№ 15975
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Н.С.И.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20221110149704
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ срещу
/ФИРМА/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати следните суми: главница в размер на
8927,46 лева, представляваща задължения на ответника по процесната
Фактура № **********/ 09.07.2020 г.; 1931,80 лв. – лихва за забава по
горепосочената Фактура № **********/ 09.07.2020 г. за периода от
22.07.2020 г. до 08.09.2022 г.; лихва за забава от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените в
исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в съответствие с притежаваната лицензия и на
основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на /ФИРМА/ е направена проверка, при която
било констатирано неизмерване на потребяваната електроенергия и е
издадена фактура № **********/ 09.07.2020 г. С решение № **** от
27.02.2021 г. по гр.д. № 35898/20 г. СРС, 145 състав, отхвърлил иска на
/ФИРМА/, че не дължи на /ФИРМА/ сумата от 8927,46 лв., начислена по
едностранна корекция на сметка, за която сума е издадена фактура №
**********/ 09.07.2020 г. за обект с клиентски номер ******. С Решение от
15.12.2021 г. по в.г.д. 6243/2021 г. по описа на СГС, II- д въззивен състав,
било потвърдено решение № **** от 27.02.2021 г. по гр.д. № 35898/ 2020 г. по
описа на 145 състав на СРС и същото било влязло в сила. Поради това сумата
по фактура № **********/9.07.2020 г. се явявала дължима. Към момента тази
сума не била платена от потребителя. Върху нея на основание чл. 86 от ЗЗД се
дължала и лихва, която считано от 22.07.2020 г. /датата, следваща датата на
падежа на фактурата/ до дата 8.09.2022 г. възлизала на 1931,80 лв.
Ето защо се моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
1
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В открито съдебно заседание от 2.10.2023 г. ищецът е поискал
постановяването на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1)
ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно
призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно
открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда
в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото
редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания,
съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови
неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е
редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени
доказателства – решение № **** от 15.12.2021 г. по гр.д. № 6243/2021 г. на
СГС, II-Д състав, постановено между същите страни с предмет предявен от
ответника в настоящото производство отрицателен установителен иск за
сумата от 8927,46 лв., начислена като едностранна корекция на сметка, за
която е издадена фактура № **********/9.07.2020 г. за обект кл. № ******,
който е отхвърлен, се установява, че искът е вероятно основателен - арг. чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането
на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал
присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 434,37
лв. – държавна такса по исковото производство, сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, служебно
определено от съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр.
с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****, с адрес /АДРЕС/, да заплати на
/ФИРМА/, ЕИК ********, с адрес /АДРЕС/, сумата от 8927,46 лв.,
представляваща задължения на /ФИРМА/ по фактура № ********** от
2
9.07.2020 г., начислена по едностранна корекция на сметка, за обект с
клиентски номер ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.09.2022 г. до погасяване на вземането, както и сумата от
1931,80 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата, за
периода от 22.07.2020 г. до 8.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /ФИРМА/, ЕИК *****, с
адрес /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********, с адрес /АДРЕС/,
сумата от 534,37 лв., представляваща разноски по делото за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3