Решение по дело №469/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 14.08.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

Кюстендилски окръжен съд, в открито съдебно заседание

на втори юли

през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  Ваня  Богоева

 

и при участието на съдебен секретар В.С.

 като разгледа докладваното от съдия  Ваня Богоева гр. д.  № 469

по описа за 2013 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и М К. К, чрез процесуалния представител по пълномощно адв.. Г. С. *** против О.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск по чл.402 от ТЗ /отм., но действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие/ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 40.195. 38 лева, представляваща частично изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на 08.07.2008 г. по изпълнително дело №1156/2007 г. на ЧСИ Р.М., рег. №790, с район на действие СГС от общо изплатените суми в размер на 232 469.61 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В исковата молба са изложени обстоятелства за това, че ответникът, при управление на лек автомобил „Опел Астра” с ДК № *** МТ и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му 3,1 промила, нарушавайки правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в редакцията им /ДВ бр.№ 43/2002 г./, движейки се с несъобразена скорост по мокра настилка и  предприемане на десен завой със скорост над 65 км в час е изгубил управлението над автомобила и се е блъснал в стената на ж.п. моста, като в резултат на възникналото ПТП е причинил по непредпазливост  смъртта на В.Б.С., настъпила на 11.06.2004 г., както и телесни увреждания на повече от едно лице, а именно: на С.Г.С. е причинил средна телесна повреда, а на Д.Е.Г. три средни телесни повреди. В исковата молба се сочи, че водачът - ответник в настоящето дело О.С., е имал сключена задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” с ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, валидна до 31.12.2004 г. с посочен в исковата молба номер, както и че ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД и О.А.С. са били ответници в исково производство по предявени, при условията на евентуалност искове от Б.С.Г. и М.В.Г., които са наследници на починалото лице при процесното ПТП, както и двамата пострадали С.С. и Д. Г., всички те, като ищци по гр. д. № 2060/2005 г. на СГС. Претендирани са обезщетения за неимуществени вреди, както и законна лихва върху претендираните суми. Твърди се, че с извършените плащания на съответните застрахователни обезщетения  за застрахователят, на основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ във вр. с  чл.45 от ЗЗД и чл.19, ал.1, т.2 от Наредба № 4/2003 г. за задължителното застраховане е възникнало правото на регресен иск до размера на заплатените суми срещу застрахования О.С., като основанието за това е, че ответникът е управлявал МПС при възникване на горепосоченото ПТП в пияно състояние.

Предвид изложеното ищецът претендира заплащане на сумата от 40195,38 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на 08.07.2008 г. по изпълнително дело № 1156/2007 г. на ЧСИ Р.М., от общо изплатена сума в размер на 232469,61 лв. Претендира се и законна лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска до окончателно заплащане на същата.

На ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК служебно е назначен процесуален представител адв. К.Д., на когото е връчен препис от разпореждането на съда, с което се указва възможността за подаване на отговор, като е постъпил отговор, в който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, като е налице позоваване на изтекла погасителна давност. Изразено е становище и за неоснователност на предявения иск, поради това, че от предявената искова молба и представените доказателства не ставало ясно с посочената сума какво е заплатено, за да се приеме, че е възникнало основание за регресна отговорност, както и каква част от сумата представлява заплатено обезщетение, съответно заплащане на лихви, тъй като последните, както неустойки и плащане на адвокатски възнаграждения, съответно такса за ЧСИ, не се дължат по пътя на регресната отговорност. Оспорил е заявените в исковата молба обстоятелства. Възразено е срещу част от направените доказателствени искания от ищеца. Не са заявени искания за събиране на доказателства.

В законоустановения срок от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, в която се изразява становище и се обосновава разбирането за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност, които въпроси са въпроси по съществото на спора. По същия начин е изразено становище за неправилност на тезата на ответната страна, че искът е неоснователен. Заявено е, че се поддържат исканията за събиране на доказателства, заявени с исковата молба. Прецизиран е петитума до толкова доколкото е уточнено, че претендираната частично сума 40195,38 лв. е частично изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на 08.07.2008 г. по изп.дело № 614/2008 г. на ЧСИ Р.М. от общо изплатената сума 232469,61 лв. по останалите изпълнителни дела.

От ответника, чрез процесуалния му представител, е постъпил допълнителен отговор. Засегнат е въпроса за допълнително поисканите доказателства. Заявено е, че се подържа и изразеното становище в подадения отговор.

С разпореждане от закрито съдебно заседание  на 25.05. 2015 г. съдът се е произнесъл по исканията за събиране на доказателства и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В съдебно заседание ищцовото дружество ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуалният представител адв. Г. С. *** който поддържа исковата молба, излага подробни съображения, че предявените искове са основателни, поради което е направено искане за уважаване им и присъждане на направените по делото от ищцовото дружество разноски.

 

 

 

 

Ответникът О.А.С., чрез назначеният му особен представител – адв. К. Д., заявява, че поддържа подадения писмен отговор. Поддържа своето възражение за изтекла погасителна давност.

 

                                                                - 2 -

 

 

 

 

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 05.06.2004 г., около 04.30 ч., в гр. Сафия, на бул. „Никола Пенков”, под ж.п. мост кв. „Горна Баня”, ответникът О.А.С., при управление на лек автомобил автомобил „Опел Астра” с ДК № *** МТ и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му 3,1 промила, нарушавайки правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в редакцията им /ДВ бр.№ 43/2002 г./, движейки се с несъобразена скорост по мокра настилка и  предприемане на десен завой със скорост над 65 км в час е изгубил управлението над автомобила и се е блъснал в стената на ж.п. моста, като в резултат на възникналото ПТП е причинил по непредпазливост  смъртта на В.Б.С., настъпила на 11.06.2004 г., както и телесни увреждания на повече от едно лице, а именно: на С.Г.С. е причинил средна телесна повреда, а на Д.Е.Г. три средни телесни повреди.

Срещу О.А.С. е било образувано наказателно производство по НОХД № 68/2005 г. на Софийски военен съд, като с постановено решение под № 410/22.06.2006 г. на Трето наказателно отделение на ВКС престъплението, извършено от ответника е преквалифицирано по чл.343, ал.3, предл.1, буква „б”, предл. 1 във вр. с ал.4, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.342 от НК. Намален е размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” и в останалата част въззивното решение е потвърдено.

О.С., е имал сключена задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” с ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, валидна до 31.12.2004 г.

ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД и О.А.С. са били ответници в исково производство по предявени, при условията на евентуалност искове от Б.С.Г. и М.В.Г., които са наследници на починалото лице при процесното ПТП, както и двамата пострадали С.С. и Д. Г., всички те, като ищци по гр. д. № 2060/2005 г. на СГС.

Първоначално, с решение, постановено от СГС по гр. д. № 2060/2005 г. ответното ТД е осъдено да заплати на ищците Б.. Г. и М. Г.а, на основание чл.407, ал.1 от ТЗ, обезщетение в размер на по 25 хиляди лева за всеки от тях, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 11.06.2004 г. до окончателното им заплащане. На ищецът С.С. по горепосоченото дело е присъдено обезщетение в размер на 5 хиляди лева, ведно със законната лихва от 05.06.2004 г. до окончателното й заплащане, а на Д. Г. сумата от 10 хиляди лева със законна лихва също от 05.06.2004 г. до окончателното заплащане на сумата.

С решение № 112/28.05.2008 г., постановено от САС във въззивно производство, е отменено решението на СГС в отхвърлителните му части, съответно за разликата над 25 хил. до 50 хил.лева за всеки от ищците Г.и, за ищеца С. за разликата над 5 хил. лв. до 8 хил.лв., а за Г. над 10 хил. до 15 хил.лв. и съответно е уважил исковете за тези разлики. Ответникът е бил осъден и да заплати съдебни разноски в размер на 4826 лв., както и 2800 лв. адвокатско възнаграждение.

Образувани са изп. дела № 1156 от 2007 г., № 614 от 2008 г., №1806 и №1821 от 2009 г. при ЧСИ Р.М., с район на действие СГС, по които дела ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД е изплатило следните суми: с преводно нареждане от 30.11.2007 г. сума в размер на 107627,09 лв., с преводно нареждане от 20.06.2008 г. сума в размер на 67136,40 лв., с преводно нареждане от 08.07.2008 г. сума в размер на 40195,38 лв. и с преводно нареждане от 03.12.2009 г. сума в размер на 17510,74 лв. или общо сумата от 232469,61 лв.

За пълно и всеобщо изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена от в.л. Г. В.. От приетото по делото експертно заключение се установява, че ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД е превело дължимите на кредиторите суми както следва: по изп.д.№1156/2007 г. – 107 627.09 лв. на 22.11.2007 г.; по изп.д.№614/2008 г. – 107 331.78 лв. на 11.07.2008 г.; по изп.д.№1806/2009 г. – 7 844.31 лв. на 14.12.2009 г. и по изп.д.№1821/2009 г. – 9666.43 лв. на 11.11.2009 г., включващи главница лихви и дължими такси и разноски. От заключението на вещото лице се установява че всички дължими суми на взискателите по горните изп. дела са изплатени и производството по тях са прекратени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

Предявеният иск е с правно основание чл.402 ТЗ /отм./ - регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата.

 При имуществените застраховки разпоредбата на чл.402 ТЗ /отм./ предвижда възможността за застрахователя да встъпи в правата на застрахования след изплащане на застрахователната сума. Налице е встъпване на ищеца като застраховател в правата на увредения кредитор- лицата, претърпели неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП.. При изпълнение на чужд дълг третото лице /в настоящия казус ищцовото дружество/ разполага с регресен иск против длъжника /ответника/. Застрахователят може да иска плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането лице, само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования. Основателността на така предявения регресен иск предполага съществуването на деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да възникне валидно задължение на длъжника - в настоящото производство ответника, да възстанови причинените имуществени вреди /чл. 45 от ЗЗД/.

 

 

 

 

От представените доказателства се установи, че между ищеца ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД и ответника О.А.С. е имало сключена гражданска отговорност, съгласно Застрахователна полица сер. А-03 №А0118943, сключена на 01.01.2014 г. с валидност до 31.12.2004 г. със застрахователна сума в размер до 300 000 лв. за всяко събитие при група увредени лица.

 

 

 

 

В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият ответник по иска е причинил пътно – транспортно произшествие, в резултат на което е причинил по непредпазливост  смъртта на В.Б.С., настъпила на 11.06.2004 г., както и телесни увреждания на повече от едно лице, а именно: на С.Г.С. е причинил средна телесна повреда, а на Д.Е.Г. три средни телесни повреди.

Установено е, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на увредените лица общо в размер на 232 469.61 лева. Няма данни ответникът да е възстановил тази сума на застрахователя - ищец. Предвид направеното плащане, съгласно чл. 402 от ТЗ 8отм./, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на увреждането на увредените лица.

 

 

 

 

Ответникът е осъществил деяние /действие/, което е противоправно, тъй като е управлявал МПС в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта му 3.1 промила. Установи се, че с деянието са причинени неимуществени вреди на други лица, а именно: на Б.. Г. и М. Г.а – родители на починалото вследствие ПТП лице, както и на С.С. и Д. Г., получили телесни увреждание след ПТП. Причиненият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с деянието, тъй като кредитираните в съвкупност доказателства сочат на извода,

                                                                            - 3 -

 

че вредите са неизбежно, закономерно следствие от поведението на ответната страна. Не се оспори по делото и наличието на вина в поведението на ответника /презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за наличието на субективния елемент не е оборена от ответната страна, в чиято тежест е опровергаването й/, с което е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД от страна на ответника. Ето защо следва да се приеме, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника и уважаване регресния иск на ищецовото дружество, встъпил в правата на удовлетворените кредитори, тъй като се установи, че ищецът като застраховател, е изплатил на посочените по-горе лица, претърпените от тях неимуществени вреди.

В отговора особения представител на ответника е заявил възражение за изтекла абсолютна погасителна петгодишна давност, доколкото се твърди, че исковата молба е подадена на 09.07.2013 г., а правото на регресн иск възниква от момента на плащането, а именно 08.07.2008 г. Съдът счита направеното възражение за неоснователно. Видно от известие за доставяне на пратка, находящо се на л.155 от делото, пратката е взета от куриерската фирма на 08.07.2013 г. с адресат Окръжен съд – гр. Кюстендил, където е получена на следващия ден – 09.07.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата.. В конкретният случай предаването на пратката е станало чрез легитимиран пощенски оператор, съгласно чл.38 от Закона за пощенските услуги, с оглед на което съдът счита същата за своевременно изпратена и съответно възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

 

 

 

 

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен и ответникът осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 40 195.38 лева,  представляваща частично изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на 08.07.2008 г. по изпълнително дело №1156/2007 г. на ЧСИ Р.М., рег. №790, с район на действие СГС от общо изплатените суми в размер на 232 469.61 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Ищцовото дружество е сторило разноски в общ размер на 4 894.58 лева, от които заплатена от ищеца държавна такса в размер на 1607.82 лева; държавна такса за издаване на удостоверение за постоянен/настоящ адрес – 10. 00 лева; разноски за особен представител – 1735. 86; възнаграждение на вещото лице – 287 лева; заплатено възнаграждение за един адвокат – 1253. 90 лева.  Доколкото предявените искове са уважени в пълен размер, то  ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 4894.58 лева разноски по водене на делото..

Водим от горното, КОС

 

 

 

 

 

Р       Е       Ш       И  :

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА О.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на,, ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и М К. К, следните суми:

 

 

 

 

- сумата от 40 195. 38  на основание чл. 402 от ТЗ /отм./,  представляваща частично изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на 08.07.2008 г. по изпълнително дело №1156/2007 г. на ЧСИ Р.М., рег. №790, с район на действие СГС от общо изплатените суми в размер на 232 469.61 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

- сумата от 4894. 58 лева  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща сторени от ищеца разноски  по делото

.Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       

                                                                            

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: