№ 389
гр. Пловдив , 11.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330200475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я. Р. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-1030-013267/26.11.2020 г., издадено от
М.В.М. – *** към ***, сектор "***", с което на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП.
В жалбата се правят бланкетни възражения за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за
неговата отмяна. С допълнителни мотиви към жалбата, приложени от лист 9
до лист 11 от делото, се навеждат конкретни доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, които се твърди да са ограничили правото на защита
на жалбоподателя и да обуславят отмяна на наказателното постановление.
Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Т.Т., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 2693 от
22.01.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя да е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно
1
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Я. Р. Х., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 12.01.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 13.01.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 28.10.2020 г. около 23:00 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Я. Р. Х.
управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, като се придвижвал по
бул. „Освобождение“. Жалбоподателят започнал да ускорява скоростта си на
движение и когато достигнал до № 47 на бул. „Освобождение“ в гр. Пловдив,
той загубил контрол над превозното средство. Автомобилът се завъртял и се
ударил в бордюра, а задната му част се ударила в дърво в средата на
разделителната ивица на булеварда. По същото време и на посочения пътен
участък се намирал свид. Х. С. Т. – *** на ***, който изпълнявал служебните
си задължения. Свидетелят Т. непосредствено възприел случилото се и след
като се уверил, че водачът Х. не бил пострадал, сигнализирал на органите на
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, тъй като не бил оправомощен да
съставя актове за установяване на административно нарушение. По
подадения сигнал на местопроизшествието пристигнал свид. Т. С. Д. – *** в
сектор "***" при ***. Свидетелят Д. разговарял с полицейските служители,
които били очевидци на настъпилото пътнотранспортно произшествие,
включително със свид. Т., както и с водача – жалбоподателя Х..
На място свид. Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 937960 против жалбоподателя Х., в негово
присъствие и в присъствието на свидетели. Препис от акта бил връчен на
водача срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
2
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Х. С. Т. и Т. С. Д.. За
първия се установява да е очевидец на процесното деяние, докато показанията
на свид. Д. са производни, но това не ги лишава от доказателствена стойност,
тъй като те могат да се използват за проверка на първичните доказателства,
каквито също са събрани по делото. При съвместния анализ на показанията на
двамата свидетели се установява и конкретното поведение на жалбоподателя
Х., като първо той е започнал да повишава скоростта на движение на
автомобила, който е управлявал, и достигайки до описаното в НП място, е
загубил контрол върху управлението му, автомобилът се е завъртял и се е
ударил първо в бордюра, а после в дърво в средата на разделителната ивица
на булеварда. Свидетелят Д. потвърждава авторството на съставения АУАН и
изяснява, че не е установил водачът да е извършвал резки маневри и
презавиване на автомобила. Свидетелят Т. посочва, че мисли, че пътната
настилка е била мокра. Показанията на двамата свидетели се ползват с
доверие от съда, тъй като са подробни и взаимно кореспондиращи си и така
служат за проверка едни на други. Освен това свидетелските показания се
ценят и за добросъвестно дадени от незаинтересовани по делото лица.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Х. е
наложено административно наказание за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Установените по делото факти обаче се подвеждат не под състава на
приложената от АНО правна норма, а на друг състав на административно
нарушение – това по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради което с наказателното
постановление е приложен неправилно материалният закон.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
посочените в НП време и място – на 28.10.2020 г. около 23:00 часа в гр.
Пловдив, на бул. „Освобождение“ до № 47, жалбоподателят Х. е управлявал
лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***. От показанията на свид. Т., който е
очевидец на деянието, и показанията на свид. Д., който е актосъставител, се
изяснява и какво е било конкретното поведение на жалбоподателя от
обективна страна. На първо място, преминавайки през процесния пътен
участък, той е управлявал автомобила с висока скорост на движение, като
свид. Д. посочва, че водачът е „подал много газ“, а свид. Т.: „караше си бързо
и ускоряваше“. Макар точната стойност на скоростта на движение на
автомобила, управляван от Х., да не е установена по делото, то в случая това е
ирелевантно, доколкото отговорността му не е ангажирана за нарушение за
скорост. По тези съображения съдът, давайки вяра на показанията на
свидетелите Т. и Д., приема, че жалбоподателят се е движил с висока и
3
несъобразена с пътния участък скорост на движението си, макар да се посочи,
че нейната стойност не е установена по делото. Последното обстоятелство не
се явява пречка да се установи, че скоростта е била несъобразена. На
следващо място се изяснява, че подавайки газ и увеличавайки скоростта на
движение, водачът /жалбоподателят Х./ е загубил контрол над управлението
на автомобила, като превозното средство се е завъртяло. От показанията на
свидетеля очевидец Т. се установяват и последвалите събития, като
автомобилът първо се е ударил в бордюра, а после задната му част се е
ударила в дърво в разделителната ивица на бул. „Освобождение“. Именно
това е поведението на жалбоподателя, което от правна страна е
квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Прието е при описанието на нарушението и жалбоподателят да е
извършил дрифт. Последното понятие няма легална дефиниция, но в
съдебната практика са изведени основните му същностни характеристики,
като дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът
преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване,
при което довежда задните гуми до загуба на сцепление с пътната настилка.
По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент - така
Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3031/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. Пренесено на плоскостта на настоящия
казус, се установява, че жалбоподателят Х. е нямал поведение, което да се
квалифицира като дрифт. От показанията на свидетелите Д. и Т. се изяснява,
че той не е извършвал резки маневри по презавиване на автомобила, които да
се отнесат към разглежданата техника на шофиране. Действително, доказано
е по делото, че в определен момент от движението си автомобилът се е
завъртял. При дрифтът обаче завъртането и извеждането на МПС извън
контрол е преднамерено, т.е. желана от водача последица в резултат на
целенасочено негово поведение. Фактите по делото сочат на различна
фактическа обстановка. От показанията и на двамата свидетели се установява,
че завъртането на процесния автомобил е било резултат не от маневра по
презавиване и желание на водача да загуби сцепление на задните гуми с
пътната настилка, а от загуба на контрол върху автомобила. Следователно
завъртането не е било преднамерено и не е част от поведението, което се
обобщава с понятието „дрифт“.
От своя страна загубата на контрол от водача върху управляваното МПС,
което е в движение, представлява изпълнителното деяние на друг вид
административно нарушение – това по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Последната
разпоредба вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Фактът, че жалбоподателят Х.
е загубил контрол при управлението на процесния лек автомобил „БМВ 530
Д“ с рег. № *** се установява по категоричен начин от показанията и на
двамата свидетели по делото, а същевременно е описан в обстоятелствената
част на НП като поведение, чрез което е извършено нарушението.
4
Действително предвид твърде общия и абстрактен начин, по който е описано
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, различно
поведение от обективна страна би могло да се подведе под тази правна норма.
Конкретно досежно загубата на контрол от водача върху превозното средство
има предвиден специален състав на административно нарушение, който
изключва квалифициране на това поведение под общата норма на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП. Предвиденото наказание за нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е
значително по-ниско от това за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради
което е неоправдано деецът да понася многократно завишената отговорност
поради неправилната дейност на наказващия орган по квалифициране на
нарушението. Разликата в предвидените наказания е пряка последица от
различната степен на обществена опасност на двете деяния. Както беше
изяснено, при нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП загубата на контрол е
преднамерена и търсена от водача последица, докато за деянието по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП няма такова изискване.
Изводът, че в процесното наказателно постановление е дадена погрешна
и несъответна на деянието правна квалификация се затвърждава и от
приложеното на лист 14 от делото НП № 20-1030-014613/31.12.2020 г.
Последното е съставено срещу същото лице – жалбоподателя Х., и за същото
деяние – управление на 28.10.2020 г. около 23:00 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Освобождение“ до № 47 на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, при
което водачът е загубил контрол и се е блъснал в дърво в средната
разделителна ивица. Това наказателно постановление е издадено въз основа
на АУАН с бл. № 909076 от 03.12.2020 г., приложен на лист 13 от делото и
съставен от свид. Д.. В показанията си последният изяснява, че след като е
съставил процесния АУАН, му е било разпоредено от началника на група да
състави нов акт, в който същото поведение от фактическа страна е получило
различна правна квалификация – нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Видно е,
че дори сам административнонаказващият орган е преосмислил становището
си относно надлежната правна квалификация на деянието. В това второ по
време НП нарушението е квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Тъй като то
не е предмет на контрол в настоящото производство, не следва да се прави
преценка за законосъобразността и обосноваността му. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че във второто наказателно постановление
е въведено и допълнително обстоятелство от обективна страна – наличие на
мокър и хлъзгав път, откъдето е направен извод, че скоростта не е била
съобразена със състоянието на пътя. В настоящото производство
обстоятелството какво е било състоянието на пътната настилка изначално е
останало извън предмета на доказване, като такива твърдения липсват при
описанието на нарушението в АУАН и в НП. Свидетелят Т. сочи, че мисли,
че пътят е бил влажен и мокър, докато свид. Д. заявява, че не си спомня това
обстоятелство. В тази връзка квалификацията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП също е
принципно възможна. В процесната хипотеза обаче не се доказа по
категоричен начин, че загубата на контрол от водача е пряко свързана със
5
състоянието на пътната настилка. От показанията и на двамата свидетели се
установява, че неконтролирането на автомобила е последица от високата
скорост на движение, която жалбоподателят е увеличавал към момента на
извършване на деянието. По тези съображения съдът приема, че приложимата
правна квалификация е именно по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Същественото
обстоятелство е, че при всяко положение – без значение дали нарушението
ще се квалифицира по ал. 1 или ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, то правната
квалификация /чл. 104б, т. 2 от ЗДвП/ по обжалваното наказателно
постановление е неправилна. Това е довело и до погрешно приложена
санкционна норма, която значително е отегчила положението на
жалбоподателя, тъй като предвижда по-тежко наказание. Неправилното
приложение на материалния закон от наказващия орган обуславя отмяна на
наказателното постановление.
Възраженията, че настоящото производство нарушава принципа ne bis in
idem, тъй като за същото деяние имало по-късно образувано друго
наказателно производство съгласно автономното понятие по ЕКПЧ (по
обжалване на НП № 20-1030-014613/31.12.2020 г.), са несподелими и
вътрешно противоречиви. Сам жалбоподателят твърди, че настоящото
производство е първо по време. Това се установява и от доказателствата по
делото, като обжалваното наказателно постановление е издадено на
26.11.2020 г., а другото производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от
ЗАНН със съставяне на АУАН, което е станало на 03.12.2020 г. Съгласно
чл.24, ал. 1, т. 6 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН недопустимо в този случай се
явява второто по време производство, което не е настоящото.
В заключение следва да се посочи, че макар в обстоятелствената част на
АУАН и на наказателното постановление да се съдържа думата „дрифт“, то
по делото не се доказа извършването на действия от водача, които да се
отнасят към тази техника на шофиране съгласно изяснените по-горе нейни
същностни характеристики. В случая при описанието на нарушението
изначално липсват и твърдения за извършването на такива действия – не се
твърдят никакви резки маневри, презавиване или загуба на сцепление на
задните гуми с пътната настилка, не се твърди автомобилът в даден момент да
се е движил напречно, а задната му част да е поднасяла или да се е завъртала.
Следователно наказателното постановление не може да бъде потвърдено, като
със съдебното решение за пръв път се приемат за установени такива
обстоятелства, срещу които жалбоподателят не се е защитавал, не са
включени в предявеното му обвинение и в този смисъл изначално са останали
извън предмета на доказване по делото. Макар да е описано завъртане в
обстоятелствената част, беше изяснено, че то не е последица от извършвани
резки маневри по презавиване и загуба на сцепление, а от факта на загубата на
контрол върху управлението на автомобила, поради което не се касае за
преднамерено завъртане, нито за преднамерено извеждане от контрол. В този
смисъл са и фактическите изводи в самото наказателно постановление,
където завъртането е описано не като част от действията, определени като
6
дрифт, а като последица от загубата на контрол, като от своя страна загубата
на контрол е посочена за последица от движението с висока скорост.
Друга би била фактическата обстановка, ако загубеният контрол върху
управлението на автомобила беше отнесен като последица именно от
осъществени маневри като описаните по-горе, които се квалифицират като
дрифт. Такива твърдения също липсват. Вместо това дрифтът е описан като
ускоряване внезапно на скоростта чрез възвратно постъпателно движение на
задвижването. При така направеното описание остава неясно какви факти се
твърдят и следва да бъдат доказани. Действително възвратно постъпателното
движение е начин на движение на телата в пространството, но то
представлява оценка и квалификация, а не твърдение за конкретен факт. В
случая липсва описание на достатъчно индивидуализирани факти, описващи
начина на движение на автомобила, за да се приеме, че е осъществено
вмененото деяние. Същевременно по делото от показанията на свидетелите Т.
