№ 4427
гр. София, 21.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20211110150815 по описа за 2021 година
На заявителя „(ФИРМА)“ ЕООД са дадени указания в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът ЦВ.
Р. КР. е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Заявителят е
получил съобщението и указания за последиците от бездействието чрез процесуалния
си представител адв. В.Г. на 15.12.2021 г., като до този момент доказателства за
предявен иск в съда не са представени.
По гореизложената аргументация, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената
заповед за изпълнение следва да бъдат обезсилена.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат присъдени разноски в полза на
длъжника за адвокатско възнаграждение във връзка с депозираното възражение по чл.
414 ГПК. Възражението е подадено от длъжника, чрез адв. Х. К., като към същото е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 300.00лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на Ц.К. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 50.00лв., поради следните съображения:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
1
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т.
5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
50.00лв. В този смисъл Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д.
№ 7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената по настоящото ч.гр.д. № 50815/2021г., по описа на
СРС, IIIГО, 180-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, от 09.09.2021г.
ОСЪЖДА „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на ЦВ. Р. КР. , ЕГН **********, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Определението подлежи на обжалване пред СГС, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2