№ 462
гр. Горна Оряховица, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120101344 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1,
представлявано от управителя Б. Н. против П. К. И., ЕГН: **********, с
адрес: с. М., общ. Л., ул. ....... В исковата молба се сочи, че на 27.03.2023г.
между дружеството – ищец и ответника бил сключен Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 430906, сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на договора ставало чрез уеб адрес, където били публикувани и
общите условия по договорите. След регистрация в сайта и попълване на
въпросник, както и отбелязване, че длъжникът се е запознал и е съгласен с
общите условия до последния се изпращал и- мейл с информация за условията
на договора. След одобрение на и- мейл се изпращали договора и общите
условия за писмено потвърждение. Потвърждението ставало с уникален код,
получаван на телефонен номер от длъжника. Полученият код се въвеждал по
указан с нов и- мейл линк, изпратен от кредитора. Преди превеждане на
сумата се провеждал и телефонен разговор с длъжника за потвърждаване на
сключения договор. Ищецът претендира, че И. е посочил телефон за връзка –
**** и и- мейл – ****.
Сочи се, че сключения договор се основавал на разпоредбите на ЗПК,
ЗПФУР и Регламент № 910/ 2014г. на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014г. Твърди се, че И. е предоставил снимка на личната си карта, както
и негова снимка, от която било видно, че това е лицето, за което е издаден
личния документ. Личната карта не била открадната , все още била активна.
Проведен бил и видео разговор с ответника.
По посочения договор на И. е била отпусната заемната сума в размер на
700.00лева. Сумата, която е получил И. била преведена по сметка в
„УниКредит Булбанк” АД, гр. София. И. следвало да върне заемната сума на
1
10 месечни вноски за периода 26.04.2023г. до 21.01.2024г. Ищецът твърди, че
не била платена нито една погасителна вноска. Дружеството претендира, че е
настъпил падежа на цялото вземане преди подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. Освен главницата И. дължал и
договорна лихва, която била определена в размер на 40.15%, като за периода
27.03.2023г. до 21.01.2024г. била в размер на 127.05лева. За събиране на
вземането било образувано ч.гр.д. № 295/ 2024г. по описа на Районен съд гр.
Горна Оряховица и била издадена Заповед № 121/06.02.2024г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за част сумите по заявлението.
Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът
претендира да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за
установено, че И. му дължи сумата 827.05лева – 700.00лева главница,
127.05лева договорна (възнаградителна) лихва за периода 27.03.2023г. до
21.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда до изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Правят се доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
Ответникът П. К. И., ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. ......,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез адв. Й. М., АК гр.
Велико Търново – особен представител. Предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че между ищеца и ответника няма валидно сключен
договор. Не били налице доказателства, че И. е подписал документите, като се
е запознал с тяхното съдържание.
Наред с това се възразява, че предоставените данни на ответника да
предоставени доброволно, като било възможно да са ползвани от трето лице,
което също водело до извода, че И. не е сключил договора с дружеството. В
представения договор липсвало описание на процедурата по сключване на
договора, същият не бил подписан и липсвали доказателства, че той, общите
условия и СЕФ са били предоставени предварително на ответника, който се е
запознал със съдържанието им и е дал съгласието си. Ако се представели
доказателства, че такива документи са предоставени на ответника, то се
възразява, че те са идентични с представените по делото.
Особеният представител намира, че по отношение на договора следва да
се приложат правилата на ЗПК, поради наличието на качеството „потребител“
у И.. Страната намира, че сключения договор е нищожен поради нарушение
на принципа за справедливост , на добросъвестност и на добрите нрави.
От предоставения по делото договор на хартиен носител не можело да
се прецени шрифта на договора, което водело до извода за нарушение на чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
На следващо място, договорът бил нищожен , поради това, че не
съдържал по ясен и разбираем за потребителя информация за размера на
задължението, условията за усвояването му, подновяването на договора ,
лихвения процент и разходите, условията за издължаване , погасителния план
– нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 2, т. 7 , т. 9 – 12, т. 15 , т. 16 и т. 18 от ЗПК, което
водело до извода за нищожност по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – липсвала
ясно определена методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Наред с това клаузата на ГПР противоречала на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Възражение се прави и по отношение на определените ГПР и ГЛП. При
посочване на ГПР не била отчетена неустойката на чл. 3, ал. 2 от Договора.
2
Същата следвало по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК да бъде включена в ГПР.
Определянето на посочените ГПР и ГЛП в тези размери, съотв. 48.44% и
40.15%, водело до извода за нееквивалентност на насрещните престации. Сочи
се, че това е в противоречие с морала и добрите нрави, като се сочи съдебна
практика.
Възразява се и относно това, че клаузите по договора не били
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Наред с това се
съдържали и неравноправни клаузи по чл. 143, ал.1, т. 19 от ЗЗП – ответникът
не бил в състояние да прецени икономическите последици от сключване на
договора.
Оспорва се , че ответникът И. е усвоил сумата по договора. Само при
реалното й получаване за него било налице задължение да я върне.
Прави се искане за отхвърлена на предявения иск.
Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото
дружество не се явява, но с изрична молба исковата молба се поддържа с
изрична молба. Взема се изрично становище по отговора на исковата молба.
Представени са и писмени доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от особения
представител адв. Й. М., АК Велико Търново. Защитата поддържа
представения писмен отговор, иска отхвърляне на предявения иск.
По делото са представени : Договор за предоставяне на кредит №
430906/ 27.03.2023г.; ОУ към договорите за предоставяне на кредит от „Изи
Финанс“ ЕООД; кореспондениция по повод сключване на договор; преводно
нареждане; компактдискове. Приложено е ч.гр.д. № 295/2024г. на РС гр. Горна
Оряховица.
В хода на съдебното дирене са изготвени ССчЕ и СТЕ.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в образувано ч.гр.д. № 295/ 2024г. на Районен
съд гр. Горна Оряховица. Заявлението е подадено от ищеца по делото „Изи
Финанс” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от управителя Б. Н. против П. К. И.,
ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. ....... Издадена е Заповед № 121/
06.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите 700.00лева главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 430906/ 27.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.02.2024г. до изплащане на вземането,
сумата от 127.05лева , представляваща договорна лихва за периода
27.03.2023г. до 21.01.2023г., както и разноските по делото. Заповедта е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е довело до предявяване
на настоящия иск.
По делото е приложен процесния Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 430906/ 27.03.2023г.. В него е посочено, че дружеството
предоставя на ответника сумата в размер на 700.00лева, с вид на ползвания
кредит „Бърз на вноски“. Посочено е, че срокъ на кредита е 300дни, и
договорна лихва в размер на 40.15% и ГПР в размер на 48.44%. В договора е
3
посочено, че се дължи и неустойка за непредоставено обезпечение, която е в
размер на 349.68лева. В договора са отразени погасителни планове, които се
различават по съдържание – в първия не е включена сумата за непредоставено
обезпечение, а във втория сумата по чл. 3 от Договора е предвидена като част
от погасителната вноска.
В чл. 6 на ЗПФУР е посочено, че договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В ДР на ЗПФУР са дадени
определение на «финансова услуга» - всяка услуга по извършване на банкова
дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги и «средство за комуникация от разстояние»
- всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя. Според настоящия състав са изпълнени изцяло
изискванията на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и по – конкретно ищецът доказа, че е
било налице съгласието на потребителя за сключване на договора между тях,
съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В член 18, ал. 2 на ЗПФРУ е посочено, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293, ал. 1 от Търговския
закон е предвидено, че писмената форма е форма за действителност, ако това е
установено в специален закон. Съдът счита, че съобразно чл. 10, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит за този вид финансови услуги, касаещи
потребителски кредити, е необходима писмена форма. При действието на чл.
18, ал. 1 и по аргумент от чл. 18, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние съдът приема, че ищецът е представил надлежни
доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора от
ответника. Законът за потребителските кредити – чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК във
вр. чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ, изисква договорът да е подписан от страните.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е електронен подпис по
смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 („електронен подпис“
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва), а ал. 4 указва, че правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните.
По делото е назначена и приета СТЕ, като вещото лице е дало
заключение, че процедурата по кандидатстване, сключване и активиране на
договора между страните е била изпълнена. В тази връзка вещото лице е
описало стъпките по кандидатстване за получаване на заем от страна на
ответника на електронната страница на ищеца. При изготвяне на
заключението, вещото лице е установило, че процесът става чрез интернет
4
страницата www.minizaem.bg. В нея с плъзгачи се задават параметрите на
заема, като след това , за да се продължи кандидатстването, се натиска бутон
„вземи сега“. В следващ екран се визуализира преддоговорната информация,
която се предоставя на потребителя след кликване върху същата. Вещото лице
е посочило, че не е възможно продължаване на процеса без да се приеме
декларацията за обработка на лични данни на лицето. Действията до тук са
поставени и под условия дали потребителят има вече регистриран профил на
сайта на дружеството или следва да се създаде нова. При второто се изисква
съгласие за обработка на личните данни. Следва процес на потвърждаване на
параметрите на заема и попълване на личните данни на лицето. Наличието на
профил на клиента в системата на дружеството дава възможност за
кандидатстване за следващи заеми, като има възможност лицето да поиска
профилът му да бъде изтрит. Следващата стъпка е попълване на лични данни
– трите имена, ЕГН, адрес, месторабота и т.н. Профилът на лицето се
запаметява на сървъра на дружеството, като същите могат да се променят по
негово желание. Отразява се и начина на предоставяне на заемната сума.
Вещото лице е установило, че в сървъра на дружеството се съхраняват
данните за кредита – клиент, брой вноски, вземания по отделните вноски,
погасителен план, плащания по вноските, етап, на който се намира заема. В
раздела за документи към заема са установи тези генерирани при попълване
на данните от потребителя в системата на дружеството. Там е установен и
файла, който се генерира при потвърждение сключването на договора, като
след въвеждане на код този файл се генерирал автоматично, с което се
приемало, че договорът е сключен между страните. Заключението е
установило, че са налице данни за SMS – логовете ( съдържа всички SMS – и
изпратени на потребителя), като от страна на ответника бил предоставен
телефон за връзка – ****. С първия SMS договорът бил активиран – чрез него
бил получен код за активиране на договора, който позволявал да се премине на
следващия етап по одобрение и отпускане на кредита. Установено е, че
дружеството има записан и етап „парите са преведени“. В процеса на
сключване на договора до ответника са били изпращани имейли и код за
активация на договора. В писмените доказателства, представени от ищеца по
делото, се намират и снимки на личната карта на ответника, както и снимка на
ответника с личната карта, представени като способ за неговата
идентификация пред дружеството заемодател.
По допълнително поставения въпрос, вещото лице заключава , че
Договор за предоставяне на кредит № 430906, е изписан с еднакъв по вид
шрифт – Times New Roman, но с различен по размер шрифт - 12pt и 14pt.
Процесният документ „Общи условия към договорите за предоставяне на
кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД“, е изписан с еднакъв по вид /Times New
Roman/ и размер шрифт - 14 pt.
В изготвената ССчЕ е установено, че заемната сума от 700.00лева е
преведена по сметка IBAN BG35UNCR70001598047280 на ответника П. К. И..
При извършване на превода е посочено основание – Договор за заем №
430906. Ответникът е следвало да върне посочената сума заедно с лихва в
размер на 127.05лева, като плащания по изготвения погасителен план не са
постъпили. Вещото лице не е установило конкретните данни за изчисляване
на ГПР по договора, като е посочено, че това става съгласно формула по
Приложение № 1.
Според представените ОУ към договорите за предоставяне на кредит от
5
„Изи Финанс“ ЕООД, в които са описани реда за кандидатстване и сключване
на договорите. Ищецът е представил екземпляр от договора и ОУ, като
твърди, че те са съставени в системата на „Изи Финанс“ ЕООД. Сключването
на договора е станало чрез попълване на данни в системата на кредитодателя.
Настоящият състав намира, че с оглед заключението на СТЕ, представените
писмени доказателства и приложимите нормативни актове – ЗПФУР, ЗПК,
ЗЕДЕУ и ЗЗД е налице облигационно правоотношение между страните, по
което ответникът е получил исковата сума и да се е задължил да я върне на
ищеца. Следва да се отбележи, че чл. 184 , ал. 1 от ГПК указва, че
електронният документ може да бъде възпроизведен на хартиен носител, като
се прилага препис за другата страна. Възпроизведените по делото писмени
доказателства, които се твърди, че са електронно създадени, са достатъчни да
се установи, че П. К. И. е станал страна по договора. Представени са имейли
от кореспонденцията между ищеца и ответника, които съпоставени със
заключението на вещото лице по СТЕ и вещото лице по ССчЕ, водят до
извода, че П. К. И. е сключил с ищеца процесния договор за заем и е получил
сумата в размер на 700.00лева.
Съдът не споделя твърденията на особения представител за нищожност
на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.
На първо място СТЕ установи, че шрифтът на договора и ОУ е не по –
малък от изискуемия по чл. 10, ал. 1 от ЗПК размер 12pt.
Не са налице и нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 2, т. 7 , т. 9 – 12, т. 15 , т. 16
и т. 18 от ЗПК. Ясно е посочен вида на предоставения кредит – в договора е
записано, че И. е страна по договор за кредит „Бърз на вноски“. В ОУ на
дружеството този вид кредит е описан отделно от другите предоставяни от
дружеството, както и начина за кандидатстване. Посочени са и общия размер
на кредита – дължимата главница и договорна лихва и начина на усвояването
му. Относно последното между страните е налице уговорка сумата да се
получи по сметка на И. в търговска банка в България. Не са налице и
нарушения свързани с определяне на лихвения процент по кредита, условията
за издължаване на същия и погасителния план приложим по договора. В
договора е посочена ГЛП в размер на 40.15% , като същия е посочен като
фиксиран лихвен процент. Съгласно §1, т. 5 от ДР на ЗПК „фиксиран лихвен
процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за
кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят
няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на
договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран
лихвен процент. Когато не всички лихвени проценти по кредита за отделните
периоди са определени в договора за кредит, приема се, че лихвеният процент
по кредита е фиксиран само за отделните периоди, през които лихвеният
процент е определен изключително с помощта на определен фиксиран
процент, уговорен при сключването на договора за кредит. По процесния
договор не е налице определяне на референтен лихвен процент по чл. 33а от
ЗПК, като кредиторът не е имал задължение да прилага определена методика.
Съдът не споделя и извода за нарушаване принципите на морала и добрите
нрави при определяне на ГЛП в размер от 40.15%. Безспорно съдебната
практика е ориентирана насока, че уговорка за възнаградителна лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва за страната е
недействителна. В процесния договор този размер е 36,51% при уговорка от
6
40.15% или разлика от 3.64%, което съпоставено с процесната главница от
700.00лева е незначителна разлика. В тази насока не може да се мотивира и
обстоятелството, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 19 от ЗЗП , доколкото при тези размери на заемната сума и дължимата
законна лихва ответникът няма как да не е могъл да прецени икономическите
последици от договора, дори и при определен размер на възнаградителната
лихва над трикратния такъв на законната за страната за периода.
Що се касае до ГПР, независимо от заключението на вещото лице,
настоящият състав намира, че в конкретния случай не се установява
нарушение на задължението на дружеството при формиране на размера на
този компонент от договора. В него ясно е посочено, че размерът от 48.44% е
изчислен по методиката посочена в ЗПК , Приложение № 1, като единствения
показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по
т. 3. В тази връзка чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква от кредитора да посочи в
договора годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Няма законово задължение да се посочват отделните компоненти на
формулата по посоченото приложение, които да се отразяват в договора.
Редно е да се отбележи, че в този ГПР е следвало да се включи и сумата за
неустойка при непредоставяне на обезпечение. Подобно съглашение в
договора се явява неравноправна клауза и същата е нищожна по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Въпреки това, ищецът не претендира тази сума и няма
основание да се обсъжда евентуално нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК в тази
връзка. Самият размер на ГПР не надминава определения в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. В процесния период законната лихва е била с размер 12.17%, като
петкратният размер би бил 60.85%.
Не са налице и нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 15, т. 16 и т. 18 от ЗПК. В чл.
7а, ал. 1 от договора е посочено, че при забава за плащане на погасителна
вноска потребителят дължи на кредитора законната лихва за всеки ден забава.
В следващите две алинеи е договорено, че при неизпълнение от страна на
потребителя да заплати погасителните вноски, кредиторът има право да
предприеме всички позволени от закона действия за събиране на вземането.
Водим от всичко изложено до тук, съдът намира претенцията на ищеца
за основателна и доказана, поради което прецени, че същата изцяло следва да
се уважи.
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, с което
искът е уважен, разноските по воденото производство и тези сторени в
заповедното остават да се възложат на ответника. В хода на настоящото
производство ищецът е направил разноски в размер на 75.00лева за дължимата
държавна такса, сумата в размер на 200.00лева за СТЕ, сумата в размер на
450.00лева за ССчЕ, сумата в размер на 400.00лева възнаграждение за
особения представител, като определя и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00лева. Общо разноските в исковото производство са в размер
на 1275.00лева. В хода на заповедното производство са направени разноски в
размер на 125.00лева – 25.00лева за дължимата държавна такса и сумата от
100.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. К. И., ЕГН:
**********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. ...... дължи на „Изи Финанс” ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17,
ап. 1, следните парични вземания: сумата от 700.00лева главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2024г. до
изплащане на сумата, сумата от 127.05лева договорна (възнаградителна) лихва
за периода 27.03.2023г. до 21.01.2024г., за които суми е била издадена Заповед
№ 121/ 06.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 295/ 2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ответника П. К. И., ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Л.,
ул. ......, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Изи Финанс” ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17,
ап. 1 сумата в общ размер на 1275.00лева, представляваща разноски в
настоящото производство и сумата в общ размер на 125.00лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 295/ 2024г. на Районен съд гр. Горна
Оряховица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8