Р
Е Ш Е Н И Е
№
1791
гр. Пловдив, 19.10.2022
година
В И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Административен
съд – Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното
от съдия А.ов административно дело № 569 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и следв. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по предявен иск от С.А.А.,
ЕГН **********, чрез адв.С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, за периода на изтърпяване на наказанието му в Затвора в
гр.Пловдив от 01.10.2019г. до момента и за периода преди това от 01.03.2019г.,
в който е бил в Арест Пловдив.
В
исковата молба е посочено, че през пребиваването си в горепосочените пенитенциарни
заведения ищецът е бил жертва на нарушения по чл.3 от ЕКЗПЧ, нетната площ на
пренаселените килии, в които е пребивавал, не надвишавала 3 кв. м., не е имало
постоянно течаща топла и студена вода, в килиите имало дървеници, хлебарки и
гризачи. Ищецът твърди, че се оплаквал от болки в гърдите, задух, но не го
лекували като вместо това му били
издавани документи, че пребивавал в Затвора Стара Загора за изследване и
диагноза, че е болен от Хепатит „С“ което не отговаряло на действителността. От
горното се сочи да са му причинени значителни неимуществени вреди, болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и
т.н.
В
уточняваща молба /л.15/, след дадени от съда указания в тази връзка, ищецът
посочва основанието размера на исковите си претенциите, както следва: за
пребиваването си в Арест Пловдив от 01.03.2019г. до 01.10.2019г. се претендира
обезщетение в размер на 10000 лв. за нанесени му вреди от постоянна
пренаселеност на килиите (при нетна площ под 3кв.м. на лице), липса на условия
за раздвижване, липса на постоянна течаща топла и студена вода, наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи; за пребиваването си в Затвора Пловдив от
01.10.2019г. до датата на подаване на ИМ ищецът претендира обезщетение в размер
на 40000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
изплащане на обезщетението за нанесени му вреди от постоянната пренаселеност в
килиите, липсата на постоянно течаща топла и студена вода, наличието на
дървеници, хлебарки и гризачи, оплаквания от болки в гърдите, задух, които не
са лекувани, а вместо това на л.св. са били
издавани документи, за пребиваването му в Затвор Стара Загора за
изследване и диагноза, за заболяване от Хепатит „С“, което не отговаряло на действителността.
В
СЗ ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител,
който поддържа иска и моли същият да бъде уважен. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови
претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП - Пловдив изразява становище, че исковата претенция е основателна, но
сочи, че същата не следва да бъде уважавана в пълен размер, а съобразно
писмените доказателства и в този смисъла моли съда да определи справедливо
обезщетение.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
По делото е представена
справка от Арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив рег. № СА
488/01.04.2022 г., в която е посочено, че за пребиваването на С.А.А. на
територията на ареста в периода 14.06.2019г. до 28.11.2019г. са налице следните
обстоятелства: През юни месец 2009г е открит нов Арест Пловдив, който се намира
в рамките на Затвор Пловдив. Квадратурите на килиите в същия отговаря на изискванията
за 4 кв.м. на задържано лице, като ищецът бил настанен в килия № 104 на ет.1,
която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица. На
всяко задържано лице, настанено на територията на ареста е осигурен ред за
ползване на полагащите му се права по ред на ч.256 от ЗИНЗС, което е регламентирано
в Заповед за вътрешния трудов ред на главния директор на ГДИН. През октомври
2021/м. февруари 2022г. е извършен ремонт на всички санитарни възли на 60 бр. килии на територията на ареста,
включва цялостна подмяна на мивки, смесители, клекала, подови и стенни
облицовки, подова настилка, ВиК инфраструктурата на права и обратни води.
Представена е по делото също обобщена справка за Арест Пловдив, която преповтаря
съдържанието на горепосочената справка от 01.04.2022г. като и внася следната
допълнителна информация: всяка килия в ареста е снабдена със собствен санитарен
възел и мивка с постоянно течаща студена, вода, като топла вода се подава всеки
ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на
Арест Пловдив, изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление. Размерите на санитарния възел са 125/112 см или 1,4 кв.м. за всички
килии на ареста. Извеждане за ползване на банята на ареста става два пъти
седмично по утвърден месечен график, а при възникнали нужди от медицинско
естество по съответното предписание. Арестът е оборудван с климатични
конвектори, свързани с чилърна система, осигуряващи отопление през зимата и охлаждане
през летния сезон, налични са турбини за вентилация, наличен е прозорец с
отваряемо крило размери 150/150,
осигурен е престой на открито на всеки затворник. Относно дезинфекцията са
сключени договори за ДДТ обработка на цялата площ на Арест Пловдив като
мероприятията се извършват от съответна фирма изпълнител по график, както и при
заявка от затворническите власт. В тази връзка по делото са представени
протоколи за извършване на ДДТ обработка за периода на пребиваване на ищеца в
Арест Пловдив.
От Затвор Пловдив по делото
са представени: становище от Георги А., инспектор СДВР /л.57/, становище от Т.Ц.
/л.44/, становище от В.Ч., инспектор СДВР /л.49/, относно помещенията, в които
е бил настаняван ищецът. В становището на ИСДВР А. е посочено, че А. е преведен
в от следствен арест Пловдив в Затвор Пловдив на 28.11.2019г. и е настанен в
стая „ОП-2“ с площ 26,28 кв.м. на
приемно отделение, където пребивава до разпределението си в 5-та група на 03.12.2019г.
В деня на постъпването си е пребивавал с други шестима, а от
29.11.-03.12.2019г. с други двама лв.св. В становището са посочени размерите на
стаите в които е пребивавал А. и тяхната населеност, както следва: стая 61 (с
площ 27 кв.м.), в която е пребивавал ищецът от 03.12.2019г. до 06.12.2019г.,
заедно с други 5 (пет) л.св.; стая 63 (с площ 26,99 кв.м.), в която е
пребивавал ищецът от 06.12.2019г. до 16.04.2020г. заедно с други 5 (пет) л.св.
Посочено е също, че в санитарните възли към стаите, в които е пребивавал ищецът
има постоянно течаща студена вода, както и че няма гризачи, дървеници и
хлебарки, тъй като помещенията се обработват по график. В становището на ИСДВР Ч.
е посочено, че А. е пребивавал на 6-ти пост от 22.04.2020г. до 17.09.2021г. Наличната
информация за настаняването на ищецът е представена подробно като са посочени
размерите на помещенията, размерите на санитарния възел, броя лишени от свобода
за обитаваните от А. в посочения период спални помещения: № 16 и 13, съответно
с площ 27,06 кв.м. и 27,44 кв.м. за точно описани периоди. Към становището е
посочено, че на всеки л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода (график
баня), а във всеки санитарен възел – достъп до течаща студена вода. Подробно са
описани наличните условия в помещенията при пребиваването на А., а именно
осигурена вентилация, отопление, хигиена. В становището на ИСДВР Цветкова е
посочено, че справка на лишените от свобода по спални помещения може да се
направи единствено от „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода“, което се съхранява за срок от три години. Наличната информация за
настаняването на ищецът е от 17.09.2021г. и е представена в таблична форма като
са описани а посочени размерите на помещенията, размерите на санитарния възел,
броя лишени от свобода за обитаваните от А. спални помещения: помещения № 39 и 24, съответно с площ 47,80 кв.м. и 30,95
кв.м. за точно описани периоди. Към становището е приложен график за разпределение
на времето на лишените от свобода от 3ти пост.
