Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на тридесет
и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря А.М. разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 16 829/2015 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени при условията на субективно съединение на искове с правно
основание чл. 30 ал.1 от ЗН.
В исковата молба на Р.К.П. и Д.К.Х. се твърди, че 27.05.2015 г. починала майка им Н.Г. Х., която оставила в
наследство единственият притежаван от нея имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, район „Средец”, ул. „******** /стар адрес – ул. „********,
на втори етаж по нотариален акт, а по скица трети етаж/, състоящ се от две
стаи, кухня, вестибюл и клозет, с изложение към юг и запад, с обща площ,
съгласно застроителния план от 65 кв.м., заедно с избено помещение, при съседи:
Ст. Д. и М. С. и А.Г. и таванско помещение, при съседи: Ст. Д. и М. С., ведно с
1650/28955 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо парцел IV от кв. 11 на трета извънградска част, цялото с площ от 457, 50 кв.м., при
съседи: А.Т., ул. „**********”, А.Т. и Ж.Г.. В исковата молба се твърди, че
след смъртта на общия им наследодател разбрали, че същата със саморъчно
завещание от 06.02.2013 г. се е разпоредила с цялото си наследство в полза на
ответника – неин правнук. Саморъчното завещание било обявено на 21.07.2015 г.
Твърди се, че ищците са наследници по закон, със запазена част в размер общо на
2/3 идеални части, което пораждало правният им интерес от предявяване на
исковете. Сезирали са съдът с искане да намали съставеното саморъчно завещание
до запазените части на ищците – по 1/3 за всеки един от двамата. Претендират се
и разноски.
Ответникът Ф.К.Х., чрез неговия Линка
Здравкова Колева, действащ чрез
неговия представител по закон и майка И.Н.Н. оспорва
исковете в писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК, в който
са релевирани подробни съображения.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищците адв. Я.С..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. А.М..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по
делото, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено
саморъчно завещание от 06.02.2013 г. на Н.Г. Х., от което се установява, че
същата е извършила завещателно разпореждане с имуществото, което притежава –
собственото си жилище, което е две стаи, кухня и баня и се намира на ул. „********,
ет.2 в полза на нейния правнук Ф.К.Х..
Завещанието е обявено с
протокол от 21.07.2015 г. на Нотариус рег. № 117 – Д.Д. с район на действие –
СРС.
По делото е представен препис
– извлечение от акт за смърт № 0259/27.05.2015 на СО – район „Средец”, от който
се установява, че Н.Г. Х. е починала на 27.05.2015 г.
Представено е и удостоверение
за наследници № АО 9400-3192/25.06.2015 г. на СО – район „Средец”, от което се
установява, че наследници по закон на Н.Г. Х. са нейните низходящи от първа
степен – Д.К.Х. /син/ и Р.К.П. /дъщеря/.
Представен по делото е и
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по ЗЕС
/отм./, ведно със записка за неговото вписване № 19, дело 310/36 г. на Първи
Нотариус при Софийски окръжен съд, от който се установява, че О.Г.С. е призната
за собственик на помещение на втори етаж, състоящо се от кухня, вестибюл и
клозет, с площ на помещението от 65 кв.м., заедно с избено помещение, находящо
се на ул. „********, имот парцел четвърти, квартал 11, на трета извънградска
част, при съседи: ул. „**********”, А.Т. и Ж.Г..
Представено е и удостоверение
за наследници № ЕС УН -1441 на СО – район „Оборище”, от което се установява, че
О.Г.С. е починала на 28.04.1949 г. и за свои наследници по закон е оставила
преживял съпруг Г. Б. /починал през 1957 г./, дъщеря Н.Г. Х. /починала на
27.05.2015 г./ и дъщеря В.Г.С. /починала през 1987 г., като неомъжена и без
деца/.
По делото е представено и
удостоверение за идентичност на адрес, издадено от СО – район „Средец”, от
което се установява, че сградата на ул. „******** съгласно действащата
административна номерация е с адрес: ул. „********.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Страните не спорят, че общият за ищците наследодател Н.Г. Х. е починала на
27.05.2015 г. Не е спорно по делото, че те са нейни наследници по закон с право
на запазена част в качеството на нейни низходящи от първа степен. С оглед
нормата на чл. 29 ал.1 от ЗН запазената част за низходящи /включително
осиновените/, когато наследодателят не е оставил съпруг е ½ при едно дете или низходящи от нега, а при
две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
Страните
не са формирали спор и относно обстоятелството, че приживе общият за ищците
наследодател се е разпоредил с имуществото си – процесния по делото имот чрез
завещателно разпореждане в полза на ответника.
Въпросите,
по които страните са формирали спор са дали завещателното разпореждане е
универсално или представлява завет респ. следва ли ищците да са приели наследството
по опис с оглед изискването на чл. 30 ал.2 от ЗН или това не е необходимо.
С оглед нормата на чл. 30 ал.2 от ЗН, когато
наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по
опис. С ТР 1/2005 г. на ОСГК на ВКС бе обявена за изгубила сила т.15 от ППВС №
4/64 г., съгласно която за наследници по закон по смисъла на чл. 14 и чл. 30
ал.2 от ЗН се приемаха всички лица, визирани в чл. 5-9 от ЗН, а не само призованите
да наследяват и се даде тълкуване в смисъл, че „наследниците по закон” се
свеждат само до призованите да наследяват лица, а не всички предвидени в закона
наследници. С последващо ТР 3/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В разясненията,
дадени в т.4 от ТР 3/2013 г. ВКС сведе приложението на изискването
по чл. 30 ал.2 от ЗН само до случаите, в които се касае до завет или дарение на
конкретни имоти, но не и в случаите на универсално завещание, с оглед на това,
че последното придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е
направено. В последния случай изискването за приемане на наследството по опис
не намира приложение. В този смисъл е и останалата задължителна съдебна
практика, обективирана в решение 698 от 06.01.2010 г. по гр.д. 22/2009 г. на
Второ ГО на ВКС, решение № 82 от
16.03.11 г. по гр. д. № 221/10 г. ІІ г. о. на ВКС, решение № 324 от 16.10.12 г.
по гр. д. № 654/11 І г. о. на ВКС.
С оглед на
тези съображения за преценка основателността респ. неоснователността на
ищцовите претенции следва да се установи дали оставеното завещателно
разпореждане е с универсален характер, каквато теза застъпват ищците или
представлява завет на индивидуализиран обект, каквато е тезата на ответника. В
нормите на чл. 16 ал.1 и ал. 2 от ЗН са установени легални дефиниции на
понятията „общо завещателно разпореждане” респ. „завет”. При съпоставка на
същите е видно, че установеният от
законодателя разграничителен критерий между тях е обхватът на разпореденото със
завещанието имущество. Общо е завещанието, което има за предмет цялото или
дробна част от цялото имущество на завещателя, разбирано като съвкупност от
имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт,
докато заветът представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество.
Законът не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят
изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, съобразно
употребените в чл. 16 ал.1 от ЗН изрази. Обстоятелството, че завещанието
съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно
същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16 ал.2 от ЗН, каквато е
тезата на ответника, застъпена едва в писмените му бележки. Това е така, защото
няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да
бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той
счита, че формират съвкупността. Поради това при спор относно характера на
завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на
конкретно имуществото, при тълкуване волята на завещателя следва да се има
предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието / в този смисъл е решение № 268
от 29.09.2012 г. по гр. д. № 410/2011 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия казус с исковата молба е заявено, че
процесният недвижим имот изчерпва цялата наследствена маса от наследството на
наследодателя на ищците, поради което завещателното разпореждане е с
универсален характер. Оспорване на това твърдение ответникът не е релевирал. Не
са наведени твърдения респ. доказателства, че наследствената маса включва и
други обекти, вън от процесния, поради което настоящият съдебен състав намира,
че процесният имот изчерпва цялата наследствена маса на наследството от Н. Х.,
което обуславя универсалния характер на завещателното разпореждане, извършено
от нея. В този смисъл е и решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012
Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
намира, че заявените искове са основателни и като такива следва да се уважат.
При
този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищците се следват
разноски в размер на 1570 лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното СГС,
I-19 състав
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазена част
от наследството, оставено от Н.Г. Х., починала на 27.05.2015 г., в размер на по1/3
(една трета) идеални части в полза на Р.К.П.,
ЕГН ********** и на Д.К.Х., ЕГН ********** за всеки един от двамата, и двамата
със съдебен адрес:*** – адв. С. ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ на извършеното универсално завещателно разпореждане от 06.02.2013 г.,
обявено с протокол от 21.07.2015 г. на Нотариус 117 – Д.Д., с район на действие
– СРС, с което Н.Г. Х. е завещала на Ф.К.Х., ЕГН **********, действащ със
съгласието на майка си И.Н.Н., със съдебен адрес:*** – адв. М. следния свой
собствен недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, район „Средец”, ул. „******** /стар
адрес – ул. „********, на втори етаж по нотариален акт, а по скица трети етаж/,
състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл и клозет, с изложение към юг и запад, с
обща площ, съгласно застроителния план от 65 кв.м., заедно с избено помещение,
при съседи: Ст. Д. и М. С. и А.Г. и таванско помещение, при съседи: Ст. Д. и М.
С., ведно с 1650/28955 идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо
парцел IV от кв. 11 на трета извънградска част, цялото с площ от 457, 50 кв.м., при
съседи: А.Т., ул. „**********”, А.Т. и Ж.Г..
ОСЪЖДА Ф.К.Х., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си И.Н.Н., със
съдебен адрес:*** – адв. М. да заплати
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на Р.К.П., ЕГН ********** и Д.К.Х., ЕГН ********** за всеки един от двамата, и
двамата със съдебен адрес:*** – адв. С. сумата от 1570 лв. – разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: