Решение по дело №817/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: 18 Година  2019г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                                      ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  23.01.                                                                                             2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА  ТРЪНДЖИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

СЕКРЕТАР : КАТЯ КЕНТОВА                                                 БОРИСЛАВ  ИЛИЕВ

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в.  гр. д . № 817  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба,подадена от Е.Т.Г., ЕГН **********  против РПК „Еледжик“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с   Лесичево,  обл. Пазарджик, пл.“Четиринадесети септември“ № 2 ,представлявана от председателя   Г.С.Н..    

С решение № 1181/ 12.10.2018г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 687/2018г., по описа на същия съд , предявения иск е отхвърлен,като неоснователен.  

Решението на районния съд се обжалва с въззивна  жалба  от   ищеца  в първоинстанционното производство , подадена  чрез  пълномощника на страната.  Във въззивната жалба се излагат съображения за  неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и  необоснованост.  Искането е да се   отмени решението на районния съд   и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се уважи предявения иск .   Прави се искане за присъждане на  сторените съдебно- деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В   писмения отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .   

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната  жалба , като взе предвид становището на страните  и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната   жалба  е    процесуално допустима .

Жалбата  е  подадена от активно легитимирана страна  в процеса.

Жалбата  е     подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са  свързани с правилността на съдебното решение .

Производството пред районния съд е установително ,  по чл. 422  от ГПК във вр. с чл. 415  от ГПК.

Ищцата Е.Т.Г. е предявила положителен установителен иск  за установяване съществуване на вземане , установено в заповедно производство по чл. 410  от ГПК. По същество(материалното основание на вземането ) претенцията на ищцата е осъдителна за заплащане на сумата 595,93лв. , представляващи внесени дялови вноски от член-кооператор.

Какво е установено по делото от фактическа страна ?

Ищцата Е.Т.Г. е била член- кооператор в ответната кооперация .Членственото правоотношение е възникнало „по право „ ,по силата на универсално правоприемство(вливане) между прекратената РПК „Марица „ и правоприемника РПК „Еледжик“( виж Договор за преустройство от 22. 08. 2014г.,приложен в заповедното производство).

На 25. 11. 2015г. ищцата е подала молба   вх. № 101/ 25.11. 2015г. за прекратяване на членственото правоотношение. По силата на чл. 12 ал.3 от Закона за кооперациите/ЗК/ подадената молба има характер на едномесечно предизвестие, при което членственото правоотношение  е прекратено на 25.12. 2015г. 

В заповедното производство е приложен препис от членската книжка на ищцата,в която е отразено,че към момента на прекратяване на членственото правоотношение  дяловите вноски на ищцата в кооперацията са в размер на 595,93лв.  Претенцията на ищцата е  за   изплащане на внесените дялови вноски.  

В заповедното производство е представен Протокол № 1 на годишно- отчетно  събрание  на РПК „Еледжик“,проведено на 30. 03. 2016г. В т. 3  на дневния ред  кооперацията е приела  ГФО  за 2015г.     

Всички тези  обстоятелства не са  спорни по делото.   Спорът по делото е относно изискуемостта на вземането на ищцата. В писмения отговор по чл. 130 от ГПК ответната кооперация оспорва изискуемостта на вземането ,като твърди,че иска е неоснователен,тъй като вземането на   ищцата за изплащане на дяловите вноски не е изискуемо.

Как е разрешен нормативно въпроса за изплащане на дяловите вноски на член-кооператор при прекратяване на членството?  

В чл. 9  ал. 1 т.7 от ЗК е посочено,че при прекратяване на членството,членът на кооперацията има право да получи дяловата си вноска по реда на чл. 14;

В чл. 14 ал.1 от ЗК  е посочено,че  при прекратяване на членството бившия член- кооператор  или  наследниците имат право да получат внесените дялови ,допълнителни и целеви вноски,припадащия се дивидент ,както и на заемите предоставени на кооперацията по реда на чл. 31ал. 6  ,включително припадащите се лихви.  Вноските,дивидентът ,заемите и лихвите се  изплащат след приемане на ГФО и ако са погасили   всички свои задължения към кооперацията .   В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им ;          

В чл. 14 ал.2  от ЗК е посочено,че давностния срок за получаване на дяловата вноска е 5години,а за получаване на дивидента 3 години;

В чл. 29 ал.5  от ЗК е посочено,че дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в продължение на 3 години;

При тази нормативна уредба   могат да се направят следните изводи относно изискуемостта на вземането за дялови вноски на напуснал член-кооператор :

С прекратяване на членственото правоотношение в полза на член- кооператора  възниква правото да получи обратно внесените дялови вноски в кооперацията .  Изискуемостта на вземането обаче не настъпва автоматично с прекратяване на членственото правоотношение, тъй като закона е поставил допълнително изискване- приемането на ГФО  за годината ,през която е настъпило прекратяването.

Това  условие също не достатъчно за изискуемостта на вземането за дялови вноски,тъй като закона  е поставил още едно допълнително условие, когато се касае за изплащане на внесени дялови вноски. В текста на чл. 29 ал. 5 от ЗК  е предвидено дяловите вноски да се изплатят за период от три години,като не е посочено началния момент на периода. Като се вземе предвид разпоредбата на чл. 14 ал.1 от ЗК се стига до извода ,че началния  тригодишен период не е от датата на прекратяване на членственото правоотношение ,а от датата на която е приет ГФО за календарната година ,през която е настъпило прекратяването. Следователно, изискуемостта на вземането, когато се касае за изплащане на дялови вноски, започва да  тече след изтичане на 3 години от приемането на ГФО за годината през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение. Така постановява закона и така следва  той да се прилага в настоящия казус.

Не може да се приемат някои становища развити в съдебната практика( виж Р. № 150/ 05.11. 20120г. по т. д. № 165/2010г.  на І-во  т. отд. на ВКС; Р. № 123/13.10. 2016г. по гр. д. № 427/2015г. на РС Омуртаг ; Р.№ 21/14.03. 2017г. по гр. д. № 318/2016г. на РС Омуртаг ;)  за това ,че  изискуемостта на вземането,когато се касае за  изплащане на дялови вноски започва да тече от  датата на приемането на ГФО. Това означава да се изключи от приложение нормата на чл.  29 ал.5 от ЗК , което е недопустимо,  тъй като се касае за материална норма , която има императивен характер. Привилегията на тази правна норма е създадена  в полза на длъжника,с оглед на неговата правосубектност - кооперативна организация ,  сдружение от физически лица с променлив брой членове и капитал. Правилно е приел районния съд ,че  в 3-годишния срок  след приемане на ГФО  кооперацията може да изпълни задължението си по силата на чл. 29 ал. 5 от ЗК ,но кредитора не може да иска изпълнение по принудителен ред преди този срок,тъй като вземането   му не е изискуемо.Това означава,че задължението е изпълняемо доброволно ,но не е изискуемо принудително.

Не може да се приеме становището във въззивната жалба за това,че при този начин на изискуемост на вземането на практика се скъсява давностния срок по чл. 14 ал. 2  от ЗК,което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 113  от ЗЗД.    До такова недопустимо  скъсяване  на давността  ще се достигне, ако се приеме, че  изискуемостта на вземането настъпва от датата на приемането на ГФО.

При положение,че кредитора не може да иска изпълнение преди изтичане на 3-годишнтия срок по чл. 29 ал.5 от ЗК  действително се стига до  скъсяване на давността,тъй като на практика давността остава 2-годишна след изтичането на 3-те години,а не 5-годишна,както е посочено в текста на чл.  14 ал.2 от ЗК.При положение,че вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на 3 години от приемането на ГФО  давността ще започне да тече от тази дата( чл. 114 ал. 1 от ЗЗД),  ,а не от приемането на ГФО,когато вземането все още не е станало изискуемо,при което няма да се стигне до скъсяване на давността.

Настоящият състав не приема  също така и някои становища в съдебната практика(Р. № 123/13.10. 2016г. по гр. д. № 427/2015г. на РС Омуртаг ; Р.№ 21/14.03. 2017г. по гр. д. № 318/2016г. на РС Омуртаг ;) за това,че нормата на чл. 29 ал.5 от ЗЗД регламентира не изискуемостта на вземането, а има препоръчителен характер с оглед уреждане на имуществените отношения на кооперацията с нейни бивши членове, както и че нормата урежда  срока за  извършването на реални фактически действия по  изплащане на вноските. По отношение на тези становища следва да се отбележи, следното :  

Нормата на чл. 29 ал. 5 от ЗК не  може да се разглежда изолирано от нормата на чл.   14 ал. 1 от ЗК,  тъй като  и  двете правни норми регламентират имуществените последици   от прекратяване на членственото правоотношение( изплащането на дяловите вноски) . Правната норма на чл. 14  ал. 1  от ЗК   обаче има по – голям  пространствен обхват в сравнение с   нормата на чл.29 ал. 5 от ЗК,тъй като освен внесените дялови вноски обхваща   допълнителните и целеви вноски ,дивидентите  ,заемите и лихвите.  Нормата на чл. 29 ал. 5 от ЗК не урежда формалности по изплащането на дяловите вноски,както се приема в посочената съдебна практика , а ясно посочва срока  ,в който следва да се изплатят дяловите вноски на напусналите член- кооператори. Разглеждайки двете правни норма в тяхната взаимна връзка  логично се стига до  извода за  изискуемостта на вземането за дялови вноски.

Както бе посочено по – горе,  ГФО на кооперацията за  2015г. е приет на редовно отчетно-годишно събрание,проведено  на 30. 03. 2016г. От този момент е започнал да тече срока по чл. 29 ал. 5 от ЗК за изплащане на дяловите вноски на ищцата,който изтича на 30 03. 2019г.  От този момент вземането на ищцата  става изискуемо  и може да бъде претендирано принудително.   В т. 9 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г.  на    ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство е посочено,че  в производството по чл. 422  от ГПК съществуването на вземането се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,  като в това производство нормата на чл. 235  ал. 3 от ГПК намира съответно приложение по отношение на фактите,настъпили след подаване на заявлението  ,с изключение на факта за  принудително удовлетворяване на вземането. При положение,че към момента на разглеждане на спора във въззивната инстанция вземането на ищцата не е станало изискуемо,предявения иск се явява неоснователен.

След като  фактическите и правни изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението на   районния съд ще следва да се потвърди.

На основание т. 13 от ТР № 4/ 18. 06. 2014г.  на    ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска по чл.  422  от ГПК.                        

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.  271 ал.1  от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1181/ 12.10.2018г. на районен съд Пазарджик   , постановено по гр. д. № 687/2018г., по описа на същия съд.

 

 

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция(  гражданско дело  с цена на иска под 5000 лв. )   не  подлежи на касационно обжалване .

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :