Присъда по дело №387/2013 на Окръжен съд - Русе

Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Н.Ц.К., род. на ***г***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр.Две могили, Област Русе, със средно образование, женен, неосъждан, не работи, ЕГН **********, в това, че през периода от 08.10.2011г. до 26.01.2012г. в гр.Две Могили, Област Русе, в качеството му на длъжностно лице - к...... на о........ в OOP на „ОП” към РПУ - Две Могили при OДMBP - Русе, поискал и приел дар, пари на стойност 150 лв. от М.С.А., който не му се следва, за да не извърши действие по служба, а именно да връчи наказателно постановление № 258/17.01.2012г., издадено от н....... Сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе, с което е наложена глоба в размер на 300лв., като деянието е сторено, за да извърши друго пре­стъпление, свързано с изпълнението на неговата служба - такова по чл.387 от НК, престъпление по чл.301 ал.3, вр. ал.1 от НК.

В същия обвинителен акт Русенска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Н.Ц.К. още и в това, че през периода от май 2011г. до 19.07.2012г., в гр.Две Могили, Област Русе, в условията на продължавано престъпление, на пет пъти, в качеството му на длъжностно лице - к...... на о........ в OOP на „ОП” към РПУ - Две Могили при OД на MBP - Русе и с..... п...... (дежурен) в ОДЧ към PУП - Две Могили при ОД на МВР - Русе, не изпълнил задълженията си по служба - не връчил на М.С.А. Наказателно постановление № 258/17.01.2012г., издадено от н....... на Сектор „ПП” при OД на MBP - Русе, с което е наложена глоба в размер 300 лв. и злоупотребил със служебното си по­ло­жение - поискал и получил сумата 350 лв. от Н.Ю.А., за да се прекрати работата по жалба срещу нея (каквато реално не била подавана) и поискал и получил сумата 350 евро с левова равностойност 684,54 лв. от Ю.И.А., за да му помогне да извади пълномощно за пътуване в чужбина на непълнолетния си син, като от това са произлезли вредни последици, имуществени в размер 1334,54 лв. и неимуществени, изразяващи се в уронване престижа на служителите на МВР и деянието е извършено с цел да набави за себе си облага, престъпление по чл.387 ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна про­­­куратура поддържа обвинението, за което твърди, че е доказано по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия Н.К. да се определят при условията на чл.54 от НК, наказания лишаване от свобода за две години и шест месеца за всяко от двете престъпления, в които е обвинен. След като бъдат групирани, изтърпяването на наложеното общо наказание в същия размер, прокурорът предлага да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години. Кумулативното наказание лишаване от права, предвидено в чл.387 ал.3 ат НК, прокурорът счита, че не може да бъде наложено, тъй като към настоящия момент подсъдимият е безработен. Що се отнася до кумулативното наказание глоба, предвидено в чл.301 ал.3 от НК, предлага да бъде определено в размер хиляда и петстотин лв.

В защитната си реч, адв.В.В.,***, упъл­номощен защитник на подсъдимия Н.К., оспорва изцяло обвинението и моли подзащитният му да бъде оправдан по двете обвинения. Счита, че престъплението по чл.301 ал.3, вр. ал.1 от НК, не е доказано. Твърди, че при привличането на подсъдимия Н.К. като обвиняем по чл.387 ал.3, вр. ал.1 от НК, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е отчетена действащата към датата на деянията редакция на чл.371 от НК. Това обвинение също не било доказано, тъй като липсвали данни, подсъдимият да бил назначаван за държавен служител и не била опровергана версията му, че получил сумите от свидетелите Н.А. и Ю.А. в заем.

Подсъдимият Н.К. дава подробни обяснения, в които не се признава за виновен. Оспорва напълно обстоятелствата досежно престъплението по чл.301 ал.3 от НК и частично това по чл.387 ал.3, вр. ал.1 от НК по отношение свид.М.А.. Признава получаването на посочените от прокурора суми от свидетелите Н.А. и Ю.А., но твърди, че същите му ги предоставили в заем без уговорен срок за връщане. Поддържа правните аргументи в защитната реч и в последната си дума моли да бъде признат за невинен и оправдан по всички обвинения.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият Н.Ц.К. е роден на ***г. в Ру­се. Има средно образование, получено в СМУ в Пазарджик. Семеен е, има една вече навършила пълнолетие дъщеря. Не е осъждан. От една година е безработен.

След като завършил средното си образование, на 29.07.1988 год. подсъдимият Н.К. постъпил на работа в MBP. През следващите двадесет и четири години бил преназначаван на различни длъжности. От 2001г. постъпил в PПУ - гр.Две Могили, Област Русе. Със заповед рег.№ 3-1825/14.05.2010г., бил назначен на длъжността „к...... на о........ в OOP на „ОП” към РПУ - гр.Две Могили при OД на MBP - Русе. Със заповед рег.№ 3-1301/28.03.2012г. бил преназначен (понижен) на длъжност „с..... п......” (дежурен) в ОДЧ към PУП - гр.Две Могили при ОД на МВР - Русе. По време на службата в МВР не е награждаван. Налагани са му множество дисциплинарни наказания. Със заповед рег.№ 3-3141/19.07.2012г. на Директора на OД на MBP - Русе, срещу подс.Н.К. било образувано дисциплинарно производство. За дисциплинарно-разследващ орган, със същата заповед бил определен свид.М.М., тогава главен инспектор и н....... на PУП - гр.Две Могили. Дисциплинарното производство приключило със становище за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Впоследствие, със заповед № 3-3845/05.09.2012г. на Директора на OД на MBP - Русе, служебното правоотношение на подсъдимия Н.К. с MBP било пре­кратено.

За обвинението по чл.301 ал.3, вр. ал.1 от НК.

Преди назначаването на свид.М.М. за н....... на PУП - гр.Две Могили (14.03.2012г.), не съществувал определен с изрична заповед на н.......а ред за администриране на съставените актове за установяване на административни нарушения и издадените по тях наказа­телни постановления. След съставяне на актовете, в края на смяната, ак­тосъставителите ги предавали на к......а на о........то. Той ги пре­давал в деловодството, където се завеждали в регистрационен дневник и получавали индивидуален универсален номер. Предоставяли се на н.......а на тогавашното РУП - гр.Две могили за решаване, след което с писмо се изпращали в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе. Отпечатаните там наказателни постановления се връщали в РУП - гр.Две могили за връчване на нарушителите. Това се отразявало отново в регистрационния дневник, където в съответна графа се описвал видът на нарушението номерът на наказателното постановление и размерът на наказанието. Свид.Ю.С., заемаща длъжността системен оператор и деловодител в РУП - гр.Две могили ги подпечатвала, а н....... на РУП - гр.Две могили ги подписвал. Пак той поставял резолюция за връчване. В случаите, когато нарушителят живеел в града, възлагал връчването на к......а на о......... Деловодителят му предавал целия пакет документи, съдържащ съпроводителното писмо, получено от Сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе, върху което била поставена резолюцията на н.......а и два преписа от наказателното постановление - един за предаване на нарушителя и втори, върху който той попълвал разписката, удостоверяваща, връчването. к...... на о........то предавал книжата на полицаите от дежурната смяна. Те издирвали лицето и след оформяне на разписката, връщали на к......а на о........ целия пакет книжа. Той го предавал на свид.Ю.С., която отбелязвала това в регистрационния дневник, като попълвала колоната със заглавие „дата на връчване на наказателното постановление или заповедта за принудителна мярка”. В случай, че дежурните полицаи не открият нарушителя или по някаква причина не успеят да връчат наказателното постановление, предавали пакета с книжа на следващата смяна. Когато се установяло, че лицето не може да бъде открито, д........ п...... изготвял докладна записка и с нея връщал неоформени документите на к......а на о........то. В нито един от тези трансфери, предаването на книжата (писмо с резолюция и два преписа от наказателно постановление) не се оформяло документално с подпис на приемащото длъжностно лице. Ето защо при последваща проверка не било възможно да се установи кое постановление, на кого е предадено, препредадено и въобще дали е дадено на някого за връчване. В случай, че книжата изчезнат, какъвто е настоящият, единствената следа в деловодството на РУП - гр.Две могили, оставала само третият екземпляр от наказателното постановление, но без писмото от Сектор „ПП” и което е най-съществено за изясняване предмета на делото, без резолюцията на н....... на РУП - гр.Две могили, от която можело да се установи на кого е резолирано за изпълнение. Междувременно от края на 2011г., управлението ос­та­на­ло и без н........ Изпълняващият тази длъжност до назначаването на свид.М.М. нямал пълни правомощия и свид.Ю.С. се притеснила от съществуващия деловоден хаос. По своя инициатива, след консултация с колегите си от Сектор „ПП” при ОД на МВР - Ру­се, тя решила да започне воденето на неофициален дневник. В него опис­ва­ла постъпилите наказателни постановления и служителите, на които ги предавала за връчване, като си отбелязвала връщането им със съответните дати.

На 07.10.2011г. свид.М.А. бил на сватба на свой б....... в с.Тръстеник. Тръгнал да се прибира с мотопеда си MEILIAN MT-50, който не бил регистриран по надлежния ред. Самият свидетел не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС и бил употребил алкохол. Докато управлявал мотопеда по бул.„България” в гр.Две могили, около 1:30 часа на 08.10.2011г. го спрял за проверка полицейски патрул от РУП - гр.Две могили. В него влизали свид.Т.С., на длъжност млад­ши автоконтрольор и Г.К. - п...... ООР. Те установили нарушенията на свид.М.А. и за първите две му съставили акт за установяване на административно нарушение № 258/08.10.2011г., из­писан върху бланка № 733181. След приключване на дежурството, полицаите предали съставения акт на подс.Н.К., заемащ тогава единствената длъжност к...... на о........ в OOP на „ОП” към РПУ - гр.Две Могили. Актът бил вписан в регистрационния дневник и получил универсален № 264.

Предвид дългогодишния си опит, подс.К. съобразил какъв е най-вероятният изход от административно-наказателното производство и решил да получи от свид.М.А. неправомерна облага. Знаел, че работи във „В…….”ООД - гр.Две могили и го потърсил на местоработата. Тъй като свидетелят отсъствал, поръчал да му се обади, без да остави призовка и да обясни защо го вика. В това време свидетелят бил в обедна почивка и след приключването й веднага се явил в РУП - гр.Две могили. Изчакал подсъдимия, който отсъствал от сградата. Когато се върнал, той казал на свидетеля, че знае за съставения акт и обяснил, че за нарушенията ще му бъде наложена глоба в размер 300 лв. Очаквано та­зи сума се сторила прекалено голяма на свид.М.А. и в от­го­вор на оплакванията му, подс.К. предложил срещу 150 лв., „да оправи акта”. Условието му било да ги получи веднага. Свидетелят се съгласил с готовност, но нямал толкова пари. С цел да ги набави, отишъл в слад­карница „Г......”, която била стопанисвана от „В......”ООД, с управител свид.П.В.. Там заварил като продавачка снаха й - свид.Г.Й. и свид.Ш.А., който извършвал някакъв ремонт. Свид.М.А. помолил свид.Г.Й. да по­звъни на управителката и от нейния телефон провел разговор със свид.П.В.. Помолил я да му даде 150 лв., като обяснил, че па­рите му трябват за да „оправел” някакъв акт, защото ако закъснеел, щял да плати повече. Тя се съгласила и се уговорили парите да бъдат удър­жани от следващата заплата на свид.М.А.. Този разговор бил чут от свид.Ш.А., който правел някакъв ремонт и се познавал със свид.М.А.. Разпитал го и последният му обяснил, че парите му трябват, защото си е уредил акта с някакъв п......, на когото щял да даде само 150 лв., а иначе трябвало да плати много повече. В изпълнение на уговореното, пред сладкарницата дошла свид.П.В., която предала на свид.М.А. 150 лв., в банкно­ти по 10 и 20 лв. Той веднага ги отнесъл в РУП - гр.Две могили, където пред входа го чакал подс.Н.К.. По негово настояване двамата се дръпнали настрани и пред един магазин, свидетелят му предал парите, по­лучени от свид. П. В.. Подсъдимият го успокоил, че актът му е вече „оправен” и го предупредил да не казва на никого, че е дал „пари на ръка”.

Впоследствие, върху акт № 254/10.09.2011г., съставен против свид.А. в неустановено точно производство подсъдимият написал с червено пишещо средство следния текст: „чл.175 ал.1 т.1 пр.1 (от ЗДвП) - 100 лв. и чл.177 ал.1 т.2пр.2 (от ЗДвП) - 200 лв”. Следва подпис и да­та 06.12.2011г. Тази резолюция е приподписана от н....... с дата 13.01.2012г. Актът бил изпратен в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе, където било издадено наказателно постановление № 258 от 17.01.2012г. С него на свид.М.А. за нарушения по чл.140 и чл.150 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в общ раз­мер 300 лв.

Това наказателно постановление било изпратено от Сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе в РУП - гр.Две Могили, за връчване препис на нарушителя. Свид.Ю.С. отразила получаването му в регистрационния дневник, препис от който е приложен в папка 2, стр.19-20 от досъдебното производство. Съгласно установената в PУП - гр.Две могили практика, тя го отразила и в своя неофициален дневник, препис от който е приложен в папка 2, стр.18 от досъдебното производство. Там, в рубриката „За връчване” са изброени петнадесет наказателни постановления, срещу всяко от които е написано името на служителя, на когото свидетелката го предала за връчване препис на нарушителя. Следва тире и съкращението „връч.”, което означава, че преписката е върната изпълнена в деловодството на РУП - гр.Две могили. Процесното наказателно постановление № 258/08.10.2011г., издадено против свид.М. А. е описано под номер 2. Срещу него, свид.Ю.С. отбелязала, че го предава за връчване на подс.Н.К.. Данни за връчването му обаче няма. Много по-късно, в хода на дисциплинарното производство против подсъдимия, свидетелката отбелязала в тази колона, че предава всички материали по преписката на н.......а си във връзка с провер­ката.

В изпълнение на предварително взетото решение подс.Н.К. задържал наказателно постановление против свид.М. А.. Той нито го връчил лично, нито разпоредил на дежурен полицаи да направи това. Не го и върнал в деловодството на РУП - гр.Две могили. Така до настоящия момент, местонахождението на тези два екземпляра от наказателното постановление и писмото, с което са получени от сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе, ведно с поставената върху него ре­золюция, задължаваща подсъдимия да създаде организация за връчването му остава неизвестно. Наказателното постановление не било връчено на свид.М.А., не могло да влезе в законна сила и да породи произтичащите от това законни последици. До момента наложената на свид.М.А. глоба не е станала изискуема и не е събрана. Противно на становището на защитата, връчването вече не може да се състои, като просто се връчи ксерокопие от наказателното постановление.

До встъпването в длъжност на свид.М.М., никой не проверявал дали има невръчени наказателни постановления. При разпоредената от него проверка се установило, че не са върнати като връчени две наказателни постановления, едно от които е процесното. Той призовал свид.М.А., който обяснил обстоятелствата, при които дал на подс.Н.К. сто и петдесет лв. и подал писмена жалба против него. С оглед ограничените образователни възможности на свидетеля, технически тя била изготвена от служители в РУП - гр.Две Могили, а свидетелят я подписал след прочитане. В хода проведеното против него дисциплинарно производство, подс.Н.К. дал писмени обяснения в които отрекъл да се е срещал със свид.М.А. и да е получавал пари от него.

За престъплението по чл.387 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Свидетелите А.А. и Н. A. са с....... Двамата отглеждали животни в собствена к......... в гр.Две Могили. Наблизо била к......... на свидетелите А.А.М.Ю.. Те били син и баща, като последният бил още втори братовчед на свид.Н.А.. С течение на годините, тя натрупала дълг към него, чиито размер не бил според. Според нея, възлизал само на 350 лв., а според свид.М.Ю. дължала бил 597 лв. Опитите им да постигнат съгласие не се увенчали с успех и задължението останало непогасено дори в безспорния размер.

Тогава свид.М.Ю. решил да потърси помощ от подс.Н.К., защото бил чувал от свои познати, че той „уреждал” такива отношения. В началото на май 2011г. свидетелят отишъл в РУП - гр.Две Могили, където се срещнал с него. Обяснил му обстоятелствата и подс.Н.К. обещал да съдейства за изплащане на дълга. Посъветвал свидетеля да не подава жалба срещу свид.Н.А. и поръчал да му донесе списък със задълженията й. След четири-пет дни, когато получил от свид.М.Ю. списъка, подсъдимият посетил свид.Н.А. в к.........та й. Бил униформен, със служебен автомобил. Казал й, че в полицията е подадена жалба от свид.М.Ю. против съпруга й зарази паричния дълг. Обяснил, че може да спре жалбата, ако свидетелката плати веднага поне част от претендираната сума. Обяснил, че до обяд ще бъде в дома си, където тя трябвало да му донесе колкото пари успее да събере. След като се консултирала със съпруга си, свид.Н.А. веднага занесла в дома на подсъдимия сумата 150 лв., с които разполагала и му ги предала. Обещала да донесе в скоро време още 200 лв. След десетина дни, като продала мляко, отишла отново в дома на подс.Н.К.. Заварила в двора гости, които празнували абитуриентския бал на дъщеря му. Там, пред къщата, предала на подсъдимия още 200 лв., с което счела задължението си за изпълнено. Той ги взел и я посъветвал да не се среща със свидетелите М.Ю. и А.А., за да се избегне конфликт помежду им. Уверил я, че лично ще предаде парите на св.М.Ю. и всичко щяло да бъде наред.

През март 2012г. свид.Ф.Ю. бил на гости у свид.А.А.. Той му споделил, че свид.А.А. изпратил при тях „полицая К.” за парите, които му дължали и съпругата му предала 350 лв. След известно време свид.Ф.Ю. се срещнал случайно със свид.А.А., който му се оплакал, че съседите А. все още не са му върнали парите, които отдавна дължат. Тогава свид.Ф.Ю. му разказал, че свид.Н.А. е предала дължимите пари на подсъдимия. Тъй като свид.А.А. чувал това за първи път, мно­го се учудил, но свид.Н.А., която срещнал след няколко дни го потвърдила. Тогава се свързал с баща си и му разказал какво е научил. На следващия ден свид.М.Ю. *** и се срещнал с подс.Н.К.. В проведения разговор, той отрекъл да е получавал пари, но свид.М.Ю. му отговорил, че от други хора знае, че свид.Н.А. му е предала 350 лв.

Когато свид.Н.А. узнала, че задължението й си остава непогасено, също потърсила подсъдимия в дома му. Придружавали я свидетелите А.А. и Ю.И., съответно съпруг и син. От колата, с която пристигнали, слезли само свидетелите Н.А. и Ю.И., които се срещнали с подсъдимия. Пред тях той не отрекъл получаването на сумата, но обяснил, че когато ги предложил на свид.М.Ю., той отказал да ги вземе, защото искал не 350, а 600 лв. Тогава свид.Н.А. поискала от подсъдимият да й върне парите. Той отговорил, че ги похарчил за дъщеря си и няма в момента толкова голяма сума. Обещал да ги плати през следващия месец, т.е. април 2012г. Този срок отминал. Впоследствие свидетелката няколко пъти го търсила в дома му, но не го открила и до настоящия момент подсъдимият не е предал парите нито на нея, нито на свид.М.Ю..

Свид.Ю.А. и съпругата му били от с. Обретеник, Област Русе. Двамата живеели и работели в Германия. В Обретеник останал да живее техния син, свид.А.И.. Родителите му искали да отиде при тях, но понеже бил непълнолетен, за да пътува зад граница, трябвала нотариално заверена декларация за съгласие от двамата родители. Тъй като нямали възможност да представят такава, свид.Ю.А., решил да се обади на подсъдимия. Двамата се познавали от времето, когато той отговарял за с.Обретеник и свидетелят знаел, че „урежда” такива проблеми. През април 2012г. се свързал с него по телефона и обяснил какво иска. Подс.Н.К. обещал, че ще се опита да помогне, без да уточнява колко пари ще са необходими за услугата. По своя инициатива свид.Ю.А. предложил да изпрати му изпрати €200, с което подсъдимият се съгласил, но настоял парите да бъдат изпратени на името на друго лице. На 03.05.2012г., в изпълнение на уговореното, свид.Ю.А. изпратил €200 на името на свид.О.К., приятел на сина му. Самият свид.А.И. като непълнолетен не можел да получава парични преводи чрез системата „Western Union”. След това се обадил по телефона на подсъдимия и му казал, че е изпратил парите. Той отишъл с личния си автомо6ил в с.Обретеник. Качил свидетелите О.К. и А.И.И. и ги закарал в гр.Две Могили. От офиса на „Western Union” в OББ АД, свид.О.К. изтеглил сумата €200 и още там я предал на свид.А.И.. След като се върнали в автомобила, където останал да ги чака подсъдимият, свид.А.И. му предал цялата сума. Подс.Н.К. взел парите и върнал свидетелите в с.Обретеник. Когато впоследствие се свързал отново със свид.Ю.А. по телефона, потвърдил, че е получил изпратената сума.

Тъй като нямало никакво развитие след около две седмици свид.Ю.А. отново потърсил по телефона подсъдимия. Той казал, че пълномощното е готово, но станало трудно, защото подписът на жена му бил много сложен. Обяснил още, че в РУП - гр.Две Могили има нов н......., който разбрал за пълномощното и го прибрал в чекмеджето на бюрото си. По тази причина, подс.Н.К. на този етап не можел да му го изпрати. Свид.Ю.А. попитал какво ще правят и дали е необходимо да изпрати още пари. Подсъдимият отговорил, че трябва да „купят мълчанието на н.......а”, защото заради едно пълномощно може да си загуби работата и свидетелят предложил да изпрати още пари. На 23.05.2012г. той превел още €150, отново чрез „Western Union”, но този път на името на свид.С.М., друг приятел на сина му. Свидетелите А.И. и С.М. отишли пеш до гр.Две Могили, където посетили същия офис на „Western Union” в „ОББ”АД. Свид.С.М. изтеглил сумата €150 и още на място ги предал на свид.А.И.. След това двамата отишли пред РУП - гр.Две Могили, където ги чакал подсъдимия. Там свид.А.И. му предал парите.

На следващия ден свид.Ю.А. се обадил отново по телефона на подс.Н.К.. Той потвърдил, че е получил парите, но казал, че има много работа и предложил да се чуят по-късно. Два-три дни след това, когато свид.Ю.А. му се обадил за пореден път казал, че е говорил с н......., но той отказал да му даде пълномощното, защото с тези пари било „подкупено само мълчанието му”.

В началото на юни 2012г. свид.Ю.А. се върнал в България и отишъл в PУП - гр.Две Могили, с намерение да се срещне с н.......а на управлението. Пред входа случайно видял подс.Н.К., който го убедил да не провежда срещата и обещал да му върне парите. Напомнил, че може да си загуби работата, ако някой разбере за пълномощното. Обещал да му върне парите, като си продаде колата и дори поискал номер на банкова сметка, ***. Свид.Ю.А. нямал такава и въпреки, че нищо конкретно не се разбрали, се съгласил да си тръгне без да се види с н.......а. В резултат до настоящия момент сумата не му е възстановена.

В хода на дисциплинарното производство пред свид.М.М., подс.Н.К. дал обяснения, в които окачествил обвиненията на свид.Н.Ю. като инсинуации и отрекъл да е получавал пари от нея, включително като заем. Оплакването от свид.Ю.А. постъпило по-късно, поради което в обясненията си подсъдимият не е обсъдил този случай.

Съдът приема тези фактически положения за доказани по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на М.М., М.А., Ш.А., Т.С., Н.А., А.А., Ю.И., М.Ю., А.А., Ю.С., Ф.Ю., Г.Й., П. В., О.К., А.И., Ю.А., С.М., дадени в съдебно заседание, както и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 и т.4 и чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.2 от НПК, а също така приложените на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства - свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, трудов договор, длъжностни характеристики, кадрова справка, документи от дисциплинарно производство, банкови документи, декларация за пътуване на непълнолетно лице в чужбина, справки от деловодни регистри, справки за задгранични пътувания, справки от нотариус, както и представените в съдебното следствие АНП № 258/17.01.2012г. по описа на РУП гр.Две могили, заключението на графологичната експертиза и частично обясненията на подсъдимия Ц. К..

В обясненията, които дава в началото на съдебното следствие, той оспорва изцяло обвиненията, като твърди, че дисциплинарното наказание, уволнението и настоящото производство са резултат от личния му конфликт с новия н....... на РУП на МВР - гр.Две могили. За обвинението по чл.301 ал.3, вр. ал.1 от НК. Обяснява, че не е имал никакви разговори със свид.М.А., не му е искал пари и не е получавал от него. В подкрепа на становището си, че не е обещавал съдействие на свидетеля, посочва, че сам е участвал в решаване на въпроса за административно-наказателната му отговорност, като предложил на изпълняващия длъжността н......., да бъде наказан със санкциите, които действително впоследствие му били наложени с наказателното постановление. Заявява, че не помни дали го е получил от деловодителката за връчване, тъй като по това време постъпвали много такива постановления. Позовава се на заключението на графологичната експертиза, според която текстът, съдържащ правната квалификация на нарушенията и предложените санкции, изписан върху акта, действително е изпълнен от него.

Като ги анализира поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, съдът преценява, че тези обяснения преследват само защитни цели и нямат доказателствена стойност. Събрани са множество гласни доказателства, подкрепящи обвинението по чл.301 от НК. Показанията на свидетелите Михаил М., Ю.С., Т.С., М.А., Г.Й., П. В. и Ш.А. са житейски логични и отлично кореспондират помежду си. Свидетелите нямат общи връзки и им липсва мотив да набеждават подсъдимия. Техните показания се подкрепят също от събраните писмени доказателства, свързани с движението на АНП № 258/17.01.2012г. по описа на РУП гр.Две могили. Такава преписка действително е образувана, за нарушения, каквито съобщават свидетелите и което е най-съществено, тази преписка е изчезнала, превръщайки се в едно от две изключения сред стотиците (според израза на самия подсъдим) връчени наказателни постановления. По това време подс.Н.К. бил единственият к...... на о........ в РУП - гр.Две могили и само той имал е имал правомощие и задължение да създаде нужната организация за връчване наказателното постановление на свид.М.А.. Именно това обстоятелство придава допълнителна достоверност на показанията на последния и обезсмисля възраженията на защитата. Въпреки, че сам определил наказанията, които впоследствие действително били наложени на свидетеля, подсъдимият е бил наясно, че в един по-късен момент, влизането в сила на наказателното постановление ще зависи изцяло от неговото бездействие. Препятствайки връчването му, той би могъл да изпълни обещанието „да оправи акта”, дадено на свид.М.А.. При съществуващата тогава порочна практика в РУП - гр.Две могили, предаването на документите между служителите да не се удостоверява с подпис, неизпълнението на задълженията му по връчването е можело да остане незабелязано за дълго, а дори и след като липсата се установи, да бъде доказана вината му. Освен тези косвени доказателства, в конкретния случай съдът е събрал и преки. Това са показанията на свид.Ю.С., която удостоверява, че лично предала преписката на подсъдимия, за което направила запис в своя неофициален регистър и той повече не я върнал.

При тези данни, Окръжният съд преценява, че подс.Н.К. осъществил обективните признаци на състава по чл.301 ал.3, вр. ал.1 от НК, защото на неустановена дата в периода от 08.10.2011г. до 26.01.2012г. в гр.Две Могили, Област Русе, в качеството му на длъжностно лице, к...... на о........ в ООР на „ОП” към РПУ - Две Могили при ОДМВР - Русе, поискал и приел дар, пари на стойност 150 лв. от М.С.А., който не му се следва, за да не извърши действие по служба, а именно да връчи Наказателно постановление № 258/17.01.2012г., издадено от н....... Сектор „ПП” при ОДМВР - Русе, с което е наложена глоба в размер на 300 лв., като деянието е сторено, за да извърши друго престъпление, по чл.387 ал.3, вр. ал.1 от НК, свързано с изпълнението на неговата служба.

Обективно от доказателствата по делото се установява, че на неустановена дата, в посочения интервал от време, подс.Н.К., притежаващ качеството на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.„а” от НК, поискал и получил от свид.М.А. сумата 150 лв. за да „оправи” акта на последния, съставен за допуснати пътнотранспортни нарушения. С цел да мотивира свидетеля, подсъдимият създал в съзнанието му представи, че като му предаде лично посочената сума, ще си спести в бъдеще заплащането на двойно по-голяма глоба. Подсъдимият, който бил държавен служител, получавал заплата от МВР и въобще нямал право да приема каквито и да било плащания във връзка със службата си, поради което даденото от свид.М.А. представлява дар, който не му се следвал. Правомощията на длъжността к...... на о........ в ООР на „ОП” към РПУ - гр.Две Могили, която заемал,  действително му позволявали да влияе върху влизането в сила на наложените административни наказания, като препятства връчването на наказателното постановление на нарушителя. Тъй като връчването, респ. създаването на нужната организация за това, му е вменено в служебните задължения, с неизпълнението им подсъдимият извършил в съвкупност още едно престъпление, квалифицирано по чл.387 ал.3, вр. ал.1 от НК. Престъплението е довършено с получаването на сумата от свид.М.А., като са осъществени последователно две от формите на изпълнителното деяние по чл.301 ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подс.Н.К. при условията на пряк умисъл, който включвал в интелектуалния си момент представи относно наличието на всички обективни признаци на състава по чл.301 ал.3, вр. ал.1 от НК. Налице е и волевия момент - желание за постигане на забранен от закона резултат, с цел придобиване на незаконна имотна облага.

В обясненията си подсъдимият признава отчасти фактическите положения на обвинението по чл.387 ал.З пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. чл.371 б.„в” от НК. В съответствие с възприетата линия на защита по предходното обвинение, оспорва напълно първия пункт на това обвинение, свързан с невръчването на наказателно постановление № 258/17.01.2012г., издадено от н.......а на Сектор „ПП” при ОДМВР - Русе, на свид.М.А.. Получаването на парите от свидетелите Н.А. и Ю.А. признава по принцип, но заявява, че ги получил в заем, който не успял да върне поради финансови затруднения. Конкретно за сумата 350 лв. която му дала свид.Н.А. твърди, че получил, за да я предаде на свид.М.Ю., който отказал да я приеме, защото претенцията му била по-голяма. Когато свидетелката си я поискала обратно, бил готов да я върне, но понеже тя се съгласила да му я остави в заем, задържал парите без да й ги покаже. За получените две плащания от свид.Ю.А. твърди, че са му предоставени в заем, като отрича да е обещавал каквато и да било срещу това. Исканото съдействие за изготвяне пълномощно отказал още при първия разговор, като обяснил на свидетеля, че изготвянето им в отсъствие на родителите е невъзможно.

Преценявайки достоверността на тези обяснения заедно с останалите доказателства и поотделно, Окръжният съд счита, че също са дадени единствено със защитни цели и нямат доказателствена стойност. Анализът на съдържанието им показва, че са неубедителни и лишени от вътрешна логика. Подсъдимият не може да обясни защо свид.М.Ю. като претендирал да получи по-голяма сума отказал да приеме частично плащане. Подсъдимият дори не се опитва да обясни още по-уличаващото обстоятелство, а именно, защо след като не можал да изпълни ролята си на посредник, в продължение на близо година не уведомил свид.Н.А., съзнавайки, че оставя у нея впечатление, че задължението е погасено. Наивно и неубедително е твърдението му, че след като действията му били разкрити, свидетелката се съгласила доброволно да му заеме парите, при това без да уговорят срок. Дори от собствените на подс.Н.К. обяснения се установява, че тя с големи усилия събрала сумата, за което й били необходими повече от десет дни. Като се има предвид още, че двамата не били близки, а просто познати, да се твърди, че тя с готовност му ги предоставила в заем, при това дори без уговорен срок за връщане е несериозно.

Още по-неубедителни са обясненията на подсъдимия и по третия пункт на това обвинение, досежно парите, които му изпратил свид.Ю.А.. Макар, че с него все пак имали някакви отношения в миналото без да са близки, предоставянето на този заем също е лишено от всякаква житейска логика. Според подсъдимия, свидетелят му се обадил от Германия, за да поиска незаконна услуга срещу заплащане. В казаното от подсъдимия липсва обяснение защо след като отказал да фалшифицира исканото пълномощно, свидетелят все пак го възнаградил с €200 в заем. Още по-необяснимо е защо за тази все още неизпълнена услуга, той му изпратил още €150. На последно място подсъдимият дори не се опитва да обясни защо преводите трябвало да се изпращат на името на трети лица, въпреки очевидните неудобства от това решение - свидетелите трябвало да пътуват, дори пеш от с.Обретеник до гр.Две могили. Много по-удобно би било подсъдимият, който и без това живеел в гр.Две могили сам да получи заетата сума. В същото време, са събрани множество доказателства, подкрепящи категорично обвинението. Показанията на свидетелите Ю.А., О.К., А. И. и С.М. са безпротиворечиви, логични и житейски издържани. Те отлично кореспондират помежду си и с всички останали доказателства, с изключение обясненията на подсъдимия. Свидетелите нямат общи връзки и не е установен никакъв мотив да набеждават подсъдимия. Техните показания се подкрепят също от събраните писмени доказателства, свързани с преводите чрез „Western Union”. Установява се, че действително свидетелите О.К. и С.М. са получили на 03.05.2012г. и 23.052012г. съответно €200 и €150. Несъответствието имената на изпращача на втората сума е ирелевантно, защото получаването и на двете плащания, чрез сина на пострадалия не се оспорва от подсъдимия.

При тези данни, Окръжният съд преценява, че подс.Н.К. осъществил обективните признаци на състава по чл.387 ал.З пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. чл.371 б.„в” от НК, защото в периода от май 2011г. до 19.07.2012г., в гр.Две Могили, Област Русе, в условията на продължавано престъпление, на пет пъти, в качеството му на длъжностно лице, к...... на о........ в ООР на „ОП” към РПУ - Две Могили при ОДМВР - Русе и с..... п...... (дежурен) в ОДЧ към РУП - Две Могили при ОДМВР - Русе, не изпълнил задълженията си по служба, като не връчил на М.С.А. препис от наказателно постановление № 258/17.01.2012г., издадено от н.......а на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Русе, с което е наложена глоба в размер 300 лв. и злоупотребил със служебното си положение като поискал и получил на два пъти сумата 350 лв. от Н.Ю.А., за да се прекрати работата по жалба срещу нея (каквато реално не била подавана) и поискал и получил сумата €350 с левова равностойност 684,54 лв. от Ю.И.А., за да му помогне да извади пълномощно за пътуване в чужбина на непълнолетния си син, като от това са произлезли следните вредни последици: имуществени в размер 1334,54 лв. и неимуществени, изразяващи се в уронване престижа на служителите на МВР и деянието е извършено с цел да набави за себе си облага.

Обективно от доказателствата по делото се установява, че през посочения интервал от време подс.Н.К. е притежавал качеството на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.„а” от НК. Според приложената в папка № 3, л.92 от досъдебното производство кадрова справка, от 14.05.2010г., той бил назначен на длъжността к...... на о........ в ООР на „ОП”, а от 28.03.2012г., бил понижен в длъжността с..... п...... (дежурен) в ОДЧ. Заемайки тези длъжности подсъдимият притежавал и качество на държавен служител с категория „Д”, съгласно чл.170 ал.2 т.5, вр. ал.1 т.5 от ЗМВР. Това го прави годен субект за извършване на престъпление по гл.ХIII от НК, съгласно чл.371 б.„в” от НК. Престъплението по чл.387 ал.1 от той, той извършил с пет деяния, осъществяващи поотделно признаците на състава в две от предвидените в него форми. Като не връчил на свид. М. А. препис от издаденото против него наказателно постановление, той пряко не изпълнил служебните задължения, вменени от длъж­ността к...... на о........ в ООР на „ОП”, ко­ято заемал. Освен това на четири пъти злоупотребил със служебното си положение, приемайки пари от свидетелите Н.А. и Ю.А.. Съзнавайки, че в качеството си на п......, в малко населено място, хората се чувстват зависими и застрашени от възможността да им създаде затруднения с правомощията, с които разполага, той поискал и ги принудил да му дадат (получил) на четири пъти, сумите 350 лв. и €350 евро, с равностойност 684,54 лв.

Всяко от петте отделни деяния, извършени от подс.Н.К. осъществява обективните признаци на състава по чл.387 ал.1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината и идентична фактическа обстановка, при което всяко последващо се явява продължение на предходното, поради което е налице съвкупност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК (продължавано престъпление).

Периодът на извършване на престъплението е ограничен от получаването на първата сума от свид.Н.А. до момента, в който против подсъдимия било образувано дисциплинарно производство, тъй като до тогава можел да изпълни задължението си като връчи на свид.М. А. препис от наказателно постановление № 258/17.01.2012г.

Освен имуществените вредни последици, изразени в невъзстановените суми на пострадалите Н.А. и Ю.А. и неплатената глоба по наказателно постановление № 258/17.01.2012г., налице са още и неимуществени вреди. Те се изразяват в уронване престижа на институцията, в която работел подсъдимия и държавната власт, чиито представител бил. С действията си той принизил авторитета на полицията пред обществото, на което е призвана да служи, защитавайки живота, здравето и имуществото на гражданите. Създал недоверие у гражданите в способността й да опазва обществения ред, като противодейства на престъпността при стриктното спазване на закона. Показателни в това отношение са показанията на свидетелите Юсмен А. и М.Ю., които заявяват, че се обърнали към подсъдимия защото знаели, че едновременно с работата си в служба на реда, извършва и подобни незаконни дейности. С афиширането си като п......, извършващ престъпления, той допринасял за загубата на доверие в институциите и властта, в което се изразяват и съставомерните неимуществени вреди.

От субективна страна деянието е извършено от подс.Н.К. при условията на пряк умисъл, който включвал в интелектуалния си момент представи относно наличието на всички обективни признаци на състава по чл.387 ал.1 от НК. Представена е също специалната цел - придобиване на облага, което квалифицира извършеното във връзка с чл.387 ал.З пр.1. Налице е и волевия момент - желание за постигане на този забранен от закона резултат, с цел придобиване на незаконна облага.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подс.Н.К. за престъплението по чл.301 ал.3, вр. ал.1 от НК, съдът съобрази, че за него е предвидено наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15000 лв., както и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7. Като преценява какво наказание да му наложи, Окръжният съд взе предвид чистото му съдебно минало, ниската стойност на получения дар и семейното положение като смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи обсъди лошите характеристични данни, предвид наказанията, наложени му през време на службата му в МВР. Съдът приема превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК, отмери наказание лишаване от свобода за две години. Като отчита декларираните доходи, отразяващи материалните затруднения на подсъдимия, свързани с липсата на работа, съдът му определи кумулативното наказание глоба в размер 1000 лв.

Съгласно чл.301 ал.3 от НК, във всички случаи съдът е длъжен да наложи и наказания лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. Обстоятелството, че в момента подс.Н. К. е безработен е неотносимо и не представлява пречка да бъдат определени съответните наказания. Предвид изброените по-горе обстоятелства, имащи отношение към вида и размера на наказанието, съдът лиши подсъдимия от правото да заема длъжност на държавен служител за срок от три години и от правото да упражнява професии и дейности, свързани с охрана и опазване на обществения ред за същия срок.

Като преценява какво наказание да наложи на подс.Н. К. за престъплението по чл.387 ал.З пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. чл.371 б.„в” от НК, съдът съобрази, че за него е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години. При индивидуализацията му съдът взе предвид чистото му съдебно минало, направените частични признания и семейното положение като смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отчете упоритостта в умисъла, лошите характеристични данни, предвид наказанията, наложени му през време на службата му в МВР, значителния размер на вредните последици и наличието на невъзстановени вреди. При лек превес на отегчаващите вината обстоятелства и на основание чл.54 ал.1 от НК, Окръжният съд отмери наказание лишаване от свобода за три години.

Двете престъпления са извършени при наличието на всички визирани в чл.23 ал.1 от НК предпоставки. Налице е съвкупност, поради което измежду двете определени наказания трябва да се наложи като общо, най-теж­кото, а именно лишаване от свобода за три години. Към него на основание чл.23 ал.2 от НК, трябва да се присъединят наказанията лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК, а на основание чл.23 ал.3 от НК, изцяло и наказанието глоба в размер 1000 лв.

Предвид наличието на положителните предпоставки, предвидени в чл.66 ал.1 от НК съдът преценява, че изтърпяването на така наложеното общо наказание лишаване от свобода за три години може да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила. В този свой вид и размер, наложеното на подс.Н. К. наказание ще бъде достатъчно, за да изпълни предвидената в чл.36 от НК, превантивна, възпираща и възпитателна роля, с прилагане на минимална наказателна репресия.

Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред и стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин.

Подсъдимият следва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: