№ 1144
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000503087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 265350 от 11.08.2021г., постановено по гр. д. № 5761/2018
г. СГС, I ГО, 16 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на С. М. С., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сума от 15 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 26.06.2017 г., около 16,30
ч., в с. Бузовград на кръстовището между ул. „Пирин“ и ул. „Митко
Палаузов“, по вина на Д. К. Г., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лев автомобил „Санг
Йонг“, модел „Рекстон РЖ“, с рег. № ***, към посочената дата е бил
застрахован при ответника, ведно със законна лихва, считано от 03.07.2017 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 45 000 лв., частичен иск от общия размер от 80 000 лв.,
както и да заплати сумата от 87, 50 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и преглед, ведно
със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и да заплати сумата от 133,33 лв. за деловодни разноски. С решението
СГС, I ГО, 16 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. К. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 752 лв. с ДДС, адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ. С решението СГС, I ГО, 16
състав е осъдил С. М. С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ЗД
1
„Бул Инс“ АД сумата от 1 253, 33 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата
от 286, 67 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица и депозит за
свидетел, съразмерно на отхвърлителната част от иска. С решението СГС, I
ГО, 16 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 600 лв. – държавна
такса.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 25
000 лв., е подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, чрез процесуалния му представител. Жалбоподателят релевира
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за
неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с принципите на
справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Възразява, че
първоинстанционният съд формално е маркирал част от критериите за
определяне на справедливия размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, като не е съобразил в достатъчна степен относимите
конкретни обективно-съществуващи факти към естеството на спора. Твърди
се, че съдът не е отчел реално характера на уврежданията, продължителността
на възстановителния период и липсата на пълно възстановяване при ищеца.
Поддържа становище, че в случая възстановяването е било много трудно и е
продължило по-дълго от средностатистическия период при такъв вид травми.
Възразява, че съдът не е отчел в пълна степен, че за продължителен период от
време не е можел да се грижи за себе си и е трябвало да разчита на чужда
помощ. Счита, че не е отчетена и трайната промяна в начина му на живот,
както и отражението, което инцидентът е оставил върху психиката му.
Релевира довод, че размерът на обезщетението не е съобразен и с трайната
съдебна практика при сходни случаи, както и с установения лимит на
застрахователното обезщетение към датата на произшествието. Прави искане
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди до сумата в размер на 25 000 лв.,
като присъди допълнително обезщетение на ищеца в размер на сумата от 10
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски и за въззивната съдебна
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, чрез
процесуалния си представител, е подал отговор, с който заявява, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като излага
съображения в подкрепа на становището.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я
уважи и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като
2
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е постъпила писмена молба от ответната страна, в която
излага становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва
жалбата на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 45 000 лв. /частичен иск от 80 000 лв./ за претърпените от ищеца
неимуществени вреди и обезщетение в размер на 87,50 лв. за имуществени
вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 26.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното
изплащане.
При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, I ГО, 16 състав е
уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е определил за справедливо обезщетение в размер
на 15 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил изцяло искът за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявените от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 15
000 лв. и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен в
пълния предявен размер от 87,50 лв., ведно със законната лихва върху всяка
сума, считано от 03.07.2017г. до окончателното изплащане, то основанието на
предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това
въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да
бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите в жалбата на ищеца, които се свеждат до
допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:
От приетата пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска и
3
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява, че вследствие на
претърпяното произшествие С. М. С. е получил травма на ходилото и
глезенната става на ляв крак и разкъсно-контузна рана на гърба на ляво
ходило, както и оток и деформация на глезенната става. При проведено
образно изследване се установява, че е налице счупване само на вътрешния
(голямопищялен) глезенен израстък на лява подбедрица. Вещото лице излага,
че при изписване от болница като окончателна диагноза е била поставена:
Двуглезенно счупване (счупване както на глезенния израстък на голям пищял,
така и на този на малкопищялната кост). Докторът уточнява, че тъй като,
когато се касае за закрито счупване, при което диагнозата се изгражда
основно на база образно изследване, следва да се приеме, че разчитането на
рентгенографията е определяща и не се касае за доказано двуглезенно
счупване, а за счупване само на вътрешен (голямопищялен) глезенен израстък
на лява подбедрица. Експертът излага, че след диагностициране на
увреждането е била направена ревизия и лаваж на кожната рана. Направена е
била мануална репозиция (ръчно наместване) по повод счупването на глезена
с последваща имобилизация с гипс. Под рентгенов контрол е било отчетено
добро наместване. В рамките на болничния престой от 3 дни е било
проведено и лечение с аналгин и антибиотик. От амбулаторен преглед на
30.10.2017 г. е било установено, че пострадалият е с болка и хроничен оток на
крака в лява глезенна става с ограничени движения при извиване назад на
ходилото. По повод на това е било назначено провеждане на МРТ изследване,
посредством което е било установено персистиране (4 месеца след
счупването) на фрактурна линия – директно прекъсване на компактата на
костта, без разместване в областта на вътрешен глезенен израстък и на данни
за костномозъчен оток на двата глезенни израстъци. Находката е била
интерпретирана, като данни за незавършено срастване с тенденция за
псевдоартроза. Експертът сочи, че при благоприятно протичане на
оздравителния процес средно-статистически, след счупване на вътрешен
глезенен израстък функционално възстановяване на крайника настъпва за
период от около 2,5 до 4,5 месеца. Излага, че по делото е представена
медицинска документация с отразен амб. преглед от 30.10.2017 г. (4 месеца
след травмата), като от нея се установява, че към този момент все още не е
бил приключил възстановителният процес, а към 31.10.2017 г. не е
приключило и пълно зарастване на счупването на глезена на големия пищял.
Вещото лице сочи, че липсата на представена проследяваща медицинска
документация след 31.10.2017 г. не позволява да се прецени дали
оздравителният процес е приключил в срок и дали са се развили
предполагаеми усложнения от непълно зарастване на костта. Предполага, че в
случая оздравителният процес е бил по-продължителен от
средностатистическия, без да може да се прецезира кога е настъпило
функционално възстановяване и в каква степен.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице излага, че след изготвянето
на експертизата е извършил личен преглед на пострадалия. Сочи, че са
4
налице остатъчни промени в крака на ищеца. Все още е налице ограничено
извиване на крака в глезенната става и болка. Ограничена е активната му
подвижност, несъществено и има белег от рана 6 х 3 см по вътрешно
страничната повърхност на ляво ходило и над петата. Има белег сантиметър и
половина над вътрешно страничната повърхност на първа метатарзална
фарингеална става и белег по вътрешната повърхност на коленната става,
което пострадалият твърдял, че е от рана при инцидента. Пострадалият
съобщил за наличие на усилващ се при натоварване дискомфорт в глезенната
става и болки. Експертът посочва, че е възможно това да се получи
вследствие на травмата, особено при по-трудното зарастване на счупването на
вътрешния глезен и по-продължителния възстановителен период. Докторът е
категоричен, че основната функция на крака е възстановена, но при
продължителни движения пострадалият изпитва болки и има затруднения при
пълното свиване на крака назад. Експертът е на мнение, че това е в причинно-
следствена връзка с инцидента. Според него в случая е налице счупване само
на вътрешния глезен, незараснал към 10-ия месец. Докторът уточнява, че
даденото в о.с.з. становище е направено във връзка с предоставени от ищеца
данни при извършения личен преглед. Излага, че не са налице данни за други
инциденти, които да са настъпили след произшествието и на които да се
дължи ненастъпилото напълно възстановяване. Посочва, че ищецът се е
адаптирал към това състояние, като оплакванията му не са толкова
значителни, че да търси медицинска помощ.
Съдът кредитира заключението на изготвената експертиза, тъй като
вещото лице е отговорило обективно и изчерпателно на поставените въпроси,
освен това изводите му не са в противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От събраните свидетелски показания на свидетелката Д. Т., съседка на
пострадалия, се установява, че понастоящем здравословното състояние на С.
бил по-добре, но продължавал да усеща болка и леко подуване на крака на
моменти. Последната видяла пострадалия непосредствено след настъпването
на инцидента и му оказала първа помощ. Той бил в шок, изпитвал болка и не
знаел къде се намира. Водачът на процесния автомобил ги закарала в
болницата в гр. Казанлък, където пострадалият получил медицинска помощ.
Ищецът бил в болницата 3 дни и след това бил в гипс 117 дни. След
изписването му продължил лечението си вкъщи, но не можел да се движи и
използвал патерици почти два месеца. Наложило се пострадалият да ходи на
изследвания и консултации, за да се установи дали няма по-сериозен
проблем, който да изисква оперативна интервенция. Установява, че към
датата на даването на показанията С. продължавал да изпитва болки при
влошено време и при пренатоварване. Случилото му се отразило негативно на
психиката, не можел да ходи на работа, като има две деца и му било
изключително трудно. Вече шофирал само с автомобил, тъй като работата му
го изисквала. Не се наложила операция, предвид възрастта му, като вече
ходил самостоятелно, без нужда от помощ.
5
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като последните
представят непосредствените впечатления на свидетелката и не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от
ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за основателни оплакванията в
жалбата на ищеца, че определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди е в занижен размер. Апелативният съд, в настоящия си
състав, съобрази вида и характера на получените от ищеца увреди: касае се за
лека травма в областта на ходилото и по-тежка в областта на глезенната става.
Съдът взе предвид обстоятелството, че ищецът е бил в болнично заведение в
продължение на 3 дни, като безспорно това му е причинило дискомфорт.
Отчете, че на пострадалия се е наложило да бъде поставена гипсова
имобилизация, което е довело да значителни неудобства, както и промяна в
ежедневието и бита на последния, имайки предвид, че става въпрос за човек в
работоспособна възраст. Безспорно това обстоятелство се е отразило и на
неговите социални контакти. Взе предвид и търпените болки и страдания,
които продължават при влошаване на времето и натоварване на крайника.
Съобрази, че ищецът не е напълно възстановен от получената травма, като
движението на крака в глезенната става е ограничено и болезнено, което
създава затруднения и дискомфорт на последния при свиването на крака
назад. Също така при него зарастването на счупването е било по-трудно и
продължително в сравнение със средностатистическия период, който е около
2,5-4,5 месеца. Отчете, че става въпрос за млад човек, който ще трябва да
продължава да търпи за неизвестен период от време негативните последици
от инцидента. Съобрази и негативното отражение на инцидента върху
психиката на пострадалия, шокът, който неминуемо е изпитал в момента на
катастрофата, и като взе предвид стадия на обществено-икономическо
развитие на страната, включително в аспекта на нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
съобразявайки се с принципа на справедливост намира, че справедливият
размер на обезщетението възлиза на сумата от 25 000 лв. /частичен иск от
пълния размер от 80 000 лв./
При тези изводи въззивната инстанция следва да постанови решение, с
което да отмени решението на Софийски градски съд в частта, в която
исковата претенция е отхвърлена за разликата над 15 000 лв. до сумата в
размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата над 1002.67
6
лв. – адвокатско възнаграждение и сумата над 191.11лв. - разноски по делото -
депозит за вещи лица и свидетел. С въззивното решение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
03.07.2017 г. до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за разноски: Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П. К. сумата от още 501.33 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция и по сметка на СГС сумата от още
400 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство.
Пред въззивната инстанция, с оглед основателността на жалбата на
ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. адвокатско
възнаграждение в размер на 996лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., а
по сметка на САС държавна такса в размер на 200лв., на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265350 от 11.08.2021г., постановено по гр. д. №
5761/2018 г. от СГС, I ГО, 16 състав, в частта, в която предявеният от С. М.
С., ЕГН: **********, с. ***, ул. „***“ № ***, съдебен адрес: гр. Казанлък, ул.
„***“ №6-адв. П. К. против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Джеймс Баучър“ № 87, иск по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен до размера на
сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 03.07.2017г. до окончателното плащане, в
частта, в която С. М. С. е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на ЗД „Бул Инс“ АД, сумата над 1002.67 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение и сумата над 191.11лв. - разноски по делото-депозит за вещи
лица и свидетел, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на С. М. С.,
ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от допълнително още
10 000 лв. /частичен иск от пълния заявен размер от 80 000лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие
на ПТП от 26.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. К., на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 501.33 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция и сумата от 996 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
7
по сметка на СГС сумата от още 400 лв. – държавна такса и разноски пред
първата инстанция и по сметка на САС сумата от 200 лв. – държавна такса за
въззивното обжалване.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8