Решение по дело №4006/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3501
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Силвана Гълъбова
Дело: 20221100504006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3501
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Силвана Гълъбова

Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 04.02.2022
г. по гр.д. №49348/2019 г. на Софийския районен съд, 79 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Г. Б. М. кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за следните суми:
129,05 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „******* ет.*******, аб. №019559, за периода 01.05.2015 г. -
31.08.2016 г., 17,08 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода 30.08.2016 г. - 19.08.2019 г., 1,37 лв., представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. – 31.08.2019 г., и 0,43 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение
за периода 30.08.2016 г. - 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците
от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 г., до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е необосновано и постановено при
нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че е предявените срещу ответника искове са в качеството му на абонат за стопански нужди.
Подържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот и е имал качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Б. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за
вземания на ищеца спрямо ответника за доставена топлинна енергия за периода мес.05.2015
г. - мес.08.2016 г. и за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.07.2016 г. -
мес.08.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, бул. „******* ет.*******, аб. №019559, и
съответните мораторни лихви върху главниците за периода 30.08.2016 г. - 19.08.2019 г., като
в исковата молба и в молба от 23.11.2021 г. ищецът извежда основанието за претендираната
цена на потребената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за
съответните лихви за забава срещу ответника в качеството и на собственик на процесния
топлоснабден имот, т.е. че ответникът е абонат на топлинна енергия за битови нужди.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет
на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата
молба /чл.127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения
и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната
квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за
да разреши въведения от ищеца спор. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на
решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато
в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се
е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на
търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се
позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случая
първоинстанционният съд не се е отклонил от диспозитивното начало и се е произнесъл по
предмета на спора, за който е бил сезиран.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск поради изтекла
погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период
мес.05.2015 г. – мес.08.2016 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата
на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент №13, находящ се в гр. София, бул. „*******
вх******* с абонатен №019559.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
2
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е
собственик на процесния имот, като това обстоятелство се установява от представените по
делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №130, т.І, н.д. №108/20.11.2002 г.
на нот. А.П. и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, т.VІІ, н.д.
№1047/11.08.2016 г. на нот. И. Д..
По делото ответникът не оспорва количеството на доставената в процесния
недвижим имот през процесния период топлинна енергия, като за установяването и е прието
заключението на СТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира изцяло. От
заключението се установява, че процесната сграда е непрекъснато топлоснабдявана през
процесния период и дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД, като общата
сума за ТЕ през процесния период възлиза на 129,95 лв., от която сумата от 56,02 лв. – за
сградна инсталация, и 73,93 лв. – за БГВ, като извършените измервания в АС, начисленията
по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената ТЕ са в
съответствие с изискванията на нормативната уредба.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ, месечната дължима от купувача сума
за топлинна енергия се състои от два компонента – сума, формирана по цена за потребена
топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата „дялово разпределение“, а
според чл.34 ал.1 ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия и за дяловото разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за която се отнасят. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е
извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени
изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на уредите/.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ за предадената стока купувачът дължи цена
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на
топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2015 г. – мес.08.2016 г.
ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от
129,95 лв., а сумата за дялово разпределение за периода мес.07.2016 г. – мес.08.2019 г. – на
1,37 лв.
3
Поради изложеното съдът приема, че исковете са основателни за сумата от 129,05 лв.
– за топлинна енергия, и 1,37 лв. – за дялово разпределение.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
неоснователно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на
„Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За процесния период са действали Общи условия, влезли в сила от 14.03.2014 г. и
Общи условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.
При ОУ/2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:
т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация,
като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по
реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния
дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно
чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени
задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за
следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата
по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече
може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а
стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и
с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за мес.05.2015 г. -
мес.07.2016 г., се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл тригодишния срок по
чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
4
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. При тази уредба на
отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими
суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цената на топлинната енергия за
мес.08.2016 г. не са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта
им до датата на подаване на исковата молба не е изтекъл тригодишният срок по чл.111 б. „в“
ЗЗД.
В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 01.06.2015 г.,
поради което към момента на предявяване на иска /27.08.2019 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е
изтекъл тригодишния срок за вземанията за периода 01.05.2015 г. – 31.07.2016 г., които са в
общ размер на сумата от 119,32 лв. – за цената на доставената топлинна енергия, и на сумата
от 1,37 лв. – за стойността на дяловото разпределение.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за стойността на доставената
топлинна енергия е частично основателен до размера на сумата от 10,63 лв., а искът за
стойността на услугата „дялово разпределение“ е изцяло неоснователен.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в
размер на сумата от 10,63 лв. за цената на топлинната енергия и забава за погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата
разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се
заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по
чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на
45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно.
Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за периода мес.05.2015 г. –
мес.07.2017 г. са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД. За непогасената
по давност главница от 10,63 лв. ответникът дължи обезщетение за забава след изтичане на
45-дневния срок по чл.32 ал.2 ОУ, за която фактура по делото няма данни кога е издадена,
поради което и съдът не може да прецени датата на изпадане на забава на ответника по
отношение на вземането за мес.08.2016 г.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен.
По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение,
доколкото се установи, че липсва главен дълг, то и искът за лихва за забава също е
неоснователен.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлен искът за цена на потребена топлинна енергия за сумата от 10,63 лв., и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до посочения размер.
В останалата част, в която искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата
над посочения по-горе размер и исковете за главница за дялово разпределение и за лихва за
забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло,
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с
5
уважената част от исковете, в размер на сумата от 3,60 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 18,69 лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от 21,57 лв.,
представляваща депозит за особен представител, и сумата от 7,19 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1,80 лв., представляваща държавна такса, сумата от 10,79 лв., представляваща
депозит за особен представител, и сумата от 7,19 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20010610/04.02.2022 г., постановено по гр.д. №49348/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 79 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу Г. Б. М. , р.
на *******., адрес: Република Северна Македония, гр. ******* *******, осъдителен иск с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ за сумата от 10,63 лв., представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. „******* ет.*******, аб. №019559, за мес.08.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 г., до окончателното изплащане, и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г. Б. М. , р. на *******., адрес: Република Северна Македония, гр.
******* *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 10,63 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 27.08.2019 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, бул. „******* ет.*******, аб. №019559, за мес.08.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г. Б. М. , р. на *******., адрес: Република Северна Македония, гр.
******* *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 51,05 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 19,78 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7