и Д. по категоричен начин се установи какво е било поведението на
жалбоподателя. И двамата свидетели изясняват, че автомобилът първо се е
движил с висока скорост, като сочат, че водачът е подавал газ, след което е
загубил контрол над управлението му, автомобилът се е завъртял и се е
ударил в дърво. Следователно деянието на жалбоподателя Х. включва два
елемента – първо, ускоряване на скоростта и движение с висока скорост и
второ, загуба на контрол над управлението на превозното средство, от което е
последвало настъпилото ПТП. Нищо от така установеното му поведение не
се квалифицира като осъществяване на дрифт. Управлението на МПС с
висока скорост не означава, че конкретният път, отворен за обществено
ползване, не се използва по предназначение от водача на автомобила, т.е. че е
осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
управлението на МПС с превишена скорост е самостоятелно
административно нарушение и е наказуемо съобразно приложимата хипотеза
по чл. 182 от ЗДвП – така Решение № 79 от 13.01.2021 г. по к.а.н.д. №
2887/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Загубата на
контрол върху управлението на автомобила също е самостоятелно и различно
нарушение от това по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Изцяло се споделя от настоящия
състав и застъпената позиция в цитираното решение на Административен съд
– Пловдив, че всички обстоятелства по извършване на нарушението като
например управление на автомобила по начин, предизвикващ свистене на
гумите му, занасяне на задната му част, загуба на сцепление с пътната
настилка, трябва да се съдържат както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Те не следва да се извеждат за
пръв път от показанията на разпитаните свидетели, защото свидетелските
показания не могат да допълват съдържанието нито на акта за нарушение,
нито на НП.
В процесната хипотеза тези изисквания не са спазени, поради което
жалбата е основателна, а наказателното постановление трябва да бъде
отменено.
7
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса – по делото такива е поискал единствено жалбоподателят.
Искането е за присъждане на разноски в размер на 900 лева, сторени за
адвокатско възнаграждение. Доказано е извършването на разноски в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие (лист 12-
гръб от делото) е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав
намира за основателно. Адвокатското възнаграждение е договорено по
следния начин – 400 лева са платени на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
наказанието „глоба“, а останалите 500 лева са платени на основание чл.8, ал.3
от Наредбата за наказанието „лишаване от права“. Този подход за определяне
на размера на възнаграждението е несподелим. Последното се заплаща за
защита срещу конкретно нарушение, а не за защита по някое от наказанията.
Предвидената санкция за всяко извършено административно нарушение е
единна, поради което няма как за отделните компоненти от санкцията да бъде
уговаряно и заплащано отделно възнаграждение. За нарушението по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП е предвидена комплексна и единна санкция от глоба в размер на
3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца. Тъй
като санкцията има имуществен измерител към нея приложение намира
правилото по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Наличието и на
кумулативно предвидено наказание „лишаване от право“ следва да се отчете
при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение, а не
като се присъжда отделно възнаграждение за това наказание. Уговарянето на
възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата е изцяло неприложимо
за настоящото производство. Посочената разпоредба касае процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела, докато
настоящото производство е административнонаказателно и за него има
изрична уредба в чл. 18 на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Приложението на чл. 7, ал. 2 от Наредбата
следва от прякото препращане в чл. 18, ал. 2 от същата наредба. Разпоредбата
на чл. 8, ал. 3 от Наредбата е относима към административните дела, в които
се обжалват административни актове, докато наказателното постановление е
правораздавателен акт. По тези съображения съдът намери възражението за
основателно. Заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно и в полза
на жалбоподателя следва да се присъди по-нисък размер на разноските, а
именно 440 лева, който размер е съобразен с правилото по чл. 36 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, като
искането не бъде уважавано за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 900 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
8
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-013267/26.11.2020 г.,
издадено от М.В.М. – *** към ***, сектор "***", с което на Я. Р. Х., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл.
104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Я. Р. Х., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9