РЕШЕНИЕ
№ 2102
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330204118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Риск – 88“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Р.Т. против
Наказателно постановление № 36-0000365 от 21.06.2022 г., издадено от Д.Р.С.
– ***, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвтП във вр. с чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари (Обн. ДВ бр. 108 от
19.11.2002 г., изм.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди да липсва точно
описание на мястото на извършване на нарушението и на обстоятелствата,
при които е осъществено. Поддържа фактическото описание на деянието да
не кореспондира с приложената от наказващия орган санкционна норма.
Взема становище деянието да е неправилно квалифицирано от правна страна.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. К. А., с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 59817/22.07.2022
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с
1
материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението и
авторството на деянието да са установени по категоричен начин. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Риск – 88“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 07.07.2022 г., установено от попълнената
разписка, а жалбата е подадена чрез Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив на 19.07.2022 г., поради което 14-дневният срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД извършвал международен превоз на
товари по шосе срещу заплащане, за което притежавал лиценз на Общността
за превоз на товари № 15437.
На 28.02.2019 г. между жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД като
работодател и С.Н.Г., ЕГН: ********** като *** бил сключен трудов договор,
с който последният бил назначен на длъжност „***“. *** Г. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***,
издадено му на *** и валидно до *** Той имал придобита правоспособност да
управлява моторни превозни средства от следните категории: C, B, CE, M,
AM, TKT, BE, B1, C1, C1E.
Водачът С.Н.Г. имал и издадено Удостоверение за психологическа
годност за извършване на обществен превоз на пътници и товари със срок на
валидност до ***.
На 10.02.2022 г. в гр. Пловдив жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД
възложил на С.Н.Г. и последният извършил превоз на товари с товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** от категория „N3“, вписан в
списъка към лиценз на Общността № 15437 на „Риск – 88“ ЕООД.
Свидетелите Г. Д. Д. и Б. Е. И. – ***, участвали в извършването на
комплексна проверка на транспортната дейност на жалбоподателя „Риск – 88“
ЕООД. В хода проверката и след направена на 27.05.2022 г. справка в
единната информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ те установили, че към датата на извършения на 10.02.2022 г.
превоз на товари с МПС с рег. № *** е бил изтекъл срокът на валидност на
удостоверението за психологическа годност на *** С.Н.Г.. Информационната
система на ИА „Автомобилна администрация“ съдържала централизирана
база данни за издадените удостоверения за психологическа годност.
На 31.05.2022 г. свид. Д. съставил Акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) с бл. № 316397 против жалбоподателя
„Риск – 88“ ЕООД, в присъствието на свид. И. и на управителя на
дружеството. Препис от акта бил връчен на управителя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. Д. и Б. Е. И.. От
показанията на свид. Д. се установява, че процесният АУАН е съставен във
връзка с констатациите на двамата *** при извършвана комплексна проверка
на дейността на жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД. Установяват се още датата
на извършения превоз - 10.02.2022 г., и вида на транспортното средство –
влекач. Свидетелят Д. изяснява, че при извършена справка в единната
информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ е констатирал, че към датата на осъществения превоз е бил
изтекъл срокът на валидност на издаденото удостоверение за психологическа
годност на водача. В показанията си свид. И. също поддържа констатациите
по АУАН и потвърждава авторството на подписа си като свидетел при
съставянето на акта. Съдът ползва с доверие показанията на двамата
свидетели, които са проверени по делото и изцяло намират подкрепа в
събраните писмени доказателства. Показанията на свид. Д. са и изключително
подробни.
От справка за нарушител/водач за С.Н.Г. (лист 14 от делото) се
установява, че същият има издадено на *** СУМПС с № ***, валидно до ***
и с придобити категории ***.
От справка за *** С.Н.Г. в Регистър на психологическите изследвания на
водачите се изяснява, че същият има издадено удостоверение за
психологическа годност с № ***(*) за водач в обществен превоз на пътници и
товари, със срок на валидност до ***.
От справка за актуално състояние на трудови договори на работодателя
„Риск – 88“ ЕООД се изяснява, че С.Н.Г. е нает на длъжност „***“, като
трудовият договор с „Риск – 88“ ЕООД е сключен на дата 28.02.2019 г. и към
изготвянето на справката на 27.05.2022 г. не е прекратен.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (лист 12 от делото) се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
3
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
наказателно постановление от материално и териториално компетентен
орган.
От събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин
се установява, че жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД като превозвач е
допуснал на 10.02.2022 г. в гр. Пловдив да бъде извършен превоз на товари от
*** С.Н.Г. с товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** от категория
N3. Доказва се от обективна страна от извършената справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите, че към датата на така
осъществения превоз на товари е бил изтекъл срокът на валидност на
издаденото в полза на *** С.Н.Г. удостоверение за психологическа годност.
Същото е било валидно до ***., а превозът е извършен на 10.02.2022 г.
При правилно установена фактическа обстановка в наказателното
постановление съдът намира, че административнонаказващият орган е
допуснал неправилно приложение на материалния закон, което се явява
основание за отмяна на НП.
Приетата за нарушена норма на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП гласи,
че: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 1 от ЗДвП: „ Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз.“.
Въз основа на делегацията по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.).
Съгласно действащата редакция към датата на деянието на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 36/15.05.2006 г.: „При всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или
водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и
за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност“. Това удостоверение (за психологическа годност) по
силата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. /в приложимата й
4
редакция към датата на извършване на деянието - ДВ, бр. 41 от 01.06.2012
г./ е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение
на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на
лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 от Наредбата, в които
удостоверението е валидно за срок една година.
Същевременно според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина срокът на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е
5 години. Такъв е срокът на валидност и на издаденото на водача С.Н.Г.
СУМПС № ***. Условие за издаване на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, С1, D, D1 и Ттм е представянето
на копие на удостоверение за психологическа годност. Същият срок на
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за
категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, а именно 5 години, е
предвиден и в чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи.
Относима към процесния казус е и регламентацията, дадена в Директива
126/2006/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства,
поради което същата следва да бъде съобразена. Така според параграф 9 от
Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО
„Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се
издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните
правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за
свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и
по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на
такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да
налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на други
моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността,
тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за
управление и поради това да се определят от срока на валидност на
свидетелството.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква „б“ от Директива
126/2006/ЕО, считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от
държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, имат срок на
административна валидност 5 години.
В разпоредбата на чл. 7, пар. 3, буква „б“, абзац четвърти, шест и седми
от същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че:
- държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на
5
превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат
специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната
безопасност;
- държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за
управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за
необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или
други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното
движение;
- държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в
параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на
притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-
годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки
или други специфични мерки като опреснителни курсове. Този намален срок
на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за
управление на превозно средство.
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква „б“ от Директива 126/2006/ЕО е
транспонирана в българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (ДВ, бр. 75 от
2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД) и в чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.
Съобразно цитираната правна регламентация и по-конкретно изричното
предвиждане в този смисъл в последното изречение на параграф 9 от
Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО се налага извода, че щом водач на
моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС
за съответната категория, той следва да се счита за психологически и
физически годен да управлява МПС от тази категория за срока на
валидност на свидетелството си за управление на МПС, който за посочените
по-горе категории е пет години, съответно такъв водач не следва да се явява
на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
Настоящият съдебен състав приема, че предвиденият в чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 36/15.05.2006 г. (в редакцията й съгласно ДВ, бр. 41 от 01.06.2012
г.) тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност, което се издава при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство от категориите
С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, който е пет години.
С разпоредбата на чл. 7, т. 1, б. „а“ до б. „д“ от Директива 2006/126/ЕО са
регламентирани изискванията към кандидатите, за да им бъде издадено
свидетелство за управление на МПС, но нормативната уредба не съдържа
текст, който да предвижда, че държавите-членки могат да въвеждат в
националното си законодателство и периодични медицински прегледи за
физическа и психическа годност извън тези, които се изискват при издаване
на свидетелство за управление на МПС. Същата е уредбата и в цитираната
разпоредба на чл. 7, пар. 3 от Директивата, която позволява ограничаване на
6
административната валидност на самото СУМПС за срок по-кратък от 5
години в различните изброени хипотези, но не и ограничаване на срока на
административна валидност на свидетелството за психологическа годност в
насока да бъде по-кратък от срока на валидност на СУМПС.
Следователно налага се извод, че чрез прецизиране на националното
законодателство при транспониране изискванията на Директивата и
визираните в нея резерви се дава възможност на всяка държава-членка да
прилага увеличена честота на медицински проверки на водачите, но само чрез
редуциране на срока на валидност на свидетелство за управление на МПС, а
не самоцелно и изолирано от нуждите, за които първично е предвидена
необходимостта от доказване на психологическата годност на водачите.
Изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства са въведени:
- в Закона за движението по пътищата със Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 54 от 2010
г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), което изрично е
посочено в § 35, т. 3 от ДР към същия закон;
- в Закона за българските лични документи с изменение и допълнение,
при което са създадени новите ал. 3, ал. 4 и ал. 5 на чл. 51 от същия - обн. ДВ,
бр. 75 от 02.10.2012 г., в сила от 19.01.2013 г., което изрично е посочено в § 2
от ПЗР към същия закон.
Приложимият материален закон към датата на извършване на деянието е
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. в редакцията й
съгласно ДВ бр. 41 от 01.06.2012 г., въвеждаща три годишен срок на
валидност на свидетелствата за психологическа годност, но този срок не е
съобразен със срока на валидност на свидетелството за управление на МПС за
категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, регламентиран в ал. 4 на чл. 51
от ЗБЛД.
Директивите като акт на ЕС, съдържащ правни норми, следва да бъдат
транспонирани в националното законодателство на държавите-членки.
Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да имат
директен ефект, когато те не са надлежно транспонирани в националното
право и тези разпоредби могат да се използват от лице срещу държавата.
Съгласно трайно застъпвания в практиката на съда на ЕС принцип на
конформното тълкуване националните съдилища са длъжни да тълкуват
националното право с оглед смисъла и целите, произтичащи от актове на
Съюза – регламенти, директиви, рамкови решения и др., регулиращи същата
материя.
В случая разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. в
приложимата й редакцията съгласно ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г. поставя
самостоятелни и непредвидени в европейската норма изисквания относно
срока на действие на удостоверението за психологическа годност, като по
този начин изкуствено го отделя от основното му предназначение – да
7
обслужи първичното издаване или преиздаване на свидетелството за
управление на превозно средство от съответните категории. Това означава, че
към датата на извършване на деянието, определяща приложимия материален
закон, изискванията на Директива 2006/126/ЕО са въведени в ЗДвП и в ЗБЛД,
но не са въведени в подзаконовия нормативен акт – Наредба № 36/15.05.2006
г., издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При това положение разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. (в приложимата й редакцията - ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г.),
въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверенията за
психологическа годност, който е по-кратък от 5-годишния срок на валидност
на самите СУМПС, се явява в противоречие с целите на Директива
2006/126/ЕО, поради което по силата на примата на европейското право и
принципа за конформно тълкуване не следва да бъде прилагана.
В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че извършилият превоза водач С.Н.Г. притежава издадено
СУМПС, което е било в срока си на валидност към датата на превоза.
Последният е осъществен на 10.02.2022 г., а СУМПС на водача Г. е издадено
на *** и е валидно до *** Установява се, че превозът е извършен с влекач с
ремарке, представляващ МПС от категория N3 съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП. За законосъобразното управление на такъв вид моторно
превозно средство водачът се нуждае от придобита правоспособност за
категория СЕ, каквато доказано водачът Г. е имал към датата на деянието.
При прилагане на гореизложените принципни постановки към
установените по делото факти се налага извод, че към вменената на
жалбоподателя дата на извършване на нарушението - 10.02.2022 г., деянието е
било несъставомерно от обективна страна, доколкото към тази дата не е бил
изтекъл срокът на валидност на СУМПС на водача, което е съответствало на
категорията на управляваното превозно средство, а при прилагане на
принципа за примата на европейското право държавата не е имала
възможност да въвежда допълнителни, непредвидени в Директивата условия
за доказване на психологическата годност на водача, по-тежки от
притежаването на СУМПС, което е със спазен срок на валидност.
В този смисъл е и съдебната практика на касационната инстанция - така
Решение № 817 от 09.05.2022 г. по к.а.н.д. № 385 / 2022 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1505 от 02.08.2022 г. по к.а.н.д.
№ 1147/2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 605 от 11.04.2022 г. по к.а.н.д. № 244/2022 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1416 от 19.07.2022 г. по к.а.н.д.
№ 1200/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление е
издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което то
трябва да бъде отменено.
По разноските:
8
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 19 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
изцяло в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Поради това възнаграждението от 300 лева не подлежи на
намаляване под този най-нисък предел, а претенцията на жалбоподателя
следва да бъде уважена изцяло.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е
част административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000365 от 21.06.2022 г.,
издадено от Д.Р.С. – ***, с което на „РИСК – 88“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Р.Т., ЕГН:
**********, на основание чл.96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение
по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
9
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „РИСК – 88“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Р.Т., ЕГН:
********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10