РЕШЕНИЕ
Номер 260908 16.10.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14303 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С решение № 3866 от 07.11.2017 г. по гр.д. № 14303/2016 г. на РС-Пловдив
е допусната съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор №
56784.531.2051.1.1 с предназначение жилище, с площ от 122.34 кв.м., находящ
се в сграда *, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.2051, с две
на брой нива на обекта, при съседи, съгласно издадената от СГКК схема: на същия
етаж № 56784.531.2051.1.2, под обекта- няма, и над обекта- няма, която да се
извърши между В.И.К., ЕГН **********, И.Д.К., ЕГН ********** и П.И.К.,
ЕГН **********, при квоти: 3/6 идеални части за В.И.К.; 2/6 идеални части за И.Д.К.
и 1/6 идеална част за П.И.К..
Допуснатият до делба имот представлява самостоятелна къща близнак, на две
нива.
Във втората фаза на производството по съдебна делба са предявени субективно
съединени искове по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС на В.И.К. и И.Д.К. против П.И.К. за осъждането на ответницата да
заплати на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на процесния имот за
периода от 15.10.2014 г. до 15.10.2019 г. в общ размер на 10 500 лева, от
които 6 300 лева за В.И.К. и 4200
лева за И.Д.К. съобразно квотите им. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение
и експертиза по исковете по сметки.
Относно способа по извършване на делбата В.И.К. и И.Д.К., чрез адв. А.,
искат процесният недвижим имот да бъде изнесен на публична продан като
единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността.
Ответницата по иска за делба П.И.К. не взема становище по извършване на
делбата. По исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС оспорва само тя да е ползвала
процесният недвижим имот. Възразява, че вторият етаж се ползва от ищците, които
складират багаж и имат ключ от него.
Настоящият съдебен състав намира, че делбата следва да бъде извършена чрез
изнасянето на процесният недвижим имот на публична продан.
Установява се от приетата във втората фаза на производството
съдебно-техническа експертиза, че имотът представлява къща-близнак на два
етажа, от които обитаем е само първият етаж. Този етаж е в по-добро състояние
от втория, който се ползва за склад и не е пригоден за живеене. В къщата, респ.
и в двата етажа няма санитарни възли, като сградата е с външна тоалетна. Нито
един от етажите не отговаря на изискванията за самостоятелен обект. До тях се
стига чрез вътрешно стълбище от общ вход на първия етаж. Целият първи жилищен
етаж се ползва от сина на ответницата по предявения иск за делба, който живее в
него. В първата фаза на производството е прието, че отделните етажи не
отговарят на изискванията за самостоятелни обекти на правото на собственост,
поради което е отхвърлено възражението за изтекла придобивна давност в полза на
П.И. К.. Във втората фаза вещото лице сочи, че е необходим основен ремонт на
сградата, като пазарна оценка на имота възлиза на сумата от 105 200 лева.
При избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение е обстоятелството
колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. Както бе посочено
до делба е допуснат един имот – обща
сграда, в която фактически не съществуват изпълнени на място
самостоятелни обекти, които да са достатъчно на брой за разпределяне между
съделителите, дори и при поставянето на обект в общ дял, поради което и делбата
не може да се извърши по реда на чл.353 ГПК, без да се прецени дали не могат да
бъдат обособени самостоятелни обекти.
В тази връзка притежаваните в
съсобственост сгради могат да бъдат разделени реално и поставени в различни
дялове, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни
обекти без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и норми. Значителни преустройства са онези,
които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на
сградата, свързани са с промяна на предназначението на обекта или на отделни
негови помещения, премахване на стени, прокарване на отоплителна или
водопроводна инсталация, за чието осъществяване се изисква значителна
техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които
да правят преустройството трудно за изпълнение. Казано с други думи преценява
се доколко преустройството се явява оправдано от гледна точка на здравия
разум, тъй като потенциално от всеки обект на правото на собственост, който разполага
с необходимата площ, могат да бъдат обособявани отделни самостоятелни обекти. Съдебната
практика като количествен критерий (без обаче той да е определящ) възприема, че
средствата за преустройството не бива да бъдат повече от 10-15 % от стойността
на самия преустройван обект – в този см. решение №826 от 22.11.2010г. по
гр.д.№257/2009г. на ВКС, І г.о.
В разглежданата хипотеза, макар към вещото лице да не е бил поставен
изричен въпрос, обосновано може да се предположи, че обособяването на два
жилищни етажа би било свързано със значителни преустройства на сградата като
цяло. Необходимо е да се изградят санитарни и хигиенни помещения, цялостно да
се преустрои вторият жилищен етаж и частично първият, като между отделните
етажни собственици, ако на ищците се постави в общ дял отделен етаж, ще
възникне етажна собственост.Възможността да възникне етажна собственост между ищците от
една стана и ответницата от друга се явява обаче в значителна степен
неприемлива, тъй като би довела до засягане на личната сфера на съделителите. Първият
етаж от сградата се полза от сина на ответницата, който живее в него. Между
сина на ответницата и ищците са налице конфликти, предизвикани по повод общата
вещ и правата в съсобствеността, като по делото има данни, че се е стигало до
саморазправа, включително заплашване с нож, според показанията на свидетелите.
Приложени са полицейски и прокурорски преписки, които следва се ценят като
доказателства, сочещи на това, че страните не е удачно да бъдат поставяни в
положение на съседи и етажни собственици. Съдебната практика, при обсъждането
на друг способ, приема, че налице са неудобства, свързани със засягане на
личната сфера на съделителите, доколкото е възможно при теглене на жребий в дял
на съделителка да се падне имот, представляващ етаж от сграда-етажна
собственост, като другият етажен собственик е брат на бившия съпруг на тази
съделителка, с когото са в лоши отношения - решение №166 от 03.12.2018г. по
гр.д. №28/2018г. на ВКС I г.о. Настоящият
съдебен състав приема, че същият подход следва да бъде съблюдаван, на още
по-силно основание, и при преценката дали имот следва да бъде изнесен на
публична продан. При трайно влошени отношенията между съделителите, както е в
случая, не може да се очаква взаимно съдействие от тях с оглед бъдещи ремонтни
дейности по преустройството на допуснатият до делба имот.
В обобщение настоящият състав приема, изхождайки от критериите за наличие
на значителни преустройства и неудобства, че процесният имот категорично следва
да бъде изнесен на публична продан. Сграда е в лошо общо състояние. Достатъчни са
констатациите на експерта по състоянието на имота, за да може да се извърши
обоснована преценка, че формирането на отделни етажи би било на значителна
стойност. Отделно, а ако сградата се подели и между съделителите ще възникне
етажна собственост, а това би довело до накърняване на правата им. След като по
делото са налице убедителни доказателства за това, че етаж от имота се ползва
от трето лице - син на съделителител, което отрича правата на другите
собственици, като влиза във вербална и физическа саморазправа с тях, то следва
да се заключи, че дори и не толкова значителните преустройства биха били
неудобни от гледна точка на влошените междуличностни отношения. Необходимо е да
се изтъкне, че в показанията си свидетелят Т. сочи, че е бил свидетел на това
как ответницата „П. бие сестра си В.“, като това се е случило с оглед
възникналия след смъртта на родителите им имотен спор. Ето защо най-удачно е
имотът да се изнесе на публична продан, която е единственият законосъобразен
способ за ликвидиране на съсобствеността.
По исковете по сметки съдът приема, че същите са частично основателни, като
ищците имат право на обезщетение за това, че са лишени от ползването на
процесния имот в обема на притежаваните от тях права, като за размера на
дължимото обезщетение следва да се изходи от заключението на вещото лице.
Според чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Предназначението на процесният имот за
задоволяване на жилищни нужди, като всеки съсобственик има право да ползва
имота с оглед на това му предназначение. Ето защо не може да се приеме за
основателно възражението, че ищците, складирайки багаж на втория етаж от къщата,
ползват имота съобразно предназначението му и според правата си. Този етаж не е
пригоден за живее като жилищна площ. Същият е с напукани стени, мръсни и
изпокъсани тапети, което се установява от извършения от вещото лице оглед, като
инкорпорираният в експертизата снимков материал е достатъчно показателен. Всеки
един от съсобствениците, по аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС, има право до ползва и
двата етажа на сграда според тяхното предназначение. Ето защо, след като
единият етаж е обособен като складово помещение, а другият като жилище, то
всеки съсобственик може да складира вещи е да ползва всяка част от имота в
обема на притежаваните от него права при зачитане правата на другите
съсобственици. Установява се по делото, в която насока са както свидетелските
показания, така и наведеното от ответната страна възражение за придобиване на
първия етаж по давност, че синът на П.И.К. живее и само той ползва жилищния
етаж на сградата. Този етаж е основният субстрат на сградата и именно от
неговото ползване претендират да са лишени ищците. В отправената от тях нотариална покана, връчена
през 2002 г., е поискано да им се предостави ползването на жилищния етаж от
сграда. Съдът приема, че дори и ищците да складират свои вещи на втория етаж, обстоятелството
което не се установява по делото, то това е без правно значение. Не се доказва
ползването на сградата да е разпределено въз основа на взаимна договорка между
съсобствениците, по силата на която част от тях да ползват втория етаж, а друга
първия. Подобна договорка не би имала също и обвързващо действие в отношенията
между съсобствениците, тъй като при всяко едно положение съсобственикът, който
счита, че е лишен от ползването на общата вещ може да поиска предоставяне на
ползването, като другите съсобственици са длъжни да зачетат неговите права.
Следователно след отправената покана ответницата е имала задължение или да
предостави фактическото ползване на ищците, или да им заплаща обезщетение за
това, че се лишени от ползването, като на свой ред е имала право да поиска
използване на складовите помещения на втория етаж в обема на притежаваните от
нея права, ако те действително са се ползвали само от ищците по иска по сметки.
Ответницата не предявява иск по сметки, поради което е ирелевантно за изхода на
спора дали тя има право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС спрямо ищците. В отговора
на исковата молба по предявения иск за делба ответницата сама признава, че
считано от 2000 год., след смъртта на общия на страните наследодател само тя
полза първия етаж, както и че нито един от ищците не е живял в къщата. В тази
насока са и показанията на разпитания в фазата по допускане на делбата свидетел
Н.Б., които съдът кредитира изцяло.
Правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на принципа за забрана
на неоснователното обогатяване в отношенията между съсобствениците, което право
възниква считано от поканата. За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже,
че общата вещ се ползва от ответника, както и че е поискал предоставяне на
ползването, като е отправил покана. При определяне на размера на обезщетението
следва да се съблюдават разясненията на ТР № 129 от 30.VI.1986 г., ОСГК, според
които обезщетението, което дължи съсобственикът, който сам си служи вещта, на
другия съсобственик, който е лишен от тази възможност, се определя като се
държи сметка за начина на използване преди възникване на съсобствеността,
състоянието на имота при възникване на съсобствеността и към момента. Сходно
разрешение е дадено и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от
11.01.2011г. по гр.д.№1385/2009 г. ІІІ г.о. на ВКС и решение от 12.04.2010г.
по гр.д.№912/2009г. ІV г.о. на ВКС, в които е прието, че разпоредбата на
чл.31, ал.2 ЗС съставлява имуществен коректив за онзи от съсобствениците на
една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното
предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в
съсобствеността. Източник на вземането е едно фактическо положение - реалното
ползването на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между
правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки
е титуляр на правото на собственост в определен обем.
В конкретния случай ищците имат право на обезщетение за това, че се лишени
от ползването на първия жилищен етаж. Още преди смъртта на общите на страните
наследодатели, вторият етаж не се е ползвал за жилищно помещение.
Обстоятелството, че в него ищците до определен момент са складирали вещи, не
може да доведе до извод за уравнение в правата между съсобствениците във връзка
с ползването на имота като цяло. В разпита си свидетеля В. К., син на
ответницата сочи, че неговото семейството е живяло в процесния имот от както се
помни - близо тридесет и седем години, като само той от шест седем години пребивава
в имота. Ответницата чрез своя син ползва целия първи етаж като притежава 1/6
идеална част от правото на собственост върху имота, а ищците притежават 5/6
идеални части. Двата етажа с оглед тяхното функционално предназначение, макар и
да съставляват реални части от един обект на правото на собственост, не са
равностойни, като вторият етаж изцяло е необитаем. Ето защо съдът не кредитира
заключението по допусната експертиза в частта, че ползването втория етаж е равно
по стойност на ползването на първия. При заключението си експертът се е
ръководил от наема за квадратен метър жилищна площ, без да е съобразил, че
вторият етаж не може да се третира като такава. Констатациите на вещото лице се
разминават с приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Заключението се
явява обосновано в частта му що се касае до пазарния наем на първия етаж от
сградата, като на тази база съдът приема, че следва да се определи дължимото
обезщетение. За притежаваните от ищците 5/6 идеални части то възлиза на
9 800 лева, или 5 940 лева за В.И.К. съответно на притежаваните от
нея 3/6 идеални части и 3 960 за И.Д.К. съответно на притежаваните от него
2/6 идеални части.
По разноските съдът приема, че всяка страна следва да заплати разноски по
извършване на делбата в размер на 4% от стойността на дела ѝ, както
следва: В.И.К. - 2104 лева, И.Д.К. - 1402, 70 лева, П.И.
К. - 701, 30 лева. За допуснатата в първата фаза експертиза страните не си
дължат разноски, експертизата е за сметка на П.И. К., тъй като е допусната във
връзка с отхвърлено възражение за придобивана давност, направено от нея.
Разноските по допусната във втората фаза експертиза по поделяемостта на имота
са съобразно квотите и разноски между съделителите не се дължат. По исковете по сметки разноски се дължат
както следва - по иска на В.И.К. против П.И.К. се дължи държавна такса в размер
на 252 лева, от които съобразно уважената и отхвърлената част ответницата
следва да заплати 237,60 лева, а ищцата 13,40 лева; по иска на И.Д.К. против П.И.
К. се дължи държавна такса в размер на 168 лева, от които съобразно уважената
и отхвърлената част ответницата следва да заплати 158, 40 лева, а ищецът 9,60
лева. По исковете по сметки ищците, с оглед осъществената обща защита имат
право на разноски за адвокат и разноски за оценителна експертиза съобразно
уважената част, т.е. от направените разноски в общ размер на 500 лева – 400
лева за адвокат и 100 лева за експертиза, следва да им се присъди сумата от
471,43 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния
недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор №
56784.531.2051.1.1 по
КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АКГК, с предназначение жилище, с площ от 122.34 кв.м., находящ се в
сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.2051, с две на
брой нива на обекта, при съседи, съгласно издадената от СГКК схема: на същия
етаж № 56784.531.2051.1.2, под обекта - няма, над обекта - няма, допуснат до
съдебна делба с решение № 3866 от 07.11.2017 г. по гр.д. № 14303/2016 г. на
РС-Пловдив, между В.И.К., ЕГН **********, И.Д.К., ЕГН ********** и П.И.К., ЕГН **********,
при квоти: 3/6 идеални части за В.И.К.; 2/6 идеални части за И.Д.К. и 1/6
идеална част за П.И.К..
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК В.И.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Пловдив
сумата от 2104 ( две хиляди сто и четири) лева – разноски по извършване на делбата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК И.Д.К., ЕГН ********** да
заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 1402,70 ( хиляда четиристотин и два
лева и 70 ст.) лева – разноски по извършване на делбата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК П.И.К., ЕГН **********да заплати по сметка на РС-Пловдив
сумата от 701,30 (седемстотин и един лева и 30 ст.) лева – разноски по
извършване на делбата.
ОСЪЖДА по
реда на чл. 346 ГПК П.И.К., ЕГН ********** да заплати на В.И.К., ЕГН **********
сумата от 5 940 (пет хиляди деветстотин и четиридесет) лева, по предявения иск
по чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор № 56784.531.2051.1.1 по КККР
на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АКГК, за периода от 15.10.2014 г. до 15.10.2019 г., в обем на 3/6
идеални части, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер
от 6 300 (шест хиляди и триста) лева.
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК П.И.К.,
ЕГН ********** да заплати на И.Д.К., ЕГН ********** сумата от 3 960 лева (три
хиляди деветстотин и шестдесет) лева, по предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на
допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор № 56784.531.2051.1.1
по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АКГК, за периода от 15.10.2014 г. до 15.10.2019 г., в
обем на 2/6 идеални части, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 4200 (четири хиляди
и двеста) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1 ГПК
П.И.К., ЕГН ********** да заплати общо на В.И.К., ЕГН ********** и И.Д.К.,
ЕГН ********** сумата от 471,43 (четиристотин седемдесет и един лева и 43 ст.)
лева - разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение по предявените по
реда на чл. 346 ГПК искове по сметки.
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РС-Пловдив общо сумата от 396 (триста деветдесет и шест) лева държавна такса по исковете по сметки съобразно
уважената им част.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** да
заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 13,40 (тринадесет лева и 40 ст.) лева
- държавна такса по иска по сметки съобразно отхвърлената му част.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********
да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 9,60 ( девет лева и 60 ст.) лева -
държавна такса по иска по сметки съобразно отхвърлената му част.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / п / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.