Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
С решение №950 от 10.11.2010 година, по гр.д.№2808/ 2010 година на В. районен съд, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като последният е уважен частично - отхвърлен за разликата от присъдения размер до предявения размер; осъден е ответникът да заплати следващите се ДТ и направените разноски от ищеца. Предявена е въззивна жалба от ответника против решението в частта, в която са уважени исковите претенции с правно основание: чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Жалбоподателят посочва в жалбата,че не е доволен от решението изцяло,поради което моли да бъде отменено и се постанови друго,с което съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищцата кумулативно съединени искове. Препис от въззивната жалба е изпратен на другата страна,която в срок е подала отговор. Ищцата чрез процесуалния си представител заема становище да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение. По въззивната жалба е образувано В.гр.д.№ `1270/2010г. на В. окръжен съд,който с решение№ 440 от 28.12.2010г.потвърждава решение№950 от 10.11.2010 година, постановено по гр.д..№2808 по описа þа 2010 година на Великотърновски районен съд в обжалваната част и осъжда Н. В. У. „В. Л.”, ЕИК-...., с адрес гр. В. Т., бул.”Б.” №76, да заплати на С. Н. Б., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №4, .8, А.30, направените разноски във въззивното производство в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/. С решение № 73 от 28.03.2012г. ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ №440 от 28.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№1270 по описа за 2010 година на Великотърновски окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №950 от 10.11.2010 година, постановено по гр.д.№2808 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, в частта, в която е отхвърлена предявената на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ от С. Н. Б., ЕГН *, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №4, .8, А.30, п р о т и в Н.В. У. „В. Л.”, ЕИК-...., с адрес гр. В. Т., бул.”Б.” №..., искова претенция за разликата над 3 362,91 лв. до пълния предявен размер от 4 483,80 лв. за периода от 28.10.2010 година до 11.12.2010 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ Н. В. У. „В. Л.”, ЕИК-...., с адрес гр. В. Т., бул.”Б.” №76, да заплати на С. Н. Б., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №..., .., А... сумата 1 120,89 лв. /хиляда сто и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, за срок считано от 28.10.2010 година до 11.12.2010 година.ОСЪЖДА НА. В. У. „В. Л.”, ЕИК-..., с адрес гр. В. Т., бул.”....” №.., да заплати ДТ върху уважената във въззивната инстанция част от исковата претенция в размер на 44,84 лв. /четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/. С решение № 312 от 10.08.2012г. по гр.д.№ 849/2011г. Върховен касационен съд четвърто гражданско отделение отменя решението на ВТОС от 28.12.2010г. по гр.д.№ 1270/2010г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В.окръжен съд като разгледа въззивната жалба,взе предвид становищата на страните , указанията на Върховен касационен съд на РБ и доказателствата по делото,приема за установено следното: Решение № 950 от 10.11.2010г. по гр.д.№ 2808/2010г. В. районен съд е разгледал и се е произнесъл по предявените искове. От събраните доказателства по делото следва да се приеме за установено,че е съществувало трудов-договорно отношение между страните,прекратено с обжалваната заповед.Изводите си ВТРС е направил при преценката на представените доказателства,приети като такива в първоинстанционното производство- заповед № 644/2010г. на Началника на Н. „В.Л.” В.Т., наличието на писмени обяснения до работодателя от ищцата С. Б.,копия от трудова книжка и служебни бележки,издадени от бюрото по труда,длъжностна характеристика и Етичен кодекс на служителите на университета. ВТРС е оставил без обсъждане приетите като доказателство по делото: протокол за извършена служебна проверка рег.№ 2467/11.06.2010г. и обяснения на трети лица,които предвид характера им на свидетелски показания ВТРС е приел,че не могат да бъдат ценени,тъй като не са събрани в производството по делото.ВТРС е приел за установено,че на 02.06.2010г. е възникнал конфликт между ищцата и друг служител на ответника- Л. Л.,при който ищцата повишила тон. ВТРС е обосновал решението си и на показанията на свидетеля П. Х. К.По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза за установяване брутното трудово възнаграждение на ищцата, за определяне размера на претендираните обезщетения. От така анализираните доказателства ВТРС е направил обоснован и законосъобразен извод,че е спазена процедурата по налагане на наказанието на ищцата при спазване на реда по чл.193 ал.1 от КТ. Според чл.186 от КТ ВТРС е приел,че не е доказано виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата- да е извършила описаното в заповедта нарушение,което да мотивира налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. На основание приетите и преценени доказателства по делото ВТРС е постановил за доказано,че на 02.06.2010г. е възникнал конфликт между ищцата и друг служител на ответника- Л.Л.,при който ищцата повишила тон.ВТРС е приел,че не са представени други доказателства,които да установят ,че ищцата е използвала груби думи,епитети или е отправяла заплахи за уволнение на Л. Л.,нито за причината за възникналия конфликт. Великотърновският окръжен съд съгласно указанията на Върховен касационен съд на РБ допусна и прие като доказателства по делото показанията на свидетелите Л. К. Л. и М. И. Р. В показанията си свидетелката Л. посочва,че след като подписала предложената й нова длъжностна характеристика на работното й място дошла ищцата, която попитала свидетелката дали е подписала характеристиката.Тогава ищцата с доста висок и остър тон казала на свидетелката Л.,че е „предателка” и че ако в един момент на следващите съкращения зависи от ищцата, тя ще направи всичко възможно да отстрани от работа свидетелката.По същия въпрос свидетелят Р. дава показания,че ищцата се държала по-арогантно, със самочувствие, заявила на свидетелката Л.,че ако зависи от ищцата Л. няма да остане на работа.При така посочените свидетелски показания и обясненията на ищцата, В. окръжен съд приема,че на 02.06.2010г. е възникнал конфликт между ищцата и друг служител на ответника- Л. Л.,при който ищцата повишила тон.Не може да се приеме за доказано,че ищцата е нарекла свидетелката Л. „предателка” тъй като съдът прецени свидетелските показания на свидетелката Л. като взе предвид,че свидетелката е пряко заинтересована във вреда на ищцата и в полза на жалбоподателя, с оглед на данните по делото и взе предвид възможната заинтересованост на свидетелката Л. от разглеждания граждански спор.Свидетелят Р.,присъствал на мястото на събитието, не дава показания в смисъл ищцата да е нарекла свидетелката Л.” предателка”.Предвид изложеното съдът приема,че с поведението си в процесния случай, ищцата е извършила нарушение на етичния кодекс за определяне на правилата на поведение на служителите на университета. Ищцата не е проявила в конкретния случай необходимото уважение и коректност към свидетелката Л. и по този начин поведението на ищцата е в нарушение на правилото да не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави- съответни разпоредби на раздел 3 т.3.1 и раздел 4 т.4.2 от Етичния кодекс.Така доказаните действия на ищцата не може да се квалифицират като противоправни. Нарушение на морални норми или на задължения и забрани,които не са правно регламентирани,не представляват противоправно поведение на дееца.Следователно действията на ищцата не представляват нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.186 от КТ-липсва виновно неизпълнение на трудовите задължения от вида на чл.187 ал.1 т.8 предл.1 от КТ. Не е установено с поведението си ищцата умишлено неправомерно да е извличала облага за себе си или за другиго чрез използване на служебно положение. Освен посоченото по-горе в процеса пред двете инстанции не е доказано ищцата да е извършила и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. От друга страна правилно ВТРС е постановил в решението си,че извършеното от ищцата като нарушение на етични изисквания не е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ.От това следва правилния и обоснован извод,че наложеното наказание не е съответно на тежестта на нарушението. В. окръжен съд приема,че ВТРС е постановил правилно и обосновано решението си,с което е уважил предявените искове.Приетите пред въззивната инстанция нови гласни доказателства не променят крайния извод на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед,за незаконосъобразност на уволнението на ищцата и за основателност на исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. След признаване на уволнението за незаконно за ищцата са установени правата по обективно съединените искова с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ във вр. чл.225 ал.1 от КТ. Предвид от изложеното съдът потвърждава решението на първоинстанционния съд като на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. Водим от горепосоченото В. окръжен съд Р Е Ш И : Потвърждава решение №950 от 10.11.2010 година, по гр.д.№2808/ 2010 година на В. районен съд, в обжалваната му част,с което са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като последни т е уважен частично - отхвърлен за разликата от присъдения размер до предявения размер; осъден е ответникът да заплати следващите се ДТ и направените разноски от ищеца. Осъжда Н. В. У. „В. Л.”, ЕИК-...., с адрес гр. В. Т., бул.”....” №..., да заплати на С. Н. Б., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №..., ...., ...., направените разноски във въззивното производство в размер на 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявяването му- 02.11.2012г. пред ВКС на РБ. Председател: Членове: |