Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1209 30.11.2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на първи ноември две
хиляди двадесета и трета година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова и при участието на прокурор Мирослав Илиев като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1535 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от
Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ищците И.Г.П.,
А.С.Я., К.А.С., П.Г.П. и И.С.Т., всички – лишени от свобода, изтърпяващи
наказанията си в Затвора Бургас, са предявили колективен иск против ГДИН –
София за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за всеки от тях за
претърпени неимуществени вреди в периода 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г., настъпили
вследствие незаконосъобразно бездействие на служители на Затвора Бургас.
С
Определение № 1475/17.02.2023г. (л.9) съдът е разделил производството по
адм.дело №1535/2022г., като е постановил исковете на А.С.Я., К.А.С., П.Г.П. и И.С.Т.,
всички – лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в Затвора Бургас,
предявени с обща искова молба, да се докладват на председателя на съда за
образуване на отделни производства.
Производството
по настоящото дело касае исковата молба на И.Г.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Стара Загора, с която е
предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени
неимуществени вреди в периода 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г., настъпили
вследствие незаконосъобразни бездействия на служители на Затвора Бургас. Ищецът твърди,
че по време на престоя му в Затвора Бургас за времето от 01.04.2022г. до 30.04.2022г.,
вследствие на неблагоприятни условия, подробно описани в исковата молба в двадесет
и три точки, са му били нарушени правата и интересите, били са застрашени
физическото и психическото му здраве и с това са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в психологически неудобства, морално и психологично
страдание, чувство на безпокойство, изолация, уронване на човешкото
достойнство, фрустрация – поради действия и бездействия на затворническата
администрация на ГДИН. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лева - обезщетение за причинените
неимуществени вреди.
В съдебно заседание, ищецът редовно
призован, се явява лично в оборудвана в Затвора Стара Загора зала. Явява се и
назначения процесуален представител – адв.Т., който поддържа исковата молба.
Ангажира доказателства. Пледира съдът да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция, така, както е предявена. Представя подробни писмени бележки.
Подробно писмено становище представя и П., ведно със съдебни решения.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, не изпраща
представител. В представен по делото отговор на исковата молба, депозиран от
юрисконсулт Г., се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен (л. 80-88).
Излагат се доводи, че ищецът не е доказал настъпването на преки вреди от
твърдените от него незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на Затвора Бургас. Отчита се и краткият
времеви период, в който ищецът заявява търсене на описаните неудобства, което
изключва изключва тяхното квалифициране като „причиняващи страдание и унижаващи
достойнството вреди“. Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Към
отговора са приложени справки с данни за престоя на ищеца в Затвора Бургас,
график за провеждане на свижданията на лишените от свобода в Затвора Бургас, за
престой на открито, за медицинския център и др.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас изразява становище за неоснователност
на исковата претенция.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът И.Г.П. изтърпява наказание 25 години „лишаване от
свобода“ под строг режим, наложено с присъда по НОХД №234/2020г. по описа на
Окръжен съд – Ямбол. Съгласно представена по делото справка от инспектор
„Режимна дейност“ в Затвора Бургас, в периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г.
ищецът се е намирал на територията на Затвора Бургас в качеството на подсъдим с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, настанен в постоянно заключени помещения,
без право на участие в колективни мероприятия (л.92). На 25.07.2022г., на
основание заповед № 2768/11.07.2022г. на ГДИН, П. ***.
Претенцията на ищеца е за претърпени неимуществени вреди
през периода 01.04.2022г. – 30.04.2022г. г., които му били причинени от
действия и бездействия на затворническата администрация. Обстоятелствата, на
които се основават твърденията за причинени неимуществени вреди са: недостатъчна
жилищна площ, липса на обособено кухненско помещение, на компютърна зала и
спортни уреди (т.1), лошо качество на храната, малко количество и невъзможност
за получаване на хранителни продукти чрез колет (т.2), забрана за получаване на
облекло чрез колет (т.3), ограничение при подаване на парно отопление в зимния
период и липса на топло вода в санитарния възел в килиите (т.4), малки размери
на прозорци в килиите и липсата на свеж въздух (т.5 и т.6), липса на адекватни
медицински услуги (т.7), липса на достатъчно условия за физическа активност и
спорт (т.8), липса на достъп до компютър и интернет, както и невъзможност за гледане на телевизия и
слушане на радио след 22:30ч. (т.9), необосновано претърсване (т.10), ползване
на душ с топла вода само два пъти седмично (т.11 и т.12), честа липса на
топла вода изобщо (т.13), разрушени плочки в санитарния възел (т.14), лоши
битови условия – мухъл, пукнатини и изронена мазилка в спалните помещения(т.15),
наличие на инсекти в килиите – хлебарки и дървеници (т.16 и т.17), стари и
скъсани дюшеци (т.18), нередовно пране на спално бельо и одеяла (т.19),
ръждясали легла (т.20), минимален брой свиждания – 2 пъти за 30 дни (т.21),
липса на обособено кухненско помещение за 2 ЗПС (т.22) и нарушено право на
интелектуален труд (т.23).
Съгласно
справка от 17.01.2023г., изготвена от инспектор П. Леков (л.93-98), за периода
от 01.04.2022г. до 21.04.2022г. ищецът е бил настанен в помещение № 266, в
корпуса на Затвора Бургас, 2-ра зона за повишена сигурност с площ от 6,08м2.
Към помещението има свързано санитарно помещение с площ от 1,67м2, в
което има изградени санитарен възел с достъп до течаща вода и мивка с течаща
вода. От 21.04.2022г. до 30.04.2022г. П. е бил настанен самостоятелно в
помещение № 326 на 2-ра зона за повишена сигурност с обитаема жилищна площ от
11,72м2, като към помещението е имало изграден санитарен възел с
площ 1,17м2, позволяващ денонощен достъп до тоалетна и течаща
питейна вода. Посочено е, че спалните помещения, в които е бил настанен ищецът,
са обзаведени с отделни легла, спални принадлежности, железни шкафове за
съхранение на лични вещи, отоплителни и осветителни тела.
Видно от
справката, хигиенизирането на помещенията се е извършвало от дежурни по хигиената
лица чрез редуване по график, с хигиенни материали осигурявани ежемесечно от
администрацията на затвора. Проветряването на помещение № 226 е било възможно
от изграден 1 брой прозоречно тяло от PVC
дограма с размери 130см/70см., с два отварящи се прозореца. В помещение № 326
достъпа до чист въздух и естествена
слънчева светлина се е осигурявал от 2 броя двукрилни прозорци, изработени от PVC дограма с размери 130 х 70. Настилките на пода в
спалните помещения са изградени от мраморни плочи, а в санитарните помещения от
фаянсови плочки. Според справката, при констатирана нарушена цялост
своевременно се извършвали ремонтни дейности за отстраняване на повредените
участъци. Посочено е, че дюшеците, спалното бельо и одеялата се поддържат в необходимата
функционална пригодност и при необходимост се предприемат действия за подобряване
на необходимия инвентар. Сочи се, че дюшеците и възглавниците в спалното
помещение периодично били подменяни, а спалното бельо и одеялата се изпирали в
пералното помещение на затвора.
В
справката е обърнато внимание, че със заповед № 526/05.08.2020г. на началника
на Затвора Бургас ищецът е бил настанен в постоянно заключени помещения на
основание чл.248 от ЗИНЗС. Посочено е, че в коридора на 2-ра зона за повишена
сигурност, където се е намирал П. в процесния период, е нямало свободни помещения,
които да могат да бъдат обособени като „самостоятелно определени помещения“ по
смисъла на т.III, 2 от списъка за разрешени лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си или на определени за целта места и в които да могат да се ползват малка
фурна и котлони. В тази връзка е нямало свободни помещения и за обособяването
им като компютърна зала, която да
предостави достъп до интернет и ползване на електронни устройства. Указано е,
че с цел осигуряване на сигурността в затвора, за лицата намиращи се на
неговата територия, не е осигурен достъп до компютърно устройство. Сочи се, че
на П. е била предоставена възможност да се възползва от правото си по чл.18а от АПК чрез свои процесуални представители, защитници или довереници.
Видно от
справката (л.94), на територията на Затвора Бургас били извършвани мероприятия
по дезинсекция и дератизация съгласно договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги № 650 от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит
Мениджмънт“, с предмет – извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на
ГДИН и териториалните й служби (л.104-110).
Съгласно чл.2, ал.2 от този договор, извършването на дезинсекция става осем
пъти годишно във всеки обект в рамките на договорения срок, а дератизацията – 2
пъти годишно. В тази връзка ответникът представя приемо-предавателен протокол
за извършена на 25.03.2022г. дезинсекция против хлебарки и дървеници с
изпълнител ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (л.111).
На
територията на затвора имало изградени две места за престой на открито, които
лишените от свобода могли да използват ежедневно с продължителност 1 час и 30
минути дневно. Престоят на открито се извършвал съобразно график за
разпределение на времето (л.101). Местата за престой разполагали с пейки,
фитнес уреди, тенис маса, спортна площадка. На лишените от свобода им се
разрешавало да се обединяват за участие във физически упражнения или спортни
игри.
Относно
прехраната на лишените от свобода в Затвора Бургас е посочено, че достига
енергийните и веществени нормативи за балансирано хранене /химически и калориен
състав/, съгласно Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен (л.137), Надбавка „А“
към Таблица №1 (л. 138), Надбавка „Б“ към Таблица №1 (л. 139) и заменителна
таблица (л. 140). Седмичното меню било изготвено на база сборник рецепти за
заведения за обществено хранене, като се използвали хранителни продукти,
посочени в изброените таблици. Грамажът на хранителните продукти се установявал
в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от надзорно
охранителния състав и на главния готвач. За процесния период нередности при
раздаването на храната не били констатирани. В справката е посочено, че в
рамките на седмицата един лишен от свобода ежедневно получава 2 622 калории
плюс-минус 200 калории на ден от полагащите се за деня и не по-малко от 18 354
калории на седмична база или 2 622 калории средно на ден (л.96). Представени са
и утвърдени от началника на Затвора Бургас седмични общи и диетични менюта в
Затвор-Бургас, за периода от 04.04.2022г. до 01.05.2022г. (л.144-157).
В
съответствие с разпоредбата на чл.82-чл.86 и чл.279 от ППЗИНЗС в Затвора било
организирано получаването на пощенски/колетни пратки. Посочено е, че в местата
за лишаване от свобода е забранено получаване на колетни пратки с хранителни
продукти. В
Затвора Бургас била организирана процедура за получаване на пощенските пратки,
предназначени за лицата, настанени в пенитенциарното поделение. В изпълнение на
тази процедура, служител от надзорно - охранителния състав изпълнявал
задължението на куриер, който получава от клон на „Български пощи“
кореспонденцията, предназначена за лицата, настанени в затвора. Връчването на
писмата до адресатите им се осъществявало от инспекторите по социална дейност.
Не бил приет регламент за регистриране и предоставяне на получените писма.
Свиждането
за лицата от Затвора Бургас се осъществява по график два пъти месечно
(л.99-100).
Видно от
справката, достъпът до топла вода и ползването на баня били организирани в
съответствие с чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като на лишените от свобода се
осигурявала възможност за къпане ежедневно или най-малко два пъти седмично.
Къпането два пъти седмично било регламентирано в графика за подаване на топла
вода в корпуса на затвора и в графика за разпределение на времето на
затворническите групи.
Съгласно
приложените по делото доказателства и конкретно от представената по делото
справка (л.97), Затвора Бургас за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г.
разполага с медицински център, който лишените от свобода имат възможност да
посещават по утвърден график. Видно от представения график за медицински център
при Затвора Бургас (л.103) 2-ра зона за повишена сигурност се приемали за
преглед всеки вторник от 15:00 ч. до 16:00 ч. При констатиране на спешни състояния
пациентите се приемат веднага за оказване на медицинска помощ. За случаи на
конкретни оплаквания от страна на лишените от свобода/задържаните под стража
или наличие на актуална симптоматика, се твърди, че е осигурено провеждане на
регулярни медицински прегледи в рамките на работното време на медицинския
център за времевия период от 08:30ч. до 17:00ч.
Относно
електрическото напрежение в помещенията в справката е посочено, че се изключва
от 22:00ч. до 06:00ч., с цел осигуряване на осем часов времеви период за
почивка, като през това време от денонощието работи аварийно осветление.
Предвид това лишените от свобода не могат да слушат радио и да гледат
телевизия, захранвани от ел.мрежа на затвора, освен ако не разполагат с радио
апарат, работещ на батерии.
Ответникът
е представил график за разпределение на времето на лицата, настанени във 2-ра
зона за повишена сигурност (л.323), съгласно който лишените от свобода имат
право на престой на открито два пъти дневно (от 9:40ч. до 10:40ч. и от 14:20ч.
до 14:50ч.). Отделно от това е предвидено и медицинско обслужване (всеки
вторник от 15:00ч. до 16:00 ч.), баня (понеделник и четвъртък), изпиране и
изсушаване на дрехи и спално бельо (по график, вторник), Skype свиждане (по
график, петък, веднъж в месеца), библиотека и фризьор. Спортните занимания се
провеждат след молба до ИСДВР и включване в списък. Представен е и график за
престой на открито на лишените от свобода, рег.№ 3627/22.07.2020г. (л.101), в
който са регламентирани часовете за всяка конкретна група лишени от свобода за
пребиваване в три места за престой на открито.
По делото са представени доказателства за начина, по който е организирано посещението на медицинския център, зъболекаря, пералното помещение и свиждането, а именно: график за Медицински център при Затвор Бургас (л.103); график за зъболекар (л.325); седмичен график за пране и изкърпване (л.156); график за провеждане на свиждане на лишените от свобода в затвора и арест в град Бургас (л.99) и график за провеждане на свиждания чрез видеоконферентна връзка (л.100). Представена е и заповед №ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на зам.-министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите (л. 132-136).
Представени
са и счетоводни справки, удостоверяващи подмяна на постелъчния инвентар,
работно облекло и дюшеци в периода 2018 - 2022г. (л.326-329).
Като
допълнителни доказателства ищецът представя кореспонденция водена между него и
омбудсмана на Република България по повод жалби с оплаквания от условията, при
които П. е бил принуден да изтърпява наложената му мярка за неотклонение, жалби
до ГДИН София относно отсъствието на адекватна медицинска помощ в Затвора Бургас, относно недоставена
кореспонденция, наличие на инсекти и др. Ищецът представя и амбулаторни листи от
2013г., 2020г., 2021г. и 2022г. за извършени прегледи и изследвания относно
травма на лява лакътна става и експертно решение №449 от 02.02.2022г. на
„УМБАЛ - Бургас“ АД, с което му е
определено 10 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване –
„състояние след травма на лява лакътна става с давност 8 години с ограничени
движения и деформация“ (л.177-220). Като доказателство за наличие на
спекулативна практика при определяне цените на стоките, предоставени за
продажба в затворническата „лавка“, представя снимки на касови бележки от
закупени продукти от затворнически магазин „Лавка“, както и снимки на фискални
бонове с цени на продукти от други хранителни магазини, ведно със съпоставка на
тези цени спрямо цените на същите продукти в затворническия магазин и др. (л.221-309).
По искане
на ищеца по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.А.С.
и И.С.Т..
Според
показанията на свидетеля С., дадени в присъствието на преводач, в Затвора
Бургас има обособена зала с компютър, но на тях не им било позволено да я
ползват. Заявява, че няма наблюдение и ищецът да я е ползвал някога. Твърди, че
в затвора няма и помещение /стая/ обособена като спортна зала с уреди, а на
втория етаж няма и помещение с достъп до котлон. Относно хранителното меню
свидетелят сочи, че същото е лошо. Според него плодовете и зеленчуците са
недостатъчно. Счита цените в лавката за завишени. Не е бил свидетел на върнати
на ищеца по време на свиждане продукти /олио, бисквити, захар, кафе/, само е
чувал за това. Относно парното отопление по време на зимния сезон, С. разказва,
че то работи за кратко време, но не и през нощта, когато се е случвало
температурата на въздуха да е била под 13 градуса. Намира прозорците в килиите
за маломерни, недостатъчни нито за слънчева светлина, нито за свеж въздух.
Свидетелят твърди, че е имал проблеми с достъпа до медицински обслужване.
Бавена му е кореспонденция, като обаче не знае дали кореспонденцията на П. също е бавена. С. твърди, че санитарно
битовите условия са зле, има изронена мазилка по стените в спалните помещения и
коридорите, а в килиите има много хлебарки и дървеници, които са нарушавали
съня му вечер. Разказва, че му се е случвало повече от два пъти да няма топла
вода за душа по график, както и че е бил изгорен от топла вода при пране,
понеже няма смесителни кранове за регулиране на водата. Сочи, че това се е
случило през 2022г., но не си спомня месеца. Свидетелят заявява, че в процесния
период той и ищеца не са били в едно и също спално помещение, а в съседни, като
е влизал в неговата килия. Посочва, че заедно със П. имат още три идентични
дела.
Според
показанията на свидетелят Т.,*** няма обособено кухненско помещение с
уреди.Твърди че няма зала с компютър, като нито е чувал, нито е виждал някой да
е ползвал такава. Разказва, че той идва от затвор в Холандия, където е имало, както
кухненско оборудване, така и интернет зала. Посочва, че в Затвора Бургас до
миналата година не е имало спортна зала, като от тази година зала има. Т.
намира хранителното меню за некачествено, с недостатъчно плодове и зеленчуци,
като заявява, че липсва прясно мляко. Счита, че и количеството на храната е
недостатъчно, защото било неправилно разпределяно – за едни било едно, а за
други друго. Сочи, че имало забрана за колети, а по време на свиждания било
забранено и получаването на хранителни продукти. Според него, мотива за
забраната бил, че тези продукти се предлагат и в затворническия магазин.
Посочва, че там цените са доста завишени. Т. твърди, че нямат възможност да
получат облекло чрез колет по пощата, а в лавката облекло за лично ползване не
се продавало. Относно парното отопление, свидетеля заявява, че то никога не е
работило целодневно - пускало се сутрин и вечер за един час, като се е случвало
температурите през нощта да са под 13 градуса. Сочи, че няма термометър в
помещенията и определя температурата според неговото усещане. Т. счита
прозорците за малки, недостатъчни за дневна светлина и проветрение, като
ставало и задушно, предимно в летния сезон. Споделя, че санитарно-битовите
условия са лоши, а в помещенията има изкъртени мазилки, дупки и влага. Намира
медицинското обслужване в затвора „под всякаква критика“. Случвало му се е да
не му пристигнат писма. Твърди, че има много хлебарки и дървеници, от
които не можело да се спи. Според
свидетеля с ищецът имат още едно дело с идентични оплаквания. Заявява, че той е
от далеч и не е имал свиждания, но знае, че тогава могат да се получават
някакви пакетирани храни. Разказва, че те отговарят за поддържането на
хигиената и че П. сам е отговарял за хигиената в спалното си помещение. Сочи,
че инспектор П. Леков по принцип всеки месец трябва да дава препарати, което обаче се случвало някога на два-три месеца по
веднъж.
Съдът,
като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, от правна страна намира следното:
Исковата молба е подадена от лице с правен интерес,
допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на
Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното
от ищеца място на увреждане.
Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието
осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на
наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма
е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в
наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател
съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни
действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от
тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.
При това
положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съдът приема,
че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Според
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета
от АПК.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Според чл.
284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се
презюмират, подлежи на доказване.
Ищецът
твърди действия и бездействия на затворническата администрация по отношение на
задължението да осигурят нормални битови и санитарно-хигиенни условия, подробно
описани в т.1 до т.23 на исковата молба, като конкретните действия, бездействия
или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците
от тях върху лишения от свобода/задържания под стража, при отчитане на
основните му човешки права.
Настоящият
съдебен състав, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира, че
исковата претенция е частично основателна в частта по т.16 и т.17 - относно
твърденията на ищеца, свързани с наличието на дървеници и хлебарки и в частта
по т.13 - честото
отсъствие на топла вода за душ, довело до неосигуряване на безопасни условия за
поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от
душовете). По
делото не се спори, че на територията на Затвора Бургас се извършват мероприятия
по дезинсекция и дератизация съгласно договор за възлагане на обществена
поръчка №650/29.01.2021г. (л.104) между Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София и фирма – изпълнител с предмет на дейност извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните и служби. В
конкретния случай, ответната страна не е ангажирала достатъчно доказателства
относно реалното извършване на дезинсекция за процесния период, с изключение на
представения по делото приемо-предавателен протокол за извършена дезинсекция за
хлебарки и дървеници
от
25.03.2022г. (л.111). Тези действия очевидно не са били достатъчни, за да
осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие
на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на
живота. Тези изводи се потвърждават от свидетелските показания на свидетелите С.
и Т., които категорично заявяват наличието на инсекти и дискомфорта, който им
причинява това. Настоящият съдебен състав намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, които са длъжни да
осигуряват на лишените от свобода такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. В тази насока са и разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС,
каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под
въздействието на инсекти, само по себе си представлява третиране, способно да
породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Претърпяното от ищеца
не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода.
По
изложените мотиви, съдът намира, че искът е доказан по основание в частта по
т.16 и т.17 от исковата молба, относно неосигуряване на нормални
санитарно-битови условия за изтърпяване на наказанието поради наличие на
дървеници и хлебарки в помещенията, в които е бил П. в процесния период.
Настоящият
съдебен състав намира за основателна исковата претенция и в частта по т.13
– често отсъствието на топла вода за душ, довело до неосигуряване на безопасни
условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на
водата от душовете). От доказателствата се установява, че
действително в Затвора Бургас често има липса на топла вода, а при наличието на
такава се е случвало, затворниците да бъдат изгорени от прекалено гореща вода,
предвид липсата на кран, с който да я регулират. В тази насока са и показанията
на свидетеля С.. Следователно, както ищецът, така и всички лишени от свобода,
не са разполагали с обективна техническа възможност да регулират сами
температурата на водата за къпане. Физическото страдание, причинено от къпането
с вода с неподходяща температура, надхвърля обичайните неудобства, свързани с
целите на наказанието и е довело до понасяне на страдание и негативни
емоционални преживявания, поради което исковата претенция и в тази част е
основателна и следва да бъде уважена. На съда по повод други идентични дела е
известно, че спирателните кранове за топла и студена вода се намират в
специално обособени места и се контролират от определени служители, като
лишените от свобода нямат достъп до тези кранове.
В
останалата част, съдът намира исковата
претенцията за недоказана.
Неоснователно
е оплакването по т.1 от исковата молба за „недостатъчна жилищна площ“. Съгласно
изготвената справка от инспектор Леков, за процесния период ищецът е бил настанен
самостоятелно в помещения на 2-ра зона за повишена сигурност № 226 с площ от
6,08 м2 и № 326 с площ 11,72м2, като обитаемата жилищна
площ на посочените помещение е в съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС.
Относно
претенцията по т.2 от исковата молба – „качеството на храна е лошо,
количеството –малко“, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Настоящият съдебен състав намира, че в случая тази
разпоредба не е нарушена. По делото са представени доказателства за начина, по
който е организирано храненето в Затвора - Бургас, както и начина, по който е
определено количеството храна, предоставяно на лишените от свобода, а именно
таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на
един лишен от свобода според възрастта, вида и интензитета на полагания труд,
заменителна таблица и седмични общи и диетични менюта в Затвор-Бургас за
процесния период. По менютата са спазени полагаемите се калории за седмицата,
съответно и за месеца, спазен е и реда за подготовка на хранителните продукти,
тяхното приготвяне в ястията по менюто за деня, както и стриктното спазване на
необходимия грамаж за дадените калории за деня. За процесния период няма данни
за постъпили сигнали към затворническата кухня за некачествено приготвени ястия
или недостиг на такива.
Неоснователни
са твърденията на ищеца за незаконосъобразно ограничен достъп до хранителни
продукти. Забраната за получаване на определени храни чрез колетни пратки,
която се изтъква от ищеца и за получаване на определени хранителни продукти по
време на свиждане с мотива, че същите следва да се закупят от лавката в
затвора, е съобразена с нормата на чл.86, ал.4 ЗИНЗС и раздел I, т.7, б. „а“-„д“ и раздел ІІ, т.2-8 от утвърдения
със заповед на заместник министъра на правосъдието списък на разрешените лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и
задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните
домове, затворническите общежития и арестите в затворите (л.133). В раздел I
т.1, 2 и 3 са изчерпателно изброени дрехите, включително спортното облекло и
обувките, които затворниците могат да държат в спалното помещение. Освен това в
нормата на чл.279, ал.1 ППЗИНЗС е посочено, че задържаните под стража могат да
получават хранителни пратки и други разрешени вещи само по време на свиждане. Относно
оплакването, че цените на храните, които се продават на затворниците в сградата
на Бургаския затвор са завишени, съдът намира, че това възражение е ирелевантно
за настоящия спор, доколкото ответникът не е организатор на дейността по
допълнителна продажба на хранителни стоки на лишените от свобода. В тази
връзка, с протоколно определени от 15.03.2023г. съдът е указал на ищеца
възможността да депозира нова искова молба.
За твърдението по т.3 от исковата молба, че
ответника е забранил получаването на облекло чрез колет, следва да се посочи,
че ищецът не сочи конкретен случай от процесния период, в който да му е била
отказана такава пратка в нарушение на нормата на чл. 256, ал.1 от ЗИНЗС, която
указва, че обвиняемите и подсъдимите имат право на свиждания, хранителни
пратки, пратки с дрехи и други разрешени за лично ползване вещи,
кореспонденция, престой на открито и суми за лични нужди. Не сочат такава и
разпитаните по делото свидетели. В тази връзка не се установиха и
незаконосъобразни действия или бездействия свързани със свижданията на П. в
процесния период, посочени в т.21 от исковата молба. Според чл.73, ал.1 от
ППЗИНЗС свижданията се провеждат в предварително определени дни и в специално
обзаведени помещения под контрола на служители от надзорно-охранителния състав.
Те са с продължителност до 40 минути. Ал. 2 на същата разпоредба сочи, че
свиждането се провежда по график, утвърден от началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие. Такъв е представен от
ответната страна (л.99). По делото няма
каквито и да било данни за ограничаване от страна на администрацията на
свижданията на ищеца в посочения в исковата молба период. Недоказани са твърденията на ищеца за умишлено
изгубване и връщане на писмата му.
Неоснователно
е и твърдението по т.4 за липсата на достатъчно отопление през зимния период,
тъй като парното работило само по 1-2 часа в денонощието. Съдът намира, че са
спазени изискванията на чл.3 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Видно от справка с приложен температурен лист за месец април
2022 година се установява, че през зимния период отоплението на спалните
помещения се е осъществявало от радиатор, захранван от парната инсталация на
затвора, която работи на природен газ. Недоказани останаха твърденията на
разпитаните свидетели, според които парното през зимния период работи само за
около час сутрин, тъй като съгласно изготвената справка от инспектор П. Леков –
ИСДВР 1-ва и 2-ра зони за повишена сигурност през посочения от К.А.С. *** не са
констатирани прекъсвания на топлоснабдяването, както и не са констатирани
оплаквания за ниски температури в помещенията от страна на лишените от свобода.
Даже и да се приеме, че в посочения от ищеца период е имало часове без
топлоподаване, то това е било за кратък период от време и не може да предизвика
чувство за незащитеност и малоценност или да е унизително за достойнството. Във
тази връзка по делото не са изложени никакви факти, дали в помещението което
обитава П., е имало проблем с отоплението в резултат на действия или
бездействия на служители на ответника.
Относно
претенцията по т.5 и т.6 –„прозорците в килиите са маломерни“, съдът намира и
тази претенция за неоснователна.
Съгласно
справката на инспектор Леков ИСДВР (л.94) проветряването на помещенията, в
които е бил настанен ищецът през процесния период, се е осигурявало от: в № 226
от 1 брой прозорец с размер 1,30м х 0,70м, а в № 326 – от 2 броя двукрилни
прозорци с размери 1,30м х 0,70м. /стандартен за местата за лишаване от
свобода/, позволяващи достатъчно и нормално ниво на достъп на естествена
слънчева светлина и чист въздух. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС
предвижда, че в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Настоящият съдебен състав намира, че притокът на дневна светлина
във всяка от двете килии, в които е бил настанен ищецът в процесния период е
достатъчен с оглед площта на всяка от тях и при липсата на пренаселеност. Съдът
счита, че прозорците са били годни за проветряване, тъй като не се твърди и не
се установява от свидетелските показания да е липсвала възможност същите да
бъдат отворени.
Относно твърдението в т.7 от
исковата молба „за отсъствие на адекватни медицински услуги“, съдът съобрази
следното:
Задължението
за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е регламентирано в чл.128 от ЗИНЗС и в Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване
в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2010г.,
амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от
началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят
да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се
съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински
специалист в срок до 24 часа от вписването. Съгласно чл.14 от Наредбата,
болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми,
отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време,
като посещението на медицинския център става след предварително заявяване и
вписване в дневник за медицински прегледи от НОС всеки вторник от 15:00 ч. до
16:00 часа. По делото не се установи през процесния период на ищеца да е бил
отказван достъп до медицинско обслужване. Няма
данни за констатирани през процесния период спешни състояния на П. и
необходимост от оказване на спешна медицинска помощ.
Относно
твърдението по т.8 за липата на достатъчно условия за физическа активност и
спорт, съдът съобрази, че съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, лишените от
свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. От
графика за разпределение на времето, се установи, че за всички лишени от
свобода в Затвора Бургас се осигурява престой от един час сутрин и половин час
следобед (л.323). От представената от ответника справка е видно, че местата за
престой на открито разполагат с пейки, фитнес уреди, тенис маса и спортна
площадка (л.85). Установи се и, че спортните занимания били разрешавани след
подаване на молба до ИСДВР и включване в нарочен списък. По отношение на възражението за отсъствие на
сянка на карето, настоящият състав счита, че не са налице задължения за
ответника в лицето на затворническата администрация да обезпечава наличие на
такова условие, а и е въпрос на личен избор на задържаните дали да престояват
на открито в рамките на предоставената им възможност.
Относно
твърдението, обективирано в т.9 и т.23 от исковата молба, за „отсъствие на достъп
до компютър и интернет“ и „нарушаване правото на интелектуален труд“, съдът
съобрази следното:
В Глава
девета, раздел първи от ЗИНЗС и в Глава втора, раздел първи на ППЗИНЗС
законодателят е посочил правата и задълженията на изтърпяващите наказание „лишаване
от свобода“, като сред тях не е посочено правото на лишения от свобода да му
бъде осигурен достъп до интернет. Компютърът не е посочен и в списъка на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода и задържаните под стража могат да държат при себе си, като с оглед
възможността на лишените от свобода да контактуват със стоите близки и роднини
се утвърждава график за провеждане на свиждане чрез Skype (л.323), съгласно
който график видеоконферентната връзка се провежда в петък от 13:00ч. до
14:00ч. веднъж месечно, поради което претенцията в тази част е неоснователна и
недоказана. Освен това, липсата на
компютър и интернет не може да ограничи предоставената на ищеца с чл.88 от
ЗИНЗНС възможност да създава и да публикува свои авторски произведения или в
свободното си време да се занимава с творческа дейност. Като взе предвид присъщите ограничения на
задържането от една страна, а от друга установените по-горе възможности и условията,
в които е пребивавал П. *** в исковия период, съдът намира, че липсата на достъп
до компютър и интернет не са неприемливи и проява на нечовешко и унизително
отношение спрямо П., нито са от естество да му причинят морално и психическо
страдание в стенен над неизбежното ниво на страдание, свързано с лишенията,
произтичащи от задържането. Същото се отнася и до твърдението
по т.22 от исковата молба за липсата на обособено кухненско помещение във 2-ра
зона за повишена сигурност. Липсва нормативно установено задължение на администрацията
на затвора да осигури на лишените от свобода респ. на задържаните под стража
такова помещение. Още повече, че в справката на инспектор Леков изрично се
посочва, че в тази зона няма свободно помещение, което да бъде обособено за
тази цел.
По делото
не се установява нарушение, изразяващо се в изключване на електричеството в
периода 22:30 ч. до 06:00 ч. Противно на твърденията в исковата молба,
изключването на електрозахранването в затвора след 22.00 ч., което не се
оспорва от ответника, не представлява незаконосъобразно действие, а е
предвидено в нормата на чл.83, ал.2 от ППЗИНЗС. Що се касае до възражението, че
лишените от свобода и задържаните лица били лишени от възможност да използват
своите електроуреди / радио и телевизионен апарат/, следва да се посочи, че в
относимата нормативна уредба не се установява задължение за администрацията на
затвора да осигурява на лишените от свобода използването на електроуреди по
всяко време на денонощието, а само по ред, установен от началника на затвора,
съгласно ал. 1 на чл. 83 от ППЗИНЗС.
Неоснователно
е твърдението и по т.10 от исковата молба за „необосновано претърсване“. Тук
следва да се посочи, че ищецът не конкретизира в какво се изразява това
претърсване, като не посочва и конкретен случай от процесния период свързан с
него. Предвид това, не се констатират каквито и да е незаконосъобразни действия
или бездействия на затворническата администрация, още повече и такива, свързани
с необосновано претърсване на П. в периода 01.04.2022г. – 30.04.2022г., които
да са в нарушение на чл.86 и 87 от ППЗСПЗ.
По
отношение твърденията в т.11 и т.12 от исковата молба - „ползването на душ само
два пъти седмично“, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават
условия за къпане не по-малко от два пъти седмично. От представения по делото
седмичен график и докладна записка от ответника за разпределение на времето на
затворническите групи се установява, че в Затвора Бургас са създадени условия
за къпане на лишените от свобода два пъти седмично (понеделник и четвъртък),
поради което е спазена разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС.
Относно
твърденията по т.14, т.15, т.18, т.19 и т.20 от исковата молба – „лоши битови
условия, пукнати по стените, изронена мазила, мухъл и влага, разрушени плочни в
санитарните възли“, съдът съобрази следното:
Тук
следва да се посочи наличието на задължение на самите задържани и лишени от
свобода да опазват и да полагат грижа за поддържане състоянието на килиите.
Наред с това, описаните от ищеца битови условия, не го подлагат на такива мъки
и изпитания, които да надхвърлят неизбежното ниво на ограничение, което едно
лице следва да изтърпи съобразно естеството на наказанието, което изтърпява. На
ищеца са били предоставени легло, спални принадлежности, железни шкафове за
съхранение на лични вещи, с което минималните изисквания за хуманното му
третиране са изпълнени. По делото се представи и счетоводна документация,
установяваща доставка с цел подмяна на постелен инвентар – дюшеци, одеяла и
чаршафи. Вярно е, че разпитаните свидетели поддържат, че леглата били стари, а
дюшеците – стари и скъсани. Тези твърдения обаче не могат да обусловят извод за
жестоко или нечовешко отношение спрямо ищеца по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Що се
касае до оплакванията за наличие на влага и мухъл по стените и недостатъчна
хигиена, съдът намира, че съгласно чл.22, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС поддържането на
хигиената в помещенията следва да се извършва от самите лишени от
свобода/задържани под стража, което в случая се е осъществявало по утвърден
график за почистване на общите помещения. За тази цел на задържаните под стража
са били осигурявани и почистващи материали и препарати от страна на
администрацията на затвора. Що се отнася до твърдението за недостатъчност на
почистващите препарати за поддържане на хигиената, следва да се има предвид, че
при необходимост всеки един от лишените от свобода би могъл да закупи сам от
лавката в затвора допълнително хигиенни препарати.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост. Справедливостта е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Следва да се има предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца
имат компенсаторен характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Именно поради
тази причина при определянето му следва да се извърши преценка на конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства. Принципът на справедливостта изисква при
определяне размера на паричния еквивалент на моралните вреди да се вземат
предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. При определянето му следва да се извърши преценка на конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства. Настоящият съдебен състав, като взе предвид периода
от време от 01.04.2022г. до 30.04.2022г., през който ищецът е бил поставен под
въздействие на установените неблагоприятни условия в Затвора Бургас, естеството
и степента на претърпените морални страдания, изразяващи се в наличие в килията
му на хлебарки и дървеници, и честото отсъствие на топла вода за душ, довело до
неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна
промяна температурата на водата от душовете), намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 30 лв. Искът в останалата част е неоснователен и
недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Въпреки
частичното уважаване на иска разноски на ответника не следва да бъдат
присъждани по арг. на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София да заплати на И.Г.П., ЕГН ********** обезщетение в размер на 30 (тридесет)
лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия,
а именно: наличие в килията на хлебарки и дървеници, и честото отсъствие на
топла вода за душ, довело до неосигуряване на безопасни условия за поддържане
на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), за периода 01.04.2022г. –30.04.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 300
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14
– дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: