О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
27.07.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в
закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа гражданско дело № 448/2020
г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ********* против И.Д.А.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът , в качеството му на потребител на ВиК
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 3251354, дължи на ищеца
сума в общ размер на 145.30 лева, представляваща остатък от сбора на главниците
за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 04.12.2018 г. до 01.11.2019
г. на адрес: гр. Дългопол, ул. „Хаджи Димитър“ № 9, сума в общ размер на 3.47
лева, представляваща остатък от сбора от обезщетенията на забава върху тези
главници за периода от 04.02.2019 г. до 18.11.2019 г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2019
г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед №
1072/26.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
г. д. № 1685/2019 г. по описа на РС – Провадия.
По делото са предприети действия по
изпълнение на процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, но към настоящия момент по
делото няма данни исковата молба да е връчена на ответника.
Преди приключване на същата по
делото е постъпила молба вх. № 3523/23.07.2020 г., подадена от Водоснабдяване и
канализация“ ООД, чрез юрисконсулт Пламенка Василева, в която се твърди, че
процесните вземания за ползвани ВиК услуги, отчитани по партида с абонатен
номер 3251354 за обект в гр. Дългопол, ул. „Хаджи Димитър“ № 9 – главници,
лихви за забава и законна лихва са платени изцяло на 20.07.2020 г., поради
което за ищеца е отпаднал правният интерес от продължаване на
съдопроизводствените действия по настоящото дело. Твърди се също, че са и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство и в исковото
производство – за държавна такса. От името на ищцовото дружество е направено
изявление за оттегляне на исковата молба, предявена срещу И.Д.А., ЕГН **********.
Молбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, чрез редовно упълномощен процесуален представител -
юрисконсулт, с представено по делото пълномощно (л. 27), от съдържанието на
което се установява, че същият е изрично овластен с правото да оттегля искове.
С оглед обстоятелството, че към
настоящия момент препис от исковата молба не е връчен на ответника, съдът
намира, че е налице хипотезата на чл. 232, изр. първо от ГПК, поради което
съгласието на ответника за оттегляне на исковата молба не се изисква, респ.
препис от молбата, в която е заявено направеното оттегляне не следва да бъде
връчван на същия.
Съобразявайки установеното,
съдът счита, че са налице всички предпоставки по чл. 232 от ГПК. Подадената молба за оттегляне на
исковата молба десезира съда от разглеждането и решаването на правния спор,
което представлява основание за прекратяване на производството по образуваното
г. д. № 448/2020 г. по описа на РС- Провадия.
Съгласно т. 13
от ТР №4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена
съдебна спогодба или, ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.
410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК
при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1,
вр. с чл. 422 от ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. Ето защо, следва да бъде обезсилена издадената
по ч.г.д. № 1685/2019 г. на РС - Провадия, заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 1072/26.11.2019 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
232 от ГПК производството по гр. д. № 448/2020 г. на РС – Провадия.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1072/26.11.2019
г. по ч.г.д. № 1685/2019 г. на РС- Провадия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му само на ищеца пред ОС -
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: