№ 175
гр. Видин, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20241320102697 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от ищеца „Д. З.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. "К. А.Д." № **, против АГЕНЦИЯ „П. И.“, ЕИК
************, гр. С., бул. „М.“ № *.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2023 г. при движение по
околовръстен път - Видин водачът на л.а. „*** ****" с per. № ** **** **
внезапно е попаднал в неравност на пътното платно - несигнализирана и
необезопасена дупка. В резултат на това са нанесени повреди по ходовата част
автомобила - предна дясна гума.
Твърди се, че причината за настъпването на произшествието е било
наличието на необезопасено препятствие на уличното платно, което водачът
не е могъл да забележи своевременно и да избегне. Пътнотранспортното
произшествие е настъпило поради неизпълнение на задълженията от страна на
служители на Агенция „П. И." за обезопасяване на пътното платно.
Сочи се, че съгласно застрахователен договор за застраховка "Каско"
№ 0312230350010473 със срок на валидност от 03.04.2023 г. до 02.04.2024 г.
при "Д. З." АД е образувана преписка по щета № *********, извършен е оглед
на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са
повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което на
1
собственика на автомобила - П. Л. Н. е изплатено дължимото обезщетение с
преводно нареждане 201B1O023188016S/ 07.07.2023 г. След изплащането на
обезщетението в размер на 305,12 лв., на основание чл. 410 от Кодекса за
застраховането ,Д. З." АД е встъпило в правата на застрахования за
възстановяване на изплатеното обезщетение, заедно с разноските за неговото
определяне, които са 15 лв. в настоящия случай или общо за сумата 320,12 лв.
Сочи се, че произшествието е настъпило поради наличие на
препятствие на пътното платно, като Агенция „П. И." не е положила
дължимата по закон грижа за ремонт и поддръжка на пътното платно. С
покана изх. № *********/ 31.08.2023 г. „Д. З.'" АД е предявило вземането си
пред Агенция „П. И.". Поканата е получена от Агенция „П. И." на 31.08.2023
г., видно от отбелязването върху обратната разписка.
Твърди се, че до момента на предявяване на исковата молба ищецът не
е получил отговор или плащане от ответника по процесната преписка.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 320,12 лв. - изплатеното от
„Д. З." АД обезщетение и разноските за неговото определяне, мораторна
лихва в размер на 29,37 лв. за периода от 30.09.2023 г. (тридесет дни след
получаването на поканата, съгласно чл. 412, ал. 3 от Кодекса за
застраховането) до датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 09.07.2024 г. до
окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски. Прави се възражение
за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва иска и иска от съда да го отхвърли и да прекрати производството по
делото поради направено плащане на всички дължими суми.
С молба вх. № 94/06.01.2025 г. от ответника са представени по делото
писмени доказателства за изплатена сума в размер на 349,49 лева по
претендираната щета.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Между страните не се спори, че между „Д. З.“ АД и третото лице П. Л.
Н. е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“ №
2
0312230350010473, в срока на действие на който е настъпило ПТП, при което
застрахованата вещ е била увредена и е изплатено застрахователно
обезщетение в претендирания размер. Не се спори, че процесният участък от
пътя, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и
като такъв се поддържа от ответника. Не се спори и че към момента на
настъпване на ПТП пътният участък не е бил обезопасен.
В хода на процеса, на 23.12.2024 г., ответникът е изплатил на ищцовото
дружество по банков път сумата в размер на общо 349,49 лева,
представляваща изплатеното от „Д. З." АД обезщетение и разноските за
неговото определяне в размер на 320,12 лв., както и претендираната
мораторна лихва в размер на 29,37 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В писмена молба по делото вх. № 2979 от 10.03.2025г. ищецът прави
признание на неизгоден факт, а именно - че е извършено плащане от страна на
ответника, с което изцяло са погасени задълженията за главница и мораторна
лихва. Като ново това обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да
се съобрази от съда по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, като следва да се приеме,
че след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил задълженията си
за главница и мораторна лихва към ищеца, обстоятелство, обуславящо
отхвърляне на предявените искове като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за
разноски. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране
на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото - арг. от противното на
чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски.
3
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 100,00 лева за внесена държавна такса и 480,00
лева за платено адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е
определено и заплатено в минимален размер съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. З.“ АД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. "К. А.Д." № **, иск против
АГЕНЦИЯ „П. И.“, ЕИК ************, гр. С., бул. „М.“ № *, за заплащане на
сумата в размер на 320,12 лв. - изплатеното от „Д. З." АД обезщетение и
разноските за неговото определяне, мораторна лихва в размер на 29,37 лв. за
периода от 30.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 09.07.2024 г. до
окончателното изплащане, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П. И.“, ЕИК ************, гр. С., бул. „М.“ №
*, да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. "К. А.Д." № **, сумата в размер на 580,00 (петстотин и
осемдесет) лева, представляваща разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4