Решение по дело №187/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано по жалба от Л. Д. И., с [ЕГН], с посочен адрес - [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник - адвокат В. П. М. от Адвокатска колегия - [област], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение №2153-08-73 от 21.02.2025 год., издадено от „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали, с което са отхвърлена жалбите на Л. Д. И., против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете издадени от старши инспектор по осигуряването - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни.

Жалбоподателката Л. Д. И. заявява в жалбата, че счита постановеното Решение №2153-08-73 от 21.02.2025 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, поради което го оспорва в законоустановения срок. Излага съображения относно незаконосъобразността му, като твърди най-напред, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и че е необоснован. Твърди също, че при постановяване на обжалваното решение, неговия издател не е извършил внимателна, задълбочена и прецизна проверка на въведените в жалбите й оплаквания, срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., издадени от [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали, в резултат на което административния орган е формирал и неправилни изводи за тяхната законосъобразност. Сочи, че при издаването на горецитираните задължителни предписания са нарушени разпоредбите на Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, тъй като при осъществяване на проверката бил съставен и Констативен протокол №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год., датата на който съвпадала с датата на издаване на оспорените задължителни предписания, като задължителните предписания и протокола били издадени и от един и същ издател - [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали - Г. Я. В.. Жалбоподателката Л. И. счита, че като проверявано лице е следвало да се запознае първо с констатациите, съдържащи се в констативния протокол от извършената проверка, да направи съответни и надлежни оспорвания по него, както и евентуално да представи доказателства, които да бъдат съобразени и преценени във връзка с формиране на последващо решение от органа по осигуряването, за издаване или неиздаване на задължителните предписания, но вместо да спази и следва тази нормативна последователност при издаването на документи, уредена и в цитираната инструкция, констативния протокол и задължителните предписания били издадени в един и същи ден, като по този начин жалбоподателката била възпрепятствана и напълно лишена от право и възможност да упражни правата си в тази връзка. Сочи също, че това оплакване се отнася и за сигнал с Вх.№1056-08-240 от 12.12.2024 год. от неизвестен издател и сигнална записка Вътр.№1056-08-240 от 12.12.2024 год. на [длъжност] при ТП на НОИ - Кърджали, цитиран при посочване на правните основания на обжалвания акт, съдържанието на който пък й било напълно неизвестно.

Жалбоподателката на следващо място твърди, че констатациите на осигурителния орган, заявени в КП, потвърдени и от административния орган в обжалваното решение, че не е произвеждала животинска и растителна продукция, както и че същата не е упражнявала трудова дейност в посочените периоди, са неправилни и че контролният орган, издал задължителните предписание и констативния протокол, е извършил напълно формална, незадълбочена, едностранна и непълна проверка, за която съвсем показателно е посочил, че са „били употребени 1 работен ден 31.12.2024 год.“. Излага довод, че от данните в КП се установява, че контролният орган е водил служебна кореспонденция с Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали, относно изискване на документи, касаещи регистрацията й като земеделски стопанин преди повече от 5 години и че само на база изискани регистрационни анкетни карти е формирал извод, че не е упражнявала реално трудова дейност и че регистрацията й била единствено с цел придобиване на осигурителни права. Според жалбоподателката, друга проверка на документи и обстоятелства, касаещи действително работата й като земеделски стопанин, реализацията и отчетността й, доходите й от тази дейност, не била извършвана, като липсвали и конкретни данни за нейното осъществяване в тази насока. Сочи също, че съдържанието на посочените и цитираните разпоредби в КП, касаещи ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, нямат отношение към реално извършваната от нея стопанска дейност като земеделски стопанин през проверявания период, нито към реализацията й, нито към конкретните й доходите от нея, както и че изводите и констатациите от същите органи на осигурителната администрация при осъществените от тях проверки на регистрацията и дейността й като земеделски стопанин, са и в пълно противоречие с констатациите, формирани преди 5 години, а именно, че е отговаряла на всички изисквания на КСО, като самоосигуряващо се лице, тъй като реално е упражнявала дейността си като земеделски стопанин, за която е била и осигурена. Жалбоподателката счита, че целта на проведената проверка, завършила с издаването в един и същи ден на КП и ЗП, е била да доведе до последица, тя неправомерно и невярно да заличава данни и декларации относно дейността й, които да послужат като основание за издаване на последващи актове от осигурителната администрация, така, че да „обслужат“ безпрепятствено действията им за връщане и възстановяване на получени от нея, напълно правомерно, обезщетения, събирането на които към настоящия момент дори е погасено по давност. Счита също, че в осъщественото контролно административно производство административният орган не е извършил никаква реална проверка на осъществяваната от нея стопанската дейност в проверявания период, а само единствено обемно е описал и възпроизвел съдържанието на правни разпоредби от различни подзаконови нормативни актове. Освен това, счита, че в хода на проведеното пенсионно/?!?/ и административно производство са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели като резултат до постановяването на един незаконосъобразен акт.

Предвид изложеното, жалбоподателката моли съда да постанови надлежен съдебен акт, с който да отмени Решение №2153-08-73 от 21.02.2025 год. на „За“ директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което са отхвърлени жалбите й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне. С жалбата са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Л. Д. И., с посочен адрес - [населено място], [улица], не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.В. М. от АК – [област], която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-73 от 21.02.2025 год. на „За“ директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Л. Д. И. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., както и да бъдат присъдени на жалбоподателката направените разноски по делото.

Представена е и писмена защита от пълномощника на жалбоподателката, естествено депозирана след предоставения от съда срок, в която развива допълните съображения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното решение, с което са отхвърлени жалбите на Л. И. срещу издадените от контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали задължителни предписания. В писмената защита са развити доводи и съображения в насока, че в проведеното административно производство по издаване на обжалвания акт са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, като се сочи най-напред, че била нарушена разпоредбата на чл.29, ал.4, във вр. с ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, тъй като в настоящия случай не е била издадена писмена заповед за извършване на проверката, която да е била връчена на проверявано лице, в каквато насока са и изявленията на пълномощника на ответния орган, заявени в съдебно заседание от 07.05.2025 год. Освен това счита, че в конкретния процесен съдебен спор, разпоредбата на чл.29, ал.5 от същата инструкция, е неприложима, тъй като видно от документите, обхванати в административната преписка, проверката извършена от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, не се е осъществила само по данните от информационната система на НОИ, така както предвижда като изключение посочената норма и че административният орган е изискал и съответно получил информация от Областна дирекция „Земеделие“ - Кърджали, на която се позовал в издадения констативен протокол, оспорените по административен ред задължителни предписания и обжалваното решение. Твърди също, че по делото дори не се установява да е налице и писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, въз основа на което е извършена проверката, в изпълнение на чл.29, ал.5 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. и че несъмнено допуснатото нарушение е съществено, защото установения нормативен ред за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, предвиден в Инструкция №1 от 03.04.2015 год. е развит, подчинявайки се в цитираните разпоредби най-вече на принципа на равнопоставеност, осигуряващ възможност на страните за участие в производството чрез процесуални действия - предоставяне на становища, доказателства, доказателствени искания и др. в защита на техни права и законни интереси, така че да се обезпечи вземането на едно обосновано и законосъобразно решение. Излага довод, че в настоящия случай органите на осигурителна администрация са провели едно закрито, едностранно, вътрешно-служебно производство, в което жалбоподателката е била лишена от участие. Предвид изложеното в писмената защита, отново моли съда да отмени обжалваното решение на „За“ директора на ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразно, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне, както и присъди на жалбоподателката направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – ст.юрк.З. Б., която в съдебно заседание оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда, като вземе предвид изложените мотиви в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Л. Д. И., като неоснователна. В предоставения й от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърдените с него задължителния предписания на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като в същата отново моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от Л. Д. И., против Решение № 2153-08-73 от 21.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна и недоказана.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І и ІІ от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Л. Д. И. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-53#1 от 17.02.2025 год. на ТП на НОИ - [област]/л.8/, като е получено лично от жалбоподателката, срещу подпис, на 27.02.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод [номер] на „Български пощи” ЕАД ПС-[населено място]/л.12/. Жалбата е подадена чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, с препоръчана пощенска пратка на „Български пощи“ ЕАД, на 04.03.2025 год., видно от поставеното на пощенския плик пощенското клеймо/л.7/, регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-73#1 от 05.03.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез административния орган, на 5-ия/петия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По административната преписка е приложено писмо/сигнална записка/ с Вътр.№1056-08-240 от 12.12.2024 год., изготвено от [длъжност] при ТП на НОИ - Кърджали, адресирано до началника на сектор „КРДОО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.36/, с което е поискано, във връзка с изплатени парични обезщетения от ДОО на Л. Д. И., с [ЕГН], да бъде извършена проверка на същата в качеството й на земеделски стопанин, за да се установи дали лицето отговаря на изискването за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за периода от 12.06.2019 год. до 17.01.2022 год., за който период, според данните в писмо с Вх.№1030-08-1722#1 от 11.12.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали/л.36/, лицето било регистрирано като земеделски стопанин, с дейност по отглеждане на домашни птици.

При проверката, извършена от [длъжност] - контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали, е установено, че Л. Д. И., [ЕГН], се е регистрирала, на основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице/земеделски стопанин/, считано от 12.06.2019 год. и че е декларирала прекъсване на дейността, считано от 17.01.2022 год., както и че е декларирала, на основание чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, че ще се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО/Справка 22А –Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица - л.40/. Установено е също, че за лицето са били подавани данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода от 12.06.2019 год. до 16.01.2022 год., с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице”, с код вид осигурен „13”.

От получено писмо-справка от ОД „Земеделие“ – Кърджали, с Вх.№1030-08-1722#1 от 11.12.2024 год./л.36/ и приложени три броя Справки-извадки от дата 09.12.2024 год. от Регистъра на земеделските стопани, издадени от ОД „Земеделие“ - Кърджали/л.37-л.38/, е установено, че Л. Д. И. е регистрирана като земеделски стопанин, на 12.06.2019 год., със заявени за отглеждани животни – общо 14 броя „птици“, в т.ч. 12 броя кокошки носачки и 2 броя други птици (фазани, яребици, токачки, петли) и че са извършени две пререгистрации на земеделския стопанин - на 01.10.2019 год., при която е заявено отглеждането на „птици“ - общо 11 броя, в т.ч. 10 броя кокошки-носачки и 1 брой други птици (фазани, яребици, токачки, петли) и на 07.05.2021 год., при която е декларирано отглеждането на засети „естествени ливади“, на площ от 0.1000 ха. Установено е също, че Л. И. е отписана от регистъра земеделските стопани на 15.02.2022 год. и че няма нова регистрация до 05.12.2024 год., както и че няма регистрация като тютютнопроизводител по реда на Наредба №22/2016 год.

Така, предвид констатираното при извършената проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Л. Д. И., с [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], от [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, като контролен орган на ТП на НОИ, е изготвен и подписан Констативен протокол №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год./л.28-л.29/, в който е прието, че за проверяваният период от 12.06.2019 год. до 16.01.2022 год., Л. Д. И., с [ЕГН], не отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като не е упражнявала дейност – не е произвеждала продукция и не е извършвала продажби, които да формират доходи, както и че непосредствено след регистрацията си, която е направена на 12.06.2019 год., Л. И. е получавала парични обезщетения от ДОО (парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и майчинство – л.34), считано от 03.08.2019 год. до 16.01.2022 год., когато е прекратена регистрацията й. В същия констативен протокол е посочено, че регистрацията, на основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“, без реалното упражняване на трудова дейност, в резултат на която да произвежда животинска/растителна продукция за продажба, само по себе си не е достатъчно основание, за да се счете едно лице за осигурено. В тази връзка от контролния орган е прието, че за Л. Д. И. не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно което осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, като е посочено, че предвид изложеното в констативния протокол на Л. Д. И. ще бъдат издадени и изпратени задължителни предписания, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на подадените данни с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице” и заличаване на декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП Пловдив, офис [област].

На същата дата, на която е издаден посочения по-горе Констативен протокол №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год., съставен и подписан от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, са издадени от същия [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали и обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год./л.26-л.27/ и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год./л.24.-л.25/, в които е посочено, че по повод постъпил сигнал с Вх.№1056-08-240 от 12.12.2024 год., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, се дават задължителни предписания по отношение на Л. Д. И., с [ЕГН], като с първото от горепосочените две задължителни предписания е предписано: 1. Да се заличат подадените данни с декларация обр.1, за Л. Д. И., с [ЕГН], за периода от 12.06.2019 год. до 31.12.2021 год., с вид осигурен „13“; 2. Да се заличи историята на осигуряване с дата на започване на дейност, считано от 12.06.2019 год. и прекъсване на дейността, считано от 02.11.2020 год., а с второто задължително предписание е предписано: 1. Да се заличат данните, подадени с декларация обр.1, за Л. Д. И., с [ЕГН], за периода от 01.01.2022 год. до 16.01.2022 год., с вид осигурен „13“. Като мотиви към двете задължителни предписания е посочено, че е извършена проверка, приключила с Констативен протокол №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год. и е възпроизведено голяма част от съдържанието на този констативен протокол, като е определен срок за изпълнение на всяка една точка от предписанията: 14 работни дни от получаването им, а за отговорно длъжностно лице за изпълнение на предписанията е посочена Л. Д. И. – самоосигуряващо се лице.

Видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод [номер] на „Български пощи” ЕАД ПС – [област]/л.30/, Констативният протокол № КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год. и издадените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали са били изпратени на жалбоподателката и съответно са получени лично от Л. И., срещу подпис, на датата 06.01.2025 год.

Против горните две задължителни предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., издадени от [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са подадена в законоустановения срок две жалби от Л. Д. И., едната регистрирана с Вх.№1012-08-54 от 22.01.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.18/, а другата – с Вх.№1012-08-53 от 22.01.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.19-л.22/, в които жалби са развити доводи и съображения, почти идентични с тези, развити в жалбата, задвижила настоящото съдебно производство.

Така, по повод тези две жалби е издадено и оспореното Решение №2153-08-73 от 21.02.2025 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали/л.9-л.11/, с което са отхвърлени жалбите на Л. Д. И., против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете на контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни.

В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел установените, според контролния орган, в хода на производството факти и обстоятелства, като в решението са изложени подробни мотиви от фактическа страна. В мотивите са изведени и правни изводи, като е посочено най-напред, че съгласно чл.13, ал.1 от Закона за животновъдството (ЗЖ) производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизвеждането на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба и че в ал.2 на същия член е предвидено, че обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер. Посочено е също, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни (чл.13, ал.4 от ЗЖ) и че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив и суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми (чл.13, ал.5 от ЗЖ). Посочено е, че в §1, т.46 и т.47 се дава легалното определение на понятието „ферма“ - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храна за предлагане на пазара, както и „лично стопанство“ - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. В мотивите е прието, че липсват доказателства, установяващи Л. Д. И. да е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, както и е прието, че декларираните от нея птици представляват „лично стопанство“ и се ползват за лични нужди на семейството, без право на продажба на получената от тях продукция, което пък навеждало на извода, че регистрацията на лицето, като самоосигуряващо се лице и тази като земеделски стопанин, са били направени фиктивно, само и единствено с цел придобиване на осигурителен стаж. В мотивите е изведен извод, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване осигурено е лицето, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва упражняването трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО и че осигурителните правоотношения по разходване на средствата от общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване и следователно, осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение, както и че в случая основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин и поради това, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана.

На следващо място в мотивите е прието, че декларираните от жалбоподателката към 07.05.2021 год. засети естествени ливади на площ от 0.1000 ха се засяват във всяка една семейна градина и се използват предимно за лични нужди в домакинството на земеделския стопанин и че продажба на продукция от такова незначително по площ „стопанство“, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, е нереално и практически необосновано, поради което решаващия орган е приел за правилен и извода на органа, издал оспорените предписания, че в случая не се касаело за производство на продукция с цел продажба по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В мотивите е отбелязано, че производството на растителна продукция е продължителен процес, който обхваща различни дейности - подготовка на почвата за сеитба, сеитба, валиране, копаене, торене, поливане, прибиране на реколтата, но от наличните по преписката данни не се установявало по никакъв начин Л. Д. И. лично е участвала в такъв процес, още повече, че в настоящия случай се касаело за стопанисването на „естествени ливади“, които представляват постоянно затревени площи или затревено покритие, създадено без човешка намеса, поддържани в добро състояние, приоритетно чрез косене. В мотивите е отразено, че липсва приемно -предавателен протокол за състоянието на земята и доказателства, че тази нива е поддържана в добро състояние и че по някакъв начин е окосена, като в тази връзка е отбелязано, че дейностите по балиране и транспортиране на балите се извършват с механизирана техника, каквато по преписката нямало данни Л. Д. И. да притежава или да е ползвала, както и че липсвали и данни за извършени разходи в тази връзка от земеделския производител. В решението решаващият орган се е позовал, на бюлетин №407 - юни 2022 год. - „Добиви от полски култури - реколта 2021 год.“, от който се установявало, че средния добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, обозначен като Южен централен, е 1819 кг за ха. или 180 кг., или приблизително 9 бали по 20 кг. за декар, а от Бюлетин № 427- юни 2023 год. „Добиви от полски култури - реколта 2022 год.“ на Министерство на земеделието, се установявало, че средния добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, е 1842 кг. за хектар, или 180 кг. или по - точно 9 бали по 20 кг. за декар. В тази връзка е изведен извод, че продажба на продукция, в случая на сено, от земеделско стопанство, каквото е това на жалбоподателката, състоящо се от естествени ливади на площ 1.000 дка, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин да се стимулирала дейността на земеделския стопанин целогодишно, по никакъв начин не е житейски и финансово-икономически обосновано. В подкрепа на така приетото в решението е посочено, че на жалбоподателката са били изплащани парични обезщетения за общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, за периода от 03.08.2018 год. до 16.02.2022 год., като е изведен и извод, че дори през този период тя да е стопанисвала естествени ливади, каквито данни по преписката не съществуват, това е отделно основание за постановяване на отказ за изплащане и че с това се потвърждава факта, че Л. Д. И. е нямала намерение да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, а целта й е била единствено да черпи осигурителни права от фондовете на държавното обществено осигуряване.

Относно твърденията в жалбата за извършени нарушения на Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, в мотивите най-напред е отразено, че проверката е по повод постъпил сигнал с Вътр.№1056-08-240 от 12.12.2024 год. от [длъжност], до началника на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“, за извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване, която да установи дали Л. Д. И. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ на основание § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, за периода от 12.06.2019 год. до 17.01.2022 год. и дали за същото лице е възникнало осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО и че по повод тази сигнал, на основание чл.28 от Инструкцията, е започнало производство от контролен орган на ТП на НОИ - Кърджали. В решението са приети за неоснователни оплакванията, че първо трябвало да се връчи констативния протокол, а след това задължителните предписания, като в тази връзка е отразено, че в изпълнение на чл.32, ал.2 от Инструкцията, констативният протокол е връчен лично на Л. Д. И. на 30.10.2024 год. (?!? – в случая констативния протокол е съставен на 31.12.2024 год. и как същия е връчен на 30.10.2024 год., не става ясно) и че доколкото същият не е административен акт и не подлежи на обжалване по реда на чл.117 от КСО, нямало пречка и задължителните предписания да се издадат в същия ден, стига предписанията да са последващи проверката, както било в случая. Според изложеното в мотивите към решението, неоснователно било и твърдението на жалбоподателката, че констативният протокол е следвало да й бъде връчен преди задължителните предписания, за да може да се запознае своевременно с констатациите в него и по нейна преценка да представи допълнителни доказателства, доколкото към жалбата не били представени никакви доказателства, като предвид изложеното е изведен извод, че контролния орган при ТП на НОИ - Кърджали е действал съобразно вменените му правомощия, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила, съобразявайки се стриктно с Инструкция №1 от 03.04.2015 год., чл.107 и чл.108 от КСО, без да излиза от кръга на своите компетенции. Административният орган е извел и извод, че Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, са и надлежно мотивирани, поради което, в крайна сметка е приел, че горните две задължителни предписания са правилни и законосъобразни, постановени при стриктно спазване на материалния закон и на база представените и налични писмени доказателства, с оглед на което същите следва да бъде потвърдени, а жалбите срещу тях отхвърлени като неоснователни.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, а съгласно чл.107, ал.2, т.1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год. са издадени именно от такъв [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, от което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В конкретния случай, решението е издадено от С. П. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, на която, със Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, т.2 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ - Кърджали, предоставени по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на отсъствие на директора на ТП на НОИ – Кърджали, поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представена Заповед №3431 от 11.02.2025 год. на подуправителя на НОИ/л.13/, с която, на С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на НОИ – Кърджали”, е разрешено ползването, съгласно чл.56, ал.1 от ЗДСл, на платен годишен отпуск за 2025 год., в размер на 5 работни дни, за периода от 17.02.2025 год. до 21.02.2025 год. включително. От горното следва, че решението е издадено при условията на заместване, съгласно цитираната по-горе Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореното Решение №2153-08-73 от 21.02.2021 год., също е издадено от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбите срещу задължителните предписания, посочени в чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Издаденото от директора на ТП на НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което също е удостоверено с надлежни писмени доказателства.

На следващо място, обратно на твърденията, въведени в жалбата и поддържани в представената писмена защита от пълномощника на жалбоподателката, настоящият съдебен намира, че при издаване на оспорените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, не са допуснати нарушения на разпоредбите на Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл.108, ал.3 от КСО. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.27, т.1 от същата Инструкция, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, а съгласно чл.29, ал.1 и ал.2 от същата, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т.1 – т.3 на ал.1 от същия текст. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл.29, ал.5 от Инструкцията, според която заповед по ал.1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В настоящия случай, според съдържанието на процесните задължителни предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, същите са съставени по повод извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год., изготвен от същия контролен орган, като от своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл.28, ал.1, т.2 от Инструкцията, а именно - по искане на началник сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Кърджали/Сигнална записка с Вътр.№1056-08-240 от 12.12.2024 год./, имащо за цел установяване обстоятелството, дали жалбоподателката Л. Д. И., като самоосигуряващо се лице, отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на КСО, за конкретно определен период от време. Ясно е, а и е видно от горецитирания констативен протокол, че процесната проверка не е била възложена със заповед, издадена по реда на чл.29, ал.1 и ал.2 от Инструкцията, а е била възложена с резолюция на началник на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, т.е. в хипотезата на чл.29, ал.5 от Инструкцията, като това обстоятелство се установява и от поставената върху сигналната записка с Вътр.№1056-08-240 от 12.12.2024 год. на [длъжност], адресирана до началник сектор „КРДОО“ в ТП на НОИ – Кърджали, резолюция в горния десен ъгъл/л.35/, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган ТП на НОИ – Кърджали/в случая Г. В./, който следва да извърши проверката. За пълното на горното, както и във връзка с наведените доводи в представената от пълномощника на жалбоподателката писмена защита, че в конкретния случай разпоредбата на чл.29, ал.5 от цитираната Инструкция е неприложима, т.к. проверката, извършена от [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, не се е осъществила само по данни от информационната система на НОИ, така както предвижда, като изключение, посочената норма, а административният орган е изискал и информация от ОД „Земеделие“ - Кърджали и съответно, е получил такава и се е позовал на същата в съставения констативен протокол, следва да се посочи, че визираните от жалбоподателката данни, касаещи дейността й като земеделски стопанин, не са изискани в хода на самото контролно административно производство, а са били представени ведно с докладната записка на [длъжност], съдържаща искането за извършване на процесната проверка, като с оглед съдържанието на сигнала и цитираното в него писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали/л.36/, очевидно е, че същите са били представени още на 11.12.2024 год., т.е. преди извършването на проверката. Освен това, съдът намира, че дори и да бяха изискани тези данни от контролния орган, извършващ проверката, с оглед изясняване на факти и обстоятелства относими към проверката, това обстоятелство само по себе си не би довело до извод за наличие на допуснати в хода на проверката съществени нарушения на процесуалните правила, които да влекат след себе си незаконосъобразност на задължителните предписания, в какъвто смисъл са наведените в жалбата доводи.

На следващо място, разпоредбата на чл.32, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. повелява, че за резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол, а съгласно ал.2 на същият текст, констативният протокол се съставя в най-малко два еднообразни екземпляра в срок до 3 дни след изтичането на срока за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето. Освен това, според нормата на чл.37, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год., при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности, контролните органи по чл.3, т.1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване. В случая, както бе посочено и по-горе, е съставен такъв констативен протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията, с №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год., на която дата са издадени и обжалваните два броя задължителни предписания, като според отразеното на последната страница от този констативен протокол, въз основа на същия, т.е. след неговото издаване, ще бъдат издадени и задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, като в този смисъл са и мотивите към издадените задължителни предписания, а именно - че издаването им е предхождано от извършена проверка, завършила със съставянето на въпросния констативен протокол. Тук следва да се посочи, че според съда, нормалната правна логика изисква, този контролен орган, който извършва проверката, съответно обективира резултатите от същата в констативния протокол, същият да издаде и задължителните предписания, изхождащи от резултатите от извършената проверка и почиващи на съставения констативен протокол. При това положение, оплакванията в жалбата, че датата на въпросния констативен протокол съвпадала с датата на издаване на оспорените задължителни предписания и че задължителните предписания и протокола са издадени и от един и същ издател - [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали - Г. Я. В., съдът намира за неоснователни, като от тези обстоятелства категорично не може да бъде изведен извод за допуснати съществени нарушения на Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. Също така, нито в цитираната инструкция, нито в КСО, е регламентиран въпросът, дали констативният протокол следва да се връчи преди или едновременно със задължителните предписания, като съдът намира, че доколкото процесните задължителния предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са били връчени на жалбоподателката, посочена като отговорно лице за тяхното изпълнение, едновременно с Констативния протокол №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год., от това жалбоподателката по никакъв начин не е била възпрепятствана да упражни или защити правата си, като оспори констатациите на контролния орган или евентуално да представи доказателства, които да ги оборят, доколкото тази възможност й е предоставена при оспорването на самите задължителни предписания пред горестоящия административен орган.

Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че случая административните актове са издадени от материално и териториално компетентни административни органи, обективирани са в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се съдържание, като липсват допуснати нарушения на правилата за тяхното издаване, поради което не са налице основания за оспорването, респ. за отмяната им по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Така, основният въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение, са материално законосъобразни, т.е. дали са издадени при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби,

Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК, административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съдът намира, че в процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са изложени и са обсъдени правнорелевантните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон. Конкретният спорен въпрос в случая се свежда до това, дали жалбоподателката Л. И. попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и в тази връзка, подлежи ли на осигуряване, респ., възникнало ли е по отношение на нея осигурително правоотношение.

Ясно е, че по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а по силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4, ал.4 от КСО, по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Същевременно, според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

На следващо място, следва да се посочи също така, че според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като обаче, понятията „регистриран земеделски стопанин“ по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от КСО, не са тъждествени. По отношение на последното понятие е ясно, че лицето, освен че трябва да е регистрирано по установения ред, а това както се посочи по-горе е редът, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент на противното, от изложеното следва, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, т.е. изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция, предназначена за продажба.

Съдът в настоящия състав намира, че при събраните по делото доказателства и установените с тях данни, правилно и обосновано е прието от административния орган, че жалбоподателката Л. Д. И. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски производител по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което същата не следва да се счита за осигурено лице, както и намира за правилен извода, че от всички представени доказателства и установени с тях факти, във връзка със заявената от жалбоподателката дейност като самоосигуряващо лице – земеделски стопанин, липсват такива, които да доказват, че същата реално е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и че е произвеждала някаква животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, а не е и спорно между страните, че жалбоподателката И., считано от 12.06.2019 год. е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като дейността, за която е регистрирана, е отглеждане на домашни птици, както и че считано от 07.05.2021 год., при извършената на тази дата пререгистрация на земеделския стопанин, дейността е променена, като е заявено отглеждането на естествени ливади, на площ от 0.1000 ха. Не е спорно също, че за жалбоподателката са подавани декларации Обр.1 „Данни за осигуреното лице”, за периода 12.06.2019 год. – 16.01.2022 год., с код вид осигурен „13” (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и че за процесния период са внасяни осигурителни вноски.

Ясно е, че регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба №3/29.01.1999 год., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна сама по себе си да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и са внасяни осигурителни вноски, ако реално не бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е регистрирано и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Съвсем правилно, предвид това, в мотивите към оспореното решение е прието, че осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение и че в случая, основанието за осигуряване е реалното осъществяване на дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателя, т.е. че за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. В тази връзка, нито в административното производство по издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, нито в хода на настоящото съдебно производство, от оспорващата са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването на заявената от нея дейност като земеделски производител, като същата твърди в жалбата си, че реално е извършвала такава дейност, произвела е продукция и е реализирала доходи от продажбата й на пазара, а това са положителни, благоприятни за нея факти и в нейна тежест е да го докаже по категоричен и еднозначен начин, като по делото няма нито едно доказателство във връзка с тези твърдения.

Впрочем, по делото липсват всякакви индиции за упражняване на каквато и да е трудова дейност от страна на жалбоподателката И., за периода отразен в процесните задължителни предписания – 12.06.2019 год. – 16.01.2022 год., като от събрания по делото доказателствен материал е видно, че за времето от 03.08.2019 год. до 16.01.2022 год., жалбоподателката е била в непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през който период от време, е ясно, че няма как тя да е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, поради това, че е получавала парични обезщетения от фондовете на ДОО, а упражняването на трудова дейност през тези периоди е законова пречка за тяхното получаване. Тук отново следва да се посочи, че от страна на жалбоподателката Л. И. не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването на заявената от нея дейност като земеделски производител, и най-вече в периода от регистрацията й като такъв – 12.06.2019 год., до 03.08.2019 год., тъй като вече стана ясно по-горе, че след тази дата жалбоподателката е получавала обезщетения от фондовете на ДОО, като от наличните по преписката доказателства, свързани единствено с регистрацията й – представените Справки от 09.12.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали, категорично няма как да бъде изведен обоснован извод, че от нейна страна реално е била упражнявана такава трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, както и че е произвела някаква селскостопанска продукция, предназначена за продажба. Тук непременно следва да бъде отчетено правилото разписано в разпоредбата на §1, ал.1, т.3, изр. второ от ДР на КСО, според което, осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 от КСО, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 – 3 и 5. В случая обаче, доколкото по делото няма никакви данни жалбоподателката И. да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност, като земеделски стопанин, предвид изложените по-горе съображения е ясно, че по отношение на нея липсва възникнало осигуряване по смисъла на КСО, а от това следва и извод, че не е налице съществен елемент от фикцията, установена с горепосочената норма на §1, ал.1, т.3, изр. второ от ДР на КСО, поради което последиците от неосигуряването се пренасят и в горецитирания период от 03.08.2019 год. до 16.01.2022 год., по време на който лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко.

Във връзка с горното, предвид вида на извършваната от жалбоподателката И. дейност като земеделски стопанин, в периода 12.06.2019 год. - 07.05.2021 год., а именно - отглеждане на птици, приложение следва да намери и Закона за животновъдството (ЗЖ), който в чл.13, ал.3 въвежда изискване към обектите за отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В ал.4 и ал.5 от разпоредбата на чл.13 от ЗЖ, животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, т.е. предназначени за продажба. В първия случай животновъдният обект се определя като лично стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай, животновъдният обект се определя като ферма. В тази връзка са и дадените легалните дефиниции в §1, т.46 и т.47 от ДР на ЗЖ, според които „ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а „лично стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.

Според предвиденото в чл.137, ал.1 от ЗВМД (в редакцията, действаща към момента на регистрация на жалбоподателката Л. И. като земеделски стопанин – 12.06.2019 год.), собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление по образец за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В случая се установява, че жалбоподателката И. няма регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД, като въобще няма твърдение тя да е подавала такова заявление, което сочи, че ако тя е продавала част от продукцията от отглежданите кокошки - яйца, то прави това без да е била регистрирана по установения ред. Липсата на подобна регистрация, независимо от това, че същата е регистрирана като земеделски стопанин по Наредба №3 от 29.01.1999 год., изключва жалбоподателката от кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, което от своя страна обосновава извод, че последната не е осигурено лице по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и правилно и законосъобразно са й дадени задължителните предписания, за заличаване на подадените данни за процесния период.

От всичко изложено дотук с основание може да се приеме, че жалбоподателката Л. Д. И. е нямала никакви намерения първоначално да отглежда животни, а впоследствие и тревно засети площи, т.е. да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба, като се налага извода, че същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не се явява осигурено лице по смисъла на закона.

От всичко изложеното по-горе следва и крайният извод, че след като е отхвърлил жалбите на Л. Д. И. от [населено място], против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете издадени от старши инспектор по осигуряването - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни, директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал оспорения административен акт и при правилно приложение на материалния закон, т.е. по отношение на същото решение не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което и жалбата, подадена от Л. Д. И., с адрес: [населено място], [улица], се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

Деловодни разноски не са претендирани от ответника по жалбата, а такива реално не са и сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Д. И., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение №2153-08-73 от 21.02.2025 год., издадено от „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите й против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 от 31.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775992 от 31.12.2024 год., и двете издадени от старши инспектор по осигуряването/контролен орган/ при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.