РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на пети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1396 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Топлофикация-Перник“ АД твърди, че ответникът Б.С.Б.
му дължи сумата от 452,28 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана
и незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 37, вх. Д, ап. 20, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. включително, и сумата от 55,12 лв. – лихва за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 273/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Правният интерес от предявяване на иска обосновава с
постъпило против заповедта за изпълнение възражение от длъжника. Моли да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи посочените суми
за главница и лихва, и да му бъдат присъдени разноските в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Б.С.Б.
чрез особения представител адвокат Г. намира исковата молба за недопустима, тъй
като според доказателствата по делото ответникът не е собственик на
топлофицирания имот, по отношение на който се претендира заплащане на
доставената топлоенергия. По същество намира исковата молба за неоснователна и
я оспорва по основание и размер. Оспорва реалното доставяне на топлинна енергия
до имота и потребяването й от ответника. Счита, че липсват доказателства за реалния вид,
количество, единична и обща цена на потребената от ответника топлинна енергия.
Оспорва твърдението, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба
недвижим имот като се позовава на приложения към исковата молба нотариален акт.
Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени
доказателства и наличието на договор между ответника и ищцовото дружество.
Оспорва доказателствената стойност на приложеното към исковата молба извлечение
от сметки и моли да не бъде ценено като
доказателство по делото. По отношение на претенцията за лихва за забава счита,
че за изпадането на ответника в забава е необходимо изпращане на покана, а
такава не му е изпратена и ако е била изпратена не става ясно на кой от двата
адреса е изпратена. Поради това счита, че ответникът не е изпаднал в забава и
не дължи заплащане на лихва за забава. По изложените съображения моли
производството по делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност –
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Ищецът „Топлофикация-Перник“ АД е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от ЗЕ, което доставя топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия.
Ответникът Б.С.Б. е собственик на следния недвижим имот:
апартамент № …, находящ се в гр. П., кв. „И.“, ул. „Ю. Г.“ в жилищна сграда –
блок № .., вх. ., ет. .., което се установява от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № .., дело № 771/2004 г.
от 01.10.2004 г.
Този имот е идентичен с имот, чийто
настоящ административен адрес е: гр. П., кв. „И.“, ул. „Ю. Г.“, блок № .., вх. ..,
ет…, ап. .., съгласно представеното по делото удостоверение с изх. № 11/14.01.2021 г.,
издадено от „Перник-Инвест“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала
съгласно ТРРЮЛНЦ е Община П..
Съгласно приетото по делото заключение
на съдебно-техническата експертиза технологичните загуби на абонатната станция
С 21 Обект № 0921/00136 в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. .. вх. .. за периода от
месец май 2017 г. до месец април 2019 г. в размер на 3.053 Мвтч са приспаднати
при начисляване на сумите за топлинна енергия. Общо за процесния период
отчетената топлоенергия от общия топломер е в размер на 736.105 Мвтч, начислена
служебна топлоенергия /корекция без топломер/ –16.023 Мвтч, общо топлоенергия –
852.173 Мвтч, отчетени технологични загуби в абонатната станция – 3.053 Мвтч,
енергия за разпределение – 849.121 Мвтч. На база информацията от отчетите на
индивидуалните разпределители в имота на ответника, изравнителните сметки,
общия топломер в абонатната станция, както и Методиката за дялово разпределение
от фирмата, извършваща дяловото разпределение в сградата-етажна собственост в
гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. .., вх. …, размерът на задължението на ответника за
доставена и ползвана топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец
април 2019 г. е общо в размер на 5.224 Мвтч на стойност 431.98 лв., от които:
топлоенергия БГВ 0.000 Мвтч на стойност 0.00 лв. (в апартамента не се живее и
не се ползва топла вода), топлоенергия сградна инсталация 3.193 Мвтч на
стойност 264.18 лв. (за апартамент с обем 132 куб.м.), топлоенергия отопление
имот 2.032 Мвтч на стойност 167.80 лв. (две лири в апартамента по една в банята
и коридора). Изравнителната сметка за отоплителен сезон 2017/2018 г. е
доставена на 29.06.2018 г., а за отоплителен сезон 2018/2019 г. – на 01.07.2019
г. Топломер тип …. – 6 m3/h, фабричен № …, намиращ
се в абонатната станция на сградата – етажна собственост, където се намира
процесното жилище, е преминал последваща периодична проверка на 22.03.2018 г.,
срок на валидност 22.03.2020 г. Топломер пит …. – 6 m3/h с фабричен № 60539235, намиращ се в абонатната
станция на сградата-етажна собственост, където се намира процесното жилище, е
преминал последваща периодична проверка на 12.02.2020 г., срок на валидност
12.02.2022 г. Съгласно Заповед № А-333/29.05.2014 г. процесните топломери са с
периодичност на метрологичен контрол – 2 години. Системата за дялово
разпределение в сградата – етажна собственост в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. ..,
вх. .., е от 30.11.2011 г. със сключване на договор № 97/30.11.2011 г.,
подписан между „Топлофикация-Перник“ АД и „Техем Сървисис“ ЕООД.
„Топлофикация-Перник“ АД има сключени договори за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“, както следва: договор № 97/30.11.2011 г.,
сключен между „Топлофикация-Перник“ АД и „Техем Сървисис“ ЕООД, и договор №
76/01.09.2017 г., сключен между „Топлофикация-Перник“ АД и „Директ“ ЕООД.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото, размерът
на начислените задължения през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в
общ размер на 452.28 лв., а дължимата лихва за забава за периода от датата на
падежа до 04.12.2019 г. е в размер на 55.16 лв.
Месечната дължима сума на купувача на топлинна енергия е формирана въз
основа на определена за него прогнозна консумация. В края на отоплителния сезон
е изготвена изравнителна сметка за разликите в прогнозираното и потребеното
количество енергия. Купувачите съгласно общите условия са били длъжни да
заплатят дължимите суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В счетоводството на ищеца няма данни за извършвани от ответника
плащания за процесния период. Изравнителните сметки са отразени в
счетоводството на ищеца. Сумите, отчетени като разлика между прогнозирано и
потребено количество са с отрицателен знак, като същите са намалили размера на
задължението.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Предявени
са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за
главница и лихва за забава за доставена топлинна енергия.
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността
на исковете предполага съществуване между страните на валидно облигационно
правоотношение по доставка на топлоенергия, в т.ч. качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, доставяне
на топлинна енергия до топлофицирания имот през исковия период и изтичане на
срока за плащане на стойността на потребената топлинна енергия.
Според задължителните разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката за наличието на
качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Последните имат обвързваща за страните сила по правоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач
по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на
топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. В това качество те са страна в правоотношението с
топлопреносното предприятие, чийто предмет е доставка на топлинна енергия за
битови нужди, и са длъжни да заплащат цената за доставената и потребена
топлинна енергия.
С оглед
установените по делото данни, че ответникът е собственик на топлофициран
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. .., вх. .., ет. .., ап. ..,
придобит по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..,
том .., рег. № .., дело № 771/2004 г. от 01.10.2004 г., съдът приема, че през
процесния период ответникът е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153
от ЗЕ. Идентичността на недвижимия имот, описан в нотариалния акт, и процесния
имот се установява по несъмнен начин от представеното по делото удостоверение
от „Перник-Инвест“ ЕООД. По делото не се твърди, а и не се установява
извършване на последващи сделки за прехвърляне на правото на собственост или учредяване
на право на ползване върху имота. През исковия период топлофикационното
дружество е изпълнило задължението си да достави топлинна енергия до имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено.
Надлежното изпълнение на задължението на доставчика на топлинна енергия е
породило насрещното задължение на потребителя да заплати доставената и
потребена топлинна енергия. От приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на
топлофикационното дружество няма данни за извършени от ответника плащания през
процесния период, а и това не се твърди от него. Поради което съдът приема, че
ответникът дължи заплащане на стойността на доставеното до имота му количество
топлинна енергия. По отношение на размера на задължението – общо и помесечно,
съдът приема констатациите на съдебно-техническата експертиза, доколкото вещото
лице е изследвало конкретно доставената топлоенергия за БГВ, сградна инсталация
и отопление до имота на ответника и е съобразило отчетите на индивидуалните
разпределители в имота, изравнителните сметки, общия топломер в абонатната
станция и методиката за дялово разпределение. От друга страна съдебно-икономическата
експертиза е дала заключение с оглед поставените въпроси за размера на начислените
от топлофикационното дружество задължения, а не за действително дължимите от
потребителя суми. Поради това в полза на ищеца следва да се признае
съществуването на вземане за стойността на ползваната от ответника топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. .., вх. .. ап.. в размера, установен от
заключението на съдебно-техническата експертиза, а именно 431.98 лв. Доколкото
по делото е установено, че ответникът не е заплатил потребената топлоенергия,
въпреки че е настъпил срокът за това, в полза на ищеца следва да се признае и
дължимостта на акцесорното вземане за лихва за забава за заявения в исковата
молба период – от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г. в размер на 52.62 лв. Размерът
на лихвата за забава е определен от съда по правилата на чл. 162 от ГПК въз
основа на посочените от съдебно-техническата експертиза размери на задължението
по месеци и регламентирания в чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД на потребители в
гр. Перник срок за плащане на дължимите задължения, а именно 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. За изпадане на длъжника в забава
не е необходимо изпращане на нарочна покана, тъй като съгласно общото правило на
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая срокът за плащане на топлинната
енергия е определен в чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД на потребители в гр. Перник
и с изтичането му длъжникът е изпаднал в забава.
По тези
съображения искът за съществуване на вземане за главница следва да бъде уважен
за размера от 431.98 лв. и отхвърлен за разликата над 431.98 лв. до предявения
размер от 452.28 лв. Искът за съществуване на вземане за лихва за забава следва
да бъде уважен за размера от 52.62 лв. и отхвърлен за разликата над 52.62 лв.
до предявения размер от 55.12 лв.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в исковото и заповедното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част
от исковите претенции.
В полза на ответника разноски не се
присъждат, тъй като не е направено искане за това, а и липсват данни за
направени от ответника разноски по делото.
Така
мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Б.С.Б., ЕГН ********** *** дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. П.,.., кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“, представлявано
от изпълнителния директор Л. В. С., сумата от 431.98 лв., представляваща стойността
на доставената, ползвана и незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. .., вх. .. ап. ..,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. включително, и сумата от 52.62 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2020 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 273/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 431.98 лв. до предявения размер от 452.28 лв. и иска за лихва за забава за
разликата над 52.62 лв. до предявения размер от 55.12 лв.
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация-Перник“
АД, ЕИК …, седалище и адрес на управление: гр. П., .., кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“,
представлявано от изпълнителния директор Л. В. С., разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 71.63 лв., депозит за особен
представител в размер на 152.81 лв., депозит за вещи лица в размер на 525.29 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 95.05 лв., и разноски в заповедното
производство за държавна такса в размер на 23.88 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 47.75 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: