МОТИВИ към присъда по НОХД № 986/2014 г.
по описа на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура гр. Горна Оряховица е повдигнала
обвинение срещу:
1. Г.М.Т., ЕГН **********, за това, че на 18.10.2013
г. в близост до третокласен път, свързващ с. Лозен със с. Виноград, общ.
Стражица, в землището на с. Лозен, общ. Стражица, в съучастие с Н.П.Г. на
длъжност „Охранител” в „Мания Груп Секюрити” ЕООД гр. Велико Търново, като извършител,
действайки в качеството на длъжностно лице – охранител в „Мания Груп Секюрити” ЕООД гр. Велико Търново чрез внезапно придаден
инерционен момент на тялото на пострадалия С.П.Г. по време на инцидента –
блъскане, удряне с последващо падане, причинил средна телесна повреда на С.П.Г.
***, изразяваща се в закрито косо спираловидно счупване (фрактура) на малкият
пищял на дясната подбедрица, на 8 см. над външната глезенна става, довело до затрудняване на опорнодвигателната функция на долния десен крайник да
извършва активни движения за срок от около 3 месеца, при правилен
възстановително оздравителен процес – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2,
предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
2. Н.П.Г., ЕГН **********, за това, че на 18.10.2013
г. в близост до третокласен път, свързващ с. Лозен със с. Виноград, общ.
Стражица, в землището на с. Лозен, общ. Стражица, в съучастие с Г.М.Т. на
длъжност „Охранител” в „Мания Груп Секюрити” ЕООД гр. Велико Търново, като извършител,
действайки в качеството на длъжностно лице - охранител в „Мания Груп Секюрити” ЕООД гр. Велико Търново чрез внезапно придаден
инерционен момент на тялото на пострадалия С.П.Г. по време на инцидента –
блъскане, удряне с последващо падане, причинил средна телесна повреда на С.П.Г.
***, изразяваща се в закрито косо спираловидно счупване (фрактура) на малкият
пищял на дясната подбедрица, на 8 см. над външната глезенна става, довело до затрудняване на опорнодвигателната функция на долния десен крайник да
извършва активни движения за срок от около 3 месеца при правилен
възстановително оздравителен процес – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2,
предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В хода на
съдебните прения:
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимите. Според
него доказателствата по делото са категорични, че Т. и Г. в съучастие са
причинили средна телесна повреда на С.Г.. Поддържа становище, че двамата
подсъдими имат качества на длъжностни лица. Предлага на всеки от тях да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, ориентирано към минимума, при условията
на чл. 66 от НК с изпитателен срок от
три години. Алтернативно, ако съдът приеме, че Т. и Г. не са длъжностни лица и
следва да носят наказателна отговорност по чл. 129 от НК, предлага наказание
„Пробация” в минимален размер с първите две пробационни
мерки за срок от шест месеца.
Защитникът на подсъдимия Т. в
лицето на адв. Н.А. от ВТАК моли съда подзащитният му да бъде оправдан. Счита,
че обвинението почива на косвени доказателства, а показанията на С.Г., дадени в
съдебно заседание кореспондират с твърдението на Т., че не познава такова лице
и никога не е имал контакт с него. В заключение излага довод, че липсва мотив
за извършване на деянието, а безмотивно умишлено
деяние не може да съществува.
Подсъдимият Г.Т. поддържа
становището на своя защитник. Заявява, че не е извършил деянието, в което е
обвинен и не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Иска да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия Г.
в лицето на адв. Т.И. от ВТАК поддържа становището, че обвинението се гради на
база показанията на пострадалия С.Г., свидетелските показания на сестра му,
протокол за разпознаване и всички останали разпити на лица, които са косвени
доказателства. Смята, че всеки един от многократните разпити на пострадалия
противоречи на другите. Пострадалият Г. в протокола за разпознаване е посочил
двамата подсъдими, след което казва, че не е убеден и че Т. и Г. приличали на
лицата, които са го били, защото единият бил висок, а другият остриган. Адв. И.
подкрепя доводът на колегата си адв. А. за липса на мотив и счита, че нито от
обективна, нито от субективна страна деянието се явява доказано.
Подсъдимият Н.Г. поддържа
становището на адв. И.. Същият твърди, че не е извършил това престъпление и не
се признава за виновен. Моли съда да го оправдае.
Съдът, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.М.Т. е роден
на *** ***. Той е български гражданин. Постоянният му адрес на местоживеене ***. Има завършено средно
образование. Не е женен. ЕГН **********. Не е осъждан.
Подсъдимият Н.П.Г. е роден
на *** ***. Той е български гражданин. Постоянният му адрес на местоживеене ***. Има завършено средно
образование. Не е женен. ЕГН **********. Не е осъждан.
В хода на разследването е установено следното:
Пострадалият С.П.Г. е жител и живущ ***.
Подсъдимите лица Н.П. *** и Г.М.Т. *** работят на длъжност „Охранител” в
„Мания груп Секюрити” ЕООД гр. Велико Търново. Т. работи на длъжността
„Охранител” в горепосоченото дружество от 14.10.2013 г., а Г. от 17.10.2012 г.
И двамата се ползват с добри данни за личността като служители по
местоработата си.
Г. и Т. били на работа на 18.10.2013 г. като дежурни охранители за
времето от 7.30 часа до 19.30 часа. За
осъществяване на дейността си Г. и Т. се придвижвали според разследващите органи и прокурора с лек автомобил „Фиат Панда” с неустановен
регистрационен номер.
След 16.00 часа по пътя между с. Лозен и с. Виноград, общ. Стражица се придвижвал
с велосипед пострадалия С.Г..***, когато бил
спрян от двамата извършители. В
разпита си като свидетел по ДП и в показанията си, дадени пред съдия на
06.03.2016 г. С.Г. посочва, че двамата били с лек автомобил марка „Фиат”, модел
„Панда”, светлозелен. Автомобилът бил с видим
надпис на него „Секюрити”.
Първоначално извършителите успокоили пострадалия, че няма да го бият, но когато го доближили
го подгонили, а Г. побягнал през полето извън пътя, изоставяйки велосипеда си.
След около 10 м.,
пострадалият бил настигнат от единия от извършителите, непосочен от
него, който го ударил с ръка по главата отзад.
По този начин
бил придаден инерционен момент на тялото на Г., при фиксирана подбедрица и
нарушена координация, в резултат на което настъпило косо, спираловидно счупване
(фрактура) на малкия пищял на дясната подбедрица на 8 см. от външната глезенна
става.
След падането
на земята С.Г. възприел и другия охранител, който държал черна гумирана палка с
дължина около 50- 60 см.
и дървена бухалка с дължина около 40-50 см.
Първоначално двете лица нанесли удари с крака по цялото тяло на Г., който легнал по корем
и с ръце се опитвал да предпази главата си. След това започнали да нанасят
удари по главата и цялото тяло на Г. посредством палката и бухалката.
Побоят
продължил около 4-5 мин., като непосредствено преди спирането му Г. почувствал
силна болка по цялото тяло и най-вече в дясната глезенна става.
Пострадалият не
конкретизира по действия извършителите.
След
приключването на побоя Г. ***, а близките му го
откарали в болницата в гр. Горна Оряховица и в гр. Велико Търново.
В хода на
разследването С.Г. разпознава двамата подсъдими Г.Т. и Н.Г. като лицата,
нанесли побоя.
По делото са приети като доказателства съдебномедицинска
експертиза на телесни повреди и допълнителна съдебномедицинска експертиза на
телесни повреди. Първата е изготвена от д-р Н.Г. – и.д. началник отделение
„Съдебна медицина” при МОБАЛ „Стефан Черкезов” гр. Велико Търново, а втората –
от д-р Д.Г., съдебен лекар при МОБАЛ „Стефан Черкезов” гр. Велико Търново. Вещото
лице д-р Г. е дало заключение, че С.П.Г. е получил закрито счупване на дясна фибулата (малко пищялна кост) на
дясната подбедрица, гипсова имобилизация
(гипсов ботуш) на дясната подбедрица, кръвонасядане и оток на главата, на дясната лакетна става, по гърба, на дясното бедро, на дясното
седалище и по задната повърхност на лявата подбедрица,
разкъсно-контузна рана в
лявата теменна част на главата, главоболие и световъртеж. Получените
травматични увреждания според д-р Г. са резултат от удари с твърд тъп предмет,
на места удължен с ограничена повърхност, каквито са човешкия юмрук, стъпало на
крак, лакет, палка. Счупването на малкопищялната
кост на дясната подбедрица е причинило трайно
затруднение в движението на десен долен крайник със срок на лечение и
възстановяване около три месеца, а останалите травми са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с болки и страдания и срок на
лечение и възстановяване около 20 дена. Механизмът на получаване на счупването
е усукване на глезена, което е характерно при падане. Допълнителната СМЕ на
телесни повреди установява, закритото
счупване на малкия пищял на дясната подбедрица
отговаря да бъде получено от и при фиксирано стъпало с усукване на глезена, характерно
при падане от внезапно придаден инерционен момент на тялото и отговаря на
събраните данни по делото за „бягане и последващо падане” върху неравен терен.
Останалите травматични увреждания по главата, тялото и крайниците отговарят да
бъдат получени от действието със или върху твърди тъпи предмети със заоблени
ръбове и ограничена площ, каквито са и отговарят да бъдат дървена бухалка,
гумена палка, човешкият юмрук, коляно или крак.
В съдебно заседание двете
вещи лица поддържат изготвените от тях заключения. Д-р Г. и д-р Г. са
категорични, че получените увреждания по тялото на С.Г. не могат да бъдат
причинени само и единствено от падане, а имат травматичен произход.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите С.П.Г.,
В.П.К., Р.К.Й., М.А.Б., И. П. Д., Н.Н.Х., С.Н.К., от показанията на вещите лица
д-р Н.В.Г. и д-р Д.Х.Г., както и от писмените материали, надлежно приложени към
настоящото делото.
Въз основа
на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящото
наказателно производство срещу подсъдимите Г.М.Т. и Н.П.Г. е образувано по
обвинение за умишлено извършено от тях престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2,
пр. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Изпълнителното
деяние на престъплението, визирано в чл. 129, ал. 2 от НК се изразява в
причиняване на средна телесна повреда другиму като е налице квалифициращо
обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 – от длъжностно лице. Настоящата
съдебна инстанция приема, че подсъдимите Т. и Г. притежават качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК, тъй като по време на
извършване на процесното деяние двамата подсъдими са работили като охранители в
„Мания Груп Секюрити” ЕООД и дейността им е била
свързана с пазене на кооперативно имущество. По делото обаче не се събраха
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът да направи несъмнен извод,
че Г.Т. и Н.Г. са извършители на процесното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр.
1 във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Видно от заключенията на приетите по делото съдебномедицинска
експертиза на телесни повреди и допълнителна съдебномедицинска експертиза на
телесни повреди С.П.Г. е получил закрито счупване на дясна фибулата
(малко пищялна кост) на дясната подбедрица,
гипсова имобилизация (гипсов ботуш) на дясната подбедрица, кръвонасядане и оток
на главата, на дясната лакетна става, по гърба, на
дясното бедро, на дясното седалище и по задната повърхност на лявата подбедрица, разкъсно-контузна рана в лявата теменна част на главата, главоболие
и световъртеж, в резултат на удари с твърд тъп предмет, на места удължен с
ограничена повърхност. Следователно, от обективна страна на 18.10.2013 г. в
близост до третокласен път, свързващ с. Лозен със с. Виноград, общ. Стражица, в
землището на с. Лозен, общ. Стражица, на пострадалия С.Г. е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито косо спираловидно счупване (фрактура)
на малкият пищял на дясната подбедрица, на 8 см. над външната глезенна става, довело до затрудняване на опорнодвигателната функция на долния десен крайник да
извършва активни движения за срок от около 3 месеца при правилен
възстановително оздравителен процес.
Недоказано обаче се явява
авторството на деянието в лицето на подсъдимите Г.М.Т. и Н.П.Г.. По
делото няма събрани и приложени веществени доказателства. Няма и преки очевидци
на случилото се. Единствените гласни доказателства, които свързват двамата
подсъдими с деянието по чл. 129, ал. 2 са показанията на самия пострадал С.Г. и
тези на свидетелката В.П.К. – негова сестра, която е възприела автомобила, с който
са се движели извършителите и състоянието на брат си непосредствено след побоя.
В показанията на двамата обаче се съдържат съществени противоречия.
В
показанията си, дадени в хода на ДП пред разследващите органи и пред съдия по
ЧНД № 197/2014 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица Г. е категоричен,
че бил спрян от двама служители на охранителна
фирма по пътя от с. Лозен за с. Виноград. Те му поискали
обяснение за предишен инцидент в с. Виноград, с участието на свидетеля Г.,
който оказал помощ на познато за него лице, като извикал линейка на тел.112 и
впоследствие му нанесли побой. В съдебно заседание обаче постралият
твърди, че е ставало въпрос за връщане на пари. След побоя, съгласно
показанията си пред разследващия полицай, Г. е останал да лежи на земята,
където го намира сестра му, която по това време минава оттам. Но в показанията,
дадени по ЧНД № 197/2014 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
същият твърди, че се е прибрал в с. Лозен сам с
колелото си. В хода на ДП С.Г. разпознава подсъдимите Г.Т. и Н.Г. като
извършители на деянието. В показанията си от съдебното заседание на 30.04.2015
г. пострадалият Г. казва за извършителите: „Не съм сто процента сигурен, но
приличат на тях”, сочейки към подсъдимите. В следващо съдебно заседание, на
30.05.2016 г., С.П.Г. обаче заявява: „Другите при разпознаването в полицията
бяха тъмни, а тези, които ме биха бяха белички. Не мога да кажа, че са те
(става въпрос за подсъдимите), но приличат на тях, другите изобщо не приличаха....
Всички охранители си приличат. Всички са с голи глави и еднакви..... Не съм сто
процента сигурен, че те (подсъдимите) ми нанесоха този побой.... От
представените за разпознаване хора, те приличаха най-много, защото другите бяха
мургави, а те бели.”
Както вече бе отбелязано, противоречия има и в показанията на
сестрата на Г. – свидетелката В.К.. В хода на ДП тя твърди, че на процесната
дата, движейки се по пътя с. Лозен – с. Виноград, видяла спряла кола в посока
към с. Виноград (Г. твърди, че предницата на колата е сочела към с. Лозен).
Забелязала, че в колата се качват трима души и потеглили в посока с. Виноград.
Като наближила мястото видяла брат си С.Г. свит на пътя, който й казал, че са
го пребили. В съдебно заседание уточнява, че въпросният автомобил е бил тъмен
на цвят, докато Г. говори за малка кола, светлозелена на цвят. В съдебната зала
К. заявява, че в показанията, дадени от нея в хода на ДП има написани неща,
които не са верни и че не е виждала брат си С. на пътя. Въпросния ден тя се
връщала от Виноград и се разминала с тъмнозелена кола на пътя.
В хода на съдебното следствие бе направен опит да бъде установено
дали действително въпросният автомобил, сочен от пострадалия като „Фиат Панда”, светлозелен на цвят, е бил управляван от
подсъдимите на процесната дата. По делото е изискана и приложена справка от
фирма „Мания Груп Секюрити” ЕООД, съгласно която
фирмата действително притежава такава марка автомобил, зелен на цвят. В своите
показания обаче свидетелят Р.К.Й., на длъжност организатор-охрана към фирмата,
твърди, че автомобилът е ползван от техника на фирмата П.П.. Никъде в
документите на фирмата не се отбелязва с какъв автомобил извършва обход
съответният патрул. Направено е всичко възможно да се призове лицето П.П. на
известните му адреси, но същият не беше намерен.
Всичко казано дотук
не може да мотивира съда да приеме, че от обективна и субективна страна подсъдимите Г.М.Т. и Н.П.Г. са
осъществили
състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл.
129, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Извършеното
разпознаване на подсъдимите от страна на пострадалия не води до противен правен
извод, тъй като С.Г.
сам заявява, че между съпоставените лица е нямало сходство. Охранителите, които
са му нанесли побоя са били бели, единият висок, а другият остриган, а лицата
които е трябвало да разпознава, с изключение на подсъдимите, по неговите думи
са били мургави. Показанията на останалите свидетели също не
установяват авторство на деянието, тъй като самите свидетели не са очевидци
на случилото се.
Събраните гласни доказателства по делото както поотделно, така и в
съвкупност помежду им и с останалия събран доказателствен материал, не са
категорични досежно авторството на деянието. Те налагат единствено
предположението, че е възможно извършителите на деянието да са подсъдимите Г.М.Т.
и Н.П.Г.. Това предположение обаче, при липсата на категорични доказателства,
не може да послужи като основание за признаването на подсъдимите за виновни в
извършване на престъплението, за което са предадени на съд, тъй като съгласно
чл. 303 от НПК присъдата
не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Когато не се установи, че
подсъдимият (в настоящият случай – подсъдимите) е извършил деянието, в което е
обвинен, съдът го признава за невинен (чл. 304 от НПК). От субективна
страна при липса на авторство в лицето на подсъдимите не е
налице и умисъл за извършване на деянието у същите.
Ето защо,
като се съобрази с разпоредбата на чл. 304, предл. 2 от НПК настоящата съдебна
инстанция изцяло оправда двамата
подсъдими Г.Т. и Н.Г. по повдигнатото им от прокуратурата обвинение по чл. 131,
ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
При този изход на делото и на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК, съдът постанови направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(ХР.
ПОПОВ)