Р Е Ш Е Н И Е
№ 850/23.4.2021г.
Град Пловдив, 23.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3220 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ЗУТ, във връзка с
чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Инвестпродукт“ ООД против
заповед № СТ-05-853 от 29.10.2020 г. на началника на ДНСК, с която е отказано
издаване на разрешение за ползване и не е въведен в експлоатация строеж:
Хотелски комплекс – апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе,
кафе-аперитив и подземен паркинг, с подобекти: блок А, блок Б и блок В,
находящи се в УПИ ****, кв.65а-нов (16-стар) по плана на Централна градска
част, град Пловдив, ПИ с идентификатор *********по КККР, с административен адрес*********,
в частта относно блок В.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е издаден в противоречие с приложимите
материалноправни норми и административнопроизводствени правила. Иска се отмяна
на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли да
се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в
депозираната на 09.04.2021 г. писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на оспорената заповед и възложител на строежа, чиито
права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено чрез пълномощник на дружеството
на 12.11.2020 г. (л.149, гръб), т.е., 26.11.2020 г. (л.153) е последният ден от
този срок, и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно чл.215,
ал.1 ЗУТ, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, обаче, тя е
неоснователна поради следните съображения:
Административното производство по издаване на оспорената заповед е
започнало въз основа на искане на дружеството-жалбоподател от 06.07.2020 г.
(л.98-123) за назначаване на държавна приемателна комисия и издаване на
разрешение за ползване, въз основа на което искане със заповед № РД-19-613 от
10.08.2020 г. на началника на ДНСК е назначена такава държавна
приемателна комисия и е започнато производство по установяване годността за
ползване на процесния строеж: Хотелски комплекс – апартаментен тип с ресторант,
барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг, с подобекти: блок А,
блок Б и блок В, находящи
се в УПИ ****, кв.65а-нов (16-стар) по плана на Централна градска част, град
Пловдив, ПИ с идентификатор *********по КККР, с административен адрес*********.
Въз основа на извършените проверки е
издаден протокол обр.16 от 11.09.2020 г. (л.22-44), с който е отказано
приемането на строежа, тъй като: 1) строежът е изпълнен в несъответствие с
одобрения инвестиционен проект, които несъответствия са отразени в протокола в
част архитектура, секция А, Б и В, монтираните асансьори в секция А и В не са
предвидени в одобрени инвестиционни проекти; 2) има нарушения в предвижданията
на действащия подробен устройствен план – ЧИЗРП с КЗСП, одобрен със заповед №
ОА-598 от 30.03.2001 г., отразени в протокола в част секция Б и В; 3) неизвършени
и незавършени строително-монтажни работи в секция В – кота -6,00 м в груб
строеж и неизпълнена пожароизвестителна инсталация; 4) строежът е изпълнен в
несъответствие с изискванията на чл.169, ал.3, т.1 ЗУТ – не е представено
становище на Министерство на културата за приемателна комисия на основание
чл.83, ал.3 ЗКН.
Относно подобект блок В държавната
приемателна комисия е отразила в протокол обр.16 от 11.09.2020 г. (л.38) всички
несъответствия с одобрените инвестиционни проекти на кота -6 м, -3 м, кота 0,
+3 м, +6 м и +12 м, както следва: 1) на кота -6 м – неизвършени и незавършени
работи, етажът е на груб строеж без обособени и довършени помещения съгласно
одобрения проект; басейнът, предвиден за изграждане във вътрешния двор, не
съответства като размери и конфигурация на проекта, покрит и приобщен към обема
на сградата, в отклонение от предвижданията на ПУП и одобрения технически
инвестиционен проект; извършени са допълнителни изкопни работи и към това ниво
е приобщен обемът между оси 11 и 15 и оси О и Д; между кота -6 м и -3 м е
изпълнена стоманобетонна стълба; 2) на кота -3 м – предвиденият по проект
камериерски офис срещу стълбищната клетка е пристроен с около 5,70 кв.м, както
и котелното, предвидено по проект до ос Д, с триъгълна площ около 1,40 кв.м,
продължаващи нагоре във вертикално положение по етажите, в отклонение от
действащия ПУП; 3) на кота 0 – освен описаните пристройки с площ 5,70 кв.м и
1,40 кв.м от долното ниво -3 м към етажа е приобщена терасата между оси 11 и 13
и оси О и Н; 4) на кота +3 м – приобщена е пристройката с площи 5,70 кв.м и
1,40 кв.м от кота -3 м; 5) на кота +6 м – освен описаните пристройки с площ
5,70 кв.м и 1,40 кв.м от кота -3 м са приобщени открити тераси между оси 14 и
15, оси О и Д, оси 7 и 9, оси М и З, които са изцяло затворени и са обособени
като част от етажа в отклонение от предвижданията на ПУП и одобрения технически
инвестиционен проект; 6) на кота +9 м – на място са изпълнени две асансьорни
шахти и монтирани асансьори без проекти, като асансьорът в югоизточната част на
сградата достига до приблизителна кота +12 м, на кота +9 м са изградени подиум
с приблизителни размери 10 м х 4,10 м и височина 0,5 м и открит бар 7,20 м,
достигащ до кота +12 м; 7) на кота +12 м е изпълнена открита стоманобетонова
тераса с подова конструкция, започваща от юг, от върха на асансьорната шахта в
посока север до втората асансьорна шахта; носещата конструкция на терасата се
осъществява посредством 3 стоманобетонови колони ф 0,30 м от кота +9 м до кота
+12 м; терасата е с приблизителна площ 83 кв. метра.
Посочено е, че пожароизвестителна
инсталация не е съгласувана и не е изпълнена на място, че в протокола за
строителна линия и ниво няма заверка на кота било, поради което от председателя
на комисията е изискано да се извършат геодезически замервания за проверка на
кота корниз и кота било за секции А, Б и В, но не е представено такова
геодезическо заснемане, а в представеното от район „Централен“ няма вертикално
заснемане на коти корниз на сградата.
Окончателното становище на
държавната приемателна комисия е, че изпълнен в несъответствие с одобрения
инвестиционен проект и предвижданията на с предвижданията на действащия
подробен устройствен план – ЧИЗРП с КЗСП, одобрен със заповед № ОА-598 от
30.03.2001 г., неизвършени и незавършени строително-монтажни работи в секция В,
кота -6,00 м в груб строеж и неизпълнена пожароизвестителна инсталация, в
несъответствие с изискванията на чл.169, ал.3, т.1 ЗУТ, тъй като не е
представено становище на МК по чл.83, ал.3 ЗКН.
Въз основа на становището на
държавната приемателна комисия началникът на ДНСК е издал оспорената заповед №
СТ-05-853 от 29.10.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство, като
изцяло са възприети констатациите относно несъответствията с инвестиционните
проекти в блок В – строежът е изпълнен в несъответствие с одобрения
инвестиционен проект и с предвижданията на действащия подробен устройствен план
– ЧИЗРП с КЗСП, одобрен със заповед № ОА-598 от 30.03.2001 г., строежът не
отговаря на изискванията на чл.169, ал.1, т.1-4 и ал.3 ЗУТ и не може да бъде
въведен в експлоатация, защото биха се създали предпоставки за застрашаване
живота и здравето на ползвателите, което обуславя наличие на хипотезата на
чл.14, т.1, 2 и 3 от Наредба № 2 от 2003 г. и чл.178, ал.3, т.1 ЗУТ.
В хода на съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства.
Вещото лице се е запознало с цялата
документация на процесния строеж, извършило е оглед на място и сравнение на
изпълненото на място и одобрения архитектурен проект, въз основа на което дава
заключение, че изпълнената на място сграда – блок В – не отговаря на одобрения
инвестиционен проект от 20.03.2003 г., неразделна част от разрешение за строеж
№ 102 от 07.05.2003 г., допълнено със заповед № 25 от 20.03.2014 г. и въз
основа на одобрен проект от 05.03.2014 г. за инсталация за топлинна енергия от
възобновяеми енергийни източници – слънчеви колектори.
Вещото лице е установило, че описаните
отклонения от одобрения архитектурен проект, констатирани в оспорената заповед №
СТ-05-853 от 29.10.2020 г., в частта за блок В са налице, като ги е описало
подробно и тези описания напълно съвпадат с описаните отклонения в протокола
обр.16.
Относно басейна вещото лице посочва
,че съгласно одобрения инвестиционен проект в ситуацията е показан открит
басейн, а в чертеж разпределение на кота -6 е отбелязано „по отделен проект“,
въз основа на което вещото лице прави извод, че предвиденият открит басейн ще
бъде предмет на отделно строително разрешение, тъй като за него няма одобрен
проект, а изпълненият на място закрит басейн е без одобрени строителни книжа.
При огледа на място на вещото лице
са били показани проекти за преработка по време на строителството по част
архитектура от 2013 г. и по част конструкции с дата на проекта от 2003 г. и
заверка от технически контрол от 12.2013 г., включващи разширението на сградата
и асансьорните шахти, но тези проекти не са съгласувани и одобрени съгласно
изискванията на чл.154 ЗУТ и не са отразени в издаденото разрешение за строеж.
Вещото лице е констатирало също, че в дневника на строежа е вписана заповед № 1
от 30.03.2003 г. на арх. Рималовски, проектант по част архитектура, за блок А и
Б, като в т.1 е записано изпълнение на асансьор в блок А и няма запис за
асансьори в блок В.
Според вещото лице наличието на
подписани акт № 14 за удостоверяване годността на конструкцията преди започване
на довършителните работи от 30.06.2005 г. и акт № 15 за удостоверяване годността
за приемане на строежа от 20.07.2018 г., които актове установяват, че строежът
е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти или заверена екзекутивна
документация, каквато липсва, и едновременно с това установените на място
отклонения от одобрените инвестиционни проекти създават противоречие. Това
противоречие според вещото лице не позволява да се направи обоснован извод, че
изпълнената на място сграда от конструктивна гледна точка отговаря на
изискванията за безопасност във връзка със защита на здравето и живота на
гражданите.
Относно пожароизвестителната
инсталация вещото лице е установило, че към документация на обекта няма
представено становище за съгласуването й, а представителят на РСПБЗН в
държавната приемателна комисия е изразила становище, че инсталацията не е
изпълнена изцяло за блок В съгласно изискванията на Наредба № 2 за
противопожарните строително-технически норми, не е съгласувана с РСПБЗН, на
кота -6 м има недовършени СМР, поради което строежът не може да бъде въведен в
експлоатация. Вещото лице посочва още, че няма одобрен проект за етапно
изпълнение на строителството, в довършените етажи на сградата има видими
изпълнени елементи от пожароизвестителната инсталация, но липсата на
съгласуване на строителните книжа и недовършените СМР не дават основание да се
направи извод, че изпълнената на място сграда отговаря на изискванията за
безопасност по отношение на противопожарните норми.
Съобразявайки изменението на ЗРП и
КЗСП (ПРЗ и РУП), извършено със заповед № ОА-598 от 30.03.2001 г. на кмета на
община Пловдив, и издадената скица-виза за проектиране от 31.05.2001 г. вещото
лице дава заключение, че изпълнената на място сграда не съответства на
действащия ПУП – РУП (КЗСП), защото сградата е разширена в план по коти на
етажите, което е извън задължителните линии на застрояване на блок В в план по
КЗСП, което е видно и от приложената скица от СГКК с нанесена сграда на блок В,
защото има несъответствие в котите на височините и не е спазен отстъпът в
етажите, защото е изпълнена открита тераса със стоманобетонова конструкция на
кота +12 м, абсолютна кота 207,00, която липсва в КЗСП.
Съдът намира, че със заключението на
вещото лице не се установяват нови факти от значение за настоящия правен спор.
Напротив, заключението на вещото лице напълно потвърждава правилността на
констатациите на държавната приемателна комисия, отразени в протокола обр.16 от
11.09.2020 г., изцяло възприети и от началника на ДНСК при издаване на
оспорената заповед. Изцяло се потвърждава обективността и истинността на
констатациите относно несъответствията с действащия ПУП, издаденото разрешение
за строеж от разрешение за строеж № 102 от 07.05.2003 г., допълнено със заповед
№ 25 от 20.03.2014 г., и одобрените инвестиционни проекти, които несъответствия
са довели до отказа да бъде издадено разрешение за ползване и да се въведе в
експлоатация процесния строеж. Следователно със заключението на вещото лице не
е оборена материалната доказателствена сила на протокола обр.16 от 11.09.2020
г., с която той се ползва като официален писмен документ.
При тези факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Съгласно чл.177, ал.2 ЗУТ строежите от първа, втора и трета категория (процесният строеж е трета
категория) се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване,
издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при
условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Редът и условията за това са определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (наричана
по-нататък само Наредба № 2 от 31.07.2003 г. или наредбата). Съгласно чл.6, ал.1 от
наредбата началникът на ДНСК или упълномощено от него лице назначава или
отказва назначаването на ДПК. Ако бъде назначена, комисията приключва работата
си с протокол обр. 16, с който изразява становище относно изпълнението на
строежа и неговата функционална пригодност, съобразно издаденото разрешение за
строеж, одобрената проектна документация и действащата нормативна уредба (чл.13
и чл.14 от наредбата). Този протокол е основание за издаване на разрешение за
ползване на строежа или отказ да се издаде такова разрешение (чл.16, ал.2).
В настоящия случай
производството е приключило с издаване на протокол обр.16 от 11.09.2020 г., с
който държавната приемателна комисия (ДПК) е отказала приемането на строежа,
последван от отказ за издаване на разрешение за ползване и въвеждане в
експлоатация от органа, издал заповедта за назначаване на комисията.
Съгласно чл.178, ал.3,
т.1 ЗУТ строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не са изпълнени в
съответствие с одобрения инвестиционен проект, с изискванията на чл.169,
ал.1 и 3 и чл.169а, ал.1 и/или не са съставени технически паспорт и
сертификат за проектни енергийни характеристики.
В настоящия случай несъответствията
с одобрения инвестиционен проект са безспорно установени както от държавната
приемателна комисия, така и от вещото лице по допуснатата по искане на
дружеството-жалбоподател съдебно-техническа експертиза.
Вярно е, че по време на
строителството е издаден протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво (л.164), но е вярно също, че отразената в
него кота корниз не е спазена. Същата не е 203,96 м или 205,21 м с перголата,
както твърди дружеството-жалбоподател, а е 207 м и това е установено от ДПК и
от вещото лице. Разликата в етажността, както и разликата в покрива, който по
проект е плосък, а на място е изпълнена открита тераса, са довели до завишаване
на определените с КЗСП абсолютни коти, което представлява нарушение както на
предвижданията на устройствения план, така и на одобрения инвестиционен проект.
Съдържащият се в административната
преписка констативен акт от 02.08.2010 г. (л.170) установяване единствено, че
СМР по фундаментите на строежа са завършени, строежът съответства на издадените
строителни книжа и не са допуснати отклонения, а ПУП е приложен по отношение на
застрояването. Т.е., контролният орган от общинската администрация е
удостоверил съответствието само на фундаментите или основите на сградата, онези
елементи от носещата конструкция на сградата, които са заложени в дълбочина и
към настоящия момент не са видими. Съответно с този констативен акт не може да се
докаже твърдението на дружеството-жалбоподател, че изпълненият вече строеж
съответства на действащия ПУП.
За несъответствието с действащия ПУП
е налице категоричното заключение на вещото лице, че несъответствието на
сградата с действащия ПУП се състои в разширението на сградата в план по коти
на етажите, което е извън очертанието на блок В в план по КЗСП (видно и от
скицата на СГКК), и в частично неспазване на отстъпа в етажността, както и в
несъответствие с височините, като изпълнената открита тераса със
стоманобетонова конструкция на кота +12,00 и абсолютна кота 207,00 липсва с
КЗСП.
Геодезическото заснемане
(л.175-179), извършено през 2016 г., не е одобрено, съответно чрез това
заснемане дружеството не може докаже спазването на зададените с инвестиционния
проект кота корниз и кота било. Поради тази причина и на основание чл.10 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. ДПК е изискала
извършване на геодезически измервания за проверка на котите, което не е било
направено и не е било представено до издаването на протокола обр.16 от
11.09.2020 г.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател, че промените в инвестиционния проект, направени по
време на строителството, са несъществени. По аргумент от чл.154, ал.2 ЗУТ,
който изчерпателно изброява съществените отклонения от одобрения инвестиционен
проект, в настоящия случай въз основа на констатациите на ДПК и на вещото лице
може категорично да се каже, че изпълнената на място сграда не съответства на
действащия ПУП и нарушава предвижданията на проекта, като е извършено
разширение с предвидения по проект, но неизпълнен, камериерски офис и е
променено предназначението му във всички етажи, изпълнени са закрит басейн,
асансьор и открита тераса вместо плосък покрив, които са извън обхвата на
одобрения инвестиционен проект, т.е., променя си предназначението на обекти и
се отнемат и изменят съществено общи части на строежа.
Неоснователно и некореспондиращо с
нормата на чл.151 ЗУТ (от първоначалната й редакция и до настоящия момент) е
възражението на дружеството-жалбоподател, че за изградения басейн не е
необходимо разрешение за строеж, каквото в случая липсва и този факт не е
спорен между страните. Нормата на чл.151, ал.1 ЗУТ изчерпателно изброява
случаите, в които не се изисква разрешение за строеж, и строежът на нов басейн
не е посочен в това изчерпателно изброяване, дори в последната редакция на
нормата, при която се наблюдава сериозно либерализиране на случаите, в които се
допуска извършване на строеж без разрешение.
Заповедната книга действително е част от
строителните книжа за съответния строеж, в която съгласно чл.168, ал.4 ЗУТ се
вписват предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор,
които предписания и заповеди са задължителни за строителя, предприемача и
техническия ръководител на строежа. Тези предписания и заповеди се издават във
връзка с извършващите се СМР и с тях не могат да се променят одобрените
инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж, поради което напълно
лишено от логика и правно основание е твърдението на дружеството-жалбоподател,
че стълбата между кота -6,00 и -3,00 и асансьорната уредба са изпълнени на
основание заповед в дневника на строежа.
След като заповедта на лицето,
упражняващо строителен надзор, очевидно не е съобразена с одобрените
инвестиционни проекти, дружеството-жалбоподател е имало възможност да подаде възражение
срещу неговите предписания в 3-дневен срок пред органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, като до произнасянето им строителството се спира
(чл.168, ал.4 ЗУТ), от която възможност не се е възползвало. Във всички случаи,
обаче, дружеството-жалбоподател не е длъжно да изпълнява ничии предписания или
заповеди, които явно му налагат да извърши нарушение.
Не се споделя становището на
дружеството-жалбоподател, че отклоненията, установени от ДПК и вещото лице на
коти +3,00,+6,00, +9,00 и +11,46 са несъществени и са изпълнени по одобрения
инвестиционен проект от 05.03.2014 г. Този проект е касае единствено и само
инсталация за топлинна енергия от възобновяеми източници – слънчеви колектори,
въз основа на който е издадена заповед № 25 от 20.03.2014 г. за допълване на
разрешението за строеж № 102 от 07.05.2003 г. Т.е., допуснатата и одобрена
преработка по време на строителството се отнася само до тази инсталация и не
касае нито котите на строежа, нито покрива, нито разширяването на етажите и
приобщаването на нови площи, нито изграждането на асансьор и басейн.
С оглед допуснатите многобройни
съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти стои въпросът, дали
са спазени изисквания за механично съпротивление и устойчивост, безопасност в
случай на пожар при липса на изградена пожароизвестителна инсталация, хигиена,
здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатация, на които
въпроси не може да бъде даден отговор предвид липсата на одобрена екзекутивна
документация, в която са отразени всички промени, настъпили по време на
строителството и след извършени изчисления от инженер-конструктор. Всички тези
действия, обаче, дружеството-жалбоподател е следвало да извърши преди да поиска
започване на производството по въвеждане в експлоатация на процесния строеж или
най-късно в изпълнение на предписанията на ДПК, което не е сторено. В този
смисъл категорично е доказано наличието на отрицателния юридически факт по
чл.178, ал.3, т.1 ЗУТ, което съставлява пречка за въвеждане на строежа в
експлоатация.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва
да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ДНСК
сумата 200 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инвестпродукт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цар
Асен“ № 8, представлявано от управителя П.И. Г., против заповед № СТ-05-853 от
29.10.2020 г. на началника на ДНСК, с която е отказано издаване на разрешение
за ползване и не е въведен в експлоатация строеж: Хотелски комплекс –
апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен
паркинг, с подобекти: блок А, блок Б и блок В, находящи се в УПИ ХІ-415.417,
кв.65а-нов (16-стар) по плана на Централна градска част, град Пловдив, ПИ с
идентификатор *********по КККР, с административен адрес*********, в частта
относно блок В.
ОСЪЖДА Инвестпродукт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цар Асен“
№ 8, представлявано от управителя П.И. Г., да заплати на Дирекцията за
национален строителен контрол сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: