РЕШЕНИЕ
№ 68
гр.Несебър,06.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски районен съд, наказателна колегия, в открито
заседание на шести февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Евгени Узунов
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия
Е.Узунов АНД N 1803 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „А.4.“ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление:*** чрез управителя И.В.Я., против Наказателно постановление №403877-F393858/04.01.2019r.,
издадено от Д.Т.В.- Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП.
С наказателното постановление на търговеца
е наложена имуществена санкция 3000 /три хиляди/
лв., на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г
на МФ, за това, че при
извършване на проверка на на 03.07.2018г. в 16:16 ч., в търговски обект -
ресторант, находящ се в к.к Слънчев бряг, х-л „К.“ и стопанисван от „А.4.“ЕООД
с ЕИК.-***, е установено, че съгласно дневен финансов „X“ отчет
№0001378/03.07.2018г. от монтираното и функциониращо към момента на проверката
фискално устройство модел: : „DATECS DP-150T KL с инд. № DT724996 и фискална
памет № 02724996, касовата наличност на паричните средства в брой е в размер на
216.90 лева , а фактическата наличност на паричните средства в касата на
търговския обект съгласно съставен опис на паричните средства е в размер на
66.80лв. Твърди се, че е установена
промяна в касовата наличност на търговския обект в размер на 150.10лв.,
която представлява въвеждане на пари в касата и която не е регистрирана във
фискалното устройство.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, респ.изменение в частта на санкцията.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от редовна
страна, посочена в обжалваното НП като нарушител.
Съдът
констатира, че административнонаказващият
орган е връчил наказателното постановление на 26.11.2019г.Жалбата е подадена на 02.12.2019г, поради което приема, че е в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН.
В съдебно заседание представителя на дружеството пледира
за отмяна на Постановлението.Сочи доказателства.
Представителя на наказващия орган оспорва
жалбата.
Пристъпвайки към разглеждане
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът извърши
проверка относно спазването на процесуалния ред по издаването му. Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение № № F393858 от 10.07.2018 г., съставен от А.Д.Ш., инспектор по приходите в ЦУна НАП.Представени са доказателства за материалната компетентност.
В
акта е посочена фактическа обстановка, идентична с тази по наказателното
постановление. АУАН е предявен на жалбоподателя и препис от него е връчен на представител.В АУАН е записано, че нарушението е по чл.33
ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства.
От събраните по делото доказателства, в
това число показанията на свидетелите се установи следната фактическа
обстановка:
Видно от показанията на свид. Ш., същата извършила
проверка на 03.07.2018г.около 16.00ч.в търговски обект – ресторант находящ се в
к.к. Слънчев бряг, хотел „К.“ и стопанисван от „А.4.“ ЕООД. Проверката
започнала с извършване на контролна покупка, за което бил издаден финансов касов
бон. След легитимиране от страна на проверяващите към задълженото лице бил
изведен дневен финансов отчет, при който се установило, че фактическата
наличност на паричните средства е в размер 66.80 лева, а разчетената касова
наличност от ДФО е била 264.60лева,сред които и 47.70 лева отчетени безкасово
като платени с карта т.е. установила се разлика в касовата наличност в размер
на 150.10 лева, която представлява извеждане на пари от касата, които не са
регистрирани във ФУ – разликата била отрицателна.Свидетелката твърди, че е
допусната техническа грешка при описание
в акта на нарушението. Не е установявала на какво се дължи разликата, тъй като
по принцип има ли ФУ служебно въведени/изведени суми са длъжни да използват
функциите на касовия апарат.
Видно от съдържанието на нормата, визирана като нарушена,” Чл. 33. Ал.1. От Наредба Н-18/2006 на МФ./ Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми./
По делото е представена разпечатка от дневен
финансов отчет и протокол - опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката.
Промяната в касовата наличност е факт. Действително в тези хипотези, при такава фактическа
обстановка, е осъществимо задължението на търговеца да отрази сумите като „Служебно
изведени“, но Законодътелят е въвел не-непразно две разбилчни
хипотези, при които санкцията е различна.
Наложената имуществена санкция е по реда на чл.185 ал.2 от ЗДДС.Същата
е приложена неправилно,в следствие на неправилна квалификация на деянието, тъй като тъй
като видно от доказателствата по делото, по отношение санкцията за такова нарушение е приложима тази по ал.1 на същият текст.
Съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на административно-наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон,тъй като е нарушено правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Съдът не
приема становището на свидетеля и процесуалния представител на АНО, че
допуснатата грешка във формулировката на постановлението е извинителна и
единствено техническа. Това е така, тъй като видно и от приложената санкция,
АНО е приел, че е жалбоподателя следва да бъде санкциониран по реда на чл.185
ал.2 ЗДДС /
(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1./,Т.е.
приел е, че се касае за неотразяване на приход, като не е отчел обстоятелството, че по правило
отрицателна касова разлика е невъзможно и недопустимо да води до неотразяване на приходи.Ако
жалбоподателят би имал възможност да се защитава по квалификация за отрицателна
разлика, то това трябваше да е имплиминирано както в АУАН, така и в НП.Поради горното наказателното
постановление, следва да бъде отменено.
Към материалите по делото са приложени
доказателства и за териториална и предметна компетентност на проверяващите и на
издателят на наказателното постановление.
Процесуалният
представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски
–адвокатско възнаграждение.Аналогична претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е отправено иот страна на представителя на АК, като своевременно
е депозирано и възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар.
Съгласно
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в производството по обжалване
на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК.Съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. С оглед на това, че атакуваното
наказателно постановление се отменя изцяло,,то на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски. Предвид отправеното възражение за прекомерност, съдът го
намира за основателно.
Действително
делото не се характеризира с фактическа и правно сложност.Същото приключи в
едно открито съдебно заседание, поради което разноските, представляващи хонорар
за адвокатска защита и представителство следва да бъде сведен към минимума по
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , по см. на чл. 18. (2) , а именно в размер на 300 /триста/ лева съобразно
уважената жалба.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Несебърския районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№403877-F393858/04.01.2019r., издадено от Д.Т.В.- Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в ЦУ на НАП с което на „А.4.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:*** чрез управителя И.В.Я. е наложена имуществена санкция 3000
/три хиляди/ лв., на основание чл.185
ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ гр.София ДА ЗАПЛАТИ НА „А.4.“ ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** чрез управителя И.В.Я. сума в
размер на 300 /триста/ лева,съдебноделоводни разноски- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС в
14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :