Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на 04. 02. 2022 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 606/ 2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5124163/08.
09. 2020 год. на Л.Ц.Ц. – ответник по гр. д. №
50371/2019 год. на СРС, 27 състав, срещу постановеното от него съдебно решение
от 26. 07. 2020 год., с което е признато за установено по иск на Т.С.ЕАД, че
ответникът дължи на дружеството сумата 3330.26 лева, цена на доставена от
дружеството топлинна енергия и сумата 54.53 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за процесния имот, за периода м. 10. 2015 год. до м. 04.
2017 год., ведно със законна лихва от 29. 11. 2018 год. до изплащане на
вземането. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
в първоинстанционното производство в размер на 433. 50 лева, както и разноски в
заповедното производство в размер на 107. 50 лева. Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на ищеца Т.С.ЕООД.
В жалбата се твърди, че е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа се, че с отговора на исковата молба още е оспорено
качеството на ответника да е клиент на топлинна енергия за битови нужди. В
тежест на ищеца при условията на пълно главно доказване е да установи, че през
исковия период ответникът е имал качеството собственик или вещен ползвател на
процесния имот, както се твърди в исковата молба, но такива доказателства не са
ангажирани. Следователно не е възникнало облигационно правоотношение между
ищеца и ответника. Доказателства ищецът не е представил при разглеждане на
делото, включително акт за собственост. Районният съдия не е отчел при
направено от ответника възражение, че имотът е във вход В, а не както е
посочено от ищеца вход Б.
Протокол от 11. 12. 2001 год. не касае процесния
период, не носи подписа на ответника, нито може да се приеме, че представеният
списък към протокола е документ към последния. Представя се нотариален акт,
видно от който ответникът е отчуждил през 1993 год. процесния имот.
Актът е неправилен и в частта за разноските, поради
което се иска отмяна и в тази част на същия.
Въз основа на изложеното, се иска отмяна на
решението в процесната част като неправилно и постановяване на друго за
отхвърляне на исковете изцяло, предявени с исковата молба. Претендират се
разноски.
Въззиваемият и третото
лице негов помагач не вземат становище по жалбата, не представят писмени
отговори по делото, както и не представят нови доказателства и не сочат нови
обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството
по първоинстанционното дело е образувано по искова молба на дружеството ищец
след проведено заповедно производство и постъпило по него възражение.
По делото са представени писмени доказателства, като сред тях не се
намира към исковата молба титул за собственост или ограничено вещно право, от
който да се направи извод, че ответникът е клиент на дружеството. Не са
представени доказателства също така, че молбата за откриване на партида касае
процесния имот, както е посочен в исковата молба. Ответникът няма качеството
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, поради което не е и материалноправно легитимиран да отговаря на предявените
искове. В случая не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
топлоснабден имот. Молбата, представена на л. 14 от делото на СРС е отправена
до главния директор на СЕК СОФИЯ, като ищецът на ангажира доказателства относно
правоприемство между това лице и ищцовото дружество. Молбата касае друг вход, а
не посочения от ищеца в исковата молба. Освен това не е видно от щемпела кога е
подадена, като ищецът не ангажира доказателства и в тази насока, след което не
следва извод, че молбата се отнася за конкретния исков период, при наличие на останалите
предпоставки, които не са налице обаче. Въз основа на тази и другите представени
от ищеца писмени доказателства не следва извод за наличие на облигационно
правоотношение между дружеството и ответника. В представено от СО община
удостоверение е видно, че няма вход В, за който е искано откриване на партида.
Въз основа само на тези доказателства районният съдия е приел в
процесното решение, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имот,
посочен в исковата молба. Техническата експертиза касае вход Б на имота по
исковата молба, не вход В, както е по представената със същата молба с
неизвестна дата на подаване. Освен това експертизата не носи подпис на своя
издател, л. 68 от делото на СРС. Трето лице помагач не представя документи
относно собственост на описан в исковата молба имот. Оттам насетне безпредметно
е обсъждането на заключението и на съдебносчетоводната
експертиза, което не променя горния извод.
Още с отговора на исковата молба в законоустановения
срок ответникът е оспорил наличие на облигационно правотношение
между себе си и дружеството ищец, тъй като не е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
Липсата на договор между страните, както и обстоятелството, че ответникът
не е собственик/вещен ползвател на топлинна енергия на имот посочен в искова
молба, за който ищецът не представя титул за собственост, като представената
молба касае друг вход на административен адрес, води до извод, че решението в
обжалваната част е неправилно.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
жалбата е основателна, на изложените горе мотиви и следните
Преценката на
писмените доказателства, събрани по делото, не установяват изобщо ответникът да
е собственик, съответно титуляр на вещно право на ползване на процесното
жилище, нито да е налице валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия с ответника, което обуславя и липсата на
материалноправната му легитимация. С оглед твърденията на ответника с отговора
на исковата молба, както и с въззивната жалба, че не
е нито собственик, нито пък е ползвател на топлоснабдения
имот, ерго няма качеството на потребител на топлинна
енергия, следователно не дължи исковата сума за доставяна до обекта, който не е
индивидуализиран и идентифициран, топлинна енергия. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не представи в нито една от инстанциите доказателства
за това, че ответникът е собственик или ползвател на имота, според исковата
молба. Неправилно районният съдия е приел, че молбата за откриване на партида
обосновава качеството на ответника на собственик или ползвател на процесния
недвижим имот, така също и че посочената молба е достатъчно доказателство за
доказване възникването на облигационно правоотношение между страните по делото.
Следва да се
подчертае разминаването адресата на молбата и ищеца, като по делото данни за
наличие на правоприемство между същите, не са налични. Изводът на районния
съдия за доказана облигационна връзка между страните на това основание, се
явява изцяло неправилен.
Няма
ангажирани други доказателства от ищеца, които да могат да установят, че има
качество на кредитор на спорното вземане, т. е. да доказват исковете по
основание и по размер.
Изложеното
обосновава извод за неоснователност на исковата претенция, в обжалваната част
от решението. Ето защо искът с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, атакуван
въззивно следва да се отхвърли.
Право на
разноски, според този изход на правния спор, има ответникът въззивник, сторени
в цялото производство.
Според
представени списъци по чл. 80 ГПК, въззивникът ответник има право на
следните разноски 600 лева адвокатско
възнаграждение за първа инстанция, 470 лева – за втора, държавна такса по
обжалване в размер на 91. 61. лева.
Въззиваемата
страна е направила възражение за прекомерност срещу адвокатското
възнаграждение, което се преценява да е несъстоятелно с оглед обема на
документите по делото, осъществената процесуалноправна защита, включително и с
писмена защита, а именно явяване в съдебни заседания и активно процесуално
поведение, а и размерът е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г.
Въззиваемият ищец с оглед
изхода на делото, няма право на разноски в производството.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
като неправилно решение № 160300/26. 07. 2020
год. по гр. д. № 50371/2019 год. на СГС І ГО 27 състав, в частта, в която е
признато от съда за установено, че Л.Ц.Ц. *** ЕАД
сумата от 3330.26 лева, цена на доставена от дружеството топлинна енергия и
сумата 54.53 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за процесния
имот, за периода м. 10. 2015 год. до м. 04. 2017 год., ведно със законна лихва
от 29. 11. 2018 год. до изплащане на вземането, както и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски в първоинстанционното производство в
размер на 433. 50 лева, както и разноски в заповедното производство в размер на
107. 50 лева. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес
на управление:*** с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ срещу Л.Ц.Ц., ЕГН ********** за сумата от 3330.26 лева, цена на доставена
от дружеството топлинна енергия и сумата 54.53 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за процесния имот, за периода м. 10. 2015 год. до м. 04.
2017 год., ведно със законна лихва от 29. 11. 2018 год. до изплащане на
вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Л.Ц.Ц., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от
600 лева адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 470 лева – за втора,
държавна такса по обжалване в размер на 91. 61 лева.
Решението е постановено при участието на „Техем
сървисиз” ЕООД трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./