Определение по дело №1631/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….03.2021 г.

гр.  В.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.03.2021 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1631 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 248  ГПК.

С определения № 127/18.03.2021г. по ч.т.д.1217/2020г на ВКС, 1 т.о и № 128/18.03.2021г по ч.т.д. 1216/20г. на ВКС 1 т.о., са обезсилени съответно част от въззивен акт, с който е променено определяне на разноските за първата инстанция по настоящото дело и определение, с което е отказано това произнасяне да бъде променено. Състав на касационната инстанция е квалифицирал част от въззивна жалба вх.№ 21700/15.07.2019г като недопустимо разгледана от въззивен съд молба на Г.С.К. за изменение на решение № 639/08.07.2019г по т.д. 1631/18г на ВОС, в частта за възложените му разноски и е препратил това искане на осъдената страна на компетентния първоинстанционен съд за разглеждане по същество. 

Молителят е поискал изменението с довод за неправилно разгледано възражение за намаляване на прекомерен размер на хонорар на пълномощника на ответника. Сочи, че при преценка на спорния материален интерес съдът е възприел като минимално възнаграждение сумата от 6636лв (нормативен размер при интерес от 200 000лв и добавено ДДС) без да е отчел намаляването на претенцията до 30 000лв. Моли да бъде изменено произнасянето, като съдът намали определените разноски до минимум, без да се отчита оттеглена част от претенцията.

Насрещната страна „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, чрез юрк. И. не е заявил становище по това искане в отговора по въззвината жалба, но подробно е мотивирал оспорване на изменението на разноските в молба вх.№ 271/17.01.2020г. Макар и искането на тази страна да е било квалифицирано като недопустимо, поради недопустимост на обезсиления въззивен акт, доводите изцяло съответстват на защита срещу исканото от молителя К. изменение и затова настоящият състав ги зачита като отговор, изключващ нова размяна на книжа в настоящата процедура. Пълномощникът на застрахователят сочи, че претендиращият неоснователно обезщетение като увредено лице ищец следва да понесе отговорност и за разноските по прекратена част от иска, тъй като въведеното в пар. 96 ал.3 ПЗР на КЗ облекчение не може да намери приложение по делата за реално изпълнение на сключени застраховки, за които според преходните правила (пар. 22 от ПР КЗ) се съхраняват отменените норми на гл. IV от КЗотм. Счита, че искането за освобождаване на ищеца, оттеглил частта от предявен иск на трето увредено лице за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради смърт на родственик, причинена от застрахован автомобилист   е неоснователно и съдът правилно е възложил на ищеца като причинени от него разноски частта от хонорара, съответна на прекратената част от делото.

Като съобрази, че молбата на осъдения ищец е формулирана в срока за обжалване, съдът намира, че е редовно сезиран с искането по чл.248, ал.1 ГПК. Доколкото предмет на молбата не е присъждане на разноски в полза на страната, списъкът по чл. 80 ГПК няма значение за разглеждане на искането.

При извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът намира молбата за основателна.

Производството е било образувано по иска на увредено лице, предявило срещу застрахователя на признат за виновен извършител на вредоносно престъпление водач на МПС, основан на твърдения за понесени неимуществени вреди от смърт на дядото на ищеца. Застрахователното събитие е посочено като настъпило на 24.05.2014г., в рамките на действие на застрахователна полица, сключена на 20.11.2013г. Съответно и съдът е квалифицирал претенцията като пряк иск на ползващо се лице от задължителна застраховка, уредена нормативно с правила на КЗотм., действал към момента на поемане на застрахователното покритие, изрично предвиден и като приложим закон в преходни правила на новоприет нормативен акт (пар. 22 от ПР КЗ). Отговорността за разноски обаче, не се поражда пряко от спорното материално право, а от упражняването на правото на иск. Затова и правилата, които уреждат възлагането на задължение за компенсиране на неоснователно въвлечена в процеса насрещна страна следва да действат от момента на предяване на исковата претенция до стабилизиране на акта по съществото на спора. В случая искът за 200 000лв е предявен 16.10.2018г, а в открито съдебно заседание на 31.01.2019г ищецът е намалил размера до 30 000лв, като се е отказал изрично от горницата. Към този момент вече е било прието правилото на пар. 96 ал. 3 от ПЗР ЗИДКЗ, с което е уредено облекчение за конкретно посочена група пострадали лица-ищци, предявили искове в периода  след 21.06.2018г до 7.12.2018г. Съдът отчита, че това правило е било добавено към внесен законопроект без допълнително изложение на мотивите, но недвусмислено е насочено да уреди преходни процесуални отношения, породени след оповестяване на нов тълкувателен акт, изоставящ предходно задължително за правоприлагане правно ограничение на право на иск (ТРОНСГТК 1/2016 на ВКС) и нововъведено вече нормативно лимитиране на размер на принципно допустима от закона претенция на увредени близки извън най-тесен родствен кръг. Правилото не визира изрично само претенции, породени от застраховане, възникнало по правилата на новия КЗ, а всички дела, образувани по искове на увредени претенденти, въздържали се до този момент от упражняване на съдебна защита поради зачитане на ПП ВС № 2/84 г.,          обявено за изгубило сила едва на 21.06.2018г. С преходното правило именно тези ищци са били освободени от тежестта за неоснователно предявени претенции, предявени преди въвеждането на новите законови правила, ограничаващи размер на обезщетения за напред. Затова и предявеният иск от ищеца попада в тази категория и по отношение на страната следва да признае облекчението. Като се е отказал от иска си до размер на 30 000 лв ищецът се е освободил от тежестта за разноските за тази част от спорния материален интерес.

При определяне на минималното адвокатско възнаграждение съдът е допуснал грешка, като е отчел първоначалния размер от 200 000лв. Съответен на поддържания неоснователно размер от претенцията е хонорар от 1430лв(чл. 7 ал.2 т.4 от НМРАВ), а доколкото представителството е било възложено и заплатено на данъчно регистрирано лице, към този минимум следва да се добави и ДДС или минималният разход, адекватен на този интерес е поне 1716лв. Допълнително завишаване на този размер не е обосновано, тъй като сложността на процеса е причинена не от поведението на ищеца (чийто доказателства са събрани в първото заседание), а изцяло поради неоснователно възражение за съпричиняване и поредицата експертизи за неговото доказване. Затова и възражението на ищеца за прекомерност на хонорара може да бъде уважено като възмездяването на разходите бъде редуцирано до 1716 лв. Молбата за изменение на определените над този размер присъдени разходи следва да се уважи.

Настоящото производство няма самостоятелен характер, поради което по него не се дължат и допълнителни разноски.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК частта от решение № 639/08.07.2019г по т.д. 1631/18г на ВОС, с която са определени разноските, като  сумата от 6636лв, присъдена като задължение на ищеца Г.С.К. в полза на ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД се чете като само 1716лв (хиляда седемстотин и шестнадесет лева), представляваща част от адвокатки хонорар, намален по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК.

Разноски не се определят.

Определението  подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните,  чрез пълномощниците им със съобщение образец № 9 от Наредба №7 на МП.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: