МОТИВИ към присъда по НОХД № 4919/2019 г. по описа на СГС, НО,
24 състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Г.А.А.
за това, че в периода от неустановена
дата до 18.10.2016 г. в гр. София, в лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С2“
с регистрационен номер № *******, паркиран до жилищен блок на бул. „*******/под
предния капак върху кутията на акумулатора на посочения лек автомобил/ държал
неистински парични знаци – 10 /десет/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ щатски
долара, а именно:
1.
1 бр. банкнота, 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г.,
серия и номер СЕ 26194837 В;
2.
1 бр. банкнота, 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г.,
серия и номер BI
56428197 B;
3.
1 бр. банкнота, 100 /сто/ щатски долара, емисия 1996 г.,
серия и номер AC
43290996 C;
4.
2 бр. банкноти, 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г.,
серия и номер HB
59284673 B;
5.
2 бр. банкноти, 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г.,
серия и номер IG
73284695 C;
6.
3 бр. банкноти, 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г.,
серия и номер GH
98152647 B и GE 98416527 A – престъпление по чл.
244, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 вр.
чл. 243, ал. 1 от НК.
Със
същия обвинителен акт Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу
Г.А.А. и за това, че в периода от неустановена дата
до 18.10.2016 г. в гр. София, в лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С2“
с регистрационен номер № *******, паркиран до жилищен блок на бул. „*******/под
предния капак върху пластмасова кора под чистачките на посочения лек автомобил/
държал огнестрелно оръжие – преработен сигнално-газов пистолет „BLOW
MINI“, модел „2003“, кал. 6,35 мм, с № 5-161184, чрез подмяна
на оригинална цев с бойна /нарезна/ цев и боеприпаси
– 7 /седем/ бр. патрони кал. 6,35 мм „Браунинг“ за
посоченото по-горе оръжие, без да има за това надлежно разрешение –
престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
В хода
на заключителните прения представителят на държавното обвинение поддържа така
внесения обвинителен акт. Прави кратък разбор на събрания доказателствен
материал, като поддържа твърдението, че показанията на свидетелите И., А., С. и
Д. следва да бъдат кредитирани изцяло. Твърди, че така посочените гласни доказателствени източници оборват обясненията на подсъдимия
относно това, че последният бил изнудван от Д. или от други лица свързани с
него. Излага становище за кредитиране и на писмените доказателства и доказателствени средства по делото. Въз основа на така
изложения доказателствен анализ прокурорът прави своите
правни изводи, излагайки съображения относно съставомерността
както от обективна, така и от субективна страна на вменените на подсъдимия Г.
деяния. Относно размера на наказанието държавното обвинение предлага то да бъде
определено около и под средния размер с оглед чистото съдебно минало и доброто
процесуално поведение на подсъдимия Г..
Защитникът
на подсъдимия – адв. Г. в защитната си реч поддържа
становище, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин, какъвто се изисква
по закон. Твърди, че изложеното от подсъдимия Г. намира подкрепа в събрания доказателствен материал, поради което обясненията му не
следва да се третират като защитна теза. Моли за оправдаване изцяло на подзащитния му.
Подсъдимият
Г. в своята лична защита поддържа казаното от защитника си, а в правото си на
последна дума – моли за оправдателна присъда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени
материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите и възраженията на
страните приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.А.А. е роден на *** г. в гр. Монтана, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, управител на „В.Д.Е.К.“
ЕООД, живущ ***, с ЕГН: **********.
Подсъдимият А. се познавал
със свидетелите Д.И.Д. и В.Ц.И., с които имал неуредени финансови отношения. Отношенията
между подсъдимия А. и свидетеля И. възникнали по повод закупуването на парцел
земя и проектиране, съответно строеж на сграда върху този имот. За реализацията
на уговореното между тях свидетелят И. заплатил на дружеството „В.Д.Е.К.“ ЕООД
чрез неговия управител подсъдимия А. на два пъти сума в общ размер от 10 000
евро, за което свидетелят И. на 28.03.2016 г. получил разходен касов ордер от
подсъдимия А. в качеството му на управител. Въпреки платената сума подсъдимият А.
не предприел действия по реализиране на уговореното, поради което свидетелят И.
поискал връщането ѝ. Подсъдимият А. му предложил да му плати с фалшиви
банкноти в евро и долари, но И. отказал. Предвид така влошилите се отношения
свидетелят И. подал сигнал до Софийска градска прокуратура срещу подсъдимия А..
Познанството на подсъдимия
А. със свидетеля Д. датирало от около 4 години преди 2016 година. През 2013 г.
в резултат на земетресение къщата на свидетеля Д. пострадала и се наложило да
бъде направен ремонт. Поради това той се обърнал към подсъдимия А. за
съдействие, тъй като последният се занимавал със строителна дейност и към този
момент двамата се намирали в близки приятелски отношения. Подсъдимият А.
изготвил на 22.07.2013 г. количествено-стойностна сметка на щетите по имота му,
според която строително-монтажните работи по ремонта възлизали на 162873,37
лева. Така изготвената сметка представлявала оферта, при приемането на която се
дължало авансово плащане в размер на 20 % от цялата сума. Свидетелят Д. се
доверил напълно на подсъдимия и му заплатил авансово сумата от около 32 000
лева, за да бъде извършен ремонт на имота му. Сумата била предадена на
подсъдимия А. на ръка на няколко пъти, за което били съставяни записи на
заповед. Впоследствие отношенията между свидетеля Д. и подсъдимия Г. се
влошили, тъй като последният не осъществявал никакви дейности по ремонта на
имота на Д..
Подсъдимият А. нито
реализирал ремонта, нито върнал парите на свидетеля Д., като последният неколкократно се е срещал с подсъдимия за настояване да се
изпълни уговорката или да му се върне авансово платената сума. По време на
срещите им подсъдимият А. му предложил неистински банкноти в евро и долари,
които можел да пласира на пазара и по този начин да си възстанови загубената
сума. Свидетелят Д. отказвал да вземе така предлаганите му пари. Срещите му с
подсъдимия А. продължавали, като впоследствие свидетелят Д. взел няколко
банкноти от така предлаганите му от подсъдимия и ги предал в полицията. На
28.03.2016 г. в сградата на Главна дирекция „Национална полиция“ с приемо-предавателен протокол свидетелят Д. предал една
банкнота с номинал 100 щатски долара със сериен номер КА 68104335 А, приета от
свидетеля И.И.. На 12.09.2016 г. отново в сградата на
Главна дирекция „Национална полиция“ с приемо-предавателен
протокол свидетелят Д. предал три банкноти – 100 /сто/ щатски долара със сериен
номер AL
47651300 C; 100 /сто/ евро със сериен номер S3 11641027995 и 500
/пет стотин/ евро със сериен номер X11280875924.
На 17.10.2016 г.
свидетелят Д. отново се срещанал с подсъдимия А. в
автомобила му, когато последният му показал малък боен пистолет и банкноти с
номинал 100 щатски долара, за които му обяснил, че са фалшиви. Свидетелят Д.
видял как А. поставя банкнотите в кутия от цигари. Подсъдимият А. паркирал
автомобила и свидетелят Д. слязъл, отдалечавайки се от превозното средство. Д.
решил да се скрие и да наблюдава действията на А., като забелязал, че
подсъдимият отворил капака на колата и скрил нещо под него. Д. отново подал
сигнал, че подсъдимият държи фалшива валута, както и че притежава незаконно
оръжие. Той информирал органите на реда къде е паркиран автомобила.
Във връзка с подадения от Д.
сигнал била сформирана полицейска група в екип от свидетелите И.С.И., А.Г.А. и Н.Т.С..
Те трябвало да проверят сигнала, като за целта сутринта на 18.10.2016 г.
свидетелите извършили наблюдение на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С2“ с
регистрационен номер № *******, паркиран до жилищен блок на бул. „**********.
Местоположението на автомобила им било посочено от свидетеля Д.. На обяд подсъдимият
А. излязъл от жилищния блок и се насочил към паркирания автомобил. В този
момент той бил задържан от полицейските служители. След като свидетелите И., А.
и С. се представили, подсъдимият А. им оказал съдействие като отключил
автомобила и отворил предния капак. При първоначален оглед за проверка на
сигнала на свидетеля Д. полицейските служители открили банкноти в кутия от
цигари и малък пистолет, обвит в текстил. Служителите на ГД „НП“ докладвали за
задържането на подсъдимия и за установените обекти, поради което била изпратена
дежурна оперативна група от 01 РУ-СДВР. Бил извършен оглед на лекия автомобил,
който бил заварен от разследващия с отключена врата и отворен преден капак. По
време на огледа били открити върху пластмасова кора под чистачките сребрист
пистолет „BLOW MINI“ модел 2003 с надпис от другата страна 5-161184, заедно с
пълнител със 7 патрона, а до пистолета имало текстилен калъф. Под кората върху
кутията на акумулатора разследващите органи намерили кутия от цигари с надпис „Davidoff Magnum Gold“, в която имало 10 броя
банкноти с номинал от по 100 щатски долара всяка. Така намерените вещи били
иззети с протокол за претърсване и изземване, в който иззетите банкноти били
описани по следния начин:
·
CH 98152647B – H8 (3 броя)
·
HB 59284673 B – B2 (2
броя)
·
IC 73284695 C – C7 (2 броя)
·
AC 43290996 C – C3 (1
брой)
·
CE 26194837 B – E5 (1 брой)
·
BI 56428197 B – I9 (1 брой)
След извършване на процесуално-следствените
действия подсъдимият заедно със свидетелите И., А. и С. отишли в сградата на 01
РУ-СДВР за доизясняване на случая.
На 19.10.2016 г. в
сградата на 01 РУ-СДВР бил извършен
оглед на иззетите веществени доказателства с протокол за претърсване и
изземване от 18.10.2016 г. В протокола за оглед били описани празна кутия от
цигари „Davidoff
Magnum Gold“ и 10 банкноти, всяка с номинал от по 100
щатски долара със следните серийни номера:
1. ВI
56428197 В,
2. GE 98416527
A,
3. GE 98416527
A,
4. НВ 59284673
В,
5. IG
73284695 С,
6. IG
73284695 С,
7. НВ
59284673 В,
8. АС
43290996 С,
9. GE
98416527 A,
10. СЕ
26194837 В.
Междувременно свидетелят Д.М.
чрез свидетеля П.К. превел на подсъдимия А. сумата от 9 900 лева на 19.02.2016
г. Тъй като подсъдимият не му върнал парите, той подал жалба в Софийска градска
прокуратура на 19.12.2016 г.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебнотехническа
експертиза за истинност на 10 бр. банкноти с номинал от по 100 щатски долара се
установява, че изследваните банкноти са неистински и останали в БНБ за съхранение
до унищожаването им.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебнобалистична
експертиза се установява, че представеният за изследване пистолет е газово-сигнален
пистолет „BLOW MINI“, модел 2003 г., калибър 6,35 мм, с № 5-161184, който е
преработен чрез подмяна на оригиналната цев с бойна (нарезна)
цев и по този начин пистолетът бил пригодено за стрелба с патрони кал. 6,35 мм.
Фабрично пистолетът е произведен за стрелба със сигнални и газови патрони кал. 8
мм. Пистолетът е технически неизправен, но годен да произвежда изстрели при
определени условия и се явява огнестрелно оръжие. От заключението се
установява, че изследваните 7 броя патрони са фабрично произведени патрони
калибър 6,35мм „Браунинг“, предназначени са за
стрелба с пистолети кал. 6,35 мм, включително и за изследвания пистолет. Според
заключението патроните са годни за употреба по предназначение и представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство ДНК експертиза се установява, че
изследваните отривки от ръбове и релефни повърхности
на ръкохватка на пистолет „BLOW MINI“; от спусък, спускова
скоба, предпазител и затворен блок на пистолета; от долна задна част на
затворения блок; от ръбовете и устните на пълнителя; от седем броя патрони и от
пластмасовите накрайници за пристягане на връв на текстилен калъф са негодни за
сравнителен ДНК анализ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите И.С.И., както и частично приобщените му показания на
осн. чл. 281, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК (л. 16, т. 1 от ДП); А.Г.А., както и частично приобщените му
показания на осн. чл. 281, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК (л. 17, т. 1 от ДП); Н.Т.С., както и частично приобщените
ѝ показания на осн. чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 18-19, т. 1 от ДП); Д.И.Д., както
и частично приобщените му показания на осн. чл. 281,
ал. 1, т. 2 от НПК (л. 37 от НОХД № 3529/2018 по описа на СГС); В.Ц.И., както и
частично приобщените му показания на осн. чл. 281,
ал. 1, т. 2 от НПК (л. 48 от НОХД № 3529/2018 по описа на СГС); Д.Н.М., П.Г.К.,
обясненията на подсъдимия А. (частично); писмени
доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествието (л. 12-13, т. 1 от ДП), протокол за
претърсване и изземване (л. 14-15, т. 1 от ДП), справка за собственост на
автомобил с рег. № ******* (л. 20, т. 1 от ДП), справка от ТР за актуалното
състояние на „В.Д.Е.К.“ ЕООД (л. 21-22 от ДП); протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 24, т. 1 от ДП); разходен касов ордер (л. 55, т. 1 от ДП), 2
бр. приемо-предавателни протоколи от 23.08.2016 г. и
от 12.09.2016 г. (л.68-69, т. 1 от ДП), количествено-стойностна сметка (л.
64-71, т. 1 от ДП), копие на платежно нареждане (л. 84, т. 1 от ДП); справка за
съдимост и други приобщени по реда на чл. 283 от НПК; веществени доказателствени средства – фотоалбум към протокол за оглед
на веществени доказателства (л. 25-26, т. 1 от ДП); фотоалбум към протокола за
оглед на местопроизшествието (л. 130-132, т. 2 от ДП); способи за доказване – техническа
експертиза за истинност – протокол № 2149/24.10.2016 г. (л.49-51, т. 1 от ДП);
балистична експертиза – протокол № 17/БАЛ-135 (л. 75-79, т. 2 от ДП) и ДНК
експертиза – протокол № 17/ДНК – 267 (л. 3-6, т. 3 от ДП).
Настоящата инстанция
постави в основата на своя доказателствен анализ
показанията на свидетеля Д., тъй като именно той е подал сигнал срещу
подсъдимия А. за това, че последният разпространявал неистински банкноти.
Неговите показания са и от решаващо значение за разкриване на обективната
истина, тъй като именно чрез тях се разкрива и установява връзката между
подсъдимия А. и намерените на инкриминирания ден предмети под капака на
управлявания от него служебен автомобил. Съдът в този си състав възприе с
доверие изложените от Д. обстоятелства, касаещи отношенията му с подсъдимия А.,
причината за влошаването им и предлаганите му впоследствие неистински банкноти,
както и относно развилите се събития на 17.10.2016 г. – ден преди
инкриминирания. Депозираният непосредствено пред съда разказ от Д. се отличава
с вътрешна последователност, убедителност и логичност, като същевременно
кореспондира с останалия доказателствен материал по
делото. Така изложените обстоятелства от Д., че същият е потърсил подсъдимия А.
по повод ремонт на негов имот и съответно изготвяне на количествено-стойностна
сметка на щетите по имота му частично се потвърждават от самия подсъдим.
Последният не отрича, че е изготвил подобна сметка, но твърди, че не се е
стигнало да уговаряне на реално извършване на ремонт, респективно че свидетелят
Д. не му е дал авансово сумата от около и над 32 000 лева. Въпреки че по делото
не са приложени записи на заповед, които били съставяни при плащането на вноски
на авансовата сума, съдът се довери на свидетеля Д., че тази сума е платена. По
делото е приложена количествено-стойностната сметка, изготвена от подсъдимия
на
22.07.2013 г. Видно от изчисленията в нея цялостният ремонт на имота на Д.
възлизал на 162 873,37 лева. Така изготвената сметка представлявала оферта, при
приемането на която се дължало авансово плащане в размер на 20 % от цялата сума.
Двадесет процента от крайната сума по количествено-стойностната сметка е малко
над 32 000 лева или сумата, която свидетелят Д. твърди, че е платил. Подобно
съответствие между твърдението на свидетеля Д. и закрепеното в
количествено-стойностната сметка мотивира съда да се довери именно на показанията
на свидетеля.
По-нататък авансово
платената от Д. сума, разгледана съвкупно с неизпълнение на
строително-монтажните дейности от подсъдимия, нито възстановяването ѝ
водят до влошаване на техните отношения и до многократни срещи между тях в
периода 2013 г. – 2016 г. Изложеното от Д., че при тези срещи подсъдимият му е
предлагал неистински пари, които да пласира на пазара и по този начин да си
възстанови изгубената сума, съдът намира за отговарящо на обективната истина.
Това е така, тъй като подобни твърдения се съдържат не само в обсъжданите показанията,
но и в тези на свидетеля И.. Последният също е имал неуредени финансови
отношения с подсъдимия, при което са му били предлагани от А. неистински пари в
евро и долари за покриване на загубите. Следва да се отчете евентуалната
заинтересованост на двамата свидетели с оглед обстоятелството, че и двамата са
загубили не малки суми пари поради неизпълнение на различни уговорки с
подсъдимия А.. Според настоящата инстанция така влошените им финансови
отношения не се отразяват върху обективността на показанията им. Депозирайки субективните
си възприятия и двамата свидетели са последователни, логични и непротиворечиви,
като се наблюдава устойчивост в твърденията им в продължение на 4 години. Не са
налице нито съществени противоречия в изложеното от тях, нито такива се
открояват при съпоставката им с останалия доказателствен
материал по делото. Ето защо, настоящата инстанция намира, че влошените
отношения не са повлияли върху обективността на свидетелите Д. и И., поради
което се довери и на двамата, че подсъдимият А. им е предлагал неистински пари.
Тези твърдения косвено се подкрепят и от предадените от Д. на 23.08.2016 г. и на
12.09.2016 г. общо четири броя банкноти в сградата на ГД „НП“. Въпреки че в
приемно-предавателните протоколи, приложени по делото, не се съдържат
твърдения, че банкнотите се предават със съмнение за тяхната неистинност,
свидетелят И. е категоричен, че лицето подало сигнала, посочвайки го като
свидетеля Д., на няколко пъти е донесло мостри на банкнотите. Макар и тези
четири банкноти да не са приложени по делото, нито да са изследвани, безспорно
е, че свидетелят Д. ги е предал именно със сменения за тяхната истинност.
На следващо място, съдът
се довери на изложеното от Д., че се е срещнал с подсъдимия А. на 17.10.2016 г.
– ден преди инкриминирания, която среща се е провела в управлявания от А.
автомобил – марка „Ситроен“, модел „С2“ с регистрационен номер № *******.
Относно датата на тази среща показанията на свидетеля са приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, които той потвърждава
пред настоящия състав. Д. последователно и детайлно описва, как по време на тази
среща подсъдимият А. му е показал малко оръжие, за което му е споменал, че е
боен пистолет, както и пачка банкноти в долари, за които му казал, че са
неистински. Свидетелят възприел как подсъдимият А. поставя част от банкнотите в
кутия от цигари. След като приключила срещата, Д. слязъл от автомобила,
отдалечил си, отивайки към близките храсти, откъдето наблюдавал действията на
подсъдимия А.. Свидетелят Д. възприел, как подсъдимият отваря предния капак на
автомобила и поставя нещо вътре, след което отново сигнализирал за случилото се
на ГД „НП“. Свидетелят Д. посочва, че автомобилът, преди да слезе от него, е
бил паркиран до блок, на булевард, по който се стига до ж.к. „Студентски град“.
Така описаната от него среща, осъществила се на 17.10.2016 г., както и
възприетите тогава пистолет и банкноти, кореспондират с установеното на
следващия ден – 18.10.2016 г. при извършената проверка от сформираната група в
състав свидетелите А., И. и С., както и впоследствие с изготвените протоколи за
оглед на местопроизшествието и за претърсване и изземване. Автомобилът, предмет
на огледа, се е намерил на място, посочено от свидетеля Д., а инкриминирания
пистолет и 10 банкноти щатски долари в кутия от цигари са открити под предния
капак на автомобила. Следователно подадената от него информация, предмет на
проверка от сформираната група, се оказала отговаряща на обективната истина,
което води до достоверност на показанията на свидетеля Д. в обсъжданата част.
Съдът не кредитира
показанията на Д. единствено по отношение изложените обстоятелства досежно предлагани му наркотици от подсъдимия А. и за
почистването със спирт на банкнотите и инкриминирания пистолет, тъй като същите
не кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото и остават изолирани твърдения.
Изложеното дотук мотивира
настоящата инстанция да кредитира показанията на свидетеля Д. в обсъдените
по-горе части като годни доказателствени средства. Депозираната
от него информация е последователна, логично конструирана и устойчива във
времето, като липсват съществени противоречия в самите показания. Те търпят
надлежна проверка и при съпоставката им с останалия доказателствен
материал по делото, поради което се явяват надежден източник на информация.
От съществено значение са
и показанията на свидетеля И. и по-конкретно в частта, в която твърди
подсъдимият А. да му е предлагал неистински парични знаци. Това е така, тъй
като, както бе изложено и по-горе, споделената от него информация потвърждава
показанията на свидетеля Д., които стоят в основата на извършената проверката
на 18.10.2016 г., при която са иззети инкриминираните вещи. Показанията на И.
съдът цени като годни доказателствени средства, тъй
като те са вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и устойчиви във
времето, както и кореспондиращи с останалия материал по делото. Както при
свидетеля Д., така и при И. са налице влошени финансови отношения с подсъдимия А.,
породени от неизпълнение на поети задължения от последния и невъзстановяване на
платените от свидетелите суми. Съдът се довери на твърденията на свидетеля И.
за платена от него сума в размер от 10 000 евро, тъй като изложеното от него
кореспондира с приложения по делото разходен касов ордер. Въпросният
касов ордер е преден като доказателство от свидетеля И. при депозиране на
сигнал срещу подсъдимия на 03.11.2016 г. и подкрепя твърденията му. В писменото
доказателство е закрепено, че подсъдимият А. е получил 10 000 евро за
проектиране на сграда, което се намира в пълна корелация с показанията на И.. И
в този случай влошените отношения са причина подсъдимият А. да предлага на И.
неистински парични знаци, с които последният да възстанови загубите си. По-горе
бяха изложени съображения за липсата на тенденциозност на показанията на
свидетеля И., които няма да бъдат преповтаряни. Изложеното дотук мотивира съдът
да се довери изцяло на показанията на И..
На следващо място, настоящата
инстанция намира за необходимо да обсъди показанията на свидетелите М. и К..
Както показанията на свидетеля И., така и на тези двама свидетели не се отнасят
пряко до инкриминираното деяние, но същевременно са от съществено значение с
оглед изясняване на обстоятелства, свързани със склонността на подсъдимия А. да
поема задължения и да взима съответните суми пари, без да предприема действия
по изпълнението им или да възстановява сумите. В тази връзка показанията на М.
и К. са еднопосочни и взаимно се допълват и подкрепят. И двамата са
категорични, че свидетелят К. по молба на М. е превел конкретна сума пари,
собственост на М., която е била дадена на подсъдимия във формата на заем.
Изложеното от тях се подкрепя от приложено по делото копие на платежно
нареждане, от което е видно, че на
19.02.2016 г. свидетелят К. е превел по сметка на подсъдимия А. сумата
от 9 900 лева. Твърдението на М., че сумата му не е била възстановена намира
косвена подкрепа в подадения сигнал срещу подсъдимия А. на 19.12.2016 г.
От изключително важно
значение за разкриване на обективната истина са и показанията на свидетелите И.,
А. и С., както и на частично приобщените им показания от досъдебното
производство. Липсата на конкретни спомени на тримата свидетели относно
дата на инкриминираното деяние, а на С. и досежно
мястото и точно в какво са намерени инкриминираните банкноти, е житейски
правдива с оглед изминалия период от извършване на деянието до непосредствения
им разпит пред съда. Именно в тези части са приобщени показанията им,
депозирани в хода на досъдебното производство, които те подкрепят пред
настоящата инстанция. При внимателния прочит на показанията на свидетелите И., А.
и С., както и при съпоставката помежду им, съдът намира, че изложеното от
тримата свидетели взаимно се допълва и подкрепя. Показанията им са логични,
последователни и устойчиви във времето. И тримата свидетели са
категорични, че била получена информация за разпространение на неистински парични
знаци, както и че същите били скрити в автомобил на подсъдимия. Свидетелят И. е
категоричен, че лицето, подало сигнала, е свидетелят Д., който им показал и
мястото на паркирания автомобил на подсъдимия. От показанията им с
категоричност се установява извършеното наблюдение сутринта и последващата проверка на лек автомобил, управляван от
подсъдимия А., около обяд, които били предприети с цел проверка на подадения
сигнал. По-нататък свидетелите И., А. и С. са еднопосочни, че под капака на
автомобила били открити банкноти в кутия от цигари със съмнение, че са
неистински, както и оръжие, увито в текстил. Изложеното от тях съответства на
изготвените протоколи за оглед на местопроизшествието и за претърсване и
изземване от 18.10.2016 г.
При съпоставката на
показанията на тримата свидетели настоящата инстанция констатира противоречие
между твърдението на свидетеля И., че предният капак на автомобила е бил
отворен от експерт, а свидетелят А. твърди, че подсъдимият А. им съдействал.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествието автомобилът е бил намерен с
вече отворен капак и с отключена врата, което подкрепя изложеното от свидетеля А..
Подсъдимият в своите обяснения твърди, че е съдействал на полицейските органи, като
в тази част обясненията му не се оборват от събрания доказателствен
материал, като дори се потвърждават от свидетеля А.. Ето защо, настоящата
инстанция не кредитира твърдението на И., че експерт е отворил предния капак на
автомобила. В тази връзка следва да се обсъди обстоятелството, че преди
извършване на процесуално-следствените действия оглед и претърсване и
изземване, свидетелите И., А. и С. са извършили първоначална проверка на
сигнала, подаден от Д.. Тази първоначална проверка се е изразила в намирането
на банкноти в кутия от цигари и в оръжие, увито в текстил под предния капак,
като свидетелите А. и С. твърдят, че са открито в близост до двигателя, а И. –
в кора между чистачките и предния капак. Разминаването в показанията по
отношение на това обстоятелство според настоящата инстанция е незначително с
оглед на факта, че всички твърдя, че вещите са намерени под капака на
автомобила. След като те били установени, свидетелите ги оставили на мястото,
където били намерени. Този извод не е своеволен, а следва от закрепеното в
протокола за оглед на местопроизшествието. Видно от него върху пластмасова кора
под чистачките е намерен инкриминираният пистолет – „BLOW MINI“, модел „2003“,
кал. 6,35 мм, с № 5-161184, а до пистолета е имало текстилен калъф. Наличието
на текстилен калъф потвърждава твърденията на свидетелите А. и С., че оръжието
е намерено увито в някакъв вид текстил. Житейски правдиво и логично е при
извършване на първоначалната си проверка свидетелите да извадят вещта от
калъфа, за да установят, че е оръжие, и след това поставят вещите една до
друга. По-нататък в протокола за оглед е закрепено, че под кората върху кутията
от акумулатора е намерена кутия от цигари с надпис „Davidoff
magnum gold”, в която са
открити 10 броя банкноти, всяка от които с номинал 100 щатски долара. Към
протокола е изготвен и фотоалбум, от които е видно точно по какъв начин е
открит автомобила – с отключена врата и отворен капак, както и къде точно са
установени вещите. Така установеното местопроизшествие е било запазено от
свидетелката С., като е напълно логично то да бъде запазено, след като са
установени банкнотите и оръжието, т.е. след като са налице данни, че е
извършено престъпление. В противен случай – ако при първоначалната проверка не
бяха установени подобни предмети, то нямаше да бъде образувано досъдебно
производство.
На следващо място, въпреки
липсата от протокол за претърсване и изземване на жилището на подсъдимия А.,
съдът кредитира показанията на С., че са били и в дома му, където не намерили
нищо. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия А., в която част те се
подкрепят от събрания и проверен доказателствен
материал.
От писмените доказателствени средства съдът кредитира като годно такова протокола
за оглед на местопроизшествието досежно отразените в
него факти, тъй като същият е изготвен по реда и правилата на НПК. Както бе
обсъдено по-горе местопроизшествието е било надлежно запазено от свидетелката С..
От протокола по категоричен начин се установява инкриминираната датата – 18.10.2016
г., обекта на оглед – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С2“ с регистрационен
номер № *******, който според протокола е бил намерен с отворена предна врата и
вдигнат преден капак (над мотора); както и намерените вещи и тяхното
местоположение. Видно от протокола върху пластмасова кора под чистачките е
намерен сигнално-газовият пистолет „BLOW MINI“, модел „2003“,
кал. 6,35 мм, с № 5-161184, а под кората върху акумулатора е намерена кутия от
цигари с надпис „Davidoff magnum gold”, в която са открити 10 броя
банкноти, всяка от които с номинал 100 щатски долара.
Не същото важи за
протокола за претърсване и изземване, надлежно одобрено по реда на чл. 161, ал.
2 НПК. При внимателния прочит на протокола за претърсване и изземване съдът
констатира, че първоначално в него е закрепено, какви са намерените вещи и
мястото, където са открити. При това описание обаче банкнотите не са записани
по серийни номера, а само са посочени броят и номиналът им. След това е записано,
че банкнотите заедно с кутията от цигари са били иззети и запечатани с картон
серия А 0222261 и СП 109 НЕКД-СДВР. Логическият прочит на текста сочи, че
веднага след първоначалното описание банкнотите са запечатани. Затова последващото описание по брой и сериен номер на банкнотите,
изписано с различен цвят на химикалката, оставя съмнения за дописване на
протокола. Възниква въпросът как след като банкнотите са запечатани, те са
описани по серийни номера. Това съмнение се засилва още повече при сравнението
на описаните серийни номера на банкнотите в протокола за претърсване и
изземване с тези, описани в протокола за оглед на веществени доказателства,
съставен на 19.10.2016 г. При съпоставка на описаните банкноти в двата
протокола се наблюдава несъответствие между серийните номера. Така в протокола
за претърсване и изземване са описани три броя банкноти със серийни номера CH
98152647B, каквито липсват в протокола за оглед на веществени доказателства. На
следващо място в протокола за претърсване и изземване са описани 2 броя
банкноти с номера IC 73284695 C, а в протокола за оглед са описани 2 броя с
номера IG 73284695 С. По отношение на тези две банкноти е налице разминаване
единствено в изписване на буквата „G“, но според съдът това не
може да се отдаде на техническа грешка, свързана с изписване на буквата. Констатираните
противоречия пораждат съмнения, дали иззетите на 18.10.2016 г. банкноти са
идентични с тези описани в протокола за оглед на веществени доказателства. Следва
да се отбележи, че основната цел на правилата за събиране на веществени
доказателства е да бъде осигурена истинността на вещите, предмет на изземване,
или другояче казано – целта е да бъде безусловно установено и закрепено, че
така индивидуализираните вещи в протокола са открити в съответното състояние на
определеното място и в посоченото време. Предметите, приобщени като веществени
доказателства, могат да се ползват като фактически данни единствено когато
тяхната истинност в първоначалния им вид не подлежат на никакво съмнение. В
конкретния случай протоколът за претърсване не може да даде такава сигурност
поради констатираните съмнения за дописване и несъответствието между описаните
банкноти в него с тези, описани в протокола за оглед на веществените
доказателства. Разпитаните по делото свидетели също не дават информация
в такива детайли и конкретика, че да бъде възможно да
се индивидуализират банкнотите по техните серийни номера. Приобщените по делото
фотоалбуми към протоколите за оглед и за претърсване и изземване също не могат
да послужат индивидуализацията на предметите. От снимките, приложени по делото,
макар и да се явяват годни веществени доказателствени
средства не може да се установят серийните номера. Това е така, тъй като
банкнотите не са заснети една по една, а съвкупно, като тази обща снимка е в
умален вариант, поради което не могат да бъдат различени серийните номера. В
нито един от приложените по делото фотоалбуми не са налични детайлни снимки на
10 броя банкноти и техните серийни номера. Изложеното води до извод, че
иззетите на 18.10.2016 г. банкноти, всяка с номинал 100 щатски долара, не могат
да бъдат индивидуализирани еднозначно. Това води и до следващия извод, а
именно, че не може с категоричност да се установи, дали изследваните банкноти с
техническа експертиза за истинност – протокол № 2149/24.10.2016 г. са идентични
с иззетите на 18.10.2016 г.
Не така стоят нещата с
иззетия сигнално-газов пистолет. Същият, както и мястото, където е открит, са
еднозначно описани в протокола за оглед на местопроизшествието и в протокола за
претърсване и изземване. В последния протокол той е описан още преди
запечатването му. Следователно за съда не съществува съмнение, че иззетият на
18.10.2016 г. от управлявания от подсъдимия автомобил е идентичен с изследвания
с балистичната експертиза, приета по делото. Поради това съдът кредитира като
годно доказателствено средство протокола за
претърсване и изземване досежно иззетия
сигнално-газов пистолет.
Не на последно място,
съдът дължи анализ на обясненията на подсъдимия А.. В принципен план
подсъдимият има право да дава обяснения, каквито намери за добре. На това
негово право съответства задължението на държавните органи да проверят
изложената от него информация. В изпълнение на това свое задължение настоящата
инстанция подложи на задълбочен анализ и съпоставка с останалия доказателствен материал обясненията на подсъдимия А.. В
тази връзка съдът съобрази доказателствените
изисквания относно обясненията с оглед тяхната двойствена природа, които за да
бъдат приети за достоверен източник на информация се изисква да не се
опровергават от несъмнено установените доказателства или да не се дискредитират
на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като
съдържат обективно невъзможна версия. При съблюдаване на доказателствените
правила съдът намира, че твърденията подсъдимият да е получил от свидетеля Д.,
не около 32 000 лева, а друга по-ниска сума като заем, който той връщал с
огромни лихви, както и че бил заплашван от Д. във връзка възстановяването на
взетите като заем суми, се опровергават не само от показанията на свидетеля, но
и от приложената по делото количествено-стойностна сметка. Както бе обсъдено
по-горе съгласно изготвената сметка за ремонт е трябвало да бъдат заплатени
авансово 20 % от общата сума, което съответства на твърденията на Д.. На
следващото място, посоченото от него, че е подал сигнал е ГД „БОП“, от където
му казали, че трябва да посочили още три лица, свързани с лицето, за което е
сигнала, е несъстоятелно твърдение. Не съществува подобно законово изискване,
посочено от подсъдимия А., което да представлява предпоставка сигналът му да
бъде разгледан. По-нататък подсъдимият твърди, че автомобилът, в който са
открити банкнотите и пистолетът, е служебен и не се управлява само от него. В
действителност автомобилът е собственост на „В.Д.Е.К.“ ЕООД, на което дружество
подсъдимият е бил управител към инкриминираната дата. Дори и автомобилът да е
бил управляван от други лица – служители на дружеството, от показанията на
свидетеля Д. се установява, че предходния ден на 17.10.2016 г. двамата с
подсъдимия са били заедно. Свидетелят Д. е възприел както оръжието, така и
банкноти – щатски долари, впоследствие сложени в кутия от цигари. След като си
е тръгнал, той е наблюдавал как подсъдимият е скрил нещо под капака на
автомобила. На инкриминирания ден автомобилът е намерен паркиран на мястото,
посочено от свидетеля Д., а под предния капак са намерени инкриминираното
оръжие и 10 банкноти всяка с номинал от по 100 щатски долари, сложени в кутия
от цигари. От срещата между Д. и подсъдимия А. на 17.10.2016 г. до проверката
на 18.10.2016 г. никой друг не е управлява автомобила, нито се е доближавал до
него. Този категоричен извод следва от фактът, че след срещата им автомобилът е
бил паркиран на мястото, посочено Д., където на следващия ден е открит, както и
от обстоятелството, че свидетелите И., А. и С. от сутринта до задържането на
подсъдимия са провели наблюдение на автомобила и са категорични, че никой друг
не се е доближавал. Изложеното опровергава и твърденията на подсъдимия А., че
за първи път вижда намерените под капака вещи, както и че същите били подхвърлени.
Съдът се довери на подсъдимия в обясненията му,
че е оказал съдействие на полицейските органи, но не и на твърдението, че
веднага след като отворил предния капак пристигнали още служители от 01
РУ-СДВР. По-горе бяха изложени съображения, че е проведена проверка от
свидетелите И., А. и С., при която те са установили банкнотите и оръжието, като
едва след това е пристигнала дежурна оперативна група от 01 РУ-СДВР. При това
положение е невъзможно още с отварянето на капака да са дошли и служителите от
01 РУ-СДВР. На следващо място, съдът намира за отговарящо на обективната истина
твърдението на подсъдимия, че полицейските органи се качили и в дома му, като
това обстоятелство се потвърждава от свидетелката С..
Не на последно място,
твърдението на подсъдимия А., че не е получил превод от лицето К. напълно се
опровергава от показанията на К. и М., както и от платежното нареждане. Предвид
изложеното, както и направената съпоставка на обясненията в изложението на доказателствения анализ, съдът кредитира обясненията на
подсъдимия Г. единствено по отношение обстоятелствата, които не се опровергават
от събрания и проверен по делото доказателствен
материал.
По делото бяха приети три
експертизи – техническа експертиза за
истинност – протокол № 2149/24.10.2016 г.; балистична експертиза – протокол №
17/БАЛ-135 и ДНК експертиза – протокол № 17/ДНК – 267. Всички те са изготвени
от компетентни вещи лица, които са отговорили обосновано и пълно на поставените
им въпроси. Въпреки това техническата експертиза за истинност не може да
допринесе за разкриване на обективната истина, доколкото не може да се установи
с необходимата категоричност, че изследваните банкноти са идентични с иззети с
протокола за претърсване и изземване, за което бяха изложени подробни
съображения. ДНК експертизата също не може да допринесе за съществено
разкриване на обстоятелствата по делото, доколкото изследваните отривки не са били годни за сравнителен ДНК анализ. Съдът
обаче се довери напълно на заключението на изготвената балистична експертиза.
Обект на експертизата са били пистолет с надпис пистолет „Blow mini
mod 2003“ и с № 5-161184, както и един пълнител към него,
съдържащ 7 броя патрони, всички запечатани в кафяв хартиен плик и картон серия
А0222262 и СП 109 НЕКД-СДВР. Видно от протокола за претърсване и изземване
намереният пистолет и пълнителят със 7 броя патрони са иззети и запечатани в
плик и картон със същите номера. Следователно изследваните обекти от вещото
лице са идентични с намерените на местопроизшествието. Предвид компетентността
на вещото лице и обосноваността на заключението, съдът се довери изцяло на
направените изводи, обстойно изложени във фактическата обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По
обвинението за извършено престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 243, ал. 1 от НК.
Въз основа на така
събрания и проверен доказателствен материал съдът
намира, че не са налице достатъчно убедителни доказателства, въз основа на
които може да бъде направен несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна страна така вмененото му престъпление по чл. 244, ал.
2, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл.
243, ал. 1 от НК.
За да бъде съставомерно деянието по чл. 244, ал. 2, пр. 1 от НК трябва
да се докаже, че подсъдимият е държал неистински парични знаци в големи
количества. Безспорно по делото се установи, че на 18.10.2016 г. са иззети 10
броя банкноти, всяка с номинал 100 щатски долара. Същевременно обаче са налице съществени
разминавания досежно серийните номера на банкнотите
между така описаните в протокол за претърсване и изземване и тези описани в
протокола за оглед на веществените доказателства. Така установените
противоречия, разгледани съвкупно със съмненията за дописване на протокола за
претърсване и изземване, разколебават обвинителната теза относно точната
идентификация на инкриминираните банкноти, което не може да бъде преодоляно.
Невъзможността да се докаже идентичността на иззетите банкноти с тези предмет
на огледа, на последващата експертиза и описани в
обвинителния акт, води до невъзможност да се докаже непротиворечиво и без
съмнения предмета на престъплението, което е съществен елемент от обективната
страна на деянието.
При липсата на доказано
наличие на основен съставомерен елемент от обективна
страна – предмета на инкриминираното деяние, изследването на останалите
елементи от обективна и субективна страна остава безпредметно.
Съгласно чл. 303, ал. 1 и
ал. 2 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В хода
на съдебното производство не беше доказано по изискуемия от закона начин, че
подсъдимият А. е осъществил вмененото му престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 1
от НК. Липсват както преки, така и верига от косвени доказателства, въз основа
на които да се направи единствен и непротиворечив извод, че инкриминираните с
обвинителния акт банкноти са идентични с тези, иззети с протокола за
претърсване и изземване. Доказателствената
необезпеченост на обвинителната теза мотивира настоящата инстанция, че
единственият законосъобразен изход е да оправдае подсъдимия А. по повдигнатото
му обвинени по чл. 244, ал. 2, пр. 1 от НК.
По обвинение за извършено
престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
Въз основа на така
събрания и проверен доказателствен материал съдът
намира, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
От обективна страна по
безспорен начин се установява, че подсъдимият А. в периода от неустановена дата
до 18.10.2016 г. в гр. София, в лек автомобил „Ситроен С2“ с ДР № ********
държал огнестрелно оръжие – преработен сигнално-газов пистолет „BLOW MINI“,
МОДЕЛ „2003“, кал. 6,35 мм., № 5-161184, чрез подмяна на оригинална цев с бойна
(нарезна) цев, както и боеприпаси – седем броя
патрони кал. 6,35 мм. „Браунинг“, без да има за това
надлежно разрешение.
Авторството на деянието е
безспорно доказано с оглед показанията на свидетеля Д.. Последният лично е
възприел подсъдимият А. да държи оръжието предходния ден – на 17.10.2016 г.,
което след това на 18.10.2016 г. е намерено в управлявания от него автомобил.
Времето и мястото на
деянието, а именно от неустановена дата до 18.10.2016 г. в гр. София, в лек
автомобил „Ситроен С2“ с ДР № ********, се установяват по несъмнен начин от
протокола за оглед на местопроизшествието, както и от показанията на
свидетелите Д., И., А. и С.. Налице са редица преки доказателства, изводими от
посочените доказателствени средства, които
категорично доказват тези обстоятелства.
Изпълнителното деяние
„държи“ се изразява в упражняване на фактическа власт върху лимитативно
изброените предмети в чл. 339, ал. 1 от НК без надлежно разрешение. За да бъде
реализирано изпълнителното деяние не е задължително деецът във всеки един
момент да упражнява фактическа власт върху конкретния предмет, като е възможно
последният да се намира на места, до които подсъдимият има достъп. В конкретния
случай инкриминираното оръжие е намерено в управлявания от подсъдимия А.
автомобил. Въпреки че моторното превозно средство по думите на подсъдимия се
управлява и от други служители на „В.Д.Е.К.“ ЕООД и автомобилът е собственост
на дружеството, съдът намира, че инкриминираният пистолет е бил във
фактическата власт именно на подсъдимия, тъй като на първо място към
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал автомобила, където е намерено
оръжието. На второ място, предходния ден – 17.10.2016 г. свидетелят Д. е
възприел оръжие, показано му от подсъдимия А., за което последният му съобщил,
че е боен пистолет. След тази среща Д. е наблюдавал как А. поставя нещо под
капака на автомобила. На следващия ден – 18.10.2016 г., след проверка на
подадения сигнал от Д. под капака на лекия автомобил „Ситроен С2“ с ДР № ********
е установено инкриминираното оръжие. Разгледани съвкупно посочените
обстоятелства водят до единствения и непротиворечив извод, че подсъдимият А. е
осъществил изпълнителното деяние държи.
На следващо място, предметът
на деянието е газово-сигнален пистолет „BLOW MINI“, модел 2003 г. с № 5-161184,
както и 7-те броя патрони. Видно от балистичната експертиза пистолетът фабрично
е бил произведен за стрелба със сигнални и газови патрони кал. 8 мм. Съгласно
експертизата оръжието е било преработено чрез подмяна на оригиналната цев с
бойна (нарезна) цев и по този начин пистолетът е бил
пригоден за стрелба с патрони кал. 6,35 мм. Същият калибър са и изследваните 7
броя патрони – калибър 6,35мм „Браунинг“,
предназначени за стрелба с пистолети кал. 6,35 мм, включително и за изследвания
пистолет. Според заключението пистолетът е технически неизправен, но годен да
произвежда изстрели при определени условия и се явява огнестрелно оръжие, а
патроните са годни за употреба по предназначение, като и те представляват боеприпаси
за огнестрелни оръжия. Следва да се отбележи, че за съставомерността
на деянието е без значение кой е преработил пистолета, а само крайният факт –
че същото е преработено и е превърнато в огнестрелно оръжие. Следователно
подсъдимият е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, каквито се явяват
инкриминираните предмети по смисъла на ЗОБВВПИ, за които той не е имал
съответно разрешително за притежание.
Налице е и субективната
страна на деянието. Подсъдимият А. е осъществил деянието при пряк умисъл, като
същият е осъзнавал, че държи огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без да
има разрешително за това. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че при
срещата на 17.10.2016 г. подсъдимият е споделил на свидетеля Д., че показаният
му пистолет е боен. Подсъдимият е съзнавал, че същият е преработен и
притежанието му заедно с патроните е противоправно,
за което свидетелства фактът, че оръжието е било скрито под капака на
автомобила.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.
339, ал. 1, пр. 2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ в размер
от две до осем години.
При определяне размера на
наказанието за извършеното от подсъдимия А. деяние, съдът отчете, че не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко, поради което индивидуализира наказанието при условията на чл. 54 от НК.
Видно от справката за
съдимост подсъдимия А. е с чисто съдебно минало. Същият още от самото начало на
досъдебното производство е оказвал съдействие на разследващите органи –
отключил е автомобила и е отворил предния капак, не е възпрепятствал
разследването. Посочените обстоятелства, както и безупречното процесуално
поведение в съдебна фаза, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчита фактът, че инкриминираното оръжие е било
укрито под предния капак на лекия автомобил върху пластмасова кора под чистачките,
т.е. на място, на което при една рутинна проверка не би се намерило. При
определяне размера на наказанието съдът съобрази ниската обществена опасност на
подсъдимия, изводима от отчетените по-горе обстоятелства, но и сравнително
високата обществена опасност на извършеното деяние. Инкриминираното деяние се
отличава с по-висока обществена опасност с оглед обстоятелството, че държането
на бойно оръжие предполага възможността за неговото използване, което би могло
да застраши живота на неограничен кръг от хора. Предвид така отчетените
обстоятелства и превеса на смекчаващите обстоятелства настоящата инстанция
намира за съответно на обществената опасност на деянието и дееца и справедливо
наказание „лишаване от свобода“ в размер по-близък към минимума, а именно три
години.
Съдът намира, че са налице
и предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Освен формалните такива според
настоящата инстанция за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
необходимо реализирането на наказателната отговорност в една от най-тежките
ѝ форми – а именно ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Съдът определи изпитателен срок в максимален размер – 5 години, през
които подсъдимият А. следва да съобразява поведението си с установените закони
и норми, като в противен случай над него тегне опасността наказанието да бъде
приведено в изпълнение. По този начин в пълнота ще бъде реализирана не само индивидуалната,
но и генералната превенция. Условното осъждане въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът с присъдата си на
основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК отне в полза на държавата веществените
доказателства по делото. Както притежанието на неистински парични знаци, така и
на преработено сигнално-газово оръжие, превърнато в огнестрелно такова, е
забранено, поради което подлежат на отнемане. Следва да се отбележи, че въпреки
оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 244, ал. 2 от НК,
изследваните банкноти с техническата експертиза за истинност, останали на
съхранение в БНБ, са неистински, което налага тяхното отнемане и унищожаване.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед признаването на
подсъдимия А. за виновен и разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НПК съдът остави в
негова тежест направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ..............................