Определение по дело №279/2020 на Районен съд - Средец

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260132                   19.11.2020 г.                             гр. Средец

 

 

 РАЙОНЕН СЪД – гр. Средец, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Кр. Донева гр. д. № 279 по описа на РС – Средец за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С искова молба пред Районен съд – Средец „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас е предявило против Б.Г.С. искове с правни основания чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В процедурата по чл. 131 от ГПК с писмен отговор назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител-адвокат на ответника е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Средец. Поискал е изпращане на делото на Районен съд – гр. Бургас, в чийто район е седалището на ищеца, предвид обстоятелството, че ответникът е лице с неизвестен адрес и не живее в пределите на РБългария.

Направеното възражение по чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, се преценя за основателно по следните съображения:

Касае се за искове срещу потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. В разпоредбата на чл. 113 от ГПК законодателят е приел, че исковете срещу потребители се предявяват пред съда, в района на който е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. От представени по делото данни от БУЛСТАТ се установява регистриран адрес на ответника в гр. С. В., Община Несебър, т. е. в район, подсъден на РС – Несебър. Настоящият състав на съда е запознат с практиката на БОС, която зачита регистрираният в регистър БУЛСТАТ адрес да служи като такъв за призоваване на територията на РБ по смисъла на чл. 53 от ГПК, но застъпва различно становище по въпроса, а именно, че адресът, вписан в регистър БУЛСТАТ няма характер на адресна регистрация по смисъла на ГПК, предвид функцията му, определена в Закона за регистър Булстат, а именно за създаване и поддържане на единен електронен централизиран регистър, съхраняващ информация и за чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец, но притежават недвижимо имущество в страната /чл. 3, ал. 1, т. 10/, като в същия се вписва адресът на придобития от лицето недвижим имот. Съобразно разпоредбата на чл. 53 от ГПК, връчването на книжа на страни по делата, които са пребиваващи в страната чужденци, се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. От своя страна, статутът на лицата, които са временно пребиваващи в страната чужденци и лица, получили право на продължително пребиваване в страната, както и водените за същите регистри, са уредени в Закона за чужденците и правилника за прилагането му. В  чл. 6 от ППЗЧ е предвидено, че временно пребиваващите в страната чужденци /до 90 дни/, при влизане на територията й, посочват писмено адреса, на който ще пребивават, а попълнените адресни карти се изпращат за съхранение в сектори "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/. В чл. 8 от ППЗЧ е предвидено, че службите за административен контрол на чужденците отразяват обявения адрес на лицата, получили статут за продължително пребиваване в специализиран информационен масив за административно обслужване на чужденците. Именно вписаният в посочените регистри адрес е адресът за призоваване на пребиваващите в страната чужди граждани по смисъла на чл. 53 от ГПК и само неговото посочване представлява надлежно сезиране на съда с адрес, на който следва да бъде извършено уведомяването на страната, респ. адрес по смисъла на чл. 113 от ГПК. При липса на данни за такъв адрес на ответника на територията на РБългария, наличието на условия за местна подсъдност следва да се извеждат от разпоредбата на чл. 107 от ГПК.  В настоящия случай особеният представител е упражнил правото, което чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ГПК дава, като е поискал делото да се разгледа от Районен съд – Бургас, който съд се явява компетентен с оглед на приложимата в случая местна подсъдност по чл. 107 от ГПК – по седалището на ищцовото дружество. От друга страна, независимо от възражението на особения представител, съдът на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК дължи и служебна преценка на местната подсъдност на исковете от/срещу потребители.

Предвид изложеното, делото следва да бъде изпратено на надлежния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, съдът

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА пред Районен съд – гр. Средец производството по гр. дело № 279/2020 г.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – гр. Бургас, по компетентност.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на определението в сила внесеното по сметката на Районен съд – Средец с вносна бележка № Б8361776/05.10.2020 г. възнаграждение за особен представител на ответника да се прехвърли по сметката на Районен съд – Бургас!

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: