№ 24
гр. Оряхово, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц€
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100724
по описа за 2024 година
От П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ №
22, вх.Б, ет.3, ап.18 чрез адв. Л. И. А.-САК против „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14,
представлявано от В.Г.С. е предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1
ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
201347/31.03.2023г.,сключен между страните, като противоречащ на изискванията на Закона
за задълженията и договорите, Закона за потребителите, Закона за потребителския кредит,
поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.
Претендират се и направените по делото разноски.
Правното основание на предявеният иск е чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2023 г., страните са сключили договор за
потребителски кредит № 201347/31.03.2023г., по силата на който ответникът му е
предоставил сума в размер на 3 000.00 лв.
Ищецът следвало да върне заетата сума до 31.03.2025 г. съгласно погасителен план на
24 месечни вноски, като за погасяване на задълженията си, ищецът следва да заплати обща
сума в размер на в размер на 4 444.49 лв., която включва главница в размер на 3000 лева и
договорна лихва в размер на 1444.49 лева.
Ищеца счита, че клаузата, уреждаща размера на възнаградителната лихва е
недействителна, което води до нищожност на целия договор, тъй като прилагането на
договора без тази клауза е невъзможно. Клаузата за възнаградителната лихва по договор за
кредит е съществен елемент от него, защото урежда възнаграждението за кредитодателя.
Нищожността на клаузата относно уговорения лихвен процент влече като последица
1
нищожност на целия договор за кредит, тъй като изхождайки от целта и предмета на
договор за потребителски кредит, търговецът, който по занятие упражнява дейност по
предоставяне на финансови услуги, не би сключил договор без уговорката за насрещно
възнаграждение.
Сочи се също, че в процесния договор за кредит е посочен ГПР в размер на 49,65%,
както и че в член 9 от договора е отбелязано, че ГПР „се изчислява съгласно Закона за
потребителския кредит“. Ищецът сочи, че в договора не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, в резултат на което липсва яснота досежно
всички разходи които са пряко свързани с кредитното правоотношение, както и липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР по кредита. Ищецът счита, че е налице нарушение
на чл. 11, ал. I. т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор за
потребителски кредит по силата на член 22 от 3ПК.Сочи, че грешното посочване на размера
на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК.Сочи се, че договорът е недействителен, поради грешно посочен размер на
ГПР, като е нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора, уредена в
разпоредбата на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Ищецът сочи също, че така посоченият в договора размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните и представлява "заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. както и по смисъла на правото на
ЕС.Сочи се също, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК,
както и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора са посочени само абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР. както е изискването на чл. 11. ал.1.т.10
ЗПК.
Посочено е в ИМ също, че според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, с който
признава предявеният иск и счита същия за основателен. В отговора е направено искане на
осн.чл.78 ал.2 ГПК, при присъждане на разноските по делото, същите да бъдат оставени в
тежест на ищеца, доколкото ответника не е дал повод за завеждане на иска и алтернативно,
адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в размер под минималния за съответния
вид правна услуга, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, без ДДС.
2
С отговора на ИМ се претендират направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От пълномощника на същите
адв.Л. И. А.-САК, е постъпила молба вх. № 99.09.01.2025 г. в която поддържа иск. Прави
искане на осн.чл.237 ал.1, ГПК за постановяване решение при признание на иска.
За ответника редовно призован, не се явява представител. От същите чрез
пълномощника му юр.к.Божана Ралева, е постъпило становище вх. № 43/06.01.225 г., в което
се прави искане съдът да постанови решение при признание на иска.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска от страна на ответника и искането на
ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1
ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
201347/31.03.2023г.,сключен между страните, като противоречащ на изискванията на Закона за
задълженията и договорите, Закона за потребителите, Закона за потребителския кредит, поради
накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.
Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника, а ищецът иска
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.
237, ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло, ведно с последиците от това.
3
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски, които възлизат на 120 лв.- платена държавна такса. Признанието на
ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не
са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не
е дал повод за завеждане на иска и да го признава.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.Л. И. А. -
процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото и сложността на същото в размер на 400.00
лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр.чл. 22 ЗПК, нищожността на Договор
за потребителски кредит № 201347/31.03.2023г.,сключен между П. Н. С., с ЕГН **********
с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 и
„МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-
н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от В.Г.С. като противоречащ на
изискванията на Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителите, Закона за
потребителския кредит, и поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от
В.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти
септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 сумата в размер на 120.00 лв. – деловодни разноски за
платена държавна такса за разглеждане на делото .
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от
В.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л. И. А. - САК, с адрес гр. София, ул. „21 век“ № 9,партер офис
Б - 7 сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева / - адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4
5