От
страна на ответника по делото са представени още: справка за правното положение
на л.св. А. рег.№ 552/20; графици за разпределение на времето на лишените от
свобода от 3-ти и от 6-ти пост/л.46, 52/; заповеди за назначаване на работа на
л.св. А. (47, 48); становище от Е.К. инспектор СДВР /л.59/ относно извършвани
ремонти дейности на помещенията, в които е пребивавал ищецът, предоставяне на и
подмяна на спално бельо на л.св. и предприети мерки против мухъл и насекоми;
протоколи от извършена на територията на Затвор Пловдив дезинфекция,
дезинсекция и дератизация /л. 30-40/; докладна записка от д-р Д., лекар
ординатор МЦ Затвор Пловдив /л.60/, относно въведен график за амбулаторни
прегледи на лишените от свобода; медицински документи за прегледи и назначени
изследвания и отпускане на лекарства на л.св. А. /л.61-70/.
По
искане на ищеца, с оглед установяване на наведените в исковата молба твърдения,
по делото са допуснати до разпит свидетелите И.Г.М. и А.С.У..
Свидетелят М. твърди, че познава ищеца
от близо година като са били за около 3 месеца в една килия. Посочва, че в
момента А. е в килия, в която няма топла вода. Пребивава
в същата заедно с около 10-12 човека (посочва, че не ги е броил). На стаите е
направен ремонт преди около месец, а преди това всичко било счупено, мазилката
е паднала, топла вода нямало. Имало дървеници и хлебарки въпреки че се пръскало
срещу тях. Свидетелят не знае дали А. имал здравословни проблеми.
Сочи, че последният изобщо не е излизал от сградата на затвора. Не е чувал да
страда от Хепатит С. В стая№ 24 на ІІІ пост., според свидетеля, може да се извършва свободно движение, имало
6 вишки, и няколко шкафчета. Много трудно може да се движиш в стаята, тъй като
е малка - 23-24 кв. м., тоалетната е вътре, както и багажът бил по вишките, за
чистотата се редуват лишените от свобода.
От показанията на свид. У. се
установява, че с ищеца са в една килия от година и два месеца. А. се е оплаквал
от здравословни проблеми. Свидетелят е запознат, че ищецът има Хепатит С, 12
см. увеличение на черния дроб и Епилепсия, но свидетелят не го е виждал да
припада. Оплаквал се от болки в дроба. У. няма впечатления А. да е лекуван. По
отношение на броя на пребиваващите л.св. в стая 39 посочва, че от 7-8 месеца и
към момента са 12 човека, а назад през годините в стая 24 - били 8 човека. Имало
дървеници, мишки и хлебарки. Топла вода нямало, а студената вода не постоянно и
със слабо налягане. Имало много прах. Свидетелят не е запознат дали С.А. е
отвеждан в Стара Загора за преглед и лечение. Лично е виждал, че когато А. бил
на работа в обособеното производство, кожата му се обелвала на ръцете и на
краката, също се оплаквал се е от фалшиви епикризи, които имал, както и че искали
са да му препишат нещо, което не е така. А.
взимал хапчета за епилепсията, оплаквал се често за въздуха.
По
искане на ищеца по делото е назначена и приета в с.з., проведено на
20.09.2022г. съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от ВЛ д-р Б., която
е дала отговори по поставените въпроси като в заключението е посочено, че С.А.А.
страда от Хроничен вирусен хепатит „С“ (открит през месец април 2021г. ), от
Хепатит „С“ (от 2008г. и Епилепсия. За последното заболяване е
приемал лекарството „Неуротоп“, което през 2021г. е препоръчано да бе сменено с
друг препарат, след консултация с невролог. За заболяването Хроничен вирусен
хепатит „С“ през ноември месец е изписана терапия – ДДАС – Maviret
за осем седмици ВЛ
посочва, че липсват данни дали терапията е приемана. Според него лечението и на
двете заболявания е било адекватно и спрямо нормите за добра лекарска практика.
Посочените заболявания (Хроничен вирусен хепатит „С“ и Епилепсия), според ВЛ,
по никакъв начин не могат да се предизвикат от условията в затвора и същите не
са по-тежки за ищеца, отколкото за другите затворници. Последният трябва да
приема само предписаната му терапия и периодично да се извършват контролни
прегледи със съответните специалисти за проследяване на състоянието му. В с.з.
ВЛ поддържа заключението си и уточнява, че заключението му е изготвено само по
данни от медицинските документи, налични по делото.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
На
първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от бездействията
на затворническата администрация, за периоди: от 01.03.2019г. до 01.10.2019г. и
от 01.10.2019г. до 02.03.2022г. (дата на подаване на ИМ), в които периоди се
твърди, че е пребивавал последователно в Арест Пловдив и в Затвора Пловдив.
От
представените по делото и неоспорени справки: от Арест – Пловдив, ОС
„Изпълнение на наказанията“ - /л.24/ се установява, че ищецът е постъпил в
ареста на 14.06.2019г. и е пребивавал там до 28.11.2019г.; от Затвор Пловдив /становище
от инспектор СДВР на л.57/, се установява, че А. е преведен от Следствен арест
Пловдив в Затвор Пловдив на 28.11.2019г., където пребивава и към датата на
подаване исковата молба. Видно от справка за правното положение на л.св. А. /л.43/,
същият изтърпява наказание „лишаване от свобода" за срок от три години по
присъда № 74/2020г. по НОХД 818/20г. на РС Пловдив, вл. в. с. на 20.03.2020г. в с
условията на опасен рецидив за деяние, извършено в периода 19.05.2019г. – 07.06.2019г.
При
това положение съдът намира, че исковите претенции за периода от 01.03.2019 г.
до 13.06.2019г. вкл., когато се твърди, че лишеният от свобода е пребивавал в
Ареста – Пловдив, както и за периода от 01.10.2019г. до 27.11.2019г. вкл.,
когато се твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив, са неоснователни и ще
следва да се отхвърлят, тъй като през тези периоди няма доказателства същия да
е бил в Арест Пловдив и в Затвора Пловдив, при което обсъждането на
оплакванията по отношение на двете пенитенциарни заведения, през посочените
периоди, е безпредметно да бъдат обсъждани. Отделно от горното, според
посочената справка за правното положение на л. св., част от периода, в който
същият твърди да е пребивавал в Арест Пловдив, съвпада с периода на извършване
на престъпното деяние, за което в последствие е осъден. Последното се отнася за периода от
01.03.2019г. до началото на изтърпяване на наказанието на А. – 14.06.2019г.
При
това положение следва да бъдат разгледани претенциите за останалите периоди: от
14.06.2019г. до 28.11.2019г., когато С.А.А. реално е пребивавал в Арест Пловдив;
от 28.11.2019г. до края на исковия период, когато л.св. реално е пребивавал в
Затвор Пловдив, за които ищецът е навел оплаквания за различни нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
За
периода от 14.06.2019г. до 28.11.2019г., когато ищецът е пребивавал в Ареста –
Пловдив, съдът намира претенцията му за недоказана, тъй като арестът е открит
през 2009 г. и квадратурата на килиите му отговаря на изискванията от минимум 4
кв. м. на задържано лице. В тази връзка неоснователни се явяват и оплакванията
на ищеца за пренаселеност на килиите. Същото се отнася и по отношения на
останалите оплаквания на А. - липса на
място за раздвижване, липса на течаща топла и студена вода, наличие на
дървеници, хлебарки и инсекти при пребиваването му в Арест – Пловдив в така
посочения период. Сочените от ищеца като претърпени вреди от действията на
затворническите власти вреди, според съда, не са доказани и съответно доводите
за нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧ се оборват от данните в представените от страна
на ответника по делото и неоспорени справки от Арест Пловдив, ОС „Изпълнение на
наказанията“. Посочено е в същите, че ищецът бил настанен в килия № 104 на
ет.1, която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани
лица. На всяко задържано лице, настанено на територията на ареста е осигурен
ред за ползване на полагащите му се права по реда на чл.256 от ЗИНЗС, което е
регламентираните в Заповед за вътрешния трудов ред на главния директор на ГДИН.
В тази връзка не следва да приема, че на ищеца не е осигурено място за
предвижване. Отделно е осигурен всекидневен престой на открито на всеки
затворник в размер на един астрономически час на ден, като за целта са
обособени отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват
правото си на престой. Оплакванията на ищеца за липсата на течаща топла и
студена вода, съдът също намира за неоснователни с оглед обстоятелствата, че Арест
Пловдив е новооткрит през 2009г., а през октомври 2021/м. февруари 2022г. е извършен
ремонт на всички санитарни възли, в т.ч. на ВиК инфраструктурата на права и
обратни води. Топла вода се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема
на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив. Относно посочените от
ищеца оплаквания за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи се констатира
недоказаност на същите, предвид представените от страна на ответника протоколи от за извършена в Арест Пловдив,
през процесния период ДДД, от което се потвърждава становището на ответника за
обработка на помещенията по график на основание сключени договори за ДДТ
обработка с фирма изпълнител.
По
отношение твърденията на ищеца за липса на достатъчно жилищна площ при
пребиваването му в Затвор Пловдив, съдът намира следното:
За
периода от 28.11.2019г. до 16.04.2020г. от представените от страна на ответника
справки се установява, че на л.св. А. е била осигурена минималната изискуема
площ от 4 кв.м. в помещенията, в които е пребивавал, поради което съдът намира
претенцията му за посочения период за недоказана.
От
страна на затворническата администрация не са представени доказателства за
времето от 16.04.2020г. до 21.04.2020г. или общо за 6 дни, тъй като последната
не разполага с тази информация, поради което съдът намира, че за тези факти ще следва да се приложи разпоредбата на чл.284,
ал.3 от ЗИНЗС и приема, че претенцията за този период е доказана.
За
периода от 22.04.2020г. до 02.03.2022г. когато ищецът е бил в Затвор Пловдив и
е пребивавал в стаи № 16, 13, 39 и 24 за общо 431 дни с повече от допустимия
брой лица, при което не е било спазено изискването за минимална жилищна площ от
4 кв. м. на човек, поради което претенцията на ищеца по отношения на посочения
период е основателна.
По отношение на останалите оплаквания през
времето на пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са
неоснователни, тъй като, видно от представените и неоспорени писмени
доказателства по делото в помещенията, в които е пребивавал А. са извършвани
текущи ремонти, вкл. и своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на
течове, във всяко спално помещение имало течаща вода и санитарен възел, до
които л.св. имат неограничен достъп. Твърденията и оплакванията за бездействие
по отношение наличието на инсекти са оборени от представените от
администрацията сключени договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция,
т.е. не е налице бездействие на администрацията в този смисъл по отношение на
периода на пребиваване на А. ***.
Що се касае до оплакването на ищеца от получавани болки в гърдите и задух, които не са
лекувани, а вместо това на л.св. са били издавани документи, за пребиваването
му в Затвор Стара Загора за изследване и диагноза, за заболяване от Хепатит
„С“, което не отговаряло на действителността, съдът намира следното:
Видно е от представената по делото медицинска документация
липсват документи, доказващи наличието на посочените от ищеца симптоми. А. е преглеждан
и му е назначавана терапия за друг вид оплакване – контузна рана в областта на
главата. От самите изявления на ищеца, направени пред съда, се констатира, че
не е ходил в Стара Загора на лечение, тъй като е не е излизал от затвора. Според
него са му издавани погрешни медицински
документи, в които се сочи, че е епилептик и страда от Хепатит. Така посоченото
не кореспондира с изводите на ВЛ по приетото и неоспорено по делото заключение
по СМЕ, а именно, че А. страда от така посочените заболявания. Съдът обаче не
намира тези обстоятелства за относими към преценката му за основателност
на претенцията на ищеца. Установяването
на реалното здравословното състояние на ищеца не сочи по никакъв начин за вреди
нанесени от затворническите власти. Напротив, видно е, че при констатирани
оплаквания на л.св., същият е получавал съответната медицинска помощ. Вещото
лице също посочва в заключението си, че А. е получавал адекватно и спрямо
нормите за добра лекарска практика лечение. В медицинската документация е
отбелязвано назначаване на изследвания и предоставяне на медикаменти на лицето.
Непосочването на конкретни оплаквания за нанесените му вреди по отношение на
здравословното състояние на ищеца, води до неяснота и необоснованост на
претенцията му, тъй като от писмените доказателства по делото, както и от
заключението на ВЛ не се установява наличие на виновно поведение от страна
затворническата администрация по отношение на влошаване на здравословното
състояние на ищеца. По този въпрос в заключението си по СМЕ, което съдът изцяло
кредитира като компетентно и обективно изготвено, ВЛ посочва, че заболяванията
на ищеца по никакъв начин не биха могли да бъдат предизвикани от условията в
затвора. В този смисъл, съдът намира и това оплакване на ищеца за неоснователно.
С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно
от оплакванията на ищеца, то съдът счита, че отговорността на ответника ГДИН
София следва да бъде ангажирана само по отношение на установените
незаконосъобразни бездействия в периода 16.04.2020г. до 02.03.2022г., свързани
с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода. По останалите оплаквания,
съдът счита, че не следва да уважава исковете, предвид тяхната
недоказаност.
При
определяне размера на обезщетението, което се дължи на ищеца по отношение на
приетите за доказани вреди, които му нанесени от страна на ответника при
пребиваването му в Затвора Пловдив, съдът при съблюдаване практиката на ЕСПЧ по
сходни дела, следва да съобрази
приложението на нормата на чл.3 от КПЧОС,
според която никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба,
относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото А. срещу България, както и Н.
и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в
България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна
площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се
утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на
задържане – като например липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело
Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при
оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на
липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори:
(а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко
задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в)
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си
поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на
този член.
Доколкото
осъщественото доказване в настоящия случай е за част от периодите, както са
посочено по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и
поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението
следва да бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване,
както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от
ищеца в ИМ и уточнението към нея, а именно в размер на 10 000 лв. за исковия
период от 01.03.2019г. до 01.10.2019г. за престоя му в Арест Пловдив и 40000 лв.
за исков период от 10.10.2019г. до 02.03.2022г. за престоя в Затвор – Пловдив.
С
оглед така изложеното, справедливият размер на обезщетението, според настоящия
съдебен състав, възлиза на сумата от 1311 лв. за периода от 16.04.2020г. до
02.03.2022г. за престоя му в Затвор
– Пловдив, като с оглед направеното от ищеца искане към тази сума
ще следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на спора, и с оглед
заявената претенция за присъждане на сторените разноски, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лв.,
както и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер
на 24,28 лв.
Освен това, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Административен съд – Пловдив деловодни разноски в размер на
250 лв., за изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството
СМЕ.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Искането на ответника за присъждане на разноски следва да
се остави без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21, да заплати на С.А.А., ЕГН **********, обезщетение в размер на 1311 лв. за претърпени от него неимуществени вреди незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ в
Затвора гр.Пловдив за период от 16.04.2020г. до 02.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция в останалата част за разликата до пълния предявен размер от
40000 лв., както и за останалия период в обхвата на претендирания от
01.10.2019г. до 02.03.2022г.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
на С.А.А. с ЕГН **********, чрез адв.С., срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ №21 за присъждане на сумата от 10000 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
периода от 01.03.2019г. до 01.10.2019г., когато се твърди, че е пребивавал в
Арест гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София,
ул.“Н.Столетов” №21 да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 250
/двеста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски –
заплатени възнаграждения за вещо лице, които следва да се заплатят по сметката
на съда за държавни такси.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на С.А.А.,
ЕГН ********** сумата в размер на 10 лева, представляваща сторените
по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21, да заплати на адв.
С. адвокатско възнаграждение в размер на
24,58 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ направеното
искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: