О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….
гр. Варна, 20.11.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание, проведено на 20.11.2018г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
2154 по
описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
На
основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от Р.М.Б. против Б.М.Д. и П.Б.М. с правно основание чл.135
от ЗЗД за прогласяване за относително недействителни спрямо ищеца на
разпоредителните сделки извършени между ответниците, както следва:
1) Договор за покупко-продажба, с който Б.Д. е
продал на П.М. собствената си ½ ид.част от ПИ с ид.10135.2723.329 по КК
на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“ с площ от 1043 кв.м.,
обективиран в нот.акт № 92, том 1, рег.
№ 4745, дело № 72/2017г. и
2) Договор за издръжка и гледане, обективиран
в нот.акт № 134, том 1, рег. № 6292, дело № 107/2017г., с който Б.Д. е
прехвърлил на П.М. собствената си ½ ид.част от вилна сграда на два етажа
с ид.10135.2723.329 по КК на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“,
изградена в ПИ с ид.10135.2723.329, при твърдения, че ищцата е кредитор на
прехвърлителя Б.М.Д..
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът твърди, че е
кредитор на Б.М.Д. за вземане в размер на общо 24014 лева, формирана както
следва: 15472 лева, ведно със законната лихва считано от 19.03.2018г. –
представляваща уравнение на дяловете при извършена съдебна делба по гр.д. №
2341/2012г. по описа на ВРС, сумата от 1800 лева – сторени разноски по същото дело пред ВКС, както и сумата от
6742 лева – съдебни разноски присъдени в полза на ищцата по гр.д. № 1751/2013г.
по описа на ВОС с влязло в законна сила решение на 18.05.2016г. Посочва, че на
29.06.2017г. първият ответник е прехвърлил чрез покупко-продажба на втория
ответник притежаваната от него ½
ид,.част от поземлен имот с ид, 10135.2723.329 по КК на гр.Варна, вилна зона
„Траката“, местност „Ваялар“ с площ от 1043 кв.м., за което е съставен нот.акт № 92, том 1, рег. № 4745, дело №
72/2017г., а на 14.08.2017г. отново първият ответник е прехвърлил на втория
ответник чрез договор за издръжка и гледане притежаваната от него ½ ид.част от вилна сграда на два етажа
с ид.10135.2723.329 по КК на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“,
изградена в ПИ с ид.10135.2723.329, за което е съставен нот.акт № 134, том 1,
рег. № 6292, дело № 107/2017г. Ищцата твърди, че с извършените разпоредителни
сделки в полза на сина си П.М. ответникът Д. се е лишил от единственият
притежаван имот и имущество, с цел да постави ищцата в невъзможност да
удовлетвори вземането си. На това основание моли съда да обяви за относително
недействителни спрямо нея на сделките обективирани в цитираните нот.актове.
Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответниците Б.М.Д. и П.Б.М., чрез процесуалния им
представител. Заявяват становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорват твърденията на ищеца, че понастоящем е налице
неудовлетворено вземане към тях, като твърдят, че са изплатили задължението си
към ищцата. Излагат, че и двете разпоредителни сделки предшестват възникването
на вземането на ищеца, което е станало с влизането в законна сила на решение по
гр.д.2341/2012г. по описа на ВРС на 19.03.2018г. По тази причина оспорват, че у
тях е било налице намерение за увреждане на кредитора им. Ответникът Б.Д.
посочва, че покупко-продажбата към сина му през 2017г. е била наложителна с
оглед необходимостта от акумулиране на парични средства с цел да се разплати
със свои кредитори, в това число 3 кредита към Банка ДСК /на 16.04.2013г. –
2500 лева; на 23.04.2014г. – 3300 лева и на 04.05.2015г. - 6600 лева/. Твърдят,
че задължението на ответника П.М. към ищцата в размер на 4442,85 лева е било
напълно погасено, при което образуваното срещу него изпълнително дело /№ 395/2018г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова/ е било прекратено на 09.08.2018г., а
задължението на Б.Д. в размер на
26697,61 лева, за принудителното събиране на което е било образувано изп.дело № 396/2018г. по описа на ЧСИ Р.Тодорова е било погасено чрез плащане на
30.10.2018г. Твърдят, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл.135 от ЗЗД – качеството кредитор на ищцата, увреждане на
ищцата, поради което считат предявените искове за неоснователни. Молят исковите
претенции да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че
носи доказателствената тежест да докаже, че е кредитор на ответника Б.М. Тодоров, че същият е
извършила разпоредителни сделки с имуществото си, с което я е увредил, както и че лицето с което е договарял – П.М. попада сред лицата по
чл.135, ал.2 от ЗЗД, а именно че е негов син.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответниците,
че носят
доказателствената тежест да установяват наведените в отговорите на исковата
молба положителни твърдения и възражения, включително, че са изплатили
дължимите към ищцата суми, за който в нейна полза са издадени изпънителни листи
по гр.д.2341/2012г. по описа на ВРС и гр.д. № 1751/2013г. по описа на ВОС.
Съдът по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че
представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства следва да
бъдат приети в първото по делото съдебно заседание.
Предвид изложеното и
на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за 14.12.2018г. от 10:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати и копие от депозираните писмени отговори на ответниците
ведно с приложенията към тях.
* ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ приложените с исковата молба и
отговорите писмени доказателства.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има предимства пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба
платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: