№ 2406
гр. С., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110203285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. Л., ЕГН **********, с адрес в гр.С.,
ж.к.“Н.“, ХХХХХ, вх. Б, ет. 3, ап. 14, срещу Наказателно постановление №
23-4332-000498/19.01.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП)
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП).
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В
подкрепа на изложеното се навежда, че НП не отговаря на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в същото липсва описание на точното място
на извършване на нарушението. В тази връзка се сочи, че на кръстовището на
ул.“Константин Стоилов“ с бул. „Сливница“ има светофар, като в кръговото
движение в посока бул. „Васил Левски“ на кръстовището с второто платно с
бул. „Сливница“ има втори светофар. Поддържа се, че от описанието на
1
мястото на нарушението в АУАН и в НП не би могло да се направи
индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Буквалният
прочит на АУАНН и НП посочва за място на нарушението първия светофар, а
нарушението е извършено на светофара на кръговото движение, т.е второто
кръстовище. С оглед липсата на посочената индивидуализация се навежда
допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице.
На следващо място се сочи, че в случая не е налице състав на
административно нарушение, тъй като при навлизане в кръстовището на бул.
„Сливница“ е преминала линейка с включена лампа перпендикулярно на
посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, поради което същият
е намалил скоростта, за да я пропусне пред втория светофар, като при
достигане до светофара е бил променен светлинният сигнал, но тъй като
водачът вече е бил навлязъл в кръстовището е следвало да го напусне, за да не
се създаде опасност за движението на автомобилите.
Излагат се аргументи, че съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, съответно §
6, т. 33 от ЗДвП, повторност на нарушението е налице, когато в 1 - годишен
срок от влизане в сила на НП е наложено административно наказание за
нарушение от същия вид. В конкретния случай и доколкото в атакуваното НП
е посочено само НП № 22-4332-011445 от 23.06.22 г., влязло в сила на
22.07.2022 г. то се възпрепятства и контролът дали настоящото нарушение е
извършено повторно или не е, с оглед налагането на по-тежка санкция.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.В. с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения,
като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
закон.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
2
На 09.01.2023 г., около 04:11 ч. жалбоподателят М. И. Л. управлявал
личния си товарен автомобил марка „Ф.К.“ с рег. № ХХХХХХХХХ, в гр.С. по
ул.“Константин Стоилов“ с посока на движение от ул.“Козлодуй“ към
бул.“Васил Левски“. На посоченото място и на кръстовището, образувано от
бул.“Сливница“, жалбоподателят навлязъл и преминал на червен сигнал на
светофара при работеща в нормален режим светофарна уредба. Действията на
жалбоподателя Л. били възприети от полицейските служители М. В. И. и Р. Н.
П., които непосредствено след това спрели управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил и извършили проверка на водача.
При така установените факти свидетелят М. В. И., заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР преценил, че е извършено
административно нарушение, поради което съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 793426/09.01.2023 г. срещу М. И. Л.,
като квалифицирал нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на св. Р. Н. П.,
който присъствал при установяване на нарушението. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на жалбоподателя
за запознаване. Последният го подписал, като заявил, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения
срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 19.01.2023 г. Началник Сектор
към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно
постановление № 23-4332-000498/19.01.2023 г., с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП).
Препис от НП бил връчен на 03.02.2023 г. лично на въззивника, който в
законоустановения срок депозирал жалба срещу същото, инициирала
настоящото производство.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител М. В.
И., се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
3
преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са
обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля М. И. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е
възприел възпроизведените от него в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че при съставянето на
АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят
до опорочаване на административнонаказателно производство, респективно
4
налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление следва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице и пълно
съответствие между фактическо и правно обвинение. В процесните АУАН и
НП е посочено, че жалбоподателят Л. навлиза и преминава през
кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим на работа. Посочено е също така, че с визираното
поведение последният е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП въвежда общо задължение за
водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението
си със светлинните сигнали. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото
не сочи при конкретен светлинен сигнал, какви са задълженията на водачите.
За да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно
да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на
водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, като
по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е
задължителното правило за поведение, което е нарушил, за да му бъде
наложено съответното административно наказание.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и
при допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при условие, че е
установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано
извършването на нарушението и вината на нарушителя. Следователно,
непосочването на прецизната правна норма в АУАН не би било основание за
отмяна на НП, ако самото то я съдържа. В процесния случай обаче такава
хипотеза не е налице. При издаване на оспорваното наказателно
постановление, вместо да попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с
посочване на конкретната правна норма, която предвижда какво следва да е
поведението на водач при наличие на червен сигнал на светофарната уредба,
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е
5
задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Издавайки обжалваното НП, наказващият орган е приел, че
преминавайки при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят не
се е съобразил със светлинната сигнализация. Никъде в наказателното
постановление обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява
задължение на участниците в движението да не преминават при червен
сигнал на светофарната уредба. Цитираната като нарушена правна
разпоредбата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретна
светлинна сигнализация, какви действия следва да извършат участниците в
пътното движение и в частност – водачите на ППС. Поведението, което
следва да спазват водачите на ППС при наличие на червен сигнал на
светофарната уредба е посочено в чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, а именно:
червена светлина – означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Така бланкетът на чл. 6,
т. 1 ЗДвП се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните
правила за поведение на водачите на ППС при наличие на различна светлинна
сигнализация, а с оглед конкретно посочената червена светлина, това е чл. 31,
ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изчерпателно
изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е
предвидено посочването на "законните разпоредби, които са били нарушени
виновно". Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща задължение за
водачите на ППС да не преминават през кръстовище при подаден червен
сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил задължението си да
посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Констатираното нарушение е съществено, защото засяга правото на
защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е
вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са
предвидили за него задължения, които то не е изпълнило.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
6
и доводи, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-000498/19.01.2023 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя М. И. Л. на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр.
чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на
чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7