Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121
гр. Пловдив,
02.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на
секретаря Валентина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Иван
Бекяров въззивно гражданско дело № 2347 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 463 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 27910/27.09.2016 г. на Национална агенция за приходите в
качеството му на процесуален субституент на Държавен фонд „Земеделие“ - ипотекарен
кредитор, против изготвеното и предявено на 24.08.2016 г. разпределение на постъпила
сума от публична продан на недвижим имот по изп. дело № 1359/2014 г. по описа
на ЧСИ К. П. с рег. № 824 и район на действие ОС Пловдив, в частта с която е
отказано разпределението на суми на ипотекарния кредитор от проданта. Релевират
се оплаквания за незаконосъобразност на отказа поради липсата на компетентност
на съдебния изпълнител да се произнася по изтичане на срока на ипотеката по чл.
172 от ЗЗД, задължителното отделяне на сумите за ипотекарния кредитор,
евентуално по приемането, че преценката за изтичането на срока на ипотеката
следва да се извърши към момента на постъпване на паричните средства от
купувача по сметка на съдебния изпълнител, а не както е направено - с
разпределението. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя Община ****, с
което счита жалбата за неоснователна. Посочва, че правилно съдебният изпълнител
е преценил вземането на ДФЗ като изгубило привилегията си.
Постъпили
са мотиви от ЧСИ К. П. по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Страните
не се явяват в съдебно заседание. Жалбоподателят поддържа в подадена молба, че
жалбата следва да се уважи. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на
жалба, и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 462 ал. 2 и чл. 463 от ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното разпределение, изготвено и предявено на страните на 24.08.2016 г.,
съдебният изпълнител е разпределил събраната сума от 183 000 лв., получена
от продажбата на недвижим имот, собственост на „БКБ стандарт“ ООД, длъжник по
изпълнителното дело, с номер 000496 в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ ****, общ.
***, обл. **** с площ на имота 21.169 дка, ведно със сградите, които попадат в имота
(подробно описани в протокола за предявяване на разпределението). Една част от сумата,
а именно 13162,91 лева, е разпределена за такси и разноски на ЧСИ, разноски в
изпълнителното производство на взискателя Община **** и за такса за вдигане на
възбрана към Агенция по вписванията. Другата част в размер на 144670,43 лв. е
разпределена на взискателя за вземанията за данък върху недвижимия имот и такси
за битови отпадъци и начислените върху тях лихви, а остатъкът в размер на
25166,66 лв. е възстановен на длъжника „БКБ стандарт“ ООД.
Отчетено
е, че по делото са постъпили молби с вх. № № 43357/05.08.2016 г. и
45607/16.08.2016 г. от
НАП – ЦУ относно вземане на ДФЗ и като негов процесуален субституент с искане
за присъединяване към процесното изпълнително дело въз основа на признато по
съдебен ред вземане на фонда, обезпечено с договорна ипотека върху имуществото,
предмет на публичната продан, от която са постъпили паричните средства, и във
връзка с които по-късно е изготвено и обжалваното разпределение. Към молбите са
представени удостоверение изх. № 11224/02.08.2016 г. на ЧСИ М. Д., рег. № 865 с
район на действие ОС Стара Загора, копие от изпълнителен лист от 05.07.2010 г.,
копие от заповед № 6245 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 01.07.2010 г., договор за кредит и субсидии № 176
ПКТН от 18.07.2006 г., всичките относно вземането на ДФЗ към М. К. Л.,
обезпечено с договорна ипотека върху собственост на „Рея-96“ ООД – в
несъстоятелност, за което е представен и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, вписан на 19.07.2006 г. и върху което имущество се е провела
публичната продан, тъй като последното дружество ги е апортирало към „БКБ
стандарт“ ООД.
Отразена
също в протокола за разпределение и молба вх. № 43781/09.08.2016 г. на Държавен фонд „Земеделие“ с
искане за превеждане по сметка на НАП на сумата от проведената публична продан,
за удовлетворение на вземането на фонда, обезпечено с ипотека върху продадените
недвижими имущества.
Въз основа
на тези данни и представените с тях писмени доказателства съдебният изпълнител
е преценил, че молбите за присъединяване на неоснователни, тъй като договорната
ипотека на ипотекарния кредитор ДФЗ е вписана на 19.07.2006 г., а към
19.07.2016 г. не е подновена. По тази причина я е счел за изтекла, а оттам и
постановлението за възлагане на недвижимия имот на обявения купувач - за
изготвено след изтичането – а именно на 21.07.2016 г. По тези причини е приел,
че не следва да се разпределят суми на ДФЗ.
Допусната
и приета е в съдебно заседание пред окръжния съд съдебносчетоводна експертиза и
допълнение към нея, която установява за кои действия са начислени прости и
пропорционални такси от съдебния изпълнител и техните размери, както и са
изготвени три проекта за разпределение на сумата от публичната продан.
Заключението на вещото лице съдът намира за компетентно изготвено с
необходимите професионални знания и опит.
При
тези данни по делото настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който се определят взискателите и подлежащите
им на удовлетворение вземания, редът за удовлетворяване и припадащата се сума
за погасяване на всяко от вземанията. Затова в него се включват вземанията на
първоначалния взискател и присъединилите се, но само ако всички те са ги
предявили до датата на изготвяне на разпределението. Колкото до заложните и
ипотекарните кредитори, съдебният изпълнител следва да задели припадащите им се
суми и да ги предаде след представяне на изпълнителен лист. Освен това в
разпределението се включват и разноските по изпълнението, включително и тези
които са били предварително дължими на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК, но не са
внесени. Тъй като разпределението е правен акт с погасителен ефект и не може да
се изключи възможността за промяна в посочените обстоятелства, съвкупната им
преценка се върши от съдебния изпълнител към момента на изготвянето му. По
същия начин следва да се процедира и относно реда за удовлетворяване на
вземанията съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и степента на
удовлетворяване, когато са от еднакъв ред – съразмерно, съгласно чл. 136 ал. 3
от ЗЗД. В този смисъл изцяло в компетентността на съдебния изпълнил е да прави
такава преценка и тя да е към изготвянето на разпределение. Това значи, че е
както негово право, така и задължение, тъй като неспазването на привилегиите на
вземанията, ще доведе до незаконосъобразност на разпределението. На още
по-голямо основание съдебният изпълнител може да върши това, когато заделя сума
за заложния и ипотекарния кредитор, тъй като той ще следва да предаде
запазената сума едва след представяне на изпълнителен лист, т.е. по негова
преценка. Възраженията на жалбоподателя в смисъл, че преценяването на привилегиите,
в което се включва и въпроса за изтичане на срока на ипотеката по чл. 172 ЗЗД и
компетентността на съдебния изпълнител, е извън правомощията му, са
неоснователни.
Не се
изключва възможността обаче за или при определени обстоятелства преценката на
съдебния изпълнител за съобразяване с привилегията на някое вземане да бъде
изтеглена във времето към предходен момент. Такъв пример може да бъде даден в
хипотезата, когато за купувач бъде обявен взискател по делото, тъй като
съдебният изпълнител ще трябва още към обявяването му като такъв да съобрази
вземането му и внасянето на покупната цена. В хипотезата на чл. 495 от ГПК, се
налага извършването на „предварително разпределение“ по чл. 460 от ГПК, с което
преди всичко да се определи дали съществува в полза на обявения за купувач
взискател подлежащо на удовлетворяване вземане от публичната продан и в какъв
размер, за да може той да упражни правото си на прихващане, съгласно чл. 461 от ГПК, както и да се определи сумата, която обявеният за купувач взискател следва
да внесе.
В
идеалната хипотеза, в която постановлението за възлагане на недвижим имот е
влязло в сила и до постановяването на разпределение е изтекъл 10-годишният срок
от учредяването на ипотеката върху него, съдебният изпълнител също следва да
направи преценката за реда на привилегията по чл. 136 от ЗЗД не към момента на
изготвяне на разпределение, а към момента на постановлението за възлагане на
недвижимия имот. Това се дължи на обстоятелството, че съгласно чл. 175 ЗЗД
с извършването на публичната продан се погасяват всички ипотеки. Публичната
продан се извършва с последното действие от сложния ѝ фактически състав –
постановлението за възлагане на недвижимия имот. Следователно след влизането му
в сила не може да се иска подновяване на ипотека, която вече е погасена. Оттук
и съдебният изпълнител трябва да зачете привилегията такава, каквато е
съществувала към онзи момент. Това обаче не значи, че пасивното поведение на
определен ипотекарен кредитор се толерира, и той не би следвало да се грижи за
делата си. Напротив, до стабилизирането на постановлението за възлагане на
недвижим имот за ипотекарния кредитор, чийто срок на ипотеката изтича, все още
съществува възможност да загуби преимуществото, което вписаната ипотека му
дава, при положение например че постановлението за възлагане бъде отменено.
Затова той е длъжен да поднови ипотеката си, ако срокът ѝ изтича преди
възлагането на недвижимия имот. Именно такъв е и настоящият случай. Ипотеката на
ДФЗ е вписана на 19.07.2006 г., като 10-годишния ѝ срок изтича на
19.07.2016 г. Към онзи момент публичната продан не е била завършена, т.е. не е
извършена, тъй като постановление за възлагане не е било издадено. То е
постановено на 21.07.2016 г. и е влязло в сила на 05.08.2016 г. Следователно
срокът на ипотеката е изтекъл преди постановлението за възлагане. Затова за
ипотекарният длъжник е съществувал интерес от подновяването ѝ и той е
следвало да положи дължимата грижа. Като не е подновил ипотеката си, ипотекарният
кредитор е загубил привилегията си за предпочтително удовлетворяване.
Съгласно
изложеното съдът намира, че възражението на жалбоподателя, че преценката за
зачитането на реда за удовлетворяване следва да е към момента на постъпване на
сумата от публичната продан, е неоснователно. Както се изложи общото правило е
това да се върши към момента на изготвяне на разпределението, а по изключение може
и по-рано. Настоящият случай обаче не попада в нито едно от посочените
изключения. Затова законосъобразно съдебният изпълнител не е зачел привилегията
на ипотекарния кредитор и не му е разпределил суми от продажбата на
ипотекираното имущество.
Следва
да се посочи, че съдебният изпълнител е уведомявал ипотекарния кредитор за
действията по изпълнителното дело, като му е изпратил съобщение за описа на
имуществото и за неговата продан, които книжа могат да се открия по делото,
въпреки непоследователната и хаотична подредба.
Доводите
на жалбоподателя за заличаването на ипотеката и загубата на предпочтително
удовлетворяване въз основа на нея настоящият съдебен състав намира за
неотносими към спора, а и не водят до промяна на достигнатия дотук извод.
От
друга страна правилно съдебният изпълнител не е присъединил по изпълнителното
дело като взискател НАП в качеството му на процесуален субституент на ДФЗ.
Съгласно установеното последният е кредитор на М. К. Л. и ипотекарен кредитор
на „Рея-96“ ООД – в несъстоятелност относно недвижимия имот, ведно със сградите
в него, предмет на публичната продан. От друга страна длъжник по образуваното
производство е друго лице – „БКБ стандарт“ ООД, в чийто капитал ипотекарният
длъжник е апортирал въпросния имот. Ето защо
правилно ЧСИ е преценил, че ДФЗ е загубил правото си на привилегия при
удовлетворяване от имота, след като ипотеката е прекъснала действието си с
изтичане на срока ѝ, а ипотекарният кредитор не може да бъде присъединен
по изпълнителното дело.
С оглед
на изложеното, поддържаните оплаквания и служебната проверка се налага извод за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на изготвеното разпределение,
което следва да се потвърди.
Предвид изхода по спора
по аргумент от противното на чл. 78 ал. 1 от ГПК на жалбоподателят не следва да се присъждат
разноски.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА извършеното на 24.08.2016 г. разпределение на сума след проведена
публична продан на недвижим имот, собственост на „БКБ стандарт“ ООД, с номер
000496 в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ ****, общ. ****, обл. **** с площ на
имота 21.169 дка, ведно със сградите, които попадат в имота, по изпълнително
дело № 20148240401359 по описа на ЧСИ К. П. рег. № 824 и район на действие ОС
Пловдив, предявено с протокол от 24.08.2016 г.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: