помощта на двете свидетелки“ не се установява
с предприемането кое точно непосредствено деяние против някое от изброените
блага е била заплашена пострадалата и кое точно е възприела като заплаха, а
именно дали това са предприемане на действия по образуване на наказателно
производство, или при образувано вече такова с ангажиране на гласни
доказателства, както и за кое осъществено от нея престъпление. Поради това не
следва да се счита, че в случая с отправените думи и осъществено заплашване по
отношение на жалбоподателката.
Изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав решаващите изводи на прокурора, относно наличието на законовите
предпоставки за прекратяване на наказателното производство.
От събраният в досъдебното производство
и анализиран от прокурора доказателствен материал не се доказва по безспорен
начин от обективна и субективна страна, да е извършено престъпление против
личността.
Предвид на гореизложеното, липсват
законови основания за изменение или отмяна на постановлението. При
анализа и оценката на доказателствената съвкупност не може да се направи
обосновано предположение за наличието на престъпление чл. 143, ал. 1 от НК както от
обективна, така и от субективна страна. Доказателства, установяващи, че А.Е. е
осъществила реална заплаха с цел да се въздейства върху свободното протичане на
волевите процеси у потърпевшата и да ги промени като предизвика страх от
осъществяването им не са налице.
В този смисъл правилно и законосъобразно
досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК.
По отношение на оплакването, че е
осъществен състав на престъпление по чл. 214 НК или чл. 213а НК и прокурора и
следвало да прецени това обстоятелство, съдът счита същото за неоснователно.
Престъплението по чл. 214 НК
предполага упражнена върху личността на пострадалия физическа принуда, в следствие на която
адресатът на изнудването извършва акт на имуществено разпореждане за своя или за чужда сметка, от което
настъпва имотна вреда за него или за третото лице, с чието имущество има право
да се разпорежда. Ако обаче принуждаваният няма юридически правомощия по
отношение на имуществото на третото лице, престъплението е несъставомерно.
В случая съобразно твърденията на
жалбоподателката, имотът по повод на който се иска съгласие от нея за строеж,
не й принадлежи и по отношение на него не разполага с юридически правомощия да
се разпорежда, поради което престъплението е несъставомерно по този текст.
По същите съображения несъставомерно
се явява и престъплението по чл. 231а НК.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград, счита, че обжалваният
акт е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
По тези съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на
Районна прокуратура Велинград от
22.11.2019 г., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. счл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 348/2019 г.
по описа на РП Велинград и ЗМ 329/2019г. по описа на РУ Велинград, водено за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НПК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева