О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /29.06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като
разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 1383
по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 30814/26.05.2020г.
на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу
решение № 1094 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело № 16595/2019г. на
Варненския районен съд, 40-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на П.М.П., ЕГН ********** сумата
в общ размер от 1798,88 лева, за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 256 часа за периода
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, като по отделни тримесечия стойността
му е следната: м. октомври – м. декември 2016г. при 168 часа нощен труд
- 24 часа неизплатен извънреден труд на стойност 152,14 лв.; за периода м. януари
– м. март 2017г. за положен 144 часа нощен труд - 21 часа неизплатен извънреден труд на
стойност 129,91 лв.; за периода м. април – м. юни 2017г. за положен 128 часа
нощен труд - 18 часа незаплатен извънреден
труд на стойност 111,35 лв.; за периода м. юли – м. септември 2017г. за
положен 152 часа нощен труд - 21 часа незаплатен извънреден труд на стойност 129,91
лв.; за периода м. октомври – м. декември 2017г. за положен 160 часа нощен труд
- 23 часа незаплатен извънреден труд на стойност 142,28 лв.; за периода м. януари
– м. март 2018г. за положен 152 часа нощен труд - 21 часа незаплатен извънреден
труд на стойност 146,44 лв.; за периода м. април – м. юни 2018г. за положен 120
часа нощен труд - 17 часа незаплатен извънреден труд на стойност 125,66 лв.; за
периода м. юли –м. септември 2018г. за положен 168 часа нощен труд - 24 часа
незаплатен извънреден труд на стойност 177,40 лв.; за периода м. октомври – м.
декември 2018г. за положен 168 часа нощен труд - 14 часа незаплатен извънреден
труд на стойност 177,40 лв.; за периода м. януари – м. март 2019г. за положен
144 часа нощен труд - 20 часа незаплатен извънреден труд на стойност 162,66
лв.; за периода м. април – м. юни 2019г. за положен 136 часа нощен труд - 19
часа незаплатен извънреден труд на стойност 154,53 лв.; за периода м. юли – м.
септември 2019г. за положен 168 часа нощен труд - 24 часа незаплатен извънреден
труд на стойност 195,19 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска –
15.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено
становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно
приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са
обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва
непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на
държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179,
ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на
празнота в законодателството. Моли за отмяна на решението и за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция. В условията на евентуалност
моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г.
в размер на 272,10 лв. /сбор от дължимата сума за първо и втор тримесечие на
2018г. – 146,44 и 125,66 лв, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ/,
поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен
към дневен труд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Квалификацията
на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или
промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните
относно разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията
на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за
платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 30814/26.05.2020г. на Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
чрез юрисконсулт Б.Й., срещу решение № 1094 от 04.03.2020г., постановено
по гр.дело № 16595/2019г. на Варненския районен съд, 40-ти състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на П.М.П., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1798,88 лева, за положен и
незаплатен извънреден труд в размер на 256 часа за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, като по отделни тримесечия стойността му е следната: м. октомври
– м. декември 2016г. при 168 часа нощен труд - 24 часа неизплатен извънреден
труд на стойност 152,14 лв.; за периода м. януари – м. март 2017г. за положен
144 часа нощен труд - 21 часа неизплатен
извънреден труд на стойност 129,91 лв.; за периода м. април – м. юни 2017г. за
положен 128 часа нощен труд - 18 часа незаплатен извънреден труд на стойност 111,35 лв.; за периода м. юли
– м. септември 2017г. за положен 152 часа нощен труд - 21 часа незаплатен
извънреден труд на стойност 129,91 лв.; за периода м. октомври – м. декември
2017г. за положен 160 часа нощен труд - 23 часа незаплатен извънреден труд на
стойност 142,28 лв.; за периода м. януари – м. март 2018г. за положен 152 часа
нощен труд - 21 часа незаплатен извънреден труд на стойност 146,44 лв.; за
периода м. април – м. юни 2018г. за положен 120 часа нощен труд - 17 часа
незаплатен извънреден труд на стойност 125,66 лв.; за периода м. юли –м. септември
2018г. за положен 168 часа нощен труд - 24 часа незаплатен извънреден труд на
стойност 177,40 лв.; за периода м. октомври – м. декември 2018г. за положен 168
часа нощен труд - 14 часа незаплатен извънреден труд на стойност 177,40 лв.; за
периода м. януари – м. март 2019г. за положен 144 часа нощен труд - 20 часа
незаплатен извънреден труд на стойност 162,66 лв.; за периода м. април – м. юни
2019г. за положен 136 часа нощен труд - 19 часа незаплатен извънреден труд на
стойност 154,53 лв.; за периода м. юли – м. септември 2019г. за положен 168
часа нощен труд - 24 часа незаплатен извънреден труд на стойност 195,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 15.10.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1383/2020г. на ВОС за 08.09.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват
страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: