Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба с вх. 933 от 17.06.2024 год. на Н. П. К.-К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], срещу Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на Област Търговище и Област Разград в частта му относно определения размер на парично обезщетение, както следва: 1114 лв. за отчуждени 0.909 дка от имот с идентификатор 44166.80.2; 15 178 лв. за отчуждени 12.390 дка от имот с идентификатор 44166.126.8 и 1161 лв. за отчуждени 0.948 дка от имот с идентификатор 44166.126.24.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената част е неправилно, тъй като определеното с него обезщетение е значително занижено - над два пъти и половина по-ниско от пазарната цена на имотите. Решението не съответства на практиката на ЕСПЧ по идентични случаи – цитира се решението на ЕСПЧ по делото К. срещу България. От съда се иска да измени решението като увеличи размера на паричното обезщетение съобразно вариант две от заключението на вещото лице по назначената от съда оценъчна експертиза. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Министерски съвет на република България – чрез процесуалният си представител – правен съветник в дирекция „Правна” на МС с юридическа правоспособност, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за това, че размерът на определеното обезщетение с оспореното решение е определен по правилата на Закона за държавна собственост – чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС и е равностойно по смисъла на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС, както и че определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждената част от поземлените имоти към датата на издаване на оспореното решение на МС не съответства на разпоредбите на ЗДС. От съда се иска да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност – при уважаване на жалбата се иска съдът да приложи заключението на вещото лице по първи вариант на назначената от съда оценъчна експертиза и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатски хонорар.

Заинтересованата страна – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител – Главен юрисконсулт С. В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да я отхвърли. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министъра на финансите, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Р. С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен.

Заинтересованата страна – Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Д. Й. , оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен. Размерът на определоното обезщетение за отчуждените части от процесните поземлени имоти е определено стриктно в съответствие с разпоредбите на ЗДС. Като алтернатива ако съдът счете жалбата за основателна, предлага да се приложи първия вариант от заключението на вещото лице по назначената от съда оценъчна експертиза, като твърди, че прилагането на втория вариант ще е в нарушение на ЗДС.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС на Република България републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня – Варна“ /Автомагистрала „Хемус“/ е обявен за национален обект.

Със Заповед № РД-02-15-36 от 30.03.2023г министърът на регионалното развитие и благоустройството е одобрил проект на подробен устройствен план – парцеларен план за обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, Област Търговище и гр. Лозница и с. Манастирци, Община Лозница, Област Разград. Заповедта е обявена в ДВ бр. 30 от 04.04.2023 год. и след като в 14 дневния срок за оспорването и не са подадени жалби е влязла в сила на 19.04.2023 год.

Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ като инвеститор на обекта е предприела действия за теренното осигуряване на автомагистралата. С възлагателно писмо изх. № 53-00-6113 от 23.05.2023 г. АПИ и въз основа на договор № РД-37-33 от 16.08.2022 е възложила на „БАЧКОВСКИ КОНСУЛТ” ООД с ЕИК ********* – оценител на имоти по смисъла на §1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Оценителят „Бачовски консулт“ ООД е представил оценителски доклад от 23.01.2024 г. със съответните приложения, съдържащ експертна оценка на засегнатите имоти.

С писмо изх. № 04-16-343/01.02.2024 г. председателят на УС на АПИ е отправил мотивирано искане до Министерство на регионалното развитие и благоустройството и до Министерство на финансите за отчуждаване на имотите – частна собственост, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-ПП. Към искането са приложени копия на Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС, на одобрения проект на ПУП-ПП, актуални скици, данни и документи за собственост на засегнатите имоти, финансова обосновка на предложението за отчуждаване и оценката на имотите. С писмо изх. № 04-16-1071 от 19.04.2024 год. АПИ е изпратила до двете министерства допълнително поискани документи, описани подробно в писмото.

С писмо изх. № 03-07-47 от 13.05.2024 г. до Министерския съвет на РБ е изпратен съвместен доклад на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е направено предложение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на националния обект.

С Решение № 343 от 17.05.2024 г. МС е отчуждил за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, съгласно одобрения ПУП – ПП, имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението към него по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

С това решение са отчуждени имоти в землището на гр. Лозница, собственост на оспорващия и е определено парично обезщетение, както следва:

- от поземлен имот с идентификатор 44166.80.2 с площ от 2 дка земеделска земя – нива, са отчуждени 0.909 дка и определено парично обезщетение в размер на 1114 лв.;

- от поземлен имот с идентификатор 44166.126.8 с площ от 19.103 дка земеделска земя – нива, са отчуждени 12.390 дка и определено парично обезщетение в размер на 15 178 лв. и

- от поземлен имот 44166.126. с площ от 4,527 дка земеделска земя – нива са отчуждени 0.948 дка и определено парично обезщетение в размер на 1161 лв.

С писма изх. № 94-00-2010; 94-00-2012и 94-00-2013 - всичките от 21.05.2024 год., връчени на оспорващия на 04.06.2024 год., Агенция пътна инфраструктура е съобщила постановеното решение. Жалбата срещу постановеното решение е изпратена, чрез лицензиран пощенски оператор на 05.06.2024 год.

В хода на съдебното производство съдът е назначил оценъчна експертиза с вещо лице инж. В. К. – оценител на имоти по смисъла на §1а, т. 3 от ДР на ЗДС, включена в списъка на вещите лица за съдебния район на АС – Разград. Задачата на вещото лице е била след запознаване с материалите по делото и оглед на процесните имоти да даде заключение за пазарната цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС на поземлени имоти с идентификатори 44166.80.2 ; 44166.126.8 и 44166.126.24 и съответно какъв е размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждаващата се част от тези имоти, като представи заключението си в два варианта – първи вариант към датата на възлагане на оценката в административното производство – 23.05.2023, като вземе предвид пазарни аналози- сделки сключени през периода от 23.05.2022 г. до 23.05.2023 г.год. и втори вариант към датата на постановяване на оспореното решение 17.05.2024 год., като вземе предвид пазарни аналози- сделки сключени през периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г. Вещото лица е дало заключение както следва:

Първи вариант към 23.05.2023год.: Пазарната цена на поземлен имот 44166.80.2 е в размер на 2528 лв. и размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 0.909 дка е 1149 лв. Пазарната цена на поземлен имот 44166.126.8 е в размер на 24 144 лв. и размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 12,390 дка е 15 659 лв. и Пазарната цена на поземлен имот 44166.126.24 е в размер на 5722 лв. и размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 0.948 дка е 1198 лв.

Втори вариант към 17.05.2024 год.: Пазарната цена на поземлен имот 44166.80.2 е в размер на 6 650 лв. и размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 0.909 дка е 3022 лв. Пазарната цена на поземлен имот 44166.126.8 е в размер на 63 518 лв. и размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 12,390 дка е 41 197 лв. и Пазарната цена на поземлен имот 44166.126.24 е в размер на 15052 лв. и размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 0.948 дка е 3152 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения от закона срок е процесуално допустима.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - Министерския съвет на Република България, съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 34б, ал. 1 от ЗДС.

При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, а и такива не се сочат от оспорващия. Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС, както и в Правилника за структурата и организацията на работата на министерския съвет и неговата администрация. Решението е публикувано на интернет адрес https://pris.government.bg/folder/23445cbddd64784f84c4ba17f4029be3?key=024f7a60-f3d3-4c5e-b0f0-748402658c7d&page=16 .

По отношение материалната законосъобразност на решението в оспорената част съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДС предвижда, че имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. А според втората алинея на същия член равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

В § 1а, т. 1, и т. 4 от ДР на ЗДС са дадени легални определения на понятията „Равностойно парично обезщетение”, „Пазарни цени” и „Имоти намиращи се в близост до отчуждавания. Според тези разпоредби "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.; "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки и "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление; в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Принципът за равностойност на обезщетението при принудително отчуждаване е прогласен от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от същата, съгласно която частната собственост е неприкосновена. Както е посочено в мотивите на Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС по к. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара не може да бъде осъществено, което налага адекватното обезщетение (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. Тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.

При преценката дали решението в оспорената част съответства на закона съдът безспорно следва да се съобрази и с разпоредбите на чл. 5, ал. 4 от АПК, съгласно който, когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.

В практиката си Конституционния съд трайно приема разбирането, че нормите на ЕКПЧ в материята на правата на човека имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите – страни по ЕКПЧ, и са норми на европейския обществен ред. Тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ /вж. Решение № 2 от 18.02.1998 г. на КС по к. д. № 15/97 г., Решение № 14 от 17.11.2022 г. на КС по к. д. № 14/2022 г., Решение № 13 от 26.07.2024 г. на КС по к. д. № 1/2024 г./.

Съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията / ратифициран / ДВ бр. 66/1992 г. в сила от 07.09.1992 г./ Всяко ФЛ или ЮЛ има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. "

Във връзка с тази разпоредба съдът счита, че следва да съобрази и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., по което дело е установено нарушение на държавата на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, като изрично е посочено, че размерът на обезщетението за отчуждената земя трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 102(вж. Вистинс и Перепьолкинс срещу Латвия (справедливо удовлетворение) ГК, № 71243/01, § 36, ЕСПЧ 2014 г.)./. Трайната практика на ЕСПЧ е размерът на обезщетението да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато обезщетението е преведено по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8.

Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти.

Вярно е, че това становище за оценка на имота максимално близо във времето към момента на отчуждаването е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята.

В настоящия случай административният орган е определил размера на паричното обезщетение за оспорващия по реда предвиден в ЗДС към датата 23.05.2023, като са съобразени пазарни аналози - сделки сключени през периода от 23.05.2022 г. до 23.05.2023 г.год. В случая всички ползвани пазарни аналози са сделки през м. януари и февруари 2023 год., т.е година и три месеца преди постановяване на оспореното решение.

В заключението си вещото лице по втория вариант на експертизата е ползвало пазарни аналози - сделки сключени през периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024г. и по-конкретно м. януари и февруари 2024 год. т.е. три месеца преди постановяване на оспореното решение и е определило пазарната цена към 17.05.2024 год., когато е издадено оспореното решение.

Наред с горното съдът съобрази и обстоятелството, че в случая се отчуждава земеделска земя. След като в чл. 21, ал. 1 от Конституцията на Република България като основно начало е прогласено, че земята е основно национално богатство, което се ползва с особената закрила на държавата и обществото, то и за собственика на отчуждената земеделска земя тя е основно богатство и при отчуждаването ѝ следва да получи парично обезщетение, чиито размер е определен максимално близо до датата на отчуждаването.

Предвид цитираните по-горе правни норми и практиката на ЕСПЧ съдът приема, че размерът на обезщетението в настоящия случай следва да отразява пазарната стойност на отчуждените имоти към момента на отчуждаването им с оспореното решение. Следователно 12-месечният период, през който трябва да бъдат сключени относимите сделки-аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, следва да обхваща периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г. Вторият вариант на заключението на вещото лице, което съдът намира за компетентно, пълно и обосновано, отговаря на тези условия и съдът го възприема изцяло. Съобразно този вариант определеното от ответника обезщетение се явява неравностойно и несправедливо и следва да бъде завишено съобразно дадената от експертизата оценка по втория вариант, както следва: определеното с оспореното решение парично обезщетение за отчуждената част от 0.909 дка от ПИ с идентификатор 44166.80.2 в размер на 1114 лв. лв. следва да се увеличи на 3022 лв., за отчуждената част от 12.390 дка от ПИ с идентификатор 44166.126.8 в размер на 15 178 лв. следва да се увеличи на 41 197 лв. и за отчуждената част от 0.948 дка от поземлен имот 44166.126.24 в размер на 1161 лв. следва да се увеличи на 3152 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски. Същият е представил доказателства за платена държавна такса от 10 лв., заплатени 850 лв. възнаграждение за вещо лице и 850 лв. възнаграждение за един адвокат платени в брой. Съдът намира направеното от ответника по делото възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно. Размерът на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Не са налице каквито и да са фактически основания, които да обосновават неговата прекомерност, а и ответникът не сочи такива. С оглед на това ответникът по делото следва да бъде осъден да заплита на оспорващия разноски по делото в размер на 1710 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, в ЧАСТТА му относно определения размер на парично обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти с идентификатори 44166.80.2; 44166.126.8 и 44166.126.24 в землището на гр. Лозница, собственост на Н. П. К.-К. с [ЕГН] от [населено място], като УВЕЛИЧАВА размера на определените парични обезщетения, както следва: за 0.909 дка от поземлен имот с идентификатор 44166.80.2 – нива от 1114 лв. на 3022 лв., за 12.390 дка от поземлен имот с идентификатор 44166.126.8 от 15 178 лв. на 41 197 лв. и за 0.948 от поземлен имот с идентификатор 44166.126.24 в размер на 1161 лв. на 3152 лв.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Н. П. К.-К. с [ЕГН] от [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 1710 лв. / хиляда седемстотин е десет лева/

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 ЗДС.