Решение по дело №12592/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 17.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12592 oт 2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по иска на С.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК***, със седалище *** представлявано от Р*** и Ц***, с правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общата в размер на 3 077.74 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден ляв калник, предна броня, маска решетка радиатор, бленда еърбег пътник, преден ляв фар, еърбег десен, еърбег преден ляв, закопчалка колан ляв,  закопчалка колан десен и управляващия блок на въздушните възглавници на л.а. Рено Лагуна, с ДК № ***, вследствие на реализирано на 27.04.2019г., ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водачът на л.а. Форд Мондео, с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноските за производството.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.04.2019г., около 18.15 часа, в гр.Варна, на кръстовището между ул. „Янтра" и ул. „Места", автомобилът на ищеца марка Рено Лагуна, с ДК № ***, бил ударен от л.а. Форд Мондео, с ДК № ***, управляван от Л***.

ПТП настъпило при следните обстоятелства: На 27.04.2019г., около 18.15 часа, ищцата се движелапо ул. „Места" посока ул. „Злетово", като на кръстовището с ул. „Янтра" не била пропусната от движещият се отляво л.а. Форд Мондео, с ДК № ***, поради което настъпил сблъсък между двата автомобила.

В случая водачът на л.а. Форд Мондео, с ДК № *** бил виновен за ПТП, т.к. кръстовището между ул. „Янтра" и ул. „Места" е не регулирано, и с предимство е дясно стоящия.

За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като в него посочили за виновен водача на л.а. Форд Мондео, с ДК № ***.

Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/11/118001679228 от застрахователна компания ЗАД „АРМЕЕЦ", със срок на действие 07.06.2018г. - 06.06.2019г., която полица е действаща към датата на ПТП.

За настъпилото ПТП уведомила застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила и съставил Опис на щетите по претенция № 13019100100162. В описа, като увредени детайли били описани: преден ляв калник, предна броня, маска решетка радиатор, бленда еърбег пътник, преден ляв фар, еърбег десен, еърбег преден ляв, закопчалка колан ляв и закопчалка колан десен.

За претърпените вреди получила застрахователно обезщетение в размер на 422.26 лв.

От така направеното проучване установила, че сумата, необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на 3 500 лв., както и че управляващия блок на въздушните възглавници следва да се подмени, но застрахователят не го е посочил в описа на увредените части.

От необходимата сума за ремонт в размер на 3 500 лв., следва да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на 422.26 лв., или сумата, която следва да й заплати ответникът е в размер на 3 077.74 лв.

По делото е постъпил отговор от ответната страна ИЗВЪН срока по чл.131 от ГПК /срокът е изтекъл на 30.09.2019г., а отговор е подаден по пощата на 07.10.2019г./ В отговора освен това се сочи друг ищец и друга заплатена от застрахователя сума, т.е. съдът намира, че по делото няма постъпил отговор от ответника в преклузивния срок по чл. 133 от ГПК.

В с.з. от 21.02.2020г., ответникът с писмена молба по хода на делото оспорва предявеният иск, като счита, че с изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 435,84лв. са обезщетени всички вреди на ищеца. В същото с.з.,  е допуснато изменение на иска по размер, като същият е увеличен на сумата от 3557.24 лв. Ищецът поддържа предявения и иск и моли за уважаването му в неговия увеличен размер, а ответникът не изразява становище по съществото на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл. 429 ал. 1 т. 1 от ЗК/. По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено - чл. 429 ал. 3 от ЗК

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/11/118001679228 от застрахователна компания ЗАД „АРМЕЕЦ", по отношение на л.а. Форд Мондео, с ДК № ***, със срок на действие 07.06.2018г. - 06.06.2019г., която полица е действаща към датата на ПТП 27.04.2019г.

Не спорят, също, че в срока на застраховката - на 27.04.2019г., са нанесени изчерпателно описаните в исковата молба щети по л.а. Рено Лагуна, с ДК № *** , вследствие виновното нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. Форд Мондео, с ДК № ***, Л***. /т.е. не се оспорват вредите, противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил /вкл. механизма на ПТП/ и причинната връзка между вредите и противоправното поведение/.

Единствено се оспорва размера на вредите, доколкото ответникът твърди, че със заплатеното обезщетение в размер на 435,84лв. са обезщетени всички вреди на ищеца.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от 08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.

Съгласно трайната практика на съдилищата, методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400 ал. 1 и 2 от КЗ, като ползва специални знания на вещо лице.

От приетото по делото като компетентно изготвено заключение на САТЕ се установява, че пазарната стойност на увредените детайли, включени в описа на застрахователя, ведно с труда за подмяната им се равнява на сумата от 3810.08лв. /в случай, че се вземат в предвид само сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество/, и сумата от 3390.08лв. /в случай, че се вземат в предвид само сервизите, непритежаващи европейски сертификат за качество/. Съдът приема, че „средната пазарна стойност“ на вредите, следва да бъде определена като се осреднят стойностите на ремонта при двата вида сервизи /и такива притежаващи сертификат за качество и такива, които не го притежават/, доколкото именно тогава би се получила средната стойност на вредите, оценена при участието на всички търговци на пазара за този сегмент. В този случай че „средната пазарна стойност“ на вредите, описани от застрахователя е 3600.08лв. От приетото по делото като компетентно изготвено заключение на САТЕ се установява, че отделно от вредите, описани от застрахователя, за процесния автомобил се налага подмяната и на управляващия модул /КЕБ/  на въздушните възглавници, на стойност 393лв., доколкото системата позволява еднократно сработване на коланите и въздушните възглавници при ПТП. В този случай общата стойност на вредите е в размер на 3993.08лв.

Съгласно приетото по делото писмено доказателство – платежно нареждане от 17.06.2019г., в полза на ищцата е заплатена от застрахователя ответник сумата от 435.84лв. по процесната щета № 13019100100162. Следователно разликата между дължимото и заплатено застрахователно обезщетение е в размер на 3557.24лв. Следователно искът се явява основателен за изменения размер на претенцията и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството, които са в размер на 917.29лв., съгласно представения списък на разноските и доказателствата за сторени такива.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК ***, със седалище *** представлявано от Р*** и Ц***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 3557.24лв. /три хиляди петстотин петдесет и седем лева и 24 ст./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден ляв калник, предна броня, маска решетка радиатор, бленда еърбег пътник, преден ляв фар, еърбег десен, еърбег преден ляв, закопчалка колан ляв, закопчалка колан десен и управляващ блок на въздушните възглавници на л.а. Рено Лагуна, с ДК № ***, вследствие на реализирано на 27.04.2019г., ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водачът на л.а. Форд Мондео, с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК ***, със седалище *** представлявано от Р*** и Ц***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 917.29лв. /деветстотин и седемнадесет  лева и 29 ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.  Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: