Р Е
Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Малко Търново, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Малкотърновският
районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дойков
при секретаря М** Д***, като
разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 37/2019г. по
описа на съда, въз
основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от И.И.И., ЕГН **********,*** чрез адв. В.А.,*** срещу Наказателно
постановление № ***** от 09.04.2019г., издадено от Началника на РУ МВР М** Т**,
с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 300.00/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6/шест/ месеца. И. е наказан за това, че на 07.03.2019г. около 12.10часа в Община
М*** Т****, на път първи клас № I- 9 , управлявал товарен автомобил – ***** с рег. № **** с
прикачено полуремарке с рег. № ***** собственост на „М*** Г**” ЕООД, Булстат: *****,
като при извършената проверка било установено, че полуремаркето е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 19.11.2017г. , като ППС с
рег. №****не е регистрирано по надлежния ред. Посоченото е квалифицирано като
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред. На основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети и 10 контрони
точки.
Жалбоподателят И.И. *** е останал недоволена от така наложеното му
наказание. Счита издаденото наказателно постановление за необосновано и
неправилно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че не са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН ,
като не са били описани обстоятелствата по нарушението, дадена била само обща
формулировка и формално бил преписан закона. В съдебното заседание жалбоподателят
не се явява, представлява се от адв. В.А.,***. Защитникът на наказания пледира
за отмяна на наложените наказания. Освен изложеното в жалбата смята, че липсва
умисъл за извършване на деянието. Въз основа на изложените свидетелски
показания претендира, че за И. не съществувало задължение във връзка с
регистрацията на ППС – той не бил нито нов , нито стар собственик на полуремаркето,
а работник при свидетелката З** и разполагал с нужните за управлението на
пътния състав документи. Сочи се, че датата на прекратяване на регистрацията
посочена в НП е 19.11.2017г., към която нормата на закона не е съществувала, а
в действителност служебното прекратяване в системата на ПП Бургас е станало на
22.01.2019г., като 19.11.2018г. е датата на която бил сключен договорът за
покупко – продажба на полуремаркето. Моли се за цялостна отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган не
се явява и не се представлява по делото.
Районна прокуратура гр. Малко Търново
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.03.2019г. свидетелите Я.И.А. и Р.К.С.-***
изпълнявал служебните си задължения на
ПП I – 9 , при КПП „Босна”.
Около 12.10часа за проверка бил спрян т.а. „М**“ с рег. № **** с прикачено
полуремарке с рег. №****. Товарният автомобил се движел в посока гр. Б*** и бил
с водач И.И. ***. При проверката в системата на ПП КАТ било установено, че
полуремаркето е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. Свидетелят Я.А. съставил АУАН бл. № ***/ 07.03.2019г., в който вписал,
че И.И. е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на И.,
който не вписал възражения и го подписал. Жалбоподателят И. обяснил пред
свидетелите А. и С., че не знаел за прекратената регистрация на полуремаркето. На
място пристигнала свидетелката Г** З** – управител на „Ч***” ООД , собственик
на полуремаркето. З** обяснила на служителите на МВР, че не знаела за
законоустановения срок за заявяване на прехвърлената собственост пред
контролните служби. В разпита си в с.з. свидетелката З*** сочи, че на И. като
шофьор в дружеството са били предоставени всички нужни за управлението на
състава документи, както и тези за превозвания товар/ в случая дървесина/.
Самата З*** не знаела, че следва след закупуване на полуремаркето да го
регистрира и не била уведомявана за прекратената регистрация. Представен е
договор от 19.11.2018г. за покупко –
продажба на процесното полуремарке сключен между „М***” ЕООД гр. Б** и „Ч***”
ООД гр. Ч***. Въз основа на установеното от двамата полицаи било образувано ДП
№ **2019г. на РУ МВР Малко Търново за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1
от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.04.2019г. наказателното
производство е било прекратено. Становището на прокуратурата е било, че няма
извършено деяние от общ характер понеже ремаркето не е самостоятелно МПС и
липсва субективна страна у И. за извършване на деянието.
На 09.04.2019г. е било издадено процесното
Наказателно постановление №****.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. №****/
07.03.2019г., Наказателно
постановление № **** от 09.04.2019г., справката за нарушител/ водач на
жалбоподателя, свидетелските показания
на Я.А., Р.К. и Г** З**, справките и писмените доказателства от РП Малко
Търново и РУ МВР Малко Търново, както и другите приобщени към доказателствата
писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в
законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи , видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е
основателна.
Безспорно
е установено, че на 07.03.2019г. жалбоподателят И.И. *** е управлявал МПС - т.а. „М*** с рег. №***с прикачено
полуремарке с рег. №****. Водачът е пътувал в посока гр. Бургас , като около
12.10часа е спрян за проверка от свидетелите А. и С. на ПП I – 9 , при КПП „Б**”. По делото не се
спори, че полуремарке с рег. № *** е било със служебни прекратена регистрация.
Видно от справката на РУ МВР Малко Търново в системата на ПП КАТ на
22.01.2019г. е извършено прекратяване на регистрацията на полуремаркето на осн.
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като е отбелязано, че това е станало въз основа на
док. № 5211/ 19.11.2018г. на нотариус 450. В хода на съдебното следствие е
представен посочения документ, който е договор за покупко – продажба на
процесното полуремарке, сключен между „Монитед Груп” ЕООД гр. Б** и „Ч**” ООД
гр. Ч***. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че „Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.” Такова отбелязване е направено на
22.01.2019г., когато е изтекъл двумесечния срок от датата на регистрираната
сделка за полуремаркето – 19.11.2018г. Т.е. след 22.01.2019г. служебно
регистрацията на ППС е била заличена, а не както е отбелязано в наказателното
постановление – на 19.11.2017г. В тази връзка настоящия състав счита, че има
допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН е
отбелязано, че служебното прекратяване на регистрацията е станало на
19.11.2018г., в наказателното постановление датата е посочена като 19.11.2017г.
В първия случай посочената дата е тази на която е извършено отбелязване на
сделката в системата на ПП КАТ и за собственика от този момент тече срокът за
регистриране на ППС, т.е. към този момент все още полуремаркето е било с
валидна регистрация. По отношение на датата посоченат в НП – 19.11.2017г. , към
нея все още нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е била в сила, а същата
действа от 27.12.2017г. Подобно разминаване и неяснота на АУАН и НП биха могли
да са и техническа грешка при изписването на двете дати, но това няма как да се
предполага и води до неяснота на предявеното административно обвинение, което
засяга правото на защита на наказания. В случая допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е основание
за отмяна на наложеното наказание.
Следва също така да се отбележи, че АНО не е ангажирал
и доказателства за наличие на субективната страна на извършеното нарушение. По
делото са събрани гласни доказателства – свидетелските показания на полицаите Я.А.
и Р.С., както и тези на Г** З*** и писмени такива- представения договор за
покупко – продажба от 19.11.2018г. на полуремаркето, от които може да се
заключи недоказаността на субективната страна на деянието. И проверяващите и собственичката
на ППС сочат, че водачът И. не е знаел, че ползваното от него полуремарке е
било със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 18, т. 2 от Наредба I – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистриране на ППС, служебно се прекратява
регистрацията „по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство”. За тези действия на контролните органи собственикът не се
уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая И. е само водач
на ППС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това
задължение. Няма представени доказателства И. да е знаел по друг начин за тази
прекратена регистрация, а от съставените при проверката писмени доказателства –
АУАН , няма данни водачът да не е носил други нужни за ползването на
полуремаркето документи.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
следва оспореното наказателно постановление да се отмени изцяло.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно
постановление №***** от 09.04.2019г., издадено от М** Т***- Началника на РУ МВР
М** Т**, с което на И.И.И., ЕГН **********,***
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети 10 контрони точки, